МОТИВИ
към присъда
№ 8 / 23.03.2017г. по НОХД № 422 / 2015г. на СлОС
Окръжна
прокуратура - Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимите П.Х.М., М.Р.М. и Я.Я.М. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, затова че на 25.02.2014
г., в ГР.С., в съучастие помежду си, като съизвършители,
направили опит умишлено да умъртвят по особено мъчителен начин и с особена
жестокост М.Б.К. ***.
Преди
започване на съдебното следствие М.Б.К. е предявила солидарно против тримата
подсъдими граждански иск за сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените по делото разноски. Предвид своевременното предявяване
на гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът
го прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и
конституира К. като частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвиненията по чл.116, ал.1, т.6, предл.2
и 3, вр. чл.115, вр.чл.18,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК срещу тримата подсъдими. Прави анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и счита описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин. Предлага съдът
да наложи на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода в размер на по
десет години при приложение разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 от НК доколкото се касае за опит, а не за довършено
престъпление. Прави и алтернативно искане – в случай, че съдът прецени, че
подсъдимите не са действали с пряк умисъл за причиняване смъртта на
пострадалата, да ги признае за виновни в извършването на престъпление по чл.
131 , ал. 1, т. 5 и 9, пр. последно, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК – причиняване на средна телесна повреда по особено мъчителен начин
и с особена жестокост. За това престъпление пледира на подс.
Я. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което
да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а на подсъдимите М. и М. –
лишаване от свобода за срок от по пет години, което също да изтърпят при
първоначален строг режим в затвор.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител К. счита за доказано обвинението по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК против тримата подсъдими. Счита, че безспорно е установен умисълът на
подсъдимите за убийство, но смъртта на пострадалата не е настъпила поради
независещи от тях причини. Присъединява се към становището на представителя на
прокуратурата относно вида и размера на наказанията, които следва да бъдат
наложени на всеки от подсъдимите – по десет години лишаване от свобода. По
отношение на предявения граждански иск счита, че същият е основателен и напълно
доказан, предвид събраните по делото доказателства, от които се установявало,
че на пострадалата са причинени
многобройни телесни увреждания, побоят е бил продължителен, нанасяни
били интензивни удари с предмети, годни да причинят смърт, довели до продължителни
страдания и лечение на К., като последствията продължавали и до момента да са
налице.
Гражданският ищец и частен обвинител К. поддържа казаното от адвоката си.
Твърди, че подсъдимите били много ожесточени и удряли „с всичка
сила“, както и че е претърпяла много болки.
Упълномощеният от подс. Я.М.
защитник – адв. Н. счита повдигнатото и поддържано
против тримата подсъдими обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за недоказано. Твърди,
че основните факти по обвинителния акт не са подкрепени от събраните по делото
доказателства и излага подробни съображения за това. Подсъдимите М. и М. са
нанесли побой на пострадалата след като са били предизвикани от нея с тежки обиди
по техен адрес и спрямо техни близки, затова счита, че точната правна
квалификация на извършеното от двамата подсъдими следва да бъде по чл. 132, ал.
1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК – за причинена
средна телесна повреда в състояние на афект. Прави и алтернативно искане за
квалификация на деянието им по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК – за причинена средна телесна повреда на пострадалата. Счита, че предвид наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, наказанието на подс. М. не
следва да бъде по – високо от шест месеца лишаване от свобода с евентуално приложение на чл. 66 от НК. Предявеният граждански иск счита за завишен по размер и
моли обезщетението да бъде определено по справедливост и съобразено с текста на
чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД и практиката на
съдилищата за подобен тип телесни
повреди, като се отчете и конкретното
поведение на пострадалата.
Упълномощеният от подсъдимите П.М. и М.М. защитник – адв. К. счита, че събраните по делото
доказателства разколебават първоначално повдигнатото обвинение. На пострадалата
била причинена средна телесна повреда от двамата подсъдими – М. и М. и то в
състояние на афект. Излага доводи и сочи доказателства, които според него
изключват участието на подс. М. в извършване на престъплението, повдигнато като обвинение и
пледира съдът да я признае за невиновна. Моли съда да наложи на подс. М. справедливо наказание за участието му в
престъпното деяние по нанасяне на телесните повреди на частния обвинител и
граждански ищец, като съобрази, че и двамата подсъдими – М. и М. са направили
пълни самопризнания, с което си процесуално поведение са подпомогнали и
разследването. Счита, че размерът на наказанието лишаване от свобода не трябва
да надвишава времето, което следва да се
приспадне по реда на чл. 59 от НК. По отношение на предявения граждански иск
моли съда да прецени, дали предявен в този размер е действителен.
Според
упълномощения от подс. М.М.
втори защитник – адв. Г. единственото решение като
краен съдебен акт е на основание чл. 304 от НПК съдът да признае същата
подсъдима за невиновна да е извършила престъплението, в което е обвинена - по
чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 2 и 3, във вр.чл. 115, във вр. чл.18 ал. 1,
във вр. чл. 20 от НК. Твърди, че няма каквито и да било
доказателства за участие на подс. М. в безспорно
извършено престъпление на дата 25.02.2014г. Моли съда да не кредитира
показанията на пострадалата К. и на свид. Ж.. Счита,
че липсват доказателства, че последната свидетелка е могла да възприеме
случващото се пред дома й в такава стресова ситуация, рано сутринта, без
наличието на очила. Счита, че относно участието на М.Р.М. в престъпното деяние
съдът трябва да кредитира обясненията на тримата подсъдими и показанията
на свид. И.С.. Ако съдът прецени, че подс. М. има някакво участие в извършването на престъпление
счита, че неговата правна квалификация е
по чл. 132 или чл. 129 от НК - телесна
повреда, причинена в състояние на силно раздразнение или евентуално нанасяне на
средна телесна повреда. В този случай, с оглед целите на специалната и
генерална превенция, липсата на предходни
осъждания и тежкото й семейно
положение, които се явяват смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, пледира за минимално
наказание на подс. М., при условията на чл. 66 от НК.
В случай, че подс. М. бъде оправдана, гражданският
иск по отношение на нея следвало да бъде отхвърлен като неоснователен, а ако
бъде осъдена - размерът на гражданският
иск да бъде определен по справедливост, съобразен с разпоредбата на чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Подс. Я.М. не се признава за
виновен. Твърди, че никога не е искал да причини смърт на някого. Ударил
пострадалата само веднъж, защото тя го предизвикала с обиди по отношение на
него и на семейството му. Твърди още, че има три деца, за които се грижи и без
него няма кой да издържа семейството му.
Подс. П.М. твърди, че не е имал намерение
да удря пострадалата К. и не е искал да я убива. Изказва съжаление за
постъпката си. Моли съда да вземе в предвид обстоятелството, че той печели
средствата за издръжка на семейството си. Моли съда да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от една година с тригодишен изпитателен срок.
Подс. М.М.
заявява, че не е участвала в побоя. Не е видяла какво се е случило. Моли за
оправдателна присъда.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс. Я.Я.М. /с прякор Т./ е на 36 години, с начално образование. Не
е женен. Има три деца. Осъждан е както следва:
- с влязло в
сила на 04.11.2009г. определение по НОХД № 567/2009г. на СлОС
за извършено в периода м. 01.2008г. до 20.08.2009г. престъпление по чл. 252,
ал. 1, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип;
- с влязло в
сила на 10.07.2012г. споразумение по НОХД №758 / 2012г. на СлРС
за извършено на 25.02.2008г. престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание пробация. С влязло в сила на
24.09.2012г. определение по ЧНД № 1054 /
2012г. на СлРС му е определено едно общо наказание по
НОХД № 567 / 2009г. на СлОС и по НОХД № 758 /2012г.
на СлРС – три месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
За осъжданията за кражби като непълнолетен е реабилитиран по право.
Подс. П.Х.М. /с
прякор П./ е на 42 години, с основно образование. Не е осъждан /реабилитиран
по право/.
Подс. М.Р.М. е
на 40 години, с основно образование. Не е осъждана. Омъжена е за подс. П.М.. Имат две деца. Живеят на адрес: ГР.С. кв. „Н.“, ул. „Б.К.“ № *. В близост до
тях, на съпружески начала със сестрата на подс. М.М. - Златка Симеонова, живее подс. Я.М.. Тримата
подсъдими се занимават с търговия на
орехи, но никой от тях не е регистриран като търговец.
От години между роднините на подс. М. и
на свид. М.Б.К. съществували враждебни
отношения, често прерастващи
в масови конфликти, придружени с отправяне на взаимни обиди и сбивания. През лятото на 2011г., при един
от поредните скандали, братът на подс. М.
– А. М. бил убит от съпруга, брата и бащата на свид.
К.. Непосредствено след
извършване на убийството бащата на К. починал от инфаркт, а съпругът й - К.М. и брат й - Б.К., били
задържани по образуваното наказателно производство, като към настоящия момент
са осъдени с влязла в сила на 12.03.2014 г. присъда на Окръжен съд - Сливен за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 20, ал.
2 от НК и изтърпяват наложените им наказания лишаване от свобода в Затвора -
Бургас.
След това убийство напрежението
между двата рода ескалирало още повече. От кв. „Н.”, семейството на свид. М.Б. се преместило да живее от кв. „К. в ГР.С., но
отправянето на взаимни заплахи за саморазправа и отмъщение продължило. В РУ „Полиция" - Сливен били заведени жалби както от роднините на убития А. М., така
и от свид. М.К. и нейните близки, за възникнали
скандали, побоища, нанесени телесни повреди, палеж и закани с убийство.
През м.
февруари 2014г. подс. П.М. разбрал, че
наскоро свид. М.К. била в кв. „Н." и настройвала хората
срещу близките на жена му.
На 25.02.2014г. тримата подсъдими трябвало да отидат в
с. Т., общ. Антоново, тъй като имали предварителна уговорка със свид. З.А. да купят от него около 300 кг орехи. Тръгнали рано сутринта, около 5:00 часа, с
колата на подс. П.М. - „Мини-ван Фолксваген шаран", син на цвят,
с рег.№ СН 0402 СА, в която имало дървен сап
с дължина 92 см и диаметър 2,5 см, 4 бр. метални тръби с диаметър 1/2 цола, всеки от които с дължина
около метър, брадва с дървена дръжка с дължина 46 см и чук с дървена дръжка.
Стигайки до кв. „К., подс. М. спрял в една от
пресечките на ул. „С. Е.” и двамата с подс. М. слезли
от колата, за да проверят дали намиращия се там магазин е отворен и да купят храна
за из път. Докато подс. М. била сама, с бус минала свид. И.В. и за
„нямаше и минута” разговаряла с подсъдимата, от която разбрала, че е с мъжа си
и с зет си, които били за закуски и след като се уговорили свид.
В. след обяд същия ден да отиде при подсъдимите за ядки, си тръгнала. По същото
време свид. К.
***, за да отиде на работа. Била с черна плетена шапка с надпис „Мерцедес" и носела през рамо
сива текстилна чанта. По пътя
застигнала свид. К., която също отивала на работа. Двете
жени заедно продължили по ул. „Чудомир Кантарджиев",
а след това - по ул. „С. Е.",
където срещу тях изскочили подс. М. и подс. М. и започнали да говорят със свид.
К. на висок тон по цигански. Двамата
подсъдими изтичали до буса и от там подс. М. взел чук, подс. М.
метална тръба. Подс. М. взела брадва и заедно с
двамата мъже настигнали свид. К. ***. Тя се
уплашила, извадила мобилния си телефон, за да звънне на Полицията, но не успяла да го
направи.
Вдигнала ръка, за да се предпази от подс. М., който с
металната тръба замахнал към нея и ударът попаднал
областта на дясната й мишница. Свид.
К. паднала на земята и започнала силно да пищи. През това време свид. К. на бегом продължила надолу по улицата. Свид. К. станала от земята и започнала да моли да я пуснат
да си ходи. Подс. М. й нанесъл силен удар с металната
част на чук по дясната половина на главата, в областта на дясното слепоочие. В
резултат на този удар пострадалата паднала на земята, викала за помощ и се предпазвала с ръце, а тримата подсъдими продължавали да й нанасят удари по тялото – подс. М. с металната тръба, подс.
М. с чука, а подс. М. със задната част на брадвата. Едва, когато пострадалата престанала
да вика и да дава признаци на живот, тримата подсъдими преустановили побоя и с
автомобила на подс. М. се върнали в кв. „Н.".
В
следствие на побоя свид. К. получила линейно счупване
на черепа с импресия, въздух в черепната
кутия, разкъсно-контузна рана на главата в
същата област, мозъчно състресение със степенно
разстройство на съзнанието, отток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око, счупване на лявата лакетна
кост в долна трета, контузия на лявата предмишница,
отток и охлузване на лявата длан, отток и кръвонасядане
на дясното рамо, оток и кръвонасядане на дясната
мишница, счупване на дясното коленно капаче и контузия на дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица,
повърхностни охлузвания на двата глезена,
оток и кръвонасядане на гърба.
Побоят над свид. К. продължил около пет
минути, а свидетел на него станала свид. Н.Ж., която
живеела в къщата на ул. „С. Е." № *. Тя спяла в стаята, чиито прозорци
били откъм същата улицата и се разбудила още от първите викове. Ужасена от
видяното, още в самото
начало свид. Ж. започнала да чука по прозореца,
в опит да спре нападателите. Когато те избягали по улицата надолу, изоставяйки
жертвата си, свид. Ж. позвънила в полицията и
излязла на двора. През това време по улицата минал свид.
А.С., който също видял свид. К. да лежи на
земята. Охкала и пъшкала, а около главата й имало кръв. След около пет минути
на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, а малко по-късно и екип на
ЦСМП – Сливен /Видно от фиш за спешна медицинска помощ екипът е пристигнал на място в 5:15 часа и е отпътувал в 5:20
часа/. Според свид. У., която била медицински
фелдшер, свид. К. не била в съзнание, нямала зенични реакции, както и реакции на говор и болка, но имала пулс. На място свид.
У. й направила превръзка на главата, за да спре кръвотечението,
след което, с помощта на полицейските служители, я качили на носилка в
линейката. Свид. К. била заведена в Спешно отделение
на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" АД - Сливен и
приета в ОАИЛ за интензивно лечение.
Междувременно,
тримата подсъдими се прибрали в кв. „Н.", като подс.
М. оставил автомобила в гаража на тъста си на ул. „П." № *, а четирите
метални тръби, дървения сап и брадвата занесъл на съседа си - свид.
К. /съпруг на сестрата на подс. М.- Н./ за да ги скрие. Свид.
К. ги подал на съпругата си, която също била до входната врата, а тя ги скрила
на покрива на гълъбарника в съседния имот, собственост на свид. Й.. Чукът
със следите от кръв и косми от главата на пострадалата останал под
дясната седалка на автомобила.
Няколко часа по-късно, в условията на неотложност било извършено претърсване в
имота на свид. Й. и иззети четирите метални тръби,
брадвата и дървения сап. По дървената дръжка на брадвата с дължина 46 см и по
задния край на режещото й острие, както и по металната тръба с дължина 98 см и
с диаметър 2,8 см имало червеникаво-кафяви петна, наподобяващи следи от кръв.
При претърсването на лекия автомобил „Фолксваген
шаран" с рег.№ СН 0402 СА бил намерен и иззет чукът, като по металната му
част се виждали червеникаво-кафяви петна и зацапвания, както и полепнали ситни
косми.
При
извършения оглед на местопроизшествието на ул. „С. Е.", разследващите
полицаи открили и иззели шапката, чантата и мобилния телефон на свид. К., фиксирали и следите от кръв, останали по плочките
на тротоара. По надлежния ред била иззета отривка с марлен тампон от местопроизшествието.
Още
същия ден тримата подсъдими били задържани в РУ „Полиция" - Сливен.
От заключението на
назначената на досъдебното производство
биологична експертиза е видно, че по иззетата от местопроизшествието отривка от червена течност (обект № 1) и по металната част
на чука (обект № 2) се съдържат човешка кръв от кръвна група В-алфа. По
брадвата в областта на дръжката (обект № 3) е установена човешка кръв, но
поради липса на количество и подходящ материал не е доказана кръвна група.
Видно от
приложената към делото медицинска документация от проведеното лечение на свид. К., същата е с кръвна групова принадлежност В /-/ отр.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза от досъдебното производство, в
резултат на нанесения й на 25.02.2014 г. побой, свид. К. е получила разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно-теменна област
на главата с наличие на импресионно и линеарно счупване на подлежащите черепни кости, което е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Нараняване, проникващо в черепната кухина". Тежката съчетана травма,
изявила се с картината на травматичен шок в съвкупност с компютърно – томографските данни
за контузия на мозъка е довела до
„Разстройство на здравето, временно опасно за
живота" на свид.
К..
Счупването
на лакетната кост на лявата ръка е довело до
затруднение в движенията на ръката за срок не по-малко от три месеца, като по
този начин е осъществен медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник". Счупването
на капачето на дясната колянна става е довело до
затруднение в движенията на десния крак за срок не по-малко от три месеца, като
по този начин е осъществен медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията
на десния долен крайник". Останалите
охлузвания, кръвонасядания, травматични отоци по
тялото на свид. К., както и разкъсно-контузната
рана по предната повърхност на дясната подбедрица, са
й причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота"
(разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК).
Вещото лице д-р С. сочи, че
констатираните увреждания, се дължат на множество удари, нанесени със
значителна сила с твърди тъпи или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, съобщени от
пострадалата. Увреждането в дясната слепоочна теменна област на главата се
дължи на силен удар с твърд предмет с ограничена тясна и дълга удряща
повърхност. Такава характеристика на удрящата повърхност притежават предметите
с цилиндрична или продълговата форма като тръба, палка, бухалка, сап и др., или
предметът има тъп ръб. Наличието на костен фрагмент от подлежащата черепна кост
не изключва възможността увреждането да е причинено от предмет с ограничена
плоска повърхност. Формирането на кожно ламбо и линеарното счупване на подлежащите кости на черепа надолу
дават основания да се предположи, че ударът е попаднал в областта тангенциално,
а не перпендикулярно, като посоката му е била отгоре надолу и отстрани от дясно
при изправено положение на тялото и главата на пострадалата. Характеристиките
на увреждането свидетелствали за това, че ударът е бил целенасочен, а не
случаен, със значителна сила и жизненоважна област от човешкото тяло и случайно
не са настъпили по-тежки последици за пострадалата.
Характеристиките на увреждането не отговарят по
механизъм на получаване при падане от собствен ръст. Счупването на капачката на
дясната колянна става с наличие на няколко фрактурни линии (видно от рентгеновото изследване) се дължи
на силен удар с твърд тъп предмет със сравнително широка и плоска удряща
повърхност.
Напречното
счупване на лакетната кост на предмишницата
на лявата ръка се дължи на силен удар в мястото на счупването с твърд тъп
предмет със сравнително ограничена удряща повърхност. Това счупване има
характера на защитно нараняване, поради факта, че при опит за предпазване на
главата с ръка от удар с твърд тъп предмет лакетната
кост излиза на преден план и първа посреща удара.
Някои от
уврежданията добре отговарят да са получени и чрез нанесени удари с ръце или
крака.
На пострадалата са били
нанесени не по-малко от 9-10 удара, като тяхната последователност не може да
бъде установена по медицински път.
Получените от свид. К. множество травматични увреждания в резултат на
нанесения й на 25.02.2014 г. побой са й причинили значителни физически болки и
страдания. Особено болезнени са били счупванията на
костите, които са съпроводени със значителна болка.
Според заключението на допълнителната съдебно
– медицинска експертиза от досъдебното производство,
в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на
съзнание, депресионно счупване на черепните кости и
контузия на мозъка е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота" на
пострадалата К..
Разпитан в с.з., д-р С. поддържа
заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза, но не и
заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза по върпроса дали пострадалата е изпадала в безсъзнателно
състояние, тъй като в показанията си пред настоящия съдебен състав свид.
К. съобщила факти и възприятия, които са били във времето от получаване на
травмата до транспортирането й в лечебното заведение, т. е. не са налице данни
за пълна загуба на съзнание до степен на кома. На конкретно поставени въпроси вещото
лице отговаря, че в медицинските документи, а и при извършване на преглед,
пострадалата няма наранявания, които да се дължат и да могат да бъдат обяснени
с действието на предмет с остър ръб. Относно черепно-мозъчната травма - вбиването
на костния фрагмент е възможно да бъде
получено с твърд предмет с ограничена повърхност, т.е. то може да бъде получено
и с тъпата част на чук или на брадва. Според заключението това нараняване е получено
при изправено положение на пострадалата, но теоретично може да се получи във
всяко положение. Предвид заключението на съдебно – медицинската експертиза на
веществените доказателства, че в областта на дръжката на представената за
изследване брадва е установена човешка кръв, вещото лице е отговорило, че е
възможно някое от установените увреждания да е
причинено от удар, нанесен с дръжка на брадва.
В
хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ш. специалист неврохирург и д-р Б. –
съдебен лекар, които приемат, че при инцидент на 25.02.2014г. свид. М.Б.К. е получила:
-
черепно-мозъчна травма: линейно счупване на черепа с импресия, въздух в
черепната кутия, разкъсно-контузна
рана на главата в същата област, мозъчно състресение
със степенно разстройство на съзнанието.
-лицева
травма: отток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око.
-травма на
ляв горен крайник: счупване на лявата лакетна кост в
долна трета, контузия на лявата предмишница, отток и
охлузване на лявата длан.
-травма на
десен горен крайник: отток и кръвонасядане на дясното
рамо, оток и кръвонасядане на дясната мишница.
- травма на
двата долни крайника: счупване на дясното коленно капаче и контузия на дясното
коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, повърхностни охлузвания на двата глезена.
-травма на
тялото: оток и кръвонасядане на гърба.
Описаните
увреждания са травматични и са причинени по механизма на действие на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети. В първоначалната
медицинска документация е възприета диагнозата „мозъчна контузия“ на базата на
образ от компютърната томография /КТ/. Мозъчната контузия е увреждане на
мозъчна тъкан, което причинява нейната некроза
/умъртвяване/. Тя няма изгледи да се възстанови отново с мозъчната тъкан. Ако тази
контузия е съществувала би трябвало органичното увреждане на мозъка да е
видимо, в който и да е по-късен етап при контролна КТ. Освен това органично променената
област причинява изменение в електрическата активност на мозъка в тази зона.
При контролното към момента КТ – изследване, такава находка не е установена, а
ЕЕГ/електро енцефало графия
– фунционално невро –
физиологично изследване на мозъчната активност/ е нормална. Тези факти не дават
основание да се докаже наличието на мозъчна контузия и най-вероятно при
първото изследване се касае за артефакт. В подкрепа на този извод са:
ветрилообразен образ на суспектното изменение /който се вижда на първата, намираща се в експертизата
снимка/, липса на
потвърждение от консултиращия неврохирург, преценка на същия за липса на
необходимост от неврохирургично лечение, нормално
актуално КТ изследване и нормална актуална ЕЕГ. В медицинската документация от
консултиращите неврохирурзи няма регистрирани патологични рефлекси.
Мозъчното
сътресение е функционално увреждане на мозъка, което протича със задпределно задържане на протичането на импулсите между невроните. Апаратните изследвания също не долавят мозъчна
контузия. Двете вещите лица подробно описват четирите степени на разстройство
на съзнанието при мозъчното сътресение, което настъпва веднага и непосредствено
след травмата в главата. Първата степен на разстройство на съзнанието е
обърканост /обнубилация/ пострадалият е подвижен, но
объркан, неадекватен, неориентиран изцяло, може да липсва спомен за случилото се.
Според GCS /Glasgow comma scale/, чийто
максимум е 15 точки, това състояние се оценя на 12-13 точки. Втората степен е
сънливост /сомнолентност/ и по GCS се оценя около 10 точки. Пациентът е слабо подвижен,
сънлив, отпуснат, унесен, реагира вяло на повикване. Може да липсва спомен за
случилото се. Третата степен е сопор или 7-8 точки по
GCS.
Пострадалият е върху терена или ако е седнал седи неподвижно, вял, с отворени
очи и невиждащ поглед. При повикване и болка реагира макар и със закъснение,
неориентиран е, неадекватен, може да не говори. Също може да липсва спомен за
случилото се.
При дотук изброените състояния няма
опасност за живота и се преценят като
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Четвъртата
степен е най-тежката и това е комата. По GCS от 3 до 6 точки. За разлика от третата степен /сопор/, пострадалият няма никакви реакции. Той пада върху
терена в момента на удара, без да опита да се предпази, лежи неподвижно, със
затворени очи, не говори, не мърда, не реагира на болка и повикване, често
околните го възприемат за мъртъв. Излизането от това състояние не е мигновено.
Пострадалият не може да се изправи без чужда помощ, не може да извършва активни
и целенасочени действия, объркан е, неориентиран, неадекватен, няма спомен за
случилото се.
Тези състояния могат да имат продължителност
от няколко минути до часове. При всички тях пациентите имат главоболие и
световъртеж, често гадене със и ли без повръщане. Субективните оплаквания
продължават различно време и са различно интензивни при различните индивиди. От
състоянието на пациента след травмата не е възможно да се направи извод колко
тежко е мозъчното сътресение и най-вече дали е било придружено от пълна загуба
на съзнание.
Пълната
загуба на съзнание, вследствие на мозъчно сътресение, е единствената телесна
повреда, която се преценя според данни от очевидци. В конкретния случай
анализът на показанията на очевидците показва противоречиви данни. На практика
данните от пострадалата, че няма спомен не са доказателство, защото дори и да не
симулира може да липсва спомен при степенните разстройства на съзнанието /както
е обяснено по-горе/. Наличието обаче на спомен е доказателство за липсата на
пълна загуба на съзнание. Така например пострадалата е разказала своя спомен
пред съда: „…Аз бях в
безсъзнание когато спряха да ме удрят. Чувах гласовете им когато М. каза: „Тя
вече умря“, защото аз спрях да викам, но ги гледах, но нямах сили да говоря и
като я чувах, че каза „Тя вече умря“ и аз вече не смеех, нямам сила даже да
викам и те помислиха, че умрях и тогава ме оставиха. И какви думи говореше там
цинизми … Друго помня когато полицията ме удряше по бузките, аз бях на земята и
после ме надигнаха, сложиха ме в линейката. Не мога да кажа кой беше полицая,
защото нямах добро съзнание. Чувах гласа, който казваше: „Събуди се, събуди се“,
видях полицейски човек, обаче не знам
кой беше. В линейката имах големи болки. Главата много ме болеше. Болките бяха
страшни…“. Ако
пострадалата е била в състояние на пълна загуба на съзнание не е възможно тя да
се възприеме като такава в безсъзнание. Не е възможно да помни какво са
говорили извършителите и още по-важно - как са я оставили. Загубата на съзнание
от мозъчно сътресение настъпва веднага след удара, а не по-късно, т.е. без удар
няма загуба на съзнание или, ако се направи насрещен анализ на данните – ако
пострадалата помни края на побоя, то със сигурност не е била в състояние на
пълна загуба на съзнание. Този извод се подкрепя от А.Р.С., който всъщност е
втория по време очевидец на състоянието й: „…Не знам
дали беше в съзнание, просто пъшкаше и аз не смеех да пипна, пъшкаше, охкаше…“. В състояние на пълна загуба на съзнанието
пострадалата не би охкала и пъшкала. Екипът на ЦСМП пристигнал на място, в
лицето на медицинския фелдшер С.К.У., възприема К. така: „…в безпомощно състояние, с обилно кръвотечение от
задната половина на главата… неадекватна…
в момента, в който правех компресивна превръзка
тогава тя имаше вече реакции. Усещаше болки, искаше да махне моите ръце от
мястото, където притискам, но не отговаряше на въпросите, които й задавах… Тя
беше постоянно в безсъзнание. Тя не беше в съзнание. През цялото време в
линейката не беше в съзнание. Вече когато й правех превръзката реагираше на
болка, когато се опита да ми махне ръцете от там…“.
Обичайно при
анализ на данни относно безсъзнателно състояние най-ценни са данните от
очевидци с медицинско образование. В случая свид. У.
е медицинско образование и подробно описва състоянието на пострадалата. Това описание
противоречи на извода, който прави, че през цялото време била в безсъзнание. Тя
използва квалификацията „неадекватна“. Като неадекватен може да бъде описан пострадал, който
има някакво поведение, но то не съответства на ситуацията. Пациент в пълна загуба
на съзнание няма никакво поведение, той прилича на мъртъв и тази квалификация
не го описва коректно. Оттук следва, че щом медицинско лице употреби
квалификацията неадекватен, това означава, че пациентът има нарушение на
съзнанието, но не е с пълна загуба на съзнание. Свид.
У. твърди, че пострадалата е отблъсквала ръцете й при оказването на първа помощ
и едновременно с това твърди, че през цялото време била в безсъзнание, което
противоречие се изяснява от горния извод. В Спешно отделение съзнанието е било оценено
на 13 точки по GCS при
максимум 15 точки, т.е. пострадалата е била в състояние на обърканост. Поради
това двете вещи лица считат, че К., непосредствено след нанесения побой, е била
с мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – сопор или 7-8 точки по GCS. В сопор е възможно
пострадалата да охка, да пъшка, да отваря очи, да чува, да не е адекватна, да
има спомен, да блъска ръце, да усеща пляскане по бузите. В линейката за няколко
минути пътуване е възстановила няколко точки и вече в Спешно отделение е
прояснила съзнанието на 13 точки по GCS. К. е била хоспитализирана за един ден в ОАИЛ и е
била изписана с диагноза „травматичен шок“. Като медико-биологичен признак
шокът е разстройство на здравето временно опасно за живота. Това състояние е
свързано с ниско кръвно налягане и пулс над 100 удара в минута. Ако шокът е от кръвозагуба критерия за опасност на
живота е стойност на хемоглобина по-малко от 60г/л. При анализа на данните от
медицинската документация се установи, че артериалното й налягане през първия ден
е 140/110 mmHg, пулсът 100
удара в минута, хемоглобинът 123 г/л. През втория ден кръвното налягане е
записано като 115/70 mmHg, пулсът 100
удара в минута, хемоглобинът 77 г/л, които стойности са и най-ниските през целия
период на хоспитализация. Счупването на черепа ангажира черепният покрив.
Според данните в медицинските документи
хлътването на счупения фрагмент не е компресирало мозъка. В съчетание обаче с разкъсно-контузна рана е осъществена комуникация между външната
среда и черепната кутия. Доказателства за това е наличието на въздух между
костта и твърдата мозъчна обвивка. Поради това е осъществен медико-биологичния
признак нараняване, което прониква в черепната кухина.
Счупването
на лявата лакетна кост в долна трета е причинило
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни.
Възстановяването трае около 3-5 месеца.
Счупването
на дясното коленно капаче е причинило трайно затруднение на десния долен
крайник за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 3,5-5 месеца.
Останалите
увреждания - мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието /сопор/, разкъсно-контузна рана на
главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око, контузия на лявата предмишница, оток и охлузване
на лявата длан, оток и кръвонасядане на дясното рамо,
оток и кръвонасядане на дясната мишница, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица,
повърхностни охлузвания на двата глезена са причинили болка, оток и кръвонасядане на гърба – са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Премахването
на металните фиксиращи детайли е свързано с нови операции, а те от своя страна
с допълнителни неудобства и болки. Премахването на фиксиращите детайли не
причинява затруднение на движенията на посочените крайници, тъй като костните
структури вече са възстановени.
Накрая, в
отговор на поставените въпроси вещите лица са отговорили, че:
1. В медицинската
документация няма регистрирани патологични рефлекси у пострадалата. Няма засегнати
мозъчни центрове, няма регистриран сетивен или двигателен дефицит.
2.
Счупването на черепния покрив на К. макар и открито не е било свързано с
подлежащи увреждания на мозъка и обвивките му, което е дало основание на
лекуващите лекари да преценят, че тя не се нуждае от лечение в отделението по
неврохирургия. Неврохирургична операция се извършва
само при строго определени индикации и
счупването с хлътване на костен фрагмент без мозъчна компресия не е такава
индикация.
3. Презцялото време на хоспитализация няма регистрираната огнищна отпадна неврологична симптоматика и не се е
налагало специфично лечение на пострадалата в неврохирургично
отделение.
4. Първочанално е било констатирано изменение съмнително за контузионно огнище, което на онзи етап е преценено като
ненарушаващо функциите на централната нервна система на пострадалата и не е
хоспитализирана в неврохирургично отделение.
Проведените във връзка с изготвянето на експертизата контролни апаратни
изследвания - КТ и ЕЕГ не са потвърдили наличие на последици от контузионно огнище.
5. При
анализа на всички данни не се събраха такива, които да са достатъчни като
доказателство, че пострадалата е изпаднала в коматозно
състояние или състояние на пълно безсъзнание до степен на кома. Напротив,
данните сочат, че се е намирала в състояние на степенно разстройство на
съзнанието- най-вероятно сопор.
6. Липсата на
данни за пълна загуба на съзнание, липсата на данни за мозъчна контузия и
компресия, наличието на запазени жизнени функции след инцидента, липсата на лабораторни
данни за застрашаваща живота кръвозагуба, не дават основание да се приеме, че е
съществувала опасност за живота на пострадалата. Има доказателства за
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
7.1. Няма
данни за продължително разстройство на съзнанието на пострадалата.
7.2. Както е посочено и по – горе, липсата на
данни за пълна загуба на съзнание, липсата на данни за мозъчна контузия,
наличието на запазени жизнени функции след
инцидента, липсата на лабораторни данни за застрашаваща живота кръвозагуба
не дават основание да се приеме, че е съществувала опасност за живота на
пострадалата, макар и временна.
В хода на
съдебното следствие защитниците са направили искане за извършването на следствен експеримент, за да се проверят
данните, получени от показанията на свид. Н.Ж. относно мястото, на което се е намирала, времето
и видимостта към инцидента, за който свидетелства. Съдът е счел, че за това са
необходими специални технически познания с каквито съдът не разполага, затова
вместо следствен експеримент е назначил съдебно-техническа експертиза. Вещото лице проф.д.т.н. инж. С.К. компетентно и
изчерпателно е отговорило на поставените от защитниците на подсъдимите задачи и в този смисъл съдът
няма основание да се съмнява в достоверността на заключението. Видно от заключението, съгласно протокола за
оглед и фотоматериалите по делото, на тротоара пред прозореца на Дом № * на
ул.“С. Е.“ на 1,70 м. от степаната е намерено петно гъста червена течност с
дължина 1,20 м. и ширина около 5-10 см. В зоната на петното са намерени капак
на GSM, самият апарат,
батерия от него, плетена шапка до бордюра и чанта от плат. След като посетил
мястото на инцидента експерта извършил оглед, направил снимки на улицата пред
Дом № *, откъдето според показанията на свид. Н.Ж. е
наблюдавала инцидента. Извършил е оглед на тротоара пред прозореца, на самия
прозорец и оглед на стаята, откъдето свидетелката, според показанията й, е
наблюдавала инцидента. Вещото лице е направило снимка на прозореца отвън, който
отвън е с размери 1,40 м. по дължина и 1,18 м. по височина. Разстоянието от
тротоара до отвора на прозореца в левия му край, гледано към прозореца е 1,36
м., а до десния край на отвора – 1,54 м. Ширината на тротоара пред прозореца, който е
ремонтиран с нови плочки, е 2,70 м. Рамката на прозореца е на 20 см навътре от
външната стена. Разстоянието от зоната на инцидента до жилищната с града,
мерено от тялото на пострадалата, до стената на къщата е 1,70 м.
Височината
на прозореца вътре в стаята до перваза е 0,90 м., а от началото на стъклата /на
видимата отвън зона/ - 0,96 м. Наблюдението навън от свидетелката би могло да
бъде извършено от дясното крило на
прозореца. Ъгълът между правата, съединяваща очите и мястото на наблюдение и
вертикалата е показано на мащабна скица на видимостта, която е неразделна част
от заключението. При изправен човек с ръст 1,70 м. без навеждане към прозореца,
ъгълът на видимост спрямо цялата ширина на тротоара е от 38 градуса до 56
градуса, без да се отчита ограничението на видимостта от хоризонталната
напречна дъска между подпрозоръчните стъкла. При
навеждане към прозореца ъгълът е от 45 градуса до 58 градуса. Петното кръв
попада във видимата зона. В стаята, в ъгъла до двата прозореца има телевизор с
размери 0,80 м. ширина на екрана и напречен размер 0,54 м. От телевизора до
стената на процесния прозорец разстоянието е 0,15 м.,
а до другата стена 0,24 м. Телевизорът е поставен върху малка масичка. До
стената на процесния прозорец има легло, което
обхваща зона под прозореца на дължина до 0,18м. Под прозореца с облегалка до
стената има обикновен дървен стол. Прозорецът е с полупрозрачни пердета. На
перваза от лявата страна има саксии с цветя. Разположението на предметите до
прозореца позволяват съответното позициониране на наблюдател за осигуряване на
видимост към зоната на инцидента. Необходимо е наблюдателят да се приближи до
прозореца, да се наведе до дясното крило на прозореца и да доближи очите си до
стъклото под напречната хоризонтална дъска. По този начин се осигурява едно
много добро наблюдение към зоната на петното кръв и околността му.
На прозореца
от външната му страна към улицата има желязна решетка. Отворите на същото
позволяват едно добро наблюдение към тротоара и зоната на инцидента. На
прозореца няма щори. При дръпнати пердета и съответното навеждане към
прозореца, предметите в стаята и мебелите не ограничават видимостта към зоната на инцидента.
На около
20м. от прозореца на кръстовището между улиците, диагонално разположен спрямо
прозореца върху тротоара, има стълб с
улична лампа. При нормално улично осветление, независимо от ползването от свид.Ж. на очила за далечно гледане с 2 диоптъра, е напълно
възможно тя да възприеме визуално случващото се по време на инцидента.
Инцидентът е на твърде близко разстояние и не е необходимо осигуряване на висока
острота на зрението.
Допълнително
експертът е пояснил, че в протокола за оглед от 25.02.2014г. е фиксирано
времето на началото на огледа 6:50 часа, като времето е било облачно при дневна
светлина. Инцидентът според свид. Ж. настъпва около5:00
часа, което е в тъмната част на денонощието. При стандартно улично осветление е
технически напълно възможно при описаните по-горе условия, свид.Ж.
да е наблюдавала инцидента през процесния прозорец.
Позиционирането на свидетелката до прозореца позволява при наличните предмети и
мебели в стаята, в условията на стандартно работещо улично осветление, да се наблюдава
зоната на инцидента.
Съдът
кредитира всички обсъдени обсъдените по – горе експертни заключения, с
изключение на заключението на
допълнителната съдебно-медицинска експертиза от досъдебното производство в
частта относно отговора на въпроса дали пострадалата е изпадала в безсъзнателно
състояние. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещите лица. Освен от
обсъдените експертни заключения, описаната фактическа обстановка се установява
и от останалите събрани доказателства. При анализа им съдът следва да коментира
обясненията на тримата подсъдими (като отчете обстоятелството, че те са едновременно
доказателствено средство и пряк израз на правото им
на защита), позицията на защитата относно случилото се на инкриминираната дата
и събраните за това доказателства. Обясненията на подсъдимите и от
показанията на свид. К. са безпротиворечиви
относно това, че между роднините на подс.
М. и на свид. М.Б.К. съществува многогодишната
вражда, проявяваща се в конфликти с отправяне на закани, взаимни обиди и
сбивания, както и че при един от скандалите
е убит братът на подс. М. – А. М. от
съпруга, брата и бащата на постр.К.. След това
семейството на свид. К. се
преместило да живее от кв. „Н.” в кв. „К.
в ГР.С., но отправянето на взаимни
заплахи за саморазправа и отмъщение продължило. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимите М. и М., в частта, в която кореспондират с останалия доказателствен материал, че на инкриминираната дата на
пострадалата К. е нанесен побой, но не ги кредитира, в частта в която отричат
участието на подс. М.. Не кредитира и обясненията на подс. М., с които тя също отрича участието си в побоя. Най – общо версията на подсъдимите, изложена пред
настоящия съдебен състав е следната: на инкриминираната дата, рано сутринта,
тримата станали, за да отидат до с. Т., откъдето трябвало да вземат орехи от свид. З.А.. Тръгнали с колата на подс. П.М. - „Мини-ван Фолксваген шаран", син на цвят,
с рег.№ СН 0402 СА, в която имало инвентар,
необходим за поддръжката на колата и за брулене на орехи. Стигайки до кв. К., подс.
М. спрял в една от пресечките на ул. „С. Е.” и двамата с подс.
М. слезли от колата, за да видят от къде да минат и да проверят дали намиращия
се там магазин е отворен и да купят храна за из път, а подс.
М. останала в автомобила. Видели, че свид. К. слиза
отгоре и от разстояние започнала да ги
ругае. Подсъдимите М. и М. изтичали към буса и оттам
взели – подс. М. – метална тръба, а подс. М. – чук.
Върнали се при пострадалата, подс. М. й
нанесъл един удар с чука, а подс. М. я ударил по
тялото 3 – 4 пъти, след което я оставили
да крещи и да пищи. Качили се в колата и се прибрали. Твърдят, че не са имали
намерение да я убиват. И тримата подсъдими категорично отричат участие на подс. М., като твърдят, че тя не е слизала от автомобила.
Тази защитна
позиция се подкрепя само отчасти от събрания доказателствен
материал. Тя е в унисон с доводите изложени от защитниците на тримата подсъдими
в хода на съдебните прения и цели да изключи участие на подс.
М. в каквото и да е престъпното посегателство против личността на пострадалата К.. Съдът
кредитира показанията на свид. З.А. относно
уговорката му с подсъдимите на процесната дата да отидат при него в с. Т., за да вземат
орехи, тъй като те кореспондират с обясненията на подсъдимите в тази им част,
както и с показанията на свид. В., на която подс. М. е казала, че отиват при същия свидетел за орехи.
Показанията на свид. В. съдът кредитира и в частта
им, в която твърди, че е провела с подс. М. съвсем
кратък разговор /свид. В. твърди „нямаше и минута“, а подс. М. - „Говорихме си 2-3 секунди“/ след което си
тръгнала. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите М. и М. в частта им, в
която твърдят, че когато ги видяла, пострадалата започнала да ги ругае и
обижда, тъй като тези им твърдения не са доказани по безспорен начин.
Незаинтересованата от изхода на делото свид. К., която
е била непосредствено до тези двама подсъдими и свид.
К. твърди, че подсъдимите М. и М. са започнали да разговарят с пострадалата К.:
„Те започнаха да разговарят с нея по ромски“, „взаимно си говореха на висок
тон“, но свид. К. не е разбрала съдържанието на
разговора им, тъй като не разбирала „ромски“. Показанията на свид. С., която твърди, че през зимата на 2014г. една
сутрин, когато отивала на работа се
обърнала и видяла, че по ромски „дребна жена обиждаше някакви момчета. Бях
далеко, забелязах двама мъже просто минаваха и чувах дребна жена, която ги
псуваше… Тогава не разпознах мъжете и жената, беше тъмно 5 ч. сутринта. С
течение на времето от хората научих кои са били тези хора“, не са достатъчно убедителни, тъй като
свидетелката освен че твърди че е била далеко, било е тъмно, „не може да каже
„женският глас, който чух на кого е“. Съдът
не кредитира обясненията на тримата подсъдими дадени пред настоящия съдебен
състав в частта им относно неучастието на подс. М. в
побоя.
Кредитира
прочетените по съответния процесуален ред обяснения на подс.
М., дадени по досъдебното производство в присъствието на защитник на
25.02.2014г. в частта им, в която твърди, че „П. и жена му също удряха М.“, тъй
като те кореспондират с показанията на свид. Н.Ж. –
очевидец на случилото се, която както пред настоящия съдебен състав, така и
видно от прочетените й показания от досъдебното производство и при предходното
разглеждане на делото в съда винаги е твърдяла, че нападателите са били трима.
Съдът кредитира показанията на свид. Ж. и в частта им
относно твърденията, че „трите фигури“, които виждала като силуети, удряли
ожесточено, с всичка сила, по цялото тяло на
пострадалата – главата, тялото, крайниците, докато тя спре да вика и да се
движи, тъй като тези нейни показания кореспондират с кредитираните заключения
на съдебно – медицинската експертиза и комплексната съдебно – медицинска
експертиза относно локализацията на нараняванията, броя на нанесените удари /не
по – малко от 9-10/ и техния интензитет, което е в противоречие със защитната
версия на подс. М., който твърди, че е нанесъл само
един удар на пострадалата и на подс. М., който твърди
че я е ударил 3-4 пъти със „страхлива сила“, какъвто и смисъл да влага в
последното.
Пострадалата
К., която също е заинтересована от изхода на делото излага друга версия на
случилото се. Тя твърди, че на процесната дата в 4:30
часа излязла от дома си, за да отиде на
работа, тъй като в 5:00 часа трябвало да се качи на автобус от спирката до
Полицията. По пътя срещнала съседката си
свид. К. и двете продължили по улицата. На ъгъла на
една от пресечките видяла подс. М., който държал в
ръката си чук. Тя се стреснала, тъй като многократно подсъдимите идвали на това кръстовище и я гонили и казала по цигански на подс.
М. да я остави да отиде на работа. Зад нея се появили подс.
М., който носел желязо и подс. М., която носела брадва. Подс.
М. я ударил по ръката и тя паднала, след което веднага се надигнала. Подс. М. я ударила отзад по главата с острата част на
брадвата, а подс. М. я ударил по крака с желязо, след
което паднала и тогава започнали да и нанасят жестоки удари един след друг.
Била в безсъзнание, когато спрели да я удрят.
Тази версия също
не съответства изцяло на доказателствения материал,
събран по делото. Съдът прие, че подс. М. е
взел чука от автомобила, а подс. М. – метална тръба,
така, както двамата подсъдими заявиха пред съда. Съдът не кредитира прочетените
обяснения на подс. М. от досъдебното производство в
частта им, в която е заявил, че е удрял пострадалата с дървен сап. Това, че е
държал чук се подкрепя от прочетените по съответния ред макар и недостатъчно
категорични показания на свид. Ж. от 18.03.2014г., че
„най – дребната фигура държеше нещо неголямо, което в първия момент уподобих на
чук, но след това си казах, че не е възможно това“. /Видимо подс.
М. е най – дребен от подсъдимите/.
Не се
подкрепят и твърденията на пострадалата, че подс. М.
я е ударила отзад по главата с острата част на брадвата, тъй като видно от
коментираните заключения на съдабномедицинската и
комплексната съдебномедицинска експертизи не са установени наранявания,
причинени на пострадалата, които
да се дължат и да могат да бъдат обяснени с действието на предмет с остър
ръб. Подс. М.
е нанасяла удари на пострадалата с брадва, но не с острата й режеща част.
Безспорно установено е, че причинените на пострадалата увреждания се дължат на
множество удари нанесени с твърди тъпи или тъпоръбести
предмети. Такава е тъпата страна брадвата. Според вещото лице д-р С., имайки
предвид заключението на съдебно – медицинската експертиза на веществените
доказателства, че в областта на дръжката на представената за изследване брадва
е установена човешка кръв, е възможно
някое от установените увреждания да е причинено от удар, нанесен с
дръжка на брадва.
Съдът кредитира още показанията на свидетелите
С. и У., тъй като те свидетелстват за
състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента.
Кредитира
прочетените на основание чл. 281 ал.1 т. 1 НПК, показания на свид. К. и свид. Й., дадени пред
съдебен състав по НОХД № 316 / 2014г. на СлОС, тъй
като те взаимно се допълват и кореспондират и със съставения протокол за
претърсване и изземване на ул. „П.“ № 33 от 25.02.2014г. От прочетените показания на свид. К. се установява, че след деянието подс. М. му е дал „едни колове и едни железни тръби“, които
той дал на съпругата си Н. /сестра на подс. М./ и не
знае къде тя ги е оставила, а от прочетените показания на свид.
Й., се установява, че от покрива на
гълъбарника му са иззети тръба, брадва и някакъв кол. Тези показания на свид. Й. кореспондират със съставения протокол за
претърсване и изземване на ул. „П.“ № 33
от 25.02.2014г.
Съдът не даде вяра на показанията на свид. К. от съдебно заседание по настоящото дело на
25.02.2016г., тъй като те не кореспондират с останалия доказателствен
материал. Поради изминалия значително дълъг период от време от инкриминираната
дата, дадените от свид.
Й. показания пред настоящия съдебен състав са непълни, затова съдът кредитира порчетените показания, дадени при предходното разглеждане
на делото пред друг съдебен състав.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. П. – полицейски
служител, тъй като са
дадени от лице, което не е в приятелски или роднински отношения със страните. Съдът
кредитира и показанията на свид. М., който понякога
управлява процесния автомобил на подс.
М., тъй като от тях се установява, какво е било техническото му оборудване,
включващо и дълга
метална тръба, дърво за закачване на паланзата
/кантара/ за орехите, чук, тесла, и др. Установява се още „подсъдимите се
занимават само с изкупуване орехи, не ходят да брулят“.
От
показанията на свид. П. не се установяват обстоятелства,
свързани с процесния инцидент, поради което съдът не
ги кредитира. От тях не се установява
конкретно поведение н а конкретни лица, а той говори най - общо как в края на
2015г. чул, че висока, едра, късо
подстригана жена на около 45-46 може и 50 години казала на пострадалата М., че пак е получила призовка
за делото и я попитала: „Пак какво трябва да излъжа като се явя на делото”.
Съдът даде вяра и на всички писмени доказателства,
събрани както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие, предявени на страните по съответния поцесуален
ред и неоспорени от тях.
При
изграждане на своите фактически констатации съдът се съобрази и с предметите,
приложени като веществени доказателства по делото, предявени на страните.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимите Я.М., П.М. и М.М. са осъществили състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5 и т. 9, предл. 2, вр.чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20 ал. 2 от НК,
тъй като на 25.02.2014 г., в ГР.С., в съучастие помежду си, като съизвършители, причинили на М.Б.К.,*** средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник,
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и нараняване, което прониква в черепната
кухина, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и
с особена жестокост.
По делото липсват каквито и да било доказателства, които
да пораждат и най – малкото съмнение, че тримата подсъдими не са разбирали свойството и значението на
своите действия и че не са могли да ръководят постъпките си по време на
извършване на деянието. Към него момент те са били пълнолетни и вменяеми.
Квалификацията на телесната повреда се основава на онова
състояние, в което пострадалата се е намирала непосредствено след извършване на
нараняването. Подробно
описаните по – горе увреждания на свид. К. са
причинени от множество нанесени
със значителна сила удари с твърди тъпи или тъпоръбести
предмети от тримата подсъдими. Силата на нанесените удари,
причинили уврежданията, е значителна, тъй като има разкъсвания на кожата (рани)
и счупване на черепните кости. На
пострадалата са били нанесени не по-малко от 9-10 удара, като последователността
им не може да бъде установена по медицински път.
Разкъсно – контузната рана в дясната слепоочна теменна област на
главата с наличие на импресионно и линеарно счупване на подлежащите черепни кости, което е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Нараняване, проникващо в черепната
кухина", се
дължи на силен удар с твърд предмет с ограничена тясна и дълга удряща
повърхност. Такава характеристика на удрящата повърхност притежават предметите
с цилиндрична или продълговата форма като тръба, палка, бухалка, сап и др., или
предметът има тъп ръб. Според характеристиките на увреждането, ударът е бил целенасочен, а не случаен, нанесен със значителна сила и
жизненоважна област от човешкото тяло, каквато е главата и случайно не са
настъпили по-тежки последици за пострадалата.
Счупването на капачката на дясната колянна става с наличие на няколко фрактурни
линии се дължи на силен удар с твърд тъп предмет със сравнително широка и
плоска удряща повърхност.
Това
счупване е довело до затруднение в
движенията на десния крак за срок не по-малко от три месеца, като по този начин
е осъществен медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник".
Напречното счупване на лакетната кост на предмишницата
на лявата ръка се дължи на силен удар в мястото на счупването с твърд тъп
предмет със сравнително ограничена удряща повърхност. Това е довело до
затруднение в движенията на ръката за срок не по-малко от три месеца, като по
този начин е осъществен медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник".
Останалите охлузвания, кръвонасядания, травматични отоци по тялото на свид. К., както и разкъсно-контузната
рана по предната повърхност на дясната подбедрица, са
й причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота" (разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК).
Според заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза,
няма данни
за продължително разстройство на съзнанието на пострадалата. Липсата на данни
за пълна загуба на съзнание, липсата на данни за мозъчна контузия, наличието на
запазени жизнени функции след инцидента,
липсата на лабораторни данни за застрашаваща живота кръвозагуба не дават
основание да се приеме, че е съществувала опасност за живота на пострадалата,
макар и временна.
Тримата
подсъдими са действали като съизвършители. Съчетаните
им прояви са довели в своята цялост до осъществяване на престъплението. Те са
съзнавали, че участват заедно в осъществяването му. Кой от подсъдимите какви
удари и с какво е нанасял е без значение, когато тази дейност е част от изпълнителното
деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Безспорна и последователна е съдебната практика, че при съизвършителство всеки от съучастниците
отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат./Р № 504 / 18.02.199 г.
по н.д. № 75/ 1996 г., І н.о.на
ВКС; Р №58/ 02.12.1983 г. по н. д. № 527/ 83
г., ІІ н.о.; Р № 293 /14.05.2002 г. н. д. № 177/2002 г., ІІІ н.о. на ВКС/. В
настоящия случай, действайки като съизвършители,
подсъдимите са нанесли на пострадалата множество удари със значителна сила в
областта на главата, лицето, тялото и крайниците. Причинените й увреждания са в резултат на съвместните им,
задружни и противоправни действия. И
тримата подсъдими са били видени да нанасят едновременно удари на пострадалата,
след които тя е останала на тротоара пред дома на свид.
Ж. в безпомощно състояние. Според съдебната практика общността на умисъла на съизвършителите може да бъде резултат не само на
предварително и изрично уговаряне, но и на инцидентно мълчаливо координиране на
проявите (както е в случая) и за общия
умисъл следва да се правят изводи от обективно установените факти.
Налице е квалифициращия признак "особена
жестокост". Особената жестокост е качество на дееца, което се обективира в действията му.
Активното поведение на тримата подсъдими говори за голяма доза агресивност,
жестокост, хладнокръвие, коравосърдечност, които са насочени към човек, който
не е имал възможност да им се противопостави. Въпреки, че пострадалата е паднала
на земята, плачела, викала е за помощ и се е молела на подсъдимите да я
оставят, те продължили да й нанасят удари, с оръдията, които носели – метална
тръба, чук и брадва, докато тя спряла да мърда и да плаче. Свид. Ж.,
която наблюдавала от прозореца случващото се със свид.
К., след всичко видяно заявява: „Аз просто не можех да си представя, че тя ще
оживее”.
Налице
е и другото квалифициращо обстоятелство, а именно, че деянието е извършено по „особено
мъчителен” за пострадалата начин. Същото
е безспорно установено от броя, силата и интензитета на нанесените
удари на свид. К. и тежестта на уврежданията. Тя е изпитвала силни и мъчителни болки и
страдания. Според
вещото лице д-р С., особено болезнени са били счупванията
на костите, които са съпроводени със значителна болка.
Предвид наличието на тези два
квалифициращи признака, съдът не споделя доводите на защитата за извършено от
подсъдимите престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Съдът не споделя и становището на
защитата, че наказателна отговорност за подс. М. и подс. М. следва да бъде по чл. 132, ал. 1 т. 2, вр.чл. 129 ал. 2,вр. ал. 1 от НК - за причинена на свид. К. средна телесна
повреда в състояние на афект, тъй като тя предизвикала двамата подсъдими с
тежки обиди и цинизми по техен и на близките им адрес.
За
приложимостта на чл.132,
ал.1, т. 2 от НК трябва действията на подсъдимите да са непосредствен резултат от провокиращото
поведение на пострадалата. Необходимо още в
резултат на това провокиращо поведение подсъдимите да са изпаднали в състояние
на силно раздразнение – т.нар. физиологичен афект, което състояние е именно
решаващият фактор в съзнанието им, за да извършат престъпното посегателство. Доказателствата по делото опровергават защитната
версия на подсъдимите М. и М., че
поведението им е било провокирано от пострадалата. Липсват каквито и да е
доказателства, от които да може да бъде направен извод, че те са били
предизвикани от нея, както и че само раздразнението им от нейното поведение е
била причината да й нанесат побой. Ситуацията
не е била сложна, а напротив – предвидима, предвид лошите отношения между двете
страни и предишните им проявления. Освен това, както беше посочено и по - горе,
съдът не кредитира обясненията на подсъдимите М. и М. в частта им, в която
твърдят, че когато ги видяла пострадалата започнала да ги ругае и обижда, тъй
като тези им твърдения не са доказани по безспорен начин. Напротив /видно от показанията на свид.
К./ същите двама подсъдими започнали
да разговарят с пострадалата К., а не обратното и освен това не е безспорно
установено какво е било съдържанието на разговорът им, проведен на „ромски“.
Съизвършителството, както и останалите форми на
съучасническа престъпна дейност са възможни само при
умишлените престъпления, каквото е и процесното.
Поведението на тримата подсъдими е виновно. Деянието им е извършено с пряк
умисъл – те са съзнавали неговия обществено опасен характер, предвиждали са
обществено опасните последици от него и са искали настъпването на тези
последици. Подсъдимите с оглед тяхната възраст, житейски опит, физическо и психическо
развитие и съдебно минало са разбирали, че извършват нещо нередно, недопустимо
и непозволено от закона. Всеки
един от подсъдимите е участвал пряко в изпълнението на престъплението,
съзнавайки участието си и искайки в резултат на него да настъпят желаните общественоопасни последици.
Като причини, условия и мотиви
за извършване на престъплението съдът прецени създадените дългогодишни
враждебни отношения между фамилиите, към които принадлежат пострадалата К. и
подсъдимата М.; обстоятелството, че братът на подсъдимата М. е бил убит от
близки родственици на М.К. и желанието
на тримата подсъдими да отмъстят за
посочените обстоятелства на пострадалата.
При индивидуализацията на наложените на тримата
подсъдими наказания, съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5 и т. 9, предл. 2, вр.чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20 ал. 2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
За да определи вида и размера
на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът съобрази тяхната възраст, прецени
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност
на деянията и дейците.
Наказанията на тримата
подсъдими съдът прецени, че следва да бъдат определени при условията на чл. 54
от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността на тримата подсъдими обстоятелства съдът прецени
тежкото им семейно положение, а по
отношение на подсъдимите М. и М. и чистото им съдебно минало. Подс. М. изказва и
съжаление за стореното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подс. М. съдът прецени предишното му осъждане, което го
характеризира и като личност със завишена степен на обществена опасност. По
отношение на подсъдимите М. и М. не бяха констатирани отегчаващи отговорността
им обстоятелства. Завишена е обществената опасност на конкретно извършеното
деяние предвид мотивите за извършването му, посочени по -
горе и фактически обстоятелства, при
които е осъществено – тримата подсъдими
в тъмната част на денонощието, на обществено място нанасят побой на
пострадалата, като й причиняват телесни увреждания, осъществяващи медико-биологичните
характеризиращи признаци на три отделни средни телесни повреди. Начинът на извършване на престъплението характеризира тримата
подсъдими като личности, склонни към саморазправа.
С оглед на всички изложени обстоятелства, имащи
значение за индивидуализацията на наказанието и съблюдавайки целите на
специалната и генералната превенции, съдът наложи на тримата подсъдими
наказания лишаване от свобода в размер между средния и минималния, предвиден в
закона, както следва:
-
На подс. М.М. за срок от пет години,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим;
-
На подс. П.М. за срок от пет години, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален общ режим и
-
На подс. Я.М. за срок от пет години и шест месеца което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
Тримата подсъдими не са се укривали в хода на
наказателното производство, поради което по отношение на подсъдимите М. и М.
съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС. Предвид изложените по – горе съображения
относно завишената обществена опасност на подс. М.,
по отношение на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и да определи първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното
наказание.
Наложените наказания на тримата
подсъдими в този вид и размер съдът намира за достатъчни за постигане на
репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерени с оглед на
всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и същевременно
за справедливи. Те са съобразени с
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - ще окажат предупредително и
възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, на които не
следва да се внушава безнаказаност за посегателства срещу телесната
неприкосновеност на личността и същевременно ще допринесат най-вече за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимите.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК, от наложеното наказание на подс. М., съдът
приспадна времето, през което е бил задържан, считано от 25.02.2014г. до 19.05.2014г.
и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано
20.05.2014г. до 10.08.2015г.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК, от наложеното наказание на подс. М., съдът
приспадна времето, през което е била задържана, считано от 25.02.2014г. до
31.03.2014г. и времето, през което е била с мярка за неотклонение „Домашен
арест”, считано 01.04.2014г. до 19.05.2014г.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК, от наложеното наказание на подс. М., съдът
приспадна времето, през което е бил задържан,
считано от 25.02.2014г. до 19.05.2014г. и времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест”, считано 20.05.2014г. до 17.08.2015г.
Изложените дотук съображения
мотивираха този съдебен състав да приеме, че не са доказани всички необходими обективни и субективна елементи, вместващи процесното деяние в състава на престъплението убийство във
фазата на довършен опит. Поради това и на основание чл. 304 НПК, подсъдимите П.Х.М., М.Р.М. и Я.Я.М. бяха признати за
невиновни да са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и оправдани по първоначално предявеното им обвинение.
На основание чл. 53 ал.1
б.”А” от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства: 1 бр.
метална тръба с дължина 99 см, 1 бр. дървен сап, 1 бр. метална тръба с дължина
113 см и 1 бр. метална тръба с дължина 95 см, 1 бр. чук с дървена дръжка, 1 бр.
брадва, 1 бр. метална тръба с дължина 98 см и диаметър 2,8 см и спазвайки разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи
без стойност.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В настоящото производство, при предвидените за това
условия от НПК и по надлежния ред М.Б.К. е конституирана освен като частен обвинител, и като граждански ищец по
делото и съдът прие за съвместно разглеждане в процеса предявения от нея против
тримата подсъдими граждански иск за
заплащане солидарно на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на престъплението в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
по делото разноски.
Предвид своевременното предявяване на
гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът
го прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира
К. като частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство.
За да се
ангажира гражданската отговорност на тримата подсъдими за непозволено
увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние,
вреда, причинна връзка между тях, противоправност на
деянието и вина на автора, която в гражданското право по начало се
предполага до оборване на презумпцията. В случая несъмнено се доказа
наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав. Съдът ще
коментира по – задълбочено единствено въпроса за причинената вреда, който
следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните
отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който
да е адекватен на нанесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. В случая се претендират само неимуществени вреди под формата на
болки и страдания от непозволеното увреждане. Предявеният иск е доказан по
своето основание несъмнено и категорично, предвид извършеното престъпление по
чл. чл. 131 ал. 1 т. 5 и т. 9, предл.
2, вр.чл. 129 ал. 2, вр.
ал. 1, вр.чл. 20 ал. 2 от НК, но е предявен в завишен размер. Този вид вреда е без
паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което заканадателят е поставил определянето на
размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на
принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като
няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми,
като се ръководи най – вече от характера на увреждането и степента на
страданието. Така при процесния инцидент на
пострадалата К. са причинени многобройни телесни увреждания: черепно-мозъчна
травма: линейно счупване на черепа с
импресия, въздух в черепната кутия, разкъсно-контузна рана на главата в същата област, мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието –най – вероятно сопор; лицева травма: отток и кръвонасядане
на клепачите на дясното око; травма на ляв горен крайник: счупване на лявата лакетна кост в долна трета, контузия на лявата предмишница, отток и охлузване на лявата длан; травма на
десен горен крайник: отток и кръвонасядане на дясното
рамо, оток и кръвонасядане на дясната мишница; травма
на двата долни крайника: счупване на дясното коленно капаче и контузия на
дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, повърхностни охлузвания на двата глезена;
травма на тялото: оток и кръвонасядане на гърба.
Описаните
увреждания са травматични и са причинени от множество интензивни по своята сила удари с твърди тъпи
и тъпоръбести предмети. Счупването на черепния покрив
на К. макар и открито не е било свързано с подлежащи увреждания на мозъка и
обвивките му, което е дало основание на лекуващите лекари да преценят, че тя не
се нуждае от лечение в отделението по неврохирургия. Хлътването на счупения
фрагмент не е компресирало мозъка, но в съчетание с разкъсно-контузна
рана е осъществена комуникация между външната среда и черепната кутия. Поради
това е осъществен медико-биологичния признак нараняване, което прониква в
черепната кухина. Счупването на лявата лакетна кост в
долна трета е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 3-5 месеца. Счупването на
дясното коленно капаче е причинило трайно затруднение на десния долен крайник
за повече от 30 дни. Възстановяването трае около 3,5-5 месеца. Останалите
увреждания - мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието /сопор/, разкъсно-контузна рана на
главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око, контузия на лявата предмишница, оток и охлузване
на лявата длан, оток и кръвонасядане на дясното рамо,
оток и кръвонасядане на дясната мишница, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица,
повърхностни охлузвания на двата глезена са причинили болка, оток и кръвонасядане на гърба – са причинили на пострадалата
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Всичко
изложено дотук мотивира съдебния състав да приеме, че сумата от 50 000 лв.
представлява справедливо обезщетение като максимален еквивалент на претърпените
от пострадалата К. болки и страдания и прогнозите за бъдещото им проявление.
Гражданската
отговорност на тримата подсъдими е солидарна, тъй като произходът на
задължението е причиняване на вреда чрез съизвършителство. Поради това съдът осъди тримата подсъдими да заплатят солидарно на
гражданския ищец като дължимо обезщетение за неимуществени вреди - тази сума от
50 000 лева. В останалата част над 50 000 лв. до 150 000 лв.
претенцията беше отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на
делото, съдът осъди тримата подсъдими да заплатят на пострадалата К. и сумата 200 /двеста/ лв.,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение на един
адвокат.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. съдът присъди законната лихва, считано от датата на
увреждането 25.02.2014г. до окончателното й изплащане.
Съдът осъди подсъдимите П.Х.М., М.Р.М. и Я.Я.М. да заплатят в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенски
окръжен съд сумата 2 000 лв., представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
Съгласно
правилата на процеса – чл. 189, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът определи частта от
направените по делото разноски, която всеки от тримата подсъдим следва да заплати
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд, а
именно по 631,70 лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на
24.04.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: