Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Св. М., в качеството му на пълномощник на М. С. М. срещу Определение №299/27.08.2015 г. , постановено по гр.д. № 593/2015 г. по описа на Районен съд – град С., с което е прекратено производството по гр.д. № 593/2015 г. на същия съд като недопустимо. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания акт, тъй като при постановяването му първоинстанционният съд не е зачел задължителната сила на влязлото в сила Определение №15/15.05.2015 г. по адм. д. №891/2014 г. по описа на Административен съд – град В. Т. съгласно чл. 302 ГПК. Излагат се твърдения , че РС С. се е произнесъл по непредявен иск, приемайки, че е сезиран с иск за установяване на недължимост на твърдените в Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7-1/14.05.2014 г. суми, за принудителното събиране на които е било образувано ИД №*0462 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, с район на действие – ОС В. Т.. Твърди се, че се иска установяване, че към датата на образуване на изпълнителното дело относно посочените в АУЗ суми О. С. не е имала законно основание да иска образуването му. Мотивира се, че АУЗ не е бил връчен редовно на жалбоподателя М. М., поради което не е възникнало дължимо изискуемо вземане в полза на ответника. В срока по чл. 276 ГПК ответникът О. С. не депозира отговор. Окръжният съд след преценка на доводите в жалбата, на събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена от адв. Светослав Мандиков, в качеството му на пълномощник на М. С. М. искова молба против О. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде установено, че към датата на образуване на ИД №*0462 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, М. М. не е имал качеството длъжник на О. С. за суми в размер на 10075,37 лева, описани в АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7-1/14.05.2014 г. и представляващи неплатени данък върху недвижим имот и такси битови отпадъци. Съображенията му за това са, че АУЗ не му е бил връчен, поради което в полза на О. С. не е възникнало дължимо изискуемо вземане. Направено е искане изпълнителното дело да бъде прекратено от съда, а О. С. да бъде осъдена да заплати на М. М. сторените в изпълнителното производство разноски. Направено е и особено искане за допускане на обезпечение на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК чрез спиране на изпълнителното производство по ИД №*0462 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725 Така предявеният установителен иск е оставен без разглеждане от РС С., а производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. За да постанови обжалвания акт, РС С. е приел, че е сезиран с иск за установяване недължимостта на сумите, описани в АУЗ, към момента на образуване на ИД №*0462 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725,. Липсата на правен интерес от търсената с иска защита съдът обосновава, с обстоятелството, че нормата, която регулира данъчните задължения не позволява недължимостта на данъка да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за реализиране на това право. Искането за спиране на принудителното производство е оставено без уважение, позовавайки се на чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК, според който производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Относно наведените в жалбата съображения за неправилност на определението на РС С., предвид обстоятелството, че не съобразил задължителната сила на влязлото в сила Определение №15/15.05.2015 г. по адм. д. №891/2014 г. по описа на Административен съд – град В. Т. следва да се подчертае, че решението на административния съд следва да се зачете, относно валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в административното производство, когато административният съд се е произнесъл с решението си по съществото на спора. Цитираното и приложено от жалбоподателя Определение №15/15.05.2015 г. по адм. д. №891/2014 г. по описа на Административен съд – град В. Т. няма обвързваща гражданския съд задължителна сила, тъй като с него жалбата е оставена без разглеждане, което не е произнасяне по съществото на административния спор. Доводите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, настоящата инстанция намира за основателни. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба и в частната жалба на М. М. първоинстанционният съд е бил сезиран с искане да се приеме за установено по отношение на О. С., че не притежава право на принудително изпълнение по изпълнителното дело срещу ищеца към момента на образуването му. В този смисъл районният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск за установяване недължимост на сумите, посочени в АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7-1/14.05.2014 г. независимо от това обаче, настоящият съд намира, че районният съд е бил сезиран с недопустим иск, което от своя страна води до правилност на приетия от този съд краен резултат на прекратяване на производството по делото, като съображениета за това са следните. Материалната законосъобразност на всяко изпълнително производство се предпоставя от валидно възниÛнало право на принудително изпълнение в полза на кредитора, поради което иск за установяване съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение в полза на едно лице е допустим за разглеждане при наличието на правен интерес от търсената с него защита. При предявен отрицателен установителен иск за установяване, че в полза на взискателя не съществува право на принудително изпълнение ищецът - длъжник следва обосновава интереса си от иска като отрича или оспорва някоя от кумулативно необходимите предпоставки за неговото възникване и съществуване – изпълняемото право или изпълнителното основание. От твърденията на ищеца в настоящия случай не се установява, той да оспорва валидността или законосъобразността на изпълнителното основание като предпоставка за възникването на правото на принудително изпълнение. Ищецът излага единствено оплаквания, че издаденият от О. С. АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7-1/14.05.2014 г не му е бил надлежно връчен, респертивно е бил лишен от правото си на жалба пред по-горестоящия административен орган. Тези твърдения обаче следва да се преценяват във връзка с изпълняемото право. Въпреки изричното заявяване, че не се иска установяване на недължимост на сумите по АУЗ, твърдейки, че не е уведомен за акта, той всъщност твърди, че вземането на О. С. не е станало изискуемо, поради което в полза на взискателя не е възникнало право на принудително изпълнение. Позовавайки се на ненастъпилата изискуемост като материалноправна предпоставка за пораждането на правото на О. С. на принудително изпълнение, ищецът твърди, че няма качеството на длъжник спрямо актосъставителя, както и че образуваното въз основа на невлязъл в сила АУЗ изпълнително производство следва да се прекрати. Свързвайки ненестъпилата изискуемост на вземането на ответника с липсата на надлежно уведомяване, ищецът не отчита обстоятелството, че вземането на О. С. е за данъци и такси битови отпадъци, чиято изискуемост не се предпоставя от уведомяване на данъчнозадълженото лице, а е определена по силата на закона. Следва да се съобрази правната същност и начина на възникване на неудовлетворените притезания, удостоверени с издадния АУЗ, както и че последният има само удостоверително, но не и конститутивно действие по отношение на посочените в него задължения. Данъчните задължения се определят по основание, субекти и размери в съответните данъчни закони, т. е. данъчните задължения са винаги определяеми /ликвидни/ и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред като съгласно чл. 209 ал. 1, т.3 ДОПК АУЗ по чл. 107 ДОПК подлежат на принудително изпълнение, независимо дали са били обжалвани. Недопустимостта поради липса на правен интерес на предявения в настоящия случай отрицателен установителен иск се потвърждава от обстоятелството, че с приемането му за разглеждане, няма да се постигне целения от ищеца правен резултат, тъй като предмет на отричаното право на принудително изпълнение са публични вземания,. За да бъде заинтересован да предяви отрицателен установителен иск ищецът –длъжник, следва правния спор да засяга негово право, което ще бъде защитено с уважаването на така предявения иск и предоставянето му на търсената с иска защита. Предвид това, че такава връзка не се установява, тъй като дори да се установи липсата на право на принудително изпълнение към момента на образуване на изпълнителното дело, то последното няма да може да се прекрати, докато не бъде отменен или обезсилен изпълнителният титул, послужил за образуването му, което от своя страна може да стане само в производство, имащо административниправен характер. Предвид гореизложеното липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към принудително изпълнение предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установител иск за право с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, но не и когато предмет на изпълнението са публични вземания, а изпълнителният титул подлежи на принудително изпълнение, назависимо дали е обжалван. Правилно РС не е уважил искането за прекратяване на изпълнителното производство, позовайки се на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК, която предвижда, че производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Макар ищецът да се позовава на влязлото в сила Определение №15/15.05.2015 г. по адм. д. №891/2014 г. по описа на Административен съд – град В. Т., то в него няма произнасяне по валидността и законосъобразността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 7-1/14.05.2014 г., което да послужи като основание за прекратяване на изпълнителното дело , което правомощие от своя страна не принадлежи на съда, а на изпълнителния орган. В този смисъл докато представения от взискателя изпълнителен титул, не бъде отменен или обезсилен, каквито твърдения не се излагат, поддържа процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство. Всичко изложено по-горе сочи недопустимост предявения иск . Ето защо като не е дал ход на исковото производство по предявения от ищеца и е прекратил производството по делото районният съд е постановил правилно определени като краен резултат , което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. При този изход на делото на жалбоподателя не следва присъждат разноски предвид заявеното в тази насока искане. Мотивиран от горното Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. М. срещу Определение №299/27.08.2015 г., постановено по гр.д. № 593/2015 г. по описа на Районен съд – град С., като неоснователна. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |