РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. София,  11.01.2018г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                               

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16152 по описа за 2017г. на І-8 с-в при СГС, за  да се произнесе взе предвид следното:

Налице е висящо производство, образувано по субективно съединените искове за изплащане на обезщетение за причинени вреди и за мораторна лихва, предявени от К.К.К. срещу Ю.Д.Т. и Х.Г.И..

Първоначално, с разглеждането на спора е бил сезиран Софийският градски съд, където е образувано гр.д. № 9290/2010г., по описа на І-11 състав.  В хода на това производство е подадена молба вх. № 5052/15.01.2016г. с която ищецът  К.К.К. заявява изрично, че се отказва от иска за главницата – за период „..до 03.12.2007г…“ и от иска „за мораторната лихва, за период от 04.12.2007г. до 31.08.2008г.“ (цит. абзац втори от молбата).

Именно отказът от исковете, който е бил направен от ищеца е дал основание на съдебния състав на Софийски градски съд да постанови Определение от 18.01.2016г. (на стр. 239 от гр.д. № 9290/2016г. по описа на І-11 с-в СГС) с което прекратява производството за част от предявените вземания, поради отказ от иска.

На свой ред, влязлото в сила определение за прекратяване на производството е дало основание на съдията - да изпрати делото по подсъдност на Софийски районен съд, където е продължило разглеждането му.

С молба вх. № 5025319/21.02.2017г. ищецът К.К.К. е поискал да бъде допуснато изменение на иска, чрез увеличението му и съобразявайки се с искането, районният съд е постановил определение за изпращане на делото (отново) на Софийски градски съд.

При това обаче, след като разгледа служебно въпроса за допустимостта на исковете, с които е сезиран, настоящият състав на Софийски градски съд счита, за частично недопустими: иска за главницата, в частта за сумата над 23 900 лева и иска за законна лихва за периода преди 01.09.2008г. Категоричния извод за недопустимост се основава на споменатият вече изричен отказ на ищеца за част от тези искове. А волеизявлението за отказ от иска не може да бъде оттеглено.  

Отчитайки правните последици на влязлото в сила Определение от 18.01.2016г. (на стр. 239 от гр.д. № 9290/2016г. по описа на І-11 с-в СГС), настоящият състав на съда намира, че образуваното след увеличение на иска производство пред Софийски градски съд е недопустимо (поради предшестващия отказ от иска) - в частта на увеличението над сумата от 23 900 лева и за законна лихва за периода преди 01.09.2008г.

Тъй като е недопустимо – производството в тази част – то следва да бъде прекратено, в хипотезата на чл. 130 от ГПК.

С оглед прекратяването на производството по предявените искове, на основание чл. 104, т.4 от ГПК вр. с чл.103 от ГПК и чл.118, ал.2 от ГПК - делото следва да бъде изпратено обратно на Софийски районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия пред този съд, тъй като цената на нито един от предявените искове не превишава сумата от 25 000 лева и следователно спорът е подсъден на районен съд.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК,  производството по гр. дело № 16152 по описа за 2017г. на  І- 8 състав при Софийски градски съд – само в частта - по иска за главницата, над сумата от 23 900 лева и по иска за законна лихва върху тази главница, за периода преди 01.09.2008г., които искове са предявени от К.К.К. срещу Ю.Д.Т. и Х.Г.И..

 

                ИЗПРАЩА ДЕЛОТО за разглеждане на Софийски районен съд, съобразно установените от ГПК правила за родова подсъдност на исковете.

 

 

Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски Апелативен съд, с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

 

СЪДИЯ: