№ 69
гр. ***, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430107185 по описа за 2021 година
Производството е по глава втора от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН) .
Образувано е въз основа на молба с вх.№***г. , уточнена с молба с вх.№ ***г.
от Р. Д. М. с ЕГН **********, адрес: *** с искане за прилагане на мерки по
чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на лицето А. ХР. П. с ЕГН **********, адрес:
***. Посочва се в молбата, че страните живели на семейни начала три месеца,
но се разделили. Твърди се, че на ***г. в гр.***, в апартамента на
молителката, ответникът осъществил физическо и психическо насилие,
изразяващо се в нанасяне на удари, дърпане и бутане, както и отправяне на
заплахи за убийство по отношение на М. и нейната ***. Иска се от съда да
постанови решение, с което да определи мерки за защита от домашното
насилие като бъде разпоредено на ответника да се въздържа от извършване
на насилие над молителката, както и да бъде поставена забрана за
доближаването й.
Молителката, уведомена при условията на чл.56, ал.2 ГПК, се явява лично и
с пълномощник адв.*** – АК-***. Страната и процесуалният й представител
молят съда да уважи молбата и вземе мерки за закрила на М..
Ответникът редовно призован, се явява лично и с адв. Ан. Ант. – АК-***.
Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли молбата.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235,
ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице по чл.3 т.2
пр.2 ЗЗДН по отношение на лице, с което се е намирала молителката в било
във фактическо съпружеско съжителство. От изложеното в жалбата е видно,
че тя се подава в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН и пред местно компетентния орган,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на Р. Д. М. е основателна.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът
установява следните факти и обстоятелства:
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на съдебно
медицинско удостоверение № ***г., че при преглед в Катедрата по съдебна
медицина и деонтология на ***г. в Катедрата по съдебна медицина и
деонтология се установило, че на Р. Д. М. били причинени травматични
увреждания – оток на главата, кръвонасядания на лявата и дясна ръка,
охлузване на пети пръст на дясната ръка, кръвонасядания на лявото бедро и
подбедрица, охлузване на гръдния кош. Описаните увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и тъпоръбести предмети и по давност
могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения, а
именно от побой нанесен на ***г. около 20,30 часа чрез удари с юмруци, с
дръжката на нож, с телефон, както и при оскубване на коса. Причинените
увреждания по медико-биологичен признак са причинили болки и страдания.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката *** М. (*** на Р. Д. М.).
Видно от показанията на свидетелката, на ***г. вечерта ответникът се върнал
в нетрезво състояние в дома, в който съжителствал с молителката и в
присъствието на нейната *** й нанесъл побой, като я удрял по цялото тяло с
юмруци, с телефона си, заливал я с бира, изпочупил вещите в дома.
Ответникът носел ножове и заплашил молителката и *** й като казал “от тук
живи няма да излезете“. От показанията на свидетелката се установява още,
че в резултат на побой М. я боляла глава и на следващия ден ***г. посетила
бърза помощ. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелката
като обективни и безпристрастни, съответни на обективната действителност.
Независимо от родствената връзка между молителката и свидетелката,
2
последната е присъствала по време на случилото се, както и е възприела
лично и непосредствено фактите и обстоятелствата, свързани с
осъщественото насилие. Показанията на свидетелката кореспондират изцяло
и с писмените доказателства по делото вкл. представеното медицинско
удостоверение. Чрез показанията на свидетелката се приобщават и
доказателства относно наличието на фактическо съжителство между страните
и наличието на предпоставките на чл.3, т.2 пр.2 ЗЗДН. Свидетелката
пресъздава ясно, логично и последователно възприетото от нея. Показанията
й съответстват изцяло и на декларацията по делото и представената
медицинска документация, поради което се кредитират с доверие от съда
като правдиви и достоверни.
Видно от справка за съдимост рег.№ ***г., ответникът е осъждан за
престъпления от общ характер.
Установява се от справка с вх.№***г., че лицето А. ХР. П. не се води на
диспансерен отчет, няма данни да е лекуван вкл. по принудителен ред в
съответствие с чл.89 НК в психиатричните клиники на „***“ *** от ***
година до настоящия момент.
След направена служебна справка в ЕИСС и САС при ПлРС, съдът установи,
че срещу ответника няма други производства по ЗЗДН.
От приобщените по делото писмени и гласни доказателства, разгледани по
отделно и в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено
домашно насилие е: установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на
чл 2 от ЗЗДН или не. Легалното определение за "домашно насилие” е дадено в
чл.2, ал 1 ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е предвидена да
даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за
цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето,
нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе
успешно доказване на твърденията на молителката за осъществени спрямо
нея актове на домашно насилие, същата следва да установи, че спрямо нея е
3
реализирано домашно насилие чрез действия от страна на ответника,
изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретният случай, не се спори между страните, че са били във
фактическо съжителство.Понатието "фактическо съпружеско съжителство" не
е легално дефинирано, като се приема, че съпружеското съжителство
съставлява фактическа връзка, нерегламентирана чрез утвърден в закона
способ, която фактически, но не и правно, наподобява брачната връзка.
Последната от фактическа страна се състои в установените между съпрузите
интимни отношения, отношения на близост, споделяне на финансови
средства, необходими за съвместния живот, поделяне на общо жилище и
домакинство. В тази връзка според състава на съда целта на ЗЗДН е да защити
именно отношения между лица, които споделят един дом, когато насилието е
осъществено в рамките на дома и свързаните с него близки отношения между
извършител и пострадал, при които отношения трети лица рядко се намесват
и присъстват, са застрашени. В случая между страните са съществували
установени именно отношения на съпружеско съжителство. Доказателство за
това се съдържат в показанията на свидетелката *** М. и в признанието на
този факт от ответника в съдебното заседание от 19.01.2022г.
Спори се осъществено ли е насилие над молителката от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна
отговорност, верността на изложените в молбата факти и обстоятелства, като
декларацията е неразделна част от молбата и препраща към изложеното в нея.
При направено оспорване на извършен акт на домашно насилие, в
доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила. В случая, по делото е представена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено
физическо насилие в резултат на което са причинени травматични
увреждания, както и осъществено психическо такова- отправяне на заплахиза
4
живота и здарвето на молителката и нейната ***.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Тази декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика
от останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване
на истинността на фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-
голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по
делото. Ето защо при наличието на други доказателства, които я
опровергават, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за съда
материална доказателствена сила. 3а разлика от исковия процес, в който
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила
само в хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя факти,
декларацията за извършено насилие притежава материална доказателствена
сила за удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително,
когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията
е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН, именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в
обективният мир има и други доказателства във връзка с обстоятелството
дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат значение при
преценката основателността на молбата за защита от домашно насилие.
Предвид това, ако са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по - убедителни от нея,
материалната доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
В конкретният случай съдът намира, че събраните по делото доказателства не
опровергават доказателствената сила на представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Обратно, посочения в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН конкретен насилнически акт вкл. неговия автор, както и
евентуално последиците от този акт, се потвърждават изцяло от показанията
на свидетелката *** М. и писменото доказателство на л.3 от делото и
медицинско удостоверение от ***г.
5
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, гласните
доказателства в показанията на свидетелката на молителката и приобщените
писмени доказателства по категоричен начин се установяват извършените от
ответника действия, квалифицирани като домашно насилие, по начина, по
който това е описано в молбата и в декларацията.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице материално-
правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания факт
за упражнено физическо насилие, извършено от ответника спрямо
молителката на процесната дата.
При определяне вида на мерките за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се
съобрази с това, че целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно
насилие. Ето защо за да се ограничи възможността на ответника, да продължи
упражняването на евентуално насилие спрямо потърпевшата е наложително
срещу ответника да бъдат взети мерки по чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-
задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана за
същия да приближава молителката, нейното жилище, местоработата й,
местата за социалните й контакти и отдих, на разстояние по -малко от 200
метра за максимално определения в закона срок от 18 месеца. Досежно
срока, за който да бъдат наложени възприетите мерки за защита, съдът
изхожда от продължилите във времето влошени взаимоотношения, като се
отнеме възможността на извършителя да извърши и друг акт на насилие
спрямо потърпевшата, както и мотивирането на ответника към въздържане от
такива действия и на всякакво насилие спрямо молителката. Ето защо срокът
за прилагането им следва да е максималния предвиден в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с
решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от *** лв."
Настоящият съдебен състав намира, че на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер на 300 лв. с оглед тежестта на извършеното правонарушение и
наличните писмени доказателства обуславящи висока степен на обществена
опасност на дееца.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН във вр. чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на РС – *** държавна такса за водене на делото – в размер
на 25 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Следва да бъде осъден ответника да заплати и направените деловодни
6
разноски от молителката за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на Р. Д. М. с ЕГН
**********, адрес: *** , както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН А. ХР. П. с ЕГН
**********, адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на Р. Д. М. с ЕГН **********, адрес: ***;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на А. ХР. П. с ЕГН
**********, адрес: *** да доближава на по-малко от 200 (двеста ) метра от
пострадалото лице Р. Д. М. с ЕГН **********, адрес: ***, жилището, в което
живее на адрес ***, жилището, в което пребивава, находящо се в ***,
работното й място в ***, както и местата й за социален отдих, за срок от 12 /
дванадесет/ месеца.
Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските
органи по местоживеене на извършителя на насилието.
ЗАПОВЕДТА СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към А. ХР.
П. с ЕГН **********, адрес: *** за последиците от неизпълнението на
заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а именно полицейският орган,
констатирал нарушението,задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН А. ХР. П. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.***
„Глоба” в размер на 300 (триста) лв., сумата от 25 лв. – държавна такса и
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист или общо сумата
от 330 (триста и тридесет) лв.
ОСЪЖДА А. ХР. П. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Р. Д. М. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв.
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните, на съответното РУ
към ОД на МВР-*** по настоящ адрес на извършителя.
7
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд ***, като обжалването не спира изпълнението му и
издадената заповед.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8