Р
Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр.
Велико Търново, 26.10.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав,
в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №501 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят К.К.М.
***, чрез процесуалния си представител ***Н.К. от ВТАК, е обжалвал решение №211
от 7.04.2022 година на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждените части на подробно
описани в жалбата общо 25 имота. Прави оплакване, че определената от ответника
оценка за отчуждените части на всички 25 поземлени имота не е равностойно
парично обезщетена, каквото е изискването на закона. Иска се определяна на
равностойно имотно обезщетение за отчуждените части на имотите с оглед разпоредбата
на §1а, ал.1 от ДР на ЗДС. Извън това и алтернативно се сочи, че за описаните
имоти е определено с процесното решение обезщетение в размер от общо 48 963
лв., което обаче не е равностойно по смисъла на изискването на §1а, ал.2 от ДР
на ЗДС, тъй като не са съобразени осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко – продажба, замяна, учредяване на вещни права и прехвърляне на
собственост срещу гледане и издръжка и прочие. Поддържа, че в землището на това
село пазарните цени на имотите са далеч по-високи от определената с процесното
решение. Прави алтернативно искане, с което впоследствие поддържа и в открито
заседание чрез изменение на жалбата си, да се определи обезщетение за
отчуждените части на процесните 25 имота в съответствие със заключението на
изслушаното по делото ВЛ. Претендират се
сторените по делото разноски.
Към настоящото дело е присъединено
административно дело №501/2022 година, което е образувано по жалба на К.М.М. ***
срещу определеното в процесното решение на ответника обезщетение за същите
отчуждени части на същите имоти, които са съсобственост с жалбоподателя. Чрез
процесуалния си представител и този жалбоподател прави идентични оплаквания и
искания.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, в представеното по делото писмено
становище на процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата. По
отношение на определените от ВЛ размери на обезщетения за отчуждените части от
имоти ответникът намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като
неправилно е интерпретирана разпоредбата на ал.1, като е изчислена нова начална
цена. В разпоредбата на ал.1 от чл.3 били посочени началните цени в зависимост
от категорията им, като само такава цена може да се определи като начална.
Претендира разноските по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение,
като прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя и
заинтересованата страна К.М. адвокатски възнагражддения.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. В пледоарията на процесуалния представител на
страната се сочи, че правилно в хода на административното производство е
определена оценката на процесните имоти с оглед на липса на пазарни аналози,
като от друга страна счита, че допуснатата по делото експертиза не следва да се
кредитира като изготвена в противоречие със закона. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, в
представеното писмено становище по първата жалба, отрича основателността и,
като сочи, че имотното обезщетяване е само правна възможност.
Заинтересованата страна, Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.
Жалбите
са допустими, като подадени в срок и от легитимирани страни – съсобственици на
имоти, части от които са отчуждени, като това прави жалбоподателите засегната
от правния ефект на оспореното решение в тези му части.
По
същество са основателни.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра
на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение
№250/25.04.2013 година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград –
Шумен – Девня – Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за
обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален
обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за части от имоти с идентификатори,
както следва: 17467.82.115, 17467.82.122,
14767.83.31, 17467.94.12, 17467.95.14, 17467.96.12, 17467.96.14, 17467.97.6,
17467.97.22, 17467.98.21, 17467.99.6, 17467.99.23, 17467.100.15, 17467.100.20,
17467.102.1, 17467.102.2, 17467.102.5, 17467.102.37, 17467.103.14,
17467.103.22, 17467.104.1, 17467.105.1, 17467.105.11, 17467.99.9 и 17467.102.42,
е определено общо обезщетение в размер от 48 963 лева, съобразно отчуждените
части от тези съсобствени поземлени имоти.
Конкретно,
за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.82.115 в размер от 0,861 дка е
определено обезщетение в размер от 667 лв.; за отчуждената площ от имот с идентификатор
17467.82.122 в размер от 0,269 дка е
определено обезщетение в размер от 222 лв.; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 14767.83.31 в размер от 0,403 дка е определено обезщетение в
размер от 175 лв.; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.94.12 в
размер от 8, 344 дка е определено обезщетение в размер от 3363 лв.; за отчуждената
площ от имот с идентификатор 17467.95.14 в размер от 3, 804 дка е
определено обезщетение в размер от 2568 лв.; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 17467.96.12 в размер от 0,471 дка е определено обезщетение в
размер от 213 лв., за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.96.14 в размер
от 1, 845 дка е определено обезщетение в размер от 1245 лева, за отчуждената
площ от имот с идентификатор 17467.97.6 в размер от 0,179 дка е определено
обезщетение в размер от 108 лева, за отчуждената площ от имот с идентификатор
17467.97.22 в размер от 3,794 дка е определено обезщетение в размер от 1705
лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.98.21 в размер от 2,517
дка е определено обезщетение в размер от 1461 лева; за отчуждената площ от имот
с идентификатор 17467.98.6 в размер от 6,891 дка е определено обезщетение в
размер от 4297 лева; за отчуждената площ
от имот с идентификатор 17467.99.23 в размер от 7,215 дка е определено
обезщетение в размер от 5592 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.100.15
в размер от 3,028 дка е определено обезщетение в размер от 1693 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.100.20
в размер от 6,325 дка е определено обезщетение в размер от 4 744 лева; за
отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.102.1 в размер от 0,041 дка е
определено обезщетение в размер от 27 лева; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 17467.102.2 в размер от 0,325 дка е определено обезщетение в
размер от 189 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.102.5 в
размер от 1,828 дка е определено обезщетение в размер от 1234 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.102.37
в размер от 0,852 дка е определено обезщетение в размер от 513 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.102.14
в размер от 0,610 дка е определено обезщетение в размер от 412 лева; за отчуждената
площ от имот с идентификатор 17467.103.22 в размер от 0,198 дка е определено
обезщетение в размер от 111 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.104.1
в размер от 12,925 дка е определено обезщетение в размер от 8724 лева; за
отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.105.1 в размер от 5,782 дка е
определено обезщетение в размер от 3903 лева; за отчуждената площ от имот с
идентификатор 17467.105.11 в размер от 6,676 дка е определено обезщетение в
размер от 4673 лева; за отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.99.9 в
размер от 0,461 дка е определено обезщетение в размер от 297 лева и за
отчуждената площ от имот с идентификатор 17467.102.42 в размер от 1,479
дка е определено обезщетение в размер от
827 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени
административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34,
чл.34а и чл.34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към
него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно,
министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили
предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен
доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4
от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Стефан Стамболово, община Полски
Тръмбеш, на територията на които се
намират и притежаваните имоти и части от имоти на жалбоподателите. Налице е
финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за
определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на
отчуждаването.
Видно
е от този доклад, че при изготвянето му оценителят е съобразил период от
11.03.2020 година до 11.03.2021 година предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР
на ЗДС и датата на възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Посочено е в този доклад, че за
землищата на някои селища, сред което е и село Полски Сеновец земеделските територии
са оценени по реда на Наредбата по чл.36 от ЗДС, тъй като липсват подходящи
сделки със сходни имоти, които да се вписват в изискванията на чл.32, ал.2 от
Закона. По този начин експертът е спазил изискването на чл.34а, ал.4, т.2 от ЗДС и на §1а, т.2 от ДР на този закон. В крайна сметка, за засегнатите от
отчуждението земи в землището на село Полски Сеновец с обща площ от 36, 788 дка
е определено обезщетение от 22 020 лв. или средно обезщетение на декар от
598, 56лв.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
частите от притежаваните от жалбоподателите имоти и части от тях, които са
отчуждени отчасти с решението на Министерския съвет, определена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с
предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, въз основа на
пазарните цени на имоти със сходни характеристики, определени по начина, описан
в §1а, т.2 от ДР от ЗДС без да се съобразява посочения там срок, намиращи се в
близост до отчуждения имот, като ползва вписани в СВ сделки за имоти с подобни
характеристики, извършени в рамките на 12 месеца до отчуждаването на засегнатите
от отчуждаването имоти.
Видно от експертизата, ВЛ след справка в СВ е
констатирано, че липсват пазарни аналози, тъй като са извършени по-малко от две
сделки по предоставените данни, за изследвания период. Затова ВЛ е използвало
методиката, посочена в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските
земи. ВЛ е посочило, че за стопанската 2020-2021 година средният ръст на
изплатената рента за община Полски Тръмбеш по данни на НСИ е в размер от 64
лева, като по метода, посочен в чл.3, ал.1 от тази Наредба е приело, че
началната цена за декар е от 1600 лв., като прилагайки коефициентите по чл.7б е
изчислило паричните обезщетения за всяка отчуждена част на процесните недвижими
имоти, собственост на жалбоподателите.
Основателни са възраженията на ответника и на заинтересованата
страна досежно метода, ползван от ВЛ за определянето на размера на обезщетение
за площите от имоти на жалбоподателя.
Както се констатира, ВЛ е посочило, че цената на
един декар се формира, като изплатената рента по данни на НС за община Полски
Тръмбеш за стопанската 2020-2021 година се умножи по 25 /капитализирано рентно
плащане/. Този извод обаче противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата,
която има императивен характер, и според която именно при отразяване на размера
на капитализираната поземлена рента са отразени в табличен вид стойности, които
са основата за прилагането на коефициентите, посочени в този нормативен акт.
Извън това, както следва от т.91 на съображенията към
решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, с
което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална
уредба с чл.6,§1 от КЗПЧОС и чл.1 от ДПКЗПЧОС, разгледана в контекста и във връзка
със съображенията, посочени в т.86 и т.87, начинът на определяне на
обезщетението по този ред /чрез прилагането на въпросната Наредба/ не гарантира
присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната
земя според изискването на чл.1 от Протокол 1. Това мотивира съда да не
кредитира експертизата в тези и части.
Следва да се отбележи в това отношение и, че от разпоредбата
на чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и
по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва
извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички
останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл
отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни
дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и
обхвата на задълженията, произтичащи за
страните по Конвенцията от нейните текстове.
При това положение съдът не може да ползва и метода,
който е ползван от оценителя, определен в хода на административното
производство, тъй като той също е в разрез с принципните положения, които
следват от посоченото решение на ЕСПЧ и също ползва разпоредбите на тази
Наредба.
От друга страна, при съблюдаване на принципите на ефективност
и пропорционалност и обстоятелството, че по този начин съдът ще определи най –
точно и справедливо пазарните цени на декар площ за землището на село Стефан
Стамболово, следва да се съобразят данните, които се съдържат в два от
представените от СВ на ВЛ нотариални актове за продажби на земеделски земи,
както следва: НА за покупко-продажба на недвижим имот №44, том III, рег.5528, дело 343 от 2020 година и НА за продажба
на недвижим имот №84, том II, рег. №2932, дело 213 от 2021 година.
Средната цена на декар по сделката, отразена в
първият нотариален акт е 2266, 67 лв.ь а средната цена на декар по сделката,
отразена във вторият нотариален акт е от 1800 лева.
Ползвайки метода, използван от оценителя, изготвил
оценителският доклад в рамките на административното производство, съдът
констатира, че средната цена на един декар земеделска земя, идентична с
имотите, частите от които са които са отчуждени чрез процесното решение е в
размер от 2033, 36 лв.
Съответно, следва определеното в процесното решение
обезщетение за посочените имоти, собственост на жалбоподателите, да се измени
съответно в зависимост от площта, която се отчуждава.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателите за
обезщетяване на отчуждените части от техните земеделски чрез имоти от държавния
поземлен фонд. Действително, разпоредбата на чл.
42 а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна
собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като
равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна
собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна
собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от
законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или
имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се
определи равностойно парично обезщетение по реда на чл.
32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя
оперативна самостоятелност, органът предпочита втория вариант за обезщетение и
разпорежда за отчуждените части от имоти жалбоподателите да получат равностойно
парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.
По разноските:
Общите разноски на двамата жалбоподатели представляват
внесени държавни такси в общ размер от 20 лв., разноски за експертиза в размер
от 3000 лв., заплатена за сметка на жалбоподателя К.М.К. и адвокатско
възнаграждение в размер от общо 5000 лв., заплатено от жалбоподателя К. на *** К.
от ВТАК, което е посочено в списъка с разноските, представен от процесуалния
представител на жалбоподателите. С оглед направеното в становището на ответника
възражение за прекомерност на разноските и предвид обстоятелството, че делото
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, съдът счита, че на
жалбоподателите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Административен съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частите му, касаещи определянето на размера
на паричното обезщетение за отчуждаването на посочените в това решение площи от
имоти с идентификатори, както следва: 17467.82.115, 17467.82.122, 14767.83.31,
17467.94.12, 17467.95.14, 17467.96.12, 17467.96.14, 17467.97.6, 17467.97.22,
17467.98.21, 17467.99.6, 17467.99.23, 17467.100.15, 17467.100.20, 17467.102.1,
17467.102.2, 17467.102.5, 17467.102.37, 17467.103.14, 17467.103.22,
17467.104.1, 17467.105.1, 17467.105.11, 17467.99.9 и 17467.102.42, като УВЕЛИЧАВА
размера на паричното обезщетение за отчуждените части от имот с посочените
по-долу идентификатори, както следва: 1/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.82.115 в размер на
1750, 72 лв.; 2/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.82.122 в
размер на 546, 97 лв.; 3/ за
отчуждената част от имот с идентификатор 14767.83.31 в размер на 819, 44
лв.; 4/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.94.12 в размер на 16 966, 36 лв.; 5/ за отчуждената
част от имот с идентификатор 17467.95.14 в размер на 7734, 90 лв.; 6/ за
отчуждената част от имот с идентификатор 17467.96.12 в размер на 961,78 лв.; 7/
за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.96.14 в размер на 3751, 55
лв.; 8/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.97.6 в размер на 363, 97 лв.; 9/ за отчуждената част от
имот с идентификатор 17467.97.22 в размер на 7714, 57 лв.; 10/ за отчуждената
част от имот с идентификатор 17467.98.21 в размер на 5117, 97 лв.; 11/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.99.6 в размер на 14 011, 88 лв.; 12/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.99.9 в размер на 937, 38 лв.; 13/ за отчуждената част от
имот с идентификатор 17467.99.23 в размер на 14 670, 69 лв.; 14/ за
отчуждената част от имот с идентификатор 17467.100.15 в размер на 6157, 01 лв.;
15/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.100.20 в размер на 12 861
лв.; 16/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.102.1 в размер на
83, 37 лв.; 17/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.102.2 в
размер на 660, 84 лв.; 18/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.102.5
в размер на 3716, 98 лв.; 19/ за отчуждената част от имот с идентификатор
17467.102.37 в размер на 1732, 42 лв.; 20/ за отчуждената част от имот с
идентификатор 17467.102.42 в размер на 3007, 34 лв.; 21/ за отчуждената част от
имот с идентификатор 17467.103.14 в размер на 1240, 35 лв.; 22/ за отчуждената
част от имот с идентификатор 17467.103.22 в размер на 402, 61 лв.; 23/ за
отчуждената част от имот с идентификатор 17467.104.1 в размер на 25 000,16
лв.; 24/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.105.1 в размер на
11 756, 89 лв. и 25/ за отчуждената част от имот с идентификатор 17467.105.11
в размер на 13 574, 71 лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на К.М.К., ЕГН **********,***,
разноски за производството в размер от 3 510 лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да
заплати на К.М.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер от 10 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: