РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13273
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от № 431179 от 15.06.2018 г., постановено по
гр.дело № 28067/2015 г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, ответникът Агенция П.и.е
осъден да заплати в пола на ищеца З. „А.“ АД сумата от 3553,43 лева,
представляваща регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение относно
причинените имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № ********,
настъпили при реализирано на 14.05.2010 г. на Околовръстен път след разклона за
с. Казичене в посока към детелината с бул. „Цариградско шосе“, ведно със
законната лихва върху сумата от 3553,43 лева, считано от 22.05.2015 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 1087,22 лева, представляваща лихва за
забава за периода 22.05.2012 г. – 22.05.2015 г., като исковете по чл. 213, ал.
1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения до
пълния предявен размер.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция П.и.е
осъден да заплати в пола на ищеца З. „А.“ АД сумата от сумата от 924,34 лева,
представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство.
С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът З. „А.“ АД е осъден да заплати в полза на ответника
Агенция П.и.сумата от 37,34 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която
претенциите на ищеца са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Агенция "П.и.".
Жалбоподателят поддържа, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
от които се установяват механизмът на ПТП и причинната връзка на вредите по
автомобила с него. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
процесното събитие е доказано, тъй като липсва протокол за ПТП, съставен от
органи на КАТ, в който длъжностното лице да констатира, че на пътния участък,
където се твърди да е реализирано процесното ПТП има участък с разбито
асфалтово покритие (дупка на пътното платно). Поддържа се, че описаната щета е
възможно да бъде получена от бордюр или друга твърда неравност. Посочва се, че
не е доказано по делото от страна на ищцовото дружество, че водачът на
процесното МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействие на алкохол или
упойващи вещества. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен в цялост. Претендира
разноски.
В законоустановения срок въззиваемата страна З. „А.“ АД
е депозирала отговор на въззивната жалба на Агенция "П.и.", в който
поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, поради което моли съда да я
остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните с
нея части, като правилно и законосъобразно.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която
претенциите са отхвърлени, е подадена и въззивна жалба от ищеца З. „А.“ АД. В
жалбата се излагат съображения, че първоинстанционния съд неправилно е
определил размера на застрахователното обезщетение, съответно и на мораторната
лихва върху него. Поддържа се, че претенцията на ищеца е за присъждане на
реално претърпените вреди от провоправното поведение на ответника, а не за
изплащане на средната пазарна стойност. В тази връзка се посочва, че
застрахователят претендира сумата, която действително е заплатил на
застрахования, както и че от приложените по делото доказателства се установява,
както стойността на ремонта, така и факта на плащането от страна на
застрахователя в полза на застрахования. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на претенциите в
цялост, така както са заявени в исковата молба.
В законоустановения срок въззиваемата страна Агенция
"П.и." не е депозирала отговор на въззивната жалба на З.
„А.“ АД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ – отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника Агенция "П.и." ищецът следва да докаже по безспорен начин
съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на
суброгацията по чл. 213 КЗ/, както и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки
по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на
работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да
се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка
между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и
вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
Безспорно се установява от събрания по делото доказателствен
материал,
че към момента на настъпване на ПТП - 14.05.2010 г. между ищеца и собственика
на увредения лек автомобил марка "БМВ", модел „320Д”, с рег. № ******** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по комбинирана застрахователна полица за
застраховки „Каско“, „Гражданска отговорност на МПС“ и „Злополука“ както и че описаното МПС е
претърпяло ПТП движейки се по Околовръстен път след разклона за с.
Казичене с посока на движение към бул. „Цариградско шосе“, като
местопроизшествието не е посетено от служител на КАТ и не е съставен протокол
за ПТП.
Неоснователни са възраженията на ответника, че без съставен
протокол за ПТП не може да се установи наличието на дупка на пътното платно в
сочения участък, както и попадането на застрахования автомобил в нея, тъй като
няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, в това число свидетелски показания,
след като не са налице основания за некредитирането им и доколкото причинната
връзка между механизма, възпроизведен от свидетеля, и настъпването на щетите се
потвърждава и от експертното заключение на изслушаната по делото съдебно-автотехническа
експертиза. Обстоятелството, че органите на Пътната полиция не са посетили
местопроизшествието не може да обоснове извод за недостоверност на
свидетелските показания. Освен това показанията на свидетеля Л. са конкретни в
достатъчна степен, доколкото се сочи в кой участък от пътя се е случило ПТП,
посоката на движение на автомобила и атмосферните условия. Показанията
възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат
кредитирани, тъй като напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства –
уведомление
– декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, декларация за настъпване на
застрахователно събитие от 14.05.2010 г., опис-заключение по щета от 14.05.2010
г., от 27.05.2010 г. и от 01.06.2010 г., опис на претенция от 15.05.2010 г.,
доклад по щета от 09.06.2010 г., както и от категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили именно в
причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
От изготвената, неоспорена от страните и приета по делото
САТЕ, се установява, че посочените от застрахователя повреди на лекия автомобил
отговарят на описания от свидетеля Л. механизъм на ПТП, а стойността на
ремонта на МПС по средни пазарни цени е 3553,43 лв. При изготвяне на експертизата,
вещото лице се е запознало и подробно е изследвало материалите по делото, поради което
настоящият
съдебен състав кредитира изцяло заключението на САТЕ, като подробно и
компетентно, изготвено на база средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие, кореспондиращо с останалия доказателствен материал
по дело.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва
да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната
им пазарна стойност към момента на настъпването им /чл. 208, ал. 3 КЗ – отм./,
а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната автотехническа
експертиза. Щом вещото лице сочи, че детайлите на лек автомобил марка
"БМВ", модел „320Д”, с рег. № ******** са увредени и се нуждаят от
подмяна, то заплащането на стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни
цени, по които това възстановяване може да се извърши, включително цените на
нуждаещите се от подмяна части. В частност установено е въз основа на цененото
заключение на вещото лице по първоначалната съдебно-автотехническа експертиза,
че стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 3553,43 лв.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба на ищеца З. „А.“ АД,
че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на застрахователното
обезщетение, доколкото претенцията на ищеца е за присъждане на реално
претърпените вреди от противоправното поведение на ответника, а не за изплащане
на средната пазарна стойност.
По отношение на настъпилите щети по увреденото МПС, са
събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л., който е бил очевидец на
ПТП и е
възприел непосредствено настъпилите вреди, като посочва, че вследствие на
процесното ПТП гръмнали двата аербега в автомобила и били изкривени двете десни
джанти на същия. Показанията на свидетелят кореспондират с останалите доказателства по
делото, поради което следва да се кредитират от съда. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
представените доказателства по образуваната при ищеца щета № 10010030119173/14.05.2010
г.
Правилно първоинстанционният съд е установил и размера
на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задължението
и периода на забавата.
Изводите на двете съдебни инстанци съвпадат. Решението на
СРС, 69
състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни, които своевременно са направили искане да им бъдат присъдени такива и
са представили доказателства за извършването им. Ищецът З. „А.“ АД е представил
доказателства за извършени разноски в общ размер от 763,30 лева, от които
738,30 лева, представляващи адвокатско възнаграждение заплатено за процесуално
представителство и защита във въззивното производство и 25,00 лева,
представляващи държавна такса за въззивното производство. От страна на ответникът Агенция П.и.е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищецът З. „А.“ АД. При направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като минимални такива
за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде
намалено. Предвид горното, като съобрази фактическата и правна сложност на
настоящото производство и извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия във въззивното производство, настоящият съдебен състав
намира, че претендираното от З. „А.“ АД адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 520,00 лева. Следователно
при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на З. „А.“ АД се
дължат разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в общ размер от 339,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на Агенция П.и.се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150
лева. От страна на Агенция П.и.е заплатена държавна такса за разглеждане на
подадената въззивна жалба в размер на 92,81 лева.
Следователно при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на на Агенция П.и.се дължат разноски пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер
от 52,26 лева.
Предвид така разпределената отговорност за разноски в
настоящото въззивно производство и след компенсация, разноски следва да се
присъдят само на З. „А.“ АД в размер на 287,14 лева.
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 431179 от 15.06.2018
г., постановено по гр.дело № 28067/2015 г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в.
ОСЪЖДА Агенция П.и., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 287,14 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.