РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 15.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 104 / 2021 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0356-000008/27.01.2021 г.
на Началника на РУМВР - Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ „прекратяване регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ****, на С.М.И., ЕГН: **********,***.
Недоволна от заповедта е останала жалбоподателката С.М.И., ЕГН: **********,***, която в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подала настоящата жалба с твърдение, че оспорва приетата от административния орган фактическа обстановка. Жалбоподателката твърди, че не неправоспособният водач А.И.Г., а тя самата е управлявала собствения си лек автомобил на посочените в АУАН дата и място – 27.01.2021 г. Жалбоподателката твърди, че автомобилът е управляван лично от нея, като в него са се возили две други лица, едното от които е соченото в ЗПАМ неправоспособно лице - А.И.Г., като сочи, че тя самата е паркирала автомобила и е слязла, като в автомобила са останали другите две лица А.Г. и М.Ц., като сочи, че проверката е извършена впоследствие от полицейските служители, които съставили АУАН на неправоспособния водач А.И.Г.. Жалбоподателката сочи, че: „категорично заявявам, че не съм предоставяла автомобила си на А.Г. и че съм го управлявала до мястото, където го бях паркирала ул. **** в град Тетевен и където именно е извършена проверката на А. от полицейските служители“. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В първото заседание жалбоподателката С.М.И., се явява лично, като иска допускане на двама свидетели- очевидци А.И.Г., срещу който е издаден АУАН, че управлява МПС като неправоспособен водач и М.Ц., като съдът е уважил това искане на жалбоподателката и е допуснал исканите от нея двама свидетели при режим на довеждане, като допълнително е допуснал служебно като свидетел актосъставителя Х.П.П.. Във второто и последно съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателката не се явява и не се представлява, като не води исканите от нея двама свидетели при режим на довеждане, поради което същите са заличени.
Ответникът Началника РУМВР - Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява, като липсва и писмено становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 24-25 от делото/.
Обжалваната заповед е издадена на 27.01.2021 г., поради което и като съобрази т. 1.5. на Заповед № 295з-805/25.04.2017 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 24-25 от делото/, с която са оправомощени да прилагат ПАМ служители на изчерпателно посочени в заповедта длъжности, конкретно – Началниците на РУ при ОД на МВР, съдът намира, че издателят на заповедта е бил надлежно оправомощен към датата на издаването на обжалваната заповед по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, видно и от удостоверение на ОДМВР – Ловеч /на л. 26 от делото/, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН – бл.№ АА 535489/27.01.2021 г. /на л. 12 от делото/, който представлява част от административната преписка, констатациите в същата, съставляват и мотиви на заповедта.
Видно от обстоятелствената част на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0356-000008/27.01.2021 г.на Началника на РУМВР - Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, описано е следното:
„Като собственик на лек автомобил **** рег. № ****, допуска същият да бъде управляван от А.И.Г., ЕГН: ********** от Тетевен, след като е неправоспособен, за което има съставен АУАН с бл.№ АА 535489 по описа на РУ Тетевен“.
Ето защо предвид достатъчно подробните с оглед предмета на ЗПАМ мотиви /фактически основания/ съдът намира, че не е нарушена формата на административния акт.
Достатъчно конкретно е индивидуализиран и собственикът на ППС както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на заповедта, като няма съмнение, че жалбоподателката С.М.И., е посочена като собственик по см. на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като самата норма изрично сочи – прекратяване на регистрация на ППС на собственик. Жалбоподателката И. е собственик на процесния автомобил, което не се оспорва от нея и в това й качество е приложена процесната ЗПАМ.
В допълнение следва да се посочи, че всички състави на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в приложимата редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ са относими към „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик”, независимо от отделните разновидности на конкретни изпълнителни деяния в б. „а” и б. „б”, поради което и като съобрази, че няма спор и е установено от всички доказателства, че жалбоподателката е собственик, а също и че конкретното изпълнително деяние е описано достатъчно подробно с думи в обстоятелствената част на ЗПАМ, съдът намира, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна на заповедта е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата не се и релевират доводи за нарушение на административнопроизводствените правила, като, както беше посочено по-горе, в съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не ангажира становище.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед съответства на материалния закон.
С определение от з.с.з. на 14.04.2021 г. съдът е указал на страните доказателствената тежест, като на ответника е указано на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
Освен първоначалната преписка вх. № 1230/12.04.2021 г., ответникът е представил допълнителни доказателства вх. № 1790/31.05.2021 г., като видно от всички писмени доказателства установява се фактическият състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
От страна на жалбоподателката липсват доказателствени искания, като жалбоподателката е поискала двама свидетели при режим на довеждане, които не е довела, като самата тя не се е явила в съдебно заседание, поради което допуснатите по нейно искане свидетели са заличени.
Допълнително съдът служебно е допуснал до разпит като свидетел актосъставителя Х.П.П., който в съдебно заседание на 29.09.2021 г. потвърди констатациите в съставения от него АУАН, като допълнително посочи, че както той така и колегата му Д.П. са били патрулиращи полицаи за времето от 8,30 ч. до 20,30 ч. на 27.01.2021 г., като покрай тях, докато са били в патрулния автомобил, около 14,15 ч. на 27.01.2021 г. е преминал процесния лек автомобил **** рег. № ****, собственост на жалбоподателката, който е бил управляван от неправоспособния водач А.И.Г.. Свидетелят П. изрично сочи, че процесният лек автомобил е преминал покрай тях с ниска скорост, понеже е спрял на кръстовището, като той самият е възприел много добре визуално водача А.И.Г.. Допълнително свидетелят П. сочи, че е знаел, че А.И.Г. е неправоспособен водач, защото и друг път преди процесната дата на 27.01.2021 г. го е спирал за проверка. Именно по повод на това, че патрулиращите полицаи са знаели, че А.И.Г. е неправоспособен водач, като го познават, защото гр. Тетевен е сравнително малко населено място, затова и са последвали процесния лек автомобил, управляван от неправоспособното лице, без да показват светлинен и звуков сигнал, като след 200 метра неправоспособният водач А.И.Г. паркирал процесният лек автомобил – собственост на жалбоподателката, като в него е имало само още едно лице – мъж, като в автомобила не е била жалбоподателката.
Нещо повече свидетелят - очевидец П. изрично сочи, че не само визуално е видял как А.Г. управлява процесния лек автомобил **** рег. № ****, но го е видял как след паркирането на автомобила прави опит да се премести от предна седалка на шофьорското място на задната седалка, като всичко това е било заснето и от камерата на свидетеля П., която се е намирала на ревера му. Свидетелят сочи допълнително, че: „Като отворих вратата на автомобила краката му бяха между двете седалки /пасажерската и шофьорската/. Нямаше време с цялото тяло да се премести на задната седалка. Даже по име го назовах“.
Ето защо съдът намира, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка се доказа в хода на съдебното следствие както от писмените доказателства, така и от разпита на свидетеля - очевидец Х.П., чиито показания съдът кредитира, като безпристрастни, точни и подробни. Събраните служебно от съда гласни доказателства кореспондират и с писмените такива, като от друга страна твърденията на жалбоподателката в жалбата остават голословни и неподкрепени с никакви доказателства, поради което съдът ги намира за защитна версия, която остана недоказана.
Ирелевантно за настоящия спор е дали е издадено наказателно постановление за ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.И.Г., както и дали спрямо него има започнало досъдебно производство, данни за което се съдържат в административната преписка – досъдебно производство № 21/21 г. по описа на РУ – Тетевен.
Констатациите в АУАН бл.№ АА 535489 /на л. 12 от делото/, както и останалите писмени доказателства, кореспондират на свидетелските показания на свидетеля - очевидец Х.П., поради което следва да бъдат кредитирани.
Отново следва да се посочи, че от страна на жалбоподателката не се представят каквито и да било доказателства, опровергаващи посочената по-горе фактическа обстановка, като жалбоподателката не се яви в последното съдебно заседание и не доведе допуснатите по нейно искане свидетели, поради което същите бяха заличени.
При това положение съдът прима за установено, че е осъществен съставът, посочен в обстоятелствената част на обжалваната заповед, като се доказа описаната в същата част фактическа обстановка, а именно: „Като собственик на лек автомобил **** рег. № ****, допуска същият да бъде управляван от А.И.Г., ЕГН: ********** от Тетевен, след като е неправоспособен, за което има съставен АУАН с бл.№ АА 535489 по описа на РУ Тетевен“.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…
Съгласно чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Видно е, че процесната ПАМ е издадена на основание изричната норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което и по изложените по-горе мотиви е законосъобразна. С процесната ПАМ не се налага административно наказание, поради което и неотносим е въпросът за реализирането на административнонаказателна или наказателна отговорност, поради което е ирелевантно дали за същото деяние жалбоподателката и/или друго лице е привлечено към административнонаказателна и/или наказателна отговорност.
ПАМ се налагат независимо от наложеното административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. ПАМ се налага с издаването на индивидуален административен акт, за разлика от „административните наказания” по чл. 13 от ЗАНН, за които се издава наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на наказателните постановления, като различен е и редът за тяхното обжалване.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателката И. е осъществила фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /приложимата редакция на ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. /, поради което наложената ПАМ е законосъобразна и съответства на материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът намира, че противоречи на целта на закона да се допусне ППС да се управляват от неправоспособни лица.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0356-000008/27.01.2021 г. на Началника на РУМВР - Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсулт, каквито не са и направени, поради което и съдът не следва да се произнася „плюс петитум”
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.М.И., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0356-000008/27.01.2021 г. на Началника на РУМВР - Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ „прекратяване регистрация на ППС” за срок от 6 месеца, като са отнети: 2 бр. регистрационни табели с номер ****.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: