№ 512
гр. Перник, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720105344 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу В. Е. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 2503,68 лв. - главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 345,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания, формиращи главницата,
за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия за имота дължи начислената за
процесния период главница. Тъй като не е заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася, дължи и лихвата за забава върху главницата по
всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Перник срещу В. Е. М. за сумата 2503,68 лв. - представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес гр. Перник, кв. „Тева“ 26/Б/22, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 345,39 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2024 г., който е
депозирал възражение на 06.08.2024 г.
С Разпореждане № 12357/07.08.2024 г., получено от заявителя на 07.08.2024 г., му е
указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 04.09.2024 г. е депозирана исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“
на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за служебно известно и ненуждаещо се от
доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к
„Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От нотариален акт № 51, том IV, дело 1100 от 1996 г. се установява, че на 17.05.2025 г.
Нели Е.а Чавдарова е продала на В. Е. М. своя собствен недвижим имот, находящ се на
адрес ***.
От изискваната за послужване прокурорска преписка № 779/2024 г. по описа на
Районна прокуратура-Перник се установява, че е образувана по жалба на В. Е. М. от
11.03.2024 г. с твърдения, че в жилището му на адрес ***, са се настанили без негово знание
непознати лица. В преписката се съдържа уведомление от Община Перник до В. Е. М., с
което го уведомява, че за имот на посочения адрес няма съставен акт за общинска
собственост, не е издавана заповед за настаняване, както и няма сключен договор за наем
между Общината и обитателите на имота. Снети са сведения от В. Е. М., Е.А.И., Д.П.П.,
А.П.П. и Б.И.Й. С постановление с рег. № 779/04.07.2024 г. на Районна прокуратура –
Перник е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена прокурорска
преписка № 779/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Перник.
По делото е приета служебна бележка, издадена от „Жилфонд“, съгласно която лицето
Е.А.И., живуща в жк. „Тева“, бл. 26/22 редовно плаща месечния си наем от 01.11.1992 г. до
31.09.1997 г. вкл.
2
Съгласно справка от „Жилфонд“ ЕООД-Перник от м.02.1997 г. наем за жилище на
адрес: *** до м.12.1996 г. е заплащал П.П.И., а след това – Е.А.И., като след м.октомври 1997
г. нямат плащане за горепосочения адрес.
С решение № 1212/21.01.1999 г. по гр.д. № 1257/1998 г. на РС-Перник е отхвърлен иска
на В. Е. И., с който иска да бъде осъдена Е.А. И.а да му предаде владението на апартамент
№ 22, находящ се на адрес: ***, като в мотивите на решението е прието, че липсва първата
предпоставка за уважаване на иска – ищецът да е собственик на имота.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Въз основа на събраните по делото доказателствен материал не се доказва по
безспорен и категоричен начин ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния
недвижим имот през процесния период. От доказателствата по делото се установява, че от
1997 г. имотът се владее от трето за делото лице – Е.А. И.а, без съгласието на ответника, за
което същият е подал сигнал до Районна прокуратура-Перник и завел граждански иск,
отхвърлен с влязло в сила решение.
Предвид данните по делото, че ответникът не владее имотът, за който се претендира
заплащане на цената на доставената топлинна енергия, и че вещният му иск срещу лицето,
3
което го владее, е отхвърлен, съдът намира, че по делото не е установено, че същият е
собственик на процесния имот. По изложените съображения съдът приема, че по делото не е
установено наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника за процесния
имот през процесния период.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът се е отказал от исканията си за провеждане
на съдебно-техническа и икономическа експертиза по делото, поради което по делото не е
установено и че доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на
претендираната сума.
Предвид горното, главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Предвид извода за неоснователност на главния иск, неоснователна е и претенцията за
акцесроното вземане за лихва за забава.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, ищецът няма право на разноски за производството по делото,
а ответникът не е направил искане и доказал реалното извършване на разноски по делото,
поради което такива не следва да бъдат присъдени на никоя от страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В. Е.
М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2503,68 лв. - главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 345,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания,
формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402/2024
г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователни.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03402 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело, и да се върне изисканата пр. пр.
№779/2024 г. на Районна прокуратура-Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5