Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр.Шумен,28.ІІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание , на двадесети февруари 2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.39/2018г.
на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото въззивно дело е
образувано по въззивна жалба на С.В.К.,с
ЕГН *********,***,ет.3,кантора 341,адв.А.А.Ч.,
против Решение от 20.Х.2017г. по гр.д. № 355/2017г. на ВПРС,в ЧАСТТА относно:
1.определения режим на
контакти на непълнолетното дете Л.,род.14.ІХ.2009г.с нейния баща-жалбоподателя С.В.К..Въпреки,че
с писмения си отговор по исковата молба ответникът не
оспорва поискания от ищцата режим на лични отношения на бащата с детето,
въззивната жалба е насочена и срещу тази част от първоинстанционното
решение,като жалбоподателят настоява да
бъдат определени лични контакти между него и детето поне два пъти в
месеца,т.е.всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 9ч.в събота до 18
ч.в неделя и моли първоинстанционното решение да бъде изменено в този смъсъл;
2.осъждането на бащата С.К.
да заплаща издръжка за минало време на малолетната си дъщеря ,чрез нейната
майка и законна представителка Д.Г.,в размер на 120 лева,считано от 29.V.2016г.
до 28.V.2017г.Жалбоподателят счита,че детето не се е нуждаело от тази издръжка
за минало време.Моли в тази част първоинстанционното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго,с което искът по чл.149 от СК да бъде
отхвърлен;
3.разрешението по чл.127а,ал.1
от СК малолетното дете Л. да пътува,в период от 5г. до Кралство И.-един път
годишно,за срок от 10 дни и неограничен брой пътувания годишно за участия с
вокална група”Маргаритка”.Въпреки дадените от въззивния съд указания до
жалбоподателя да уточни оплакването си в тази част,последният и с депозираната допълнителна молба от
15.ІІ.2018г. не изложи съображения и мотиви в подкрепа на възраженията си срещу
първоинстанционното решение в частта му досежно иска по чл.127а от СК.Твърди
само,че излизането на детето зад граница цели ограничаване на контактите му с
него.
Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното
решение,довели до неговата неправилност в обжалваните му части.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,в
който я оспорва изцяло като
неоснователна,по изложени в отговора доводи и аргументи.Моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение и
в обжалваната му част.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият
въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията в жалбата,възраженията по нея
на насрещната страна,всички доводи и аргументи на страните и събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено
следното:
Въззивната жалба,като отговаряща на изискванията по ГПК и подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното призводство,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната
жалба е частично основателна и доказана,по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба на Д.Л.Г.,с ЕГН **********,***,с предявени против ответника и
жалбоподател С.В.К.,с ЕГН **********,н.адрес:г***,с
предявени обективно и субективно съединени искове,както следва: иск с правно основание по чл.127,ал.2 от СК-за определяне
местоживеенето на детето на страните Л. С.К. при ищцата и негова майка,за
предоставяне упражняването на родителските права над детето на майката,за
произнасяне досежно личните отношения на
бащата с детето-всяка трета събота и неделя от месеца,от 9ч. до 18 ч.,както и
една седмица през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск,както и
заосъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150
лева,считано от датата на депозиране на исковата молба и по чл.149 от СК-ответникът
да заплати на детето издръжка за минало време една година назад от предявяване
на молбата; иск с правно основание по чл.127а,ал.2 вр. с ал.1 от СК-за разрешаване
детето да напуска пределите на Република
Б. и да пътува в И.,И. и Г.,за период от 5 години.
Ответникът не оспорва искането на ищцата да й бъде предоставено
упражняването на родителските права над детето,както и местоживеенето му да
бъде определено при майката. В тази част първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.Първоинстанционното решение е влязло в сила и по
отношение на присъдената издръжка за детето Л.,която ответникът следва да
заплаща,считано от датата на завеждането на исковата молба,поради необжалването
му в същата част.
От фактическа страна не се спори между
страните,че живяли на фактически семейни начала,от което съжителство на
14.ІХ.2009г. им се родило детето Л..Безспорно е също,че няколко месеца след
раждането на детето страните по делото и негови родители се разделили,като ответникът
напуснал семейното жилище,а детето останало да живее при майката.До м.октомври
2013 г. ответникът заплащал издръжка на детето си,като за целта ищцата ползвала
банкова карта на негово име.След изтичане срока за валидност на картата,същата
не била подновена и ответникът по неговите собствени признания,повече не е
давал парични средства за детето си.Контакти с детето си почти не е имал,като
обясненията му са,че не знаел къде живее то
и майка му.
Ответникът създал нова
връзка/семейство/ ,от което има друго дете,Е.,родено на 11.VІІІ.2015 година.Този
факт не се оспорва от ищцовата страна,като се установява и от представеното по
делото удостоверение за раждане на детето Е.,издадено въз основа на акт за
раждане № 0346/18.08.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в гр.С.,Община С.,
район О. к..
Понастоящем
майката и детето Л. живеят в гр.С.,обл.Ш.,като майката сама се грижи за детето
си.Към момента съжителства на семейни начала с друг мъж/св.А.С./,който й помага
в отглеждането на детето,но самият той плаща издръжки на две свои деца от
предходно съжителство,които не живеят с него.
През
учебната 2016/2017г. Л. е записана като ученичка в СУ”Св.Св.Кирил и Методий”в
гр.С../ Удостоверение. №
1520/23.05.2017 г., изд. от СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. С./.
Л. посещава
школа за народни танци към местното читалище- Детска
вокално група „Маргаритка“ , като за това се плаща
месечна такса в размер на 10,00 лева.Това обстоятелство
се удостоверява от служебна бележка изх. № 4/26.04.2017 г., изд.
от Народно читалище „Братство – 1860“ гр. С..На децата се организират участия
в страната и в чужбина.Поради необходимостта детето заедно с танцовата трупа да
пътува зад граница,майката се свързала с ответника,за да даде съгласието
си.Последният първоначално устно дал съгласието си,но след това преустановил
контактите си и така на практика отказвал да даде съгласието си и осуетявал
възможността за формално уреждане
пътуването на детето в чужбина,за участия с ансамбъла.
Ищцата има роднини в Испания,които канили нея и
детето да им гостуват,но това засега не е възможно поради недаване съгласие от ответника.
Според
представеното удостоверение
изх. № 1/25.05.2017 г., изд. от ЕТ „М.Ж.” гр. С.,
през периода месец май
Ответникът
не е представил доказателства за
доходите си.
Страните са разделени от началото на 2010
година.Напълно обосновано,в съответствие
с доказателствения материал по делото,районният съд приел за установено обстоятелството,че през
С оглед на
горното,въззивният съд намира,че правилно-обосновано и законосъобразно,
районният съд е присъдил в полза на малолетното дете Л. издръжка за минало
време,считано от
29.05.2016 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 28.05.2017
г.вкл.,като осъдил ответника да заплати тази
издръжка,съобразявайки се с нуждите на детето и материалните възможности на
родителите му.Ето защо въззивната жалба против тази част от решението е неоснователна и недоказана.Поради това в
същата част то следва да бъде
потвърдено.
За да
разреши спора досежно определяне личните
отношения на бащата с детето Л.,който спор е предмет на иска по чл.127ал.2 от СК,районният съд е събрал всички представени от страните доказателства,които е
обсъдил внимателно и задълбочено,както поотделно,така и в тяхната взаимна
връзка.Съдържащите се в тези доказателства факти и обстоятелства са релевантни
и по отношение на спора за местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права над него.Фактическата обстановка в тази връзка е
изчерпателно и правилно установена от районния съд,като всички негови
фактически изводи са обосновани.Ето защо,като споделя тези фактически изводи,на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази негова обстоятелствена част.
Въззивният
съд намира,че при тази правилно изяснена и установена фактическа обстановка по
делото,имаща значение за определяне местоживеенето на детето,упражняването на
родителските права над него и личните отношения на ответника със същото
дете,районният съд е допуснал известна незаконосъобразност,стеснявайки твърде
много регламентираните контакти на бащата с детето. Въззивният съд намира,че в
интерес на същото дете е да поддържа по-широки връзки със своя баща.Още
повече,че по делото не се установяват никакви обстоятелства,които да дават
основание да се приеме,че този родител при преките си взаимоотношения с детето
ще повлияе зле на психиката или здравето
му.Ето защо въззивният съд намира,че в
тази част първоинстанционното решение следва да бъде изменено,като режимът на
лични отношения на бащата с детето бъде разширен,както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца ,считано от 9ч. в събота до 18 ч.в неделя,с
преспиване,както и една седмица през лятото,когато майката не е в редовен
платен отпуск и когато не е организирано
конкретно пътуване на детето зад граница съгласно даденото от съда
разрешение.
Относно
иска по чл.127а,ал.2 вр. с ал.1 от СК:
Настоящият въззивен състав намира,че при разрешаването на този
спор,районният съд изчерпателно и точно е изяснил фактическата обстановка
,съдържаща всички релевантни факти и
обстоятелства. При така събраните доказателства друга фактическа обстановка по
делото,различна от тази приета от първоинстанционния съд, не може да се
установи.
При така установеното по делото действително
фактическо положение,районният съд правилно е приложил и материалния
закон.Изложил е подробни,обширни и много добре обосновани и мотивирани
съображения и аргументи,които са го довели до законосъобразни правни изводи.При
тези свои правни доводи,съображения и
заключения ,районният съд се е позовал както на приложимото вътрешното
законодателство,така и на реципираното международно право,в
частност,Европейското право,уреждащо процесната материя.Анализът на действащите и приложими правни норми,както и
на свързаната с тях съдебна практика е направен задълбочено ,като съдържанието им е разтълкувано правилно,в
съответствие с общия им дух и конкретната насоченост,смисъл и значение,отнасящи
се за процесния случай. При изложеното,въззивният съд,като споделя изцяло
правните съображения и изводи,изложени в първоинстанционното решение досежно
иска по чл.127а,ал.2 вр. с ал.1 от СК, препраща на основание чл.272 от ГПК към
мотивите на същото решение в посочената им част.
По
изложените по-горе съображения въззивният съд
намира,че въззивната жалба против първоинстанционното решение в частта
му относно иска по чл.127а от СК е неоснователна и недоказана,поради което
обжалваното решение в същата част като правилно-обосновано и
законосъобразно,следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 295 от 20.Х.2017г. по гр.д. № 355 за 2017г.
на Великопреславския районен съд САМО В ЧАСТТА, досежно определения режим на
лични контакти на детето Л. С.К.,с ЕГН **********,родено
на 28.ІХ.2009г.с ответника и нейн баща С.В.К.,с ЕГН **********,като вместо това
постановява:
Определя
режим на лични отношения на същото дете с баща му всяка първа и трета събота и
неделя от месеца,от 9ч. в събота до 18 ч. в неделя,с преспиване,както и една
седмица през лятото,когато майката не е в редовен платен отпуск и и когато не е
организирано конкретно пътуване на
детето зад граница съгласно даденото от съда разрешение.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционото решение в останалата му обжалвана част.
Разноските
за въззивното производство остават за страните така,както са направени от тях.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните,само досежно частта,в която е определен
режима на лични отношения на ответника с детето.В останалата част решението е
окончателно.
Председател:
Членове : 1.
2.