№ 280
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260031 от 22.02.2021г., постановено по т. д. № 85/2020 г.,
Софийски окръжен съд /СОС/, ТО, 1-ви състав е осъдил, на основание чл. 432
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, „ЗД Евроинс“ АД
да заплати на Д. И. Г. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП, причинено на
03.09.2019г. от М. И. П., водач на л.а. „Хонда Сивик“, с рег. № ******** и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главницата от 18.01.2020г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за остатъка до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и
претенцията за изплащане на законна лихва за периода от 18.10.2019г. –
17.01.2020г. /вкл./ като неоснователни. С решението СОС, ТО, 1 състав е
осъдил, на основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
„ЗД Евроинс“ АД да заплати на Д. И. Г. сумата 874 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП,
причинено на 03.09.2019г. от М. И. П., водач на л.а. „Хонда Сивик“, с рег. №
******** и наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба – 10.06.2020г. до
окончателното й изплащане. С решението СОС, ТО, 1 състав е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД Евроинс“ да заплати на Д. И. Г. сумата от
922, 25 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от
иска и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на адв.
1
К.Д. от САК сумата от 1 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ и съдействие. С решението СОС, ТО, 1 състав е
осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. И. Г. да заплати на „ЗД Евроинс“
АД сумата от 741, 02 лв., представляваща разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 15
000 лв. до присъдените 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е
подадена въззивна жалба „ЗД Евроинс“ АД с релевирани оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено при
нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат възражения срещу
определения от първата инстанция размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е
определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост и
постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че съдът не е
обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а
напротив – избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях.
Сочи се, че решението е необосновано, тъй като липсват мотиви относно
начина, по който съдебният състав е определил справедливия размер на
обезщетението. Релевира се оплакване, че не са коментирани всички
критерии за определянето на справедлив размер. Поддържа се становище, че
така определеното обезщетение следва да служи за репариране на търпените
от ищцата неимуществени вреди, но не и за неоснователно обогатяване.
Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да уважи
въззивната жалба и да отмени решението в обжалваната част. Претендира се
присъждане на разноски пред всички инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за
неимуществени вреди е подадената насрещна въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство – Д. И. Г., чрез процесуалния й
представител. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушения на материалния закон по приложението
на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че определеният от съда по справедливост размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лв., 35 000 лв., от които
изплатени доброволно от ответника по време на първоинстанционното
производство, е занижен и не кореспондира с реалния обем от вреди. Твърди
се, че въпреки правилните и обосновани изводи по съществото на спора,
първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от
ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение,
което не отразява действителната тежест на причинения противоправен
резултат и не съответства на степента на търпените от пострадалата
неимуществени вреди. Прави се възражение, че съдът не е съобразил размера
на обезщетението с практиката на съдилищата при сходни случаи и не е
преценил в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищцата телесни
и емоционални увреждания, както и трайните последици от тях върху
2
здравословното й състояние и в психологичен аспект, които ще я съпътстват
до края на живота й. Предявява се претенция за присъждане на съдебни
разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея насрещна въззивна жалба и изразява
становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от
ищцата неимуществени вреди и в размер от 874 лв. за претърпените от нея
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумите до
окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СОС,
ТО, 1 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в
случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер
на 70 000 лв., което е намалил с изплатената по време на процеса от
застрахователя на ищцата сума от 35 000 лв., а това за имуществени вреди в
пълния размер от 847 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалата е прието за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до сумата в размер от 15 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2020г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер от 874 лв., ведно със законната лихва, считано от
10.06.2020г., то основанието на предявените искове е установено със сила на
3
присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбите на ищцата и ответника, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна
следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие Д. И. Г. е получила фрактура, определена като „взривна“ на
тялото на пети поясен прешлен. В резултат на увреждането са настъпили
усложнения, изрязващи се в болка в поясния отдел, затруднена дорзална
флексия на ляво стъпало, степажна походка в ляв крак, нарушена
чувствителност в поясния отдел в ляво. Съгласно мнението на вещото лице,
необходимият период на възстановяване при такава фрактура е около 12
месеца, като не може да се очаква пълно възстановяване на движенията,
поради наличието на метална стабилизация, която ограничава движенията в
поясната област. За период от около 2 месеца след получаването на травмата
пострадалата е изпитвала силни и спонтанни болки, след което болковият
синдром е намалял, като са налице такива болки с ирадииращ характер по
долните крайници и нарушения в сетивността в поясната област и левия крак.
Налична е и засилваща се болезненост при физическо натоварване и промяна
на времето, което ще се наблюдава до живот. Проведена е била еднократна
оперативна интервенция, като вещото лице счита, че на този етап няма данни
за необходимост от провеждане на други операции. В резултат на травмата са
налице постоянни увреждания, които се характеризират с ограничен обем на
движенията в поясната област, както и болезненост, които ще са до живот.
Налице е остатъчен белег от извършената операция в поясната област.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля Р. Г. (съпруг на ищцата), който пътувал заедно с пострадалата в
един автомобил по време на инцидента. След настъпването на удара
свидетелят извадил съпругата си от автомобила, тъй като последната не
можела да ходи. Оплаквала се, че не може да си движи краката и че не
усещала нищо от кръста надолу. За момент изгубила съзнание. Последната
била откарана в болнично заведение в гр. София, където след преглед
лекарите установили, че ищцата е с „взривен“ прешлен и се нуждае от
спешна операция, тъй като имало опасност парчетата от прешлена да се
разместят и да я увредят напълно. Пострадалата била оперирана на следващия
ден. В болница била 10 дни, през които за нея изцяло се грижил свидетелят.
След като я изписали от болницата, ищцата прекарала първите 3 месеца на
4
легло, като отново разчитала изцяло на помощта на съпруга си. След това
започнала леко да става, първо само в седнало положение на леглото, а след
това бавно да се придвижва с патерици. Непрестанно приемала
болкоуспокояващи, което продължавало и понастоящем. Ходили на
рехабилитационни процедури и редовно на прегледи, като последно им
препоръчали втора операция. Ищцата започнала да ходи на работа отново, но
й било трудно, тъй като задълженията й включвали чести пътувания, а тя не
можела да седи на едно място повече от 2 часа, трябвало да се раздвижи.
Психиката й не била много добре, но все пак по-добре от преди, когато имало
вероятност никога да не проходи повече. Вече не била същият човек като
преди. Не била възстановена напълно, като според лекарите такова
възстановяване нямало да настъпи и за напред.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля в описаната
част, тъй като възпроизвеждат негови лични и непосредствени впечатления,
които не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК от 10.03.2020г. се установява,
че на ищцата е определена 60% ТНР за срок от две години, като водеща
диагноза е посочена хроничен тубулоинтерстициален нефрит.
От приложените по делото болнични листи, се установява, че в периода
от 03.09.2019г. до 06.03.2020г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
По делото не се спори, а и се установява от приложеното платежно
нареждане от 14.09.2020г., че застрахователят е заплатил на ищцата
доброволно сумата от 35 000 лв., като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата на ищцата, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и за неоснователни
тези в жалбата на ответника, че последното е в завишен размер.
Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на
получените от ищцата увреди - фрактура, определена като взривна на тялото
на пети поясен прешлен. Съдът взе предвид и лечебния и възстановителен
период, който е продължил около 12 месеца, като през първите два месеца
ищцата е изпитвала силни болки и е била поставена на легло. Отчете и
5
обстоятелството, че ищцата е претърпяла оперативна интервенция с
поставяне на метална стабилизация, която е ограничила движенията в
поясната област, което безспорно е било свързано с дискомфорт и
притеснения относно изхода на операцията. Съобрази и факта, че ищцата в
продължение на 6 месеца е била в отпуск поради временна
неработоспособност, който факт неминуемо се е отразил негативно върху
психо-емоционалното й състояние. Взе предвид и заключението на експерта,
че пълно възстановяване от травмата не е настъпило, като прогнозата за
настъпването на такова е неблагоприятна, а пострадалата продължава да
изпитва болки при промяна на времето и физическо натоварване, както и да
страда от ограничения и затруднения в предвижването и ежедневните си
дейности, което се очаква да продължи до живот. Взе предвид и
дискомфорта, който последната е изпитвала, тъй като за продължителен
период от време е разчитала изцяло на чужда помощ, включително и във
връзка със самообслужването си. Като отчете и последиците върху психиката
на пострадалата, които едно такова събитие безспорно оставя, както и
работоспособната възраст, в която се е намирала към датата на инцидента и
като взе предвид стадия на обществено-икономическо развитие на страната,
включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с
принципа на справедливост намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 80 000 лв. За да уважи частично жалбата
на ищцата и да остави без уважение тази на ответника, настоящият състав взе
предвид, че в случая са налице трайни последици в здравословното състояние
на ищцата вследствие на процесните увреждания, които оказват негативно
влияние върху качеството й на живот, като не се очаква да настъпи пълно
възстановяване. Пострадалата продължава да търпи болки и страдания, като
изпитва затруднения, свързани с работните си задължения, поради влошеното
си здравословно състояние. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя-ответник, че обезщетението е в завишен размер, тъй като
наред с изброените по-горе обстоятелства, мотивиращи съда да увеличи
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се
отчете шока и притесненията, които пострадалата е изпитвала, поради това че
е имало реална възможност да бъде увредена в долната част на тялото и да не
може да ходи. За да не уважи изцяло жалбата на ищцата, съдът взе предвид,
че все пак е настъпило значително възстановяване в здравословното й
състояние, което й позволява да се предвижва сама и да ходи на работа.
Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде намален съобразно изплатеното по време на процеса
обезщетение от застрахователя в размер на сумата от 35 000 лв., при което
обезщетението, на което има право ищцата, е в размер на 45 000 лв.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която предявеният от Д. И. Г. иск е отхвърлен за разликата над
сумата от 35 000 лв. до сумата от 45 000 лв., вместо което ответното
6
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да й заплати
допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2020г. до окончателното изплащане. Решението следва да
бъде отменено и в частта, в която ищцата е осъдена на, основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на „ЗД Евроинс“ АД сумата над 627.10 лв., съдебни
разноски за първата инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на Д. И. Г. сумата от 276.06лв.,
допълнително разноски за първоинстанционното производство, и на адв.
К.Д., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 33.28 лв. - допълнително
адвокатско възнаграждание. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция: ответното
дружество следва да заплати на Д. И. Г. сумата в размер на 676.67лв., на
основание чл. 78, ал.1, ГПК. Ищцата следва да заплати на „ЗД Евроинс“ АД,
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, разноски, но по делото липсват доказателства за
извършени такива във връзка с подадената от ищцата въззивна жалба.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260031 от 22.02.2021г., постановено по т. д. №
85/2020 г. по описа на СОС, ТО, 1-ви състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д. И. Г., ЕГН: **********, от гр. ***, ж.к. „***“ *, вх. *, ет. *,
ап. **, против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над 35 000 лв. до
сумата в размер от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 03.09.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 18.01.2020г. до окончателното плащане, както и в частта, в която Д. И. Г.,
ЕГН: **********, е осъдена да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК: *********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 627.10 лв., представляваща
разноски по делото за първата инстанция, вместо което:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на Д. И. Г.,
ЕГН: **********, от гр. ***, ж.к. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от още 10 000лв., /представляваща
разликата между присъдения от СОС размер от 35 лв. и присъдения от САС
размер от 45 000лв./, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
ПТП от 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.01.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 22.02.2021г., постановено по
7
т. д. № 85/2020 г. на СОС, ТО, 1-ви състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Д. И. Г.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 276.06лв.
– разноски пред СОС и сумата от 676.67 лв. – разноски пред САС.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8