Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на  чл.1 ЗОДОВ и  чл.203 и сл АПК.

Образувано по искова молба  от  В.М.А. ***, депозирана чрез * Й.Л.-АК-*** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с цена на иска 300.00 лева. Прави се искане за осъждане на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена загуба, изразяваща се в заплащането на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от  16.05.2019г., сключен във вр. с изготвянето и подаването на жалба срещу НП №26-000053/07.05.2019г., издадено от Началник на ОО“АА“ – Враца, както и осъществяването на процесуално представителство по нея. Претендира се и законната лихва върху сумата от момента на подаване на молбата до окончателното изплащане, по изложени доводи в исковата молба. Представено е и писмено становище от проц.представител на ищеца, * Л. с изложени съображения по съществото на спора. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София в представен писмен отговор от процес. си представител К.К. прави възражение за недопустимост на иска, в условията на евентуалност признава иска за основателен. Посочва, че не са  налице искания и  данни на платените суми за адвокатско възнаграждение по адм.наказ. дело.

Окръжна прокуратура - Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава заключение за уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана, предвид приложените по делото доказателства.  Към момента на устните състезания законът не е предвидил възможност за искане и присъждане на разноски в рамките на АНП. 

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства,  поотделно и  в  тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

Видно от изисканото и приложеното АНД № 528/2019 г. на РС –Враца, с Решение № 167 от 01.05.2020 г. е отменено Наказателно постановление № 26-0000053/07.05.2019г. на Началник отдел гр.Враца към ИА“АА“, с което на  В.М.А. е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 500 лева по ЗДвП.  Решението на този съд е надлежно съобщено на страните на 05.05.2020 г. на АНО и на ищеца на 20.05.2020г., които в законоустановения 14-дневен срок за неговото обжалване не са се възползвали от това свое процесуално право. Поради липса на жалба против постановеното решение, последното на 04.06.2020 г. е влязло в законна сила. 

Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие по АНД № 528/2019 г. на РС-Враца /л.24 на това дело/ се установява, че ищецът на 16.05.2019г. е сключил договор за правна защита и съдействие и е упълномощил * Л., да осъществява процесуално представителство по цитираното АНД по описа на РС-Враца. Договореното между страните възнаграждение е в размер на 300 лева, като сумата е изплатена  по банков път – обстоятелство надлежно отразено върху самия договор за правна защита и съдействие. Процесуалното представителство е реално осъществено, видно от протокола от проведеното с.з. на РС-Враца и представения  писмен отговор/л.36-41/. По делото на РС-Враца не са представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Такива са представени с исковата молба, а именно фактура от 16.05.2019г. за заплатено възнаграждение 300.00 лева, по обжалване на НП, преводно нареждане от 16.05.2019г. за сума от 300 лева по обжалване на НП, разписка от 16.05.2019г., както и договора от 16.05.2019г. Така представените доказателства не са  оспорени от ответника.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното: 

Исковата молба е процесуално допустима, предвид изискването на чл.204, ал.1 АПК. Същата е предявена след приключване на надлежно проведено производство по оспорване на издаден административен акт – НП № 26-0000053/07.05.2019г. на Началник отдел  гр.Враца към ИА“АА“. Последното е отменено с Решение № 167 от 01.05.2020 г., постановено по АНД № 528/2019 г. по описа на Районен съд Враца, което не е обжалвано и е влязло в сила на 04.06.2020 г. Исковата молба е подадена от адресата на отменения, като незаконосъобразен акт, т.е. от пряко засегнатото лице и е срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205   АПК. 

Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл.110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решението на  РС-Враца е влязло в сила на 04.06.2020 г., а искът е предявен на 03.07.2024г. , т. е. преди изтичане на общата 5-годишна погасителна давност.  С оглед на изложеното  неоснователно  е  възражението на ответника, че искът е погасен по давност. 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ - държавата и  общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал. 2 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.

По отношение на първите две предпоставки - налице е отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление  издадено при и по повод упражняване на властнически законови правомощия от административен орган - Началник  отдел гр.Враца към ИА“АА“ –София. В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № 26-0000053/07.05.2019г. на  Началник  отдел гр.Враца към ИА“АА“ –София, с което на ищеца  В.А.  е наложена глоба в размер на 500 лева  по ЗДвП, е отменено с Решение № 167 от 01.05.2020 г., постановено по АНД № 528/2019 г. по описа на Районен съд Враца, което решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 04.06.2020г.

По отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна връзка между отменения акт и претендираните имуществени вреди, от значение е Тълкувателно решение №1/2017г. на Върховния административен съд ОСС на I и II колегии по т.д. № 2/2016 г., с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на НП, представляват вреди, които са пряка и непосредствена  последица от същите НП и които вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.

Видно от представеният договор за правна защита и съдействие по АНД №528/2019г., по което дело предмет на оспорване е било НП № 26-0000053/07.05.2019г. на Началник отдел гр.Враца към ИА“АА“,  заплатеното на адв. Л. възнаграждение е в размер на 300 лева, който размер е в съответствие с претенцията по исковата молба.  Безспорно от доказателствата по делото и конкретно от представения договор за правна защита и съдействие, фактура от 16.05.2019г. за заплатено възнаграждение 300.00 лева, по обжалване на НП, преводно нареждане от 16.05.2019г. за сума от 300.00 лева по обжалване на НП, разписка от 16.05.2019г.,  се установява, че възнаграждението от 300.00 лева е изплатено именно във връзка с осъществяване на процесуално представителство по оспорване на отмененото като незаконосъобразно НП. Съгласно чл.36, ал.2 ЗА - размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.  Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата/преди изменението/ - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не  по-малко от 300.00 лв.  

Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по надлежния ред.  За да се уважи предявения иск адвокатското възнаграждение, за което се твърди, че е причинило имуществена вреда на засегнатото от незаконосъобразното НП лице, следва да е изплатено в хода на производството по обжалването и отмяната му. Видно от приложените документи във връзка с обжалването на НП плащането на договореното адвокатско възнаграждение е станало преди приключването на  производството. При това фактическо положение, заплатеното адвокатско възнаграждение до приключване на производството пред РС, за което са представени доказателства към исковата молба  отговаря на изискването на тълкувателното решение да са "изплатени адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяната " на НП, поради което следва да се възприемат като " пряка и непосредствена последица" от незаконосъобразната административна дейност по издаване на НП. Отделно от това следва да се посочи, че към момента на приключване на устните състезания по АНД законът не е предвиждал възможност за искане и присъждане на разноски в рамките на адм.нак.производство. В тази насока възраженията на ответника са  неоснователни.

Не се споделя и възражението на ответника за отправяне на покана за доброволно плащане на сумата, с оглед създалата се практика в ИААА за доброволно плащане на разноски по отменени наказателни постановления. Видно е, че от ответника е подаден отговор по делото на 02.10.2024г. и то по ел.поща, т.е. един ден преди заседанието, а призовката е получена от същия 25.07.2024г. и  още повече, че създадената практика от ответника не обвърза  съда.                          

С исковата молба е направено и искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на  предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.  Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба до  окончателното изплащане на обезщетението. 

Искането на ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски  е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца  претендираните в настоящото производство, съгласно представен списък/л.22/ - заплатено адвокатско възнаграждение  в размер на 480 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие същото е договорено и заплатено в брой при подписване на договора на  17.06.2024г./л.24/, като същото не е прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК, Съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ гр.София да  заплати на В.М.А.  сумата от 300.00 /триста/ лева имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство по отмяна на издадено НП № 26-0000053/07.05.2019г. на Началник отдел  гр.Враца към ИА“АА“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/03.07.2024г./ до окончателно изплащане на сумата.  

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ гр.София да  заплати на В.М.А.  разноски по настоящото производство в  размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ - адвокатско възнаграждение.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в 14- дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.1 АПК  препис  от решението да се изпрати на страните по делото.