№ 81
гр. Карлово, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200374 по описа за 2021 година
Установи следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба от С.- ММП" ЕООД с ЕИК.., представлявано от М.
М. П. срещу Наказателно постановление №* г. на Началника на О.О.д. - П. в
Ц. у на Н.А.П., с което на дружеството е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185,
ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, прави се искане за отмяната му с приложението на чл.28
от ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна прокуратура П. не взема становище по жалбата.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна:
На * г. данъчни инспектори - св. Х. и св.А., в 16:20 часа извършили
проверка в търговски обект - складова база, находящ се в гр. С., И.з. м. М.д.
стопанисван от С.- ММП" ЕООД с ЕИК.. при която от въведеното в
експлоатация ФУ в обекта, модел "Datecs DP 25” с ИН на ФУ * и ФП *,
извели к. за периода от 30.11.2020 г. до * г. - служебен бон № *, от който се
установило, че издадените фискални касови бонове, не съдържат
задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, тъй като за адрес на обекта е посочен град С. ул. Х. Б. №., а се
1
установило, че адресът на обекта е: гр. С., И. з., м. М.Д.. За тип на обекта бил
посочен - м., а при проверката е установено, че ФУ модел "Datecs DP 25" с
ИН на ФУ * и ФП * се намира в складова база. Проверяващите приели, че
това разминаване в данните всъщност е липса на задължителните реквизити,
съгласно чл.26, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно:
„А.Т.О.“
Съставен бил протокол за извършена проверка cep. АА № * от * г. в
който проверяващите задължили представляващия да се яви на 09.12.2021г.
за документна проверка. На указаната дата жалбоподателя П. се явил и
писмено посочил, че след констатираното неволно нарушение, още на
следващия ден - 03.12.2020 г. адреса е коригиран и представил доказателства
за това – свидетелство за регистрация на ФУ и касов бон с адрес. Въпреки
това св. А. съставила АУАН, с който обвинила търговеца за нарушение на
чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ. Впоследствие било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено горепосоченото административно наказание.
Съдът след като взе предвид изложените в жалбата доводи на
жалбоподателя, разпита на свидетелите и приложените писмени
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От обективна страна: на * год. дружеството, като лице което извършва
търговска дейност и като такова задължено по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-
18/06 год. на МФ, не изпълнило задължението си да издава касови бележки,
съдържащи всички изискуеми реквизити, като не е посочен коректния адрес,
което е приравнено на липсва на А.Т.О., реквизит регламентиран в чл.26, ал.
1, т.2 от Наредбата. Фактът на извършеното административно нарушение е
безспорен. То се доказва, както от разпита на св.Х. и св.А., чиито показания
съдът кредитира, така и от приложените писмени доказателства- касови
бележки, удостоверяващи нарушението. На практика нарушението не се
оспорва и от търговеца.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление не се констатират нарушения на
процесуалните правила. Както акта за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление са съставени от компетентни
лица, като по делото е прието копие на Заповед № 3ЦУ -* г. Спазени са
сроковете за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и за издаване на наказателното постановление, предвидени в чл.
34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин.
Въпреки това направеното в жалбата и съдебно заседание възражение за
неправилно приложение на материалния закон – неприложението на чл. 28 от
ЗАНН, съдът намира за основателно – налице са условията на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като конкретният случай е маловажен. Новелата на посочената
правна норма сочи, че в маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
2
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В конкретният случай, съдът констатира, че от предвидените в чл.26, ал.1 от
Наредбата реквизити, липсва само един – А.Т.О., всички останали реквизити
касовият бон съдържа. На второ място, видно от представените от
жалбоподателя доказателства /л.7, л.8/ още на 03.12.2020 г., т.е. само ден след
проверката, констатирания проблем бил отстранен и е въведен правилния
адрес.
Предвид изложеното съдът намира, че посочения единствен пропуск в
касовия бон определя изключително ниската степен на обществена опасност
на конкретното деяние. Последното, разгледано в съвкупност с
обстоятелствата, че същото е допуснато за първи път, отстранено е още на
другия ден, липсата на други констатирани нарушения при извършената
проверка, както и обстоятелството че допуснатото не ощетява фиска на
Държавата, съдът намира че налагането на имуществена санкция, макар и в
самия минимум на закона, би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, съобразявайки
икономическата обстановка в страната.
Поради изложеното съдът намира, че с оглед на конкретната тежест на
процесното нарушение, обстоятелствата, че се касае за първо такова и
същото е без обществено-опасни последици, то съставлява маловажен случай,
по смисъла на чл.28, б. "а" от ЗАНН. Като е приел обратното
административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателното постановление срещу „С.- ММП ЕООД несъответстващо на
материално-правните разпоредби на закона, поради което следва да бъде
отменено. Наказващия орган вместо да състави акт, респ. да издава
наказателно постановление, е следвало да предупреди нарушителят устно или
писмено, правомощие, предвидено в чл.28 от ЗАНН /редакция към ДВ, бр. 44
от 10.05.2020 г. /. Като не е сторил това, наказващият орган е издал
незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно чл.63, ал. 2 от
ЗАНН /редакция ДВ бр.109 от 2020 г. в сила от 24.12.2021г./ съдът може да
отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. В конкретния случай съдът счита, че следва да
намери приложение цитираната разпоредба. Наказателното постановление
следва да бъде отменено, тъй като процесният случай с оглед посочените
смекчаващи обстоятелства, разкрива белезите на маловажен такъв, а
нарушителят следва да бъде предупреден, че ще понесе административно
3
наказание при извършване на нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт.
С оглед изхода на делото и при направено искане, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление №* г. издадено от Началника на
О.О.д. - П. в Ц. у на Н.А.П., с което на „С.- М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК..,
представлявано от М. М. П. е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.
1 от ЗДДС за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.- М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК..,
представлявано от М. М. П., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
3.ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „С.-
М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК.., представлявано от М. М. П. сумата от 300
/триста/ лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
4.Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - П. в 14 дневен
срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4