Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 602/20.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар П***
В*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №520/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №318 от 05.09.2018г.,
постановено по АНД №1211/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №НЯСС-300/05.07.2018г. на Заместник председателя на ДАМТН, с
което на Министерство на земеделието и храните на основание чл.200, ал.1, т.39
от Закон за водите (ЗВ) е наложено имуществена санкция в размер 1000 (хиляда)
лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Г*** , го обжалва и моли да
бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание
касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Г*** , поддържа жалбата си и моли да
бъде уважена.
Ответната страна не се явява по
делото, като в постъпило писмено становище от пълномощника и юрисконсулт З*** за
изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната
част като правилно и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение на
посоченото основание, за което законосъобразно е наложена имуществена санкция
при съобразяване на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователни са доводите на касатора, че
обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е събрал релевантните за спора
писмени доказателства в съответствие с приложимите процесуални правила, като
настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд, че
законосъобразно по отношение на касатора е наложена имуществена санкция за неизпълнение на дадено
предписание. За
настоящият съдебен състав по делото не е спорно, че касатора не е изпълнила в
указания й срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата
на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ
Настоящият съдебен състав счита
за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ в приложимата
редакция (Нов – ДВ бр.58 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), председателят на
ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Нормата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата
редакция) предвижда, че се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, от
1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 190а, ал.1, т.3.
Що се отнася до
изложените съображения във връзка с правната квалификация на описаното в
текстовата част нарушение, като се посочва, че в наказателното постановление е
записано, че е нарушена правната норма на чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за
водите, която обаче не съдържа състав на нарушение, както и че описаното
нарушение съответства на правната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, следва да се има
предвид, че в наказателното
постановление действително непрецизно е изразена волята на
административнонаказващия орган. В обстоятелствената част на същото е наистина
се сочи, че се касае за неизпълнено задължително предписание, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите. Самата имуществена санкция обаче, видно от същото наказателно
постановление е наложена на осн. чл. 200, ал.1, т. 39 от Закона за
водите, който съдържа както фактическия състав на нарушението, така и
предвидената за него санкция. Или, с други думи казано, нарушение на
процесуалните правила действително има, но то не е съществено, доколкото не
води до неяснота нито досежно извършеното нарушение, нито досежно правното
основание, на което е наложена санкцията.
Пълнотата изисква да
се отбележи, че в случая при налагане на имуществената санкция е съобразена
разпоредбата на чл.18 ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях, като
в случая за всяко отделно неизпълнено предписание е
наложена отделна санкция.
Настоящият съдебен състав установява в рамките
на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №318 от 05.09.2018г., постановено по АНД №1211/2018г. по описа
на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: