№ 1424
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20231100502748 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7709/20.02.2023 г. по описа на ЧСИ В.М.,
подадена от “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20238600400123 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител,
обективиран в съобщение с изх. № 11110/15.02.2023 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника срещу разноските по изпълнението.
Жалбоподателят сочи, че във връзка с получена на 06.02.2023 г. покана за
доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело, е депозирано
становище, че задълженията са изплатени на 09.02.2023 г., т.е. в срока за
доброволно изпълнение, и е оспорен размера на адвокатското възнаграждение
от 400 лева като прекомерен. Сочи, че на взискателя не се е наложило да
извършва каквито и да било изпълнителни действия по делото след подаване
на молбата за образуването му и такива не са предприемани. Сочи, че не е
налице фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Сочи, че така
определеното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер на
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че съдебният
изпълнител незаконосъобразно не се е произнесъл по искането на длъжника
да не възлага в тяхна тежест разноските по изпълнителното дело извън тези за
образуване на делото и връчване на покана за доброволно изпълнение.
Жалбоподателят претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение
на взискателя до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на
1
извършените действия по изпълнителното дело, както и да бъдат отменени
възложените в тежест на длъжника разноски, надвишаващи тези за
образуване на изпълнителното дело и за връчване на поканата за доброволно
изпълнение. Претендира и да бъде преизчислена пропорционалната такса по
изпълнителното дело.
В дадения срок няма данни да е подаден отговор от взискателя Р.Р. К..
Представени са от частния съдебен изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3
от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 03.02.2023 г. на Р.Р. К.,
чрез адв. Ж. Ж., срещу длъжника “СОФИЙСКА ВОДА” АД, въз основа на
изпълнителен лист от 31.01.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 13384/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав, с който “СОФИЙСКА ВОДА”
АД е осъдено да заплати на Р.Р. К. сумата от 200 лева – разноски за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В поканата за доброволно изпълнение е посочено задължението по
изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението. Същата е
връчена на длъжника на 06.02.2023 г.
Видно от изисканото удостоверение с изх. № 15973/09.03.2023 г. по
изпълнително дело № 20238600400123, издадено от ЧСИ В.М., по
изпълнителното дело има постъпила сума в размер на 824,80 лева на
09.02.2023 г., като същата е заплатена доброволно от длъжника “СОФИЙСКА
ВОДА” АД и е достатъчна за пълно погасяване на задължението.
На 09.02.2023 г. е подаден възражение от длъжника “СОФИЙСКА
ВОДА” АД, наречено “отговор на покана за доброволно изпълнение”, срещу
приетите по изпълнителното дело такси и разноски.
В становище от 14.02.2023 г., подадено от взискателя, се оспорва
възражението на длъжника за начислените разноски по изпълнението.
С обжалвания акт на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение с
изх. № 11110/15.02.2023 г., е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение.
При така установеното съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
2
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта
за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на
взискателя, част от таксите, включително и пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя,
определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да
се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по
образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на
споразумение за адвокатско възнаграждение, приложено към преписа от
изпълнителното дело – 22.01.2023 г.). В хода на изпълнителното производство
освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на
взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите
по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното
изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
В молбата за образуване на изпълнителното дело дори не е посочен начин за
изпълнение, което е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
с ал. 2 от ГПК. С оглед извършеното от длъжника плащане на задължението
по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, изпълнителни
действия не са били необходими. Събирането на сумите по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение не предполага сложност на
изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението,
поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200
лева.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая не е
необходимо да се извършват изпълнителни действия, поради което таксата за
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника от 60 лева с
ДДС по т. 2 от ТТРЗЧСИ не могат да бъдат възложени в тежест на длъжника.
Основателни са и доводите на жалбоподателя, че не следва да бъдат
възлагани в тежест на длъжника и останалите начислени такси, извън тези за
образуване на делото и връчване на покана за доброволно изпълнение по т. 1
и т. 5 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 48 лева с ДДС.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху
събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Доводите на
жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С оглед намаляването на
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя съдът намира, че
следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
същата се изчислява на 53,76 лева с ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменен
3
постановеният акт на ЧСИ В.М., като бъдат редуцирани начислените в тежест
на длъжника разноски по изпълнението.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски в настоящото производство,
поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ******* –
длъжник по изпълнително дело № 20238600400123 по описа на ЧСИ В.М., с
рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие – СГС, акт на съдебния изпълнител,
обективиран в съобщение с изх. № 11110/15.02.2023 г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200
лева (двеста лева) и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на
53,76 лева (петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) с ДДС, и
ОТМЕНЯ начислените в тежест на длъжника такси по изпълнителното дело,
с изключение на таксата за образуване на делото и таксата за връчване на
покана за доброволно изпълнение по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в общ размер на
48 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4