Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 8723 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е.Ф.М. поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на сестра й Р.Ф.Ж.и на племенницата й (дъщеря на сестра й) С.Ж.. Източник на вредите било ПТП от 08.07.2012г. което било причинено поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ****** – С.А.Ж., чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Пострадалите пътували в споменатия автомобил по време на настъпването на инцидента. Противоправният характер на поведението на Ж.било установено посредством влязла в сила присъда по НОХД №651/2013г. на ОС Варна (което към момента е приключило след разглеждане от АС Варна и ВКС на РБ). При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“: застрахователно обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева като част от претенция в пълен размер от 200 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на сестра й Р.Ф. Ж., заедно с мораторна лихва, считано от 07.07.2014г.  (тригодишен срок преди предявяването на иска), до завеждането на делото пред настоящия съд, както и застрахователно обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева, като част от претенция в пълен размер от 200 000 лева, за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на племенницата й С.Ж., заедно с мораторна лихва, считано от 07.07.2014г. (тригодишен срок преди предявяването на иска) до завеждане на делото пред настоящия съд.

Предявените по исков ред претенции на ищцата са оспорени от ответника З. „Л.и.“ АД, по съображения подобно изложени в подадения отговор. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва надлежната активна материална легитимация на ищцата в качеството й на лице, което може да претендира и да получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита родствената връзка по съребрена линия с пострадалите лица и задължителната практика на съдилищата в споменатата насока. Ответникът оспорва обема на вредоносния резултат за неимуществени вреди, като навежда довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита действителния размер на вредите. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 8/25.03.2016г. по ВНОХД 331/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, изменена с Решение  №187 от 07.10.2016г. по описа на ВКС, VI НО в частта относно определяне на наказанието и потвърдена в останалата й част, мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 08.07.2012г. в землището на с.Оборище Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово – с. Ведрина, обл. Варна, в района на железопътен прелез на км.43+880 от междугарието жп. гара Дончево – жп. гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** водачът С.А.Ж. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.51, ал.1 и ал.3, чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Р.Ф.Ж.и С.Ж.

Мотивите на присъдата съдържат ясно описание за механизма на настъпване на пътния инцидент, като наказателният съд е приел за категорично установени от фактическа страна обстоятелствата, че по времето, когато водачът наближавал прелеза, от ЖП гара с. Дончево към ЖП прелеза се движел подвижен ЖП състав със скорост от 51 км/ч. При приближаване на прелеза съответният попътен ЖП-светофар сигнализирал на машиниста, че прелезната инсталация на ЖП прелеза е задействана и подавала светлинен и звуков сигнал, забраняващ на нерелсови превозни средства да навлизат в прелеза. Водачът стигнал до ЖП прелеза, но не обърнал внимание на подаваната звукова и светлинна сигнализация, не спрял преди прелеза и без да се увери, че преминаването е безопасно, навлязъл в него. Машинистът незабавно предприел „екстрено задържане" на композицията, като привел спирачните механизми на целия ЖП състав в състояние на максимално спирачно усилие, но въпреки това не успял да преустанови движението на влаковата композиция преди прелеза. Водачът възприел наближаващият от дясна страна по посока на движението му влак след като автомобилът бил навлязъл в габарита на железния път и нямал никаква възможност да спре на това място. Той натиснал докрай педала на газта в опит да изнесе автомобила от релсовия път, но поради запрашеността на пътя не успял да стори това. Последвал удар на преден десен буфер на влака в областта на задната дясна част на автомобила. Колата се завъртяла около вертикалната си ос и била изхвърлена встрани от ЖП пътя. Влакът продължил още около сто метра и спрял. Пострадалата Р.Ж.починала до пристигането на първия медицински екип. Пострадалата С.Ж. починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна.

Съдържанието на приети като доказателства Удостоверение за наследници изх.№ 357 от 16.03.2016г., Удостоверение за наследници изх.№94Е-00-248 и Удостоверение изх.№10-13-81 от 09.08.2016г., Дубликат от Удостоверение за раждане от ***г. на Е.Ф. М.и Удостоверение за раждане от ***г.  на Р.Ф.М.сочи, че ищцата е сестра на пострадалата при ПТП Р.Ф.Ж.и леля на пострадалата при ПТП С.Ж..

При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** от ответното дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото е приет Констативен протокол за пострадали лица, съдържащ установените от органите на МВР данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие, пострадалите лица и нанесените материални щети.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-психологическа техническа експертиза (вещо лице А.А.) мотивира следните изводи за подлежащите на установяване факти:

Ø  При ищцата са установени емоционални и психически преживявания, които е понесла и продължава да понася във връзка със смъртта на своята сестра и своята племенница;

Ø  Изживяването на травматичното събитие е преминало през три етапа според обема на проявлението на последиците: Първият етап бил свързан с тежка степен на психологическа и емоционална реакция (силна степен на проявление), който продължавал около 8-9 месеца и се характеризирал с физически симптоми свързани с храненето и съня; психологически (интензивно преживяване на тъга, гняв, шок, болка, скръб и др, нахлуване на спомени, усещане за присъствие, предъвкване на събития); поведенчески реакции – невъзможност да се извършват обичайни дейности по обичайния начин. Вторият етап бил свързан със средна степен на проявление на последиците и продължил около 1-2 години. През този период съществувала необходимост от специализирана подкрепа и помощ (каквато е потърсила и получила ищцата); връщането към обичайните задължения и ритъм на живот, но той често бил нарушаван от спомени, преживявания, асоциации със събитието, които възстановявали интензитета на първоначалните реакции, включително и изразяващи се чрез интензивна преработка и преживяване в сънищата; Третият етап се характеризирал с лека степен на проявление на последствията, който етап продължавал и към настоящия момент. Макар и да не била на лице абнормност в настоящите реакции и последствия, те били на лице в личността (промяна от жизнерадостност към дистимност), преживяванията (безпокойство и страх във връзка с шофирането; чувство на загуба, невъзможност за намиране на покой чрез прошка към извършителя, тъга), взаимоотношенията (известна тенденция към ограничаване на социалните контакти).

Ø  В отговор на уточнителни въпроси, поставени от страните в открито съдебно заседание от 14.03.2019г., вещото лице посочва, че посочените етапите на преживяване на т.нар траурна реакция при ищцата били обичайни за такъв тип ситуации при отчетената близост между родственици в случая.

            В дадените пред съда показания, свидетелят Б.М., съпруг на ищцата, заявява, че съпругът на починалата Р.и той били втори братовчеди, поради което семействата им се виждали често, прекарвали празниците заедно. Посочва, че ищцата и Р.се разбирали много добре, били сплотени поради обстоятелството, че загубили баща си в ранна възраст. Всяка вечер се чували по телефона, допитвали се за съветите една на друга и си оказвали взаимна подкрепа. Р.живеела в гр. Варна, а свидетелят и ищцата в София. Свидетелят съобщил на ищцата на настъпването на инцидента и заедно отишли в Спешния център в гр. Варна. Посочва, че „ищцата реагирала бурно на новината, че сестра й е починала, започнала да крещи, да скача и да казва, че иска да ги види“. Медицинският екип им позволил да видят само Р., поради обстоятелството, че тялото на племенницата на ищцата било твърде увредено – „гледката била трагична“. Инцидентът настъпил през лятото на 2012г. В първите месеци след него ищцата драстично отслабнала, започнала да се държи по-студено. През месец август започнала да посещава психолог. И към момента при спомена за инцидента ищцата се натъжавала. От 2005г. свидетелят и ищцата заживели в София, но последната продължавала да поддържа контакт със сестра си. За погребението останала във Варна и отложила насрочената си за тогава командировка. Свидетелят описва отношенията между Е. и племенницата й С. като много добри. С. изразявала желание да стане адвокат като ищцата. При подготовка за училище използвала помощта на ищцата. Е. купувала подаръци за племенницата си и често я посещавала, когато гостувала на семейството. По време на провеждане на специализация в София Р.идвала в дома на свидетеля и ищцата.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелката Е.Х., майка на ищцата и починала при ПТП Р.Ж., заявява че между дъщерите й съществувала силна емоционална връзка. В качеството си на по-голяма сестра ищцата помагала на Р.при подготовката й да училище. Чести двете сестри се грижели една за друга, когато свидетелката отсъствала. Докато били студентки Е. и Р.живели заедно във Варна. Ищцата и съпругът и често пътували и посещавали Р., двете семейства посрещали заедно празниците, прекарвали почивните дни заедно. В останалото време постоянно поддържали връзка и ежедневно контактували. Ищцата възприела непосредствено активната им комуникация поради това че живеела заедно с ищцата. Към днешна дата в семейството продължавало да се говори за Р.и С.. Ищцата поставила снимка на пострадалите на работното си място. Заявява, че в първите няколко години след сключване на брака ищцата нямала дете, заради това се грижела за племенницата си като за свое дете. Когато излизала в чужбина често купувала на племенницата си подаръци и С. много им се радвала.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

            Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и при наличие на предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди. 

Влязлата в сила Присъда № 8/25.03.2016г. по ВНОХД 331/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, изменена с Решение  №187 от 07.10.2016г. по описа на ВКС, VI НО в частта относно определяне на наказанието и потвърдена в останалата й част, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия Р.Ж.и С.Ж..

Не се спори относно твърдението на ищцата, че Р.Ж.е нейна сестра, а С.Ж. е дъщеря на Р.Ж., съответно племенница на ищцата.

 Не се спори относно твърдението на ищцата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** и ответното дружество.

На първо място съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна материална легитимация у ищцата, доколкото от момента на предявяване на иска до момента на окончателното произнасяне в настоящата инстанция въпросът претърпя съществено развитие в съдебната практика. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в изключителни случаи при успешното доказване на факта на изградена особено близка и трайна житейска връзка между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и съдебна експертиза), настоящият състав на съда приема, че ищцата попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалите Р.и С. Ж.- поради близката родствена връзка между тях – родственици по съребрена линия: ищцата е родственица от втора степен по съребрена линия на Р.– сестра, и родственица от трета степен по съребрена линия на С. – леля.

Както съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира, въпреки че отчита възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, така и посредством заключението на съдебно- психологическата експертиза се установява, че между ищцата и загиналите при инцидента са съществували трайни и силни емоционални връзки, основани на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищцата е поддържала контакт със сестра си и е оказвала подкрепа в отглеждането и възпитанието на племенницата си. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените и традиционни за българското общество семейни отношения между сестри и техните низходящи, обуславят категоричния извода за наличие на материална легитимация у ищцата в процесния случай.

На следващо място по изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на застрахователно обезщетение.

Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие, реализирано поради противоправните действия на водача С.А.Ж., и настъпването на смъртта на пътниците Р.Ж.и С.Ж. се потвърждава в достатъчна степен от приетия Констативен протокол за пострадали лица и постановената Присъда № 8/25.03.2016г. по ВНОХД 331/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, изменена с Решение  №187 от 07.10.2016г. по описа на ВКС, VI НО в частта относно определяне на наказанието на подсъдимия.

В тази насока, исковете са доказани по основание, т.е. ищцата е легитимирана да получи застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди, причинени вследствие от загубата на сестра й – Р.Ж., и племенницата й – С.Ж..

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – сестра и племенница, с когото според свидетелските показания, ищцата е поддържала непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищцата, посредством събраните свидетелски показания и изслушвана съдебно-психологическа експертиза. Ищцата е по-голяма сестра на загиналата Р., за която се е грижила от ранна възраст, помежду им е съществувала много силна емоционална връзка, живели са в продължителен период в едно домакинство, след отделянето си са запазили контакт и често прекарвали празничните и почивните дни заедно. Същевременно между ищцата и пострадалата С. са съществували отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт. От събраните свидетелски показания се установява, че ищцата оказвала грижи за племенницата си в духовен и материален аспект и отношенията помежду им били толкова близки, че фактически ищцата се превърнала в модел за подражание на своята племенница. Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищцата е твърде значителна като последици. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка  и поради това, като кредитира показания на разпитаните свидетели споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока. Същевременно отчита, че в семейните традиции и с оглед възрастта на ищцата и пострадалите близостта им е обичайна и отношенията на привързаност между сестри и техните низходящи в традиционното българско семейство са нормални, с оглед на което счита, че не е установено ищцата да е преживяла състояние, различно или по-тежко от обичайното при загуба на толкова близки хора, спрямо други такива случаи. Съдът счита за доказано посредством нужните за това доказателства (и от лица със специални знания), че ищцата не е претърпяла негативни изменения в психиката или поведението извън обичайните, през кратък или продължителен период от време.

Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост, определят втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).

Настоящата искова претенция е предявена на 07.07.2017г., но попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила след предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото решение, а при това е по- благоприятна за ищцата и регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.  Според този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет подзаконов нормативен акт - Методика. В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева

При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение в най- високо допустимия размер от по 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Р.Ж., както и за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С.Ж..

За разликата над посочените суми на застрахователно обезщетение от по 5 000 лева за неимуществени вреди от загубата на посочените лица и до пълния размер на претенцията – исковете следва да бъдат отхвърлени.

На настоящия състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища (към момента сравнително по- слабо застъпено в съдебната практика) становище, за неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е установена в редица преюдициални заключения  -Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado Correia, C-348/98, т.40; Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02, т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31; Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12) В тези свои актове, Съдът на ЕС приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените размери в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Действително, наационалните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния характер на постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с тълкуване на общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия заслужава фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези по принцип - пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а попадат в категорията на други близки родственици на увреденото лице. В конкретния случай, това са родственици по съребрена линия.

Ето защо, в конкретния случай не е налице противоречие между  вътрешноправната норма, поместена в нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма, поместена във вторичен източник на правото на ЕС – Директива 84/5.

В хипотезите на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по справедливост, но следвайки ограничения за тези особени случаи максимален лимит от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с приложимото европейско право.

Размерът на определените обезщетения е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към 2012г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законна лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 08.07.2012г. Изхождайки от принципа на диспозитивното начало и заявената начална дата в петитума на исковата молба, от която се претендира заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение – 07.07.2014г., съдът приема, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати законна лихва върху присъдените суми, считано от 07.07.2014г. до окончателното изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищцата има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е била освободена от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не е понесли такива.

Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 600 лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищцата е освободена от задължението да внесе съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че е освободена и от задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата страна в процеса.  В открито съдебно заседание от 14.03.2019г. е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. След като отчете фактическата и правната сложност по настоящото дело и проявената активност от страна процесуалния представител на ответника при провеждане на процесуалните действия в производство, съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски съразмерно в отхвърлената част от исковете, които включват 350 лева за процесуално представителство от юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК ****** и със седалище ***, да заплати на Е.Ф.М., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 10, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******, за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на сестра й Р.Ф.Ж.при ПТП на 08.07.2012г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.07.2014г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 60 000 лева, като част от претенция за 200 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“АД с ЕИК ****** и със седалище ***, да заплати на Е.Ф.М., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис 10, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******, за причинените на ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на племенницата й С.Ж. при ПТП на 08.07.2012г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.07.2014г. до деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 30 000 лева, като част от претенция за 200 000 лева.

 

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.

 

ОСЪЖДА Е.Ф.М. да заплати на З. „Л.и.“АД, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) представляващи съдебни разноски за юрисконсултстко възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски и държавни такси в производството пред Софийски градски съд, от заплащането на които ищцата е освободена.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

СЪДИЯ: