РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Враца, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5054/03.10.2023 г. на адв.Ж. Д.,
като пълномощник на Р. Б. А., против Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№
282/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск против Застрахователно дружество "Бул Инс" АД
и ищецът е осъден да заплати на застрахователя деловодни разноски в размер
на 1 140 лв.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част първоинстанционният
съдебен акт е неправилен – постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон,
необоснован и постановен в противоречие с константната практика на
съдилищата. Въззивникът счита, че в съдебното производство е доказано
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Посочва, че спорен е единствено въпросът за размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че при
постановяване на обжалваното решение районният съд нарушил принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/, като е определил изключително занижен размер на
обезщетение, който не съответства на претърпените болки и страдания,
техния вид, характер и интензитет.
Според изложеното в жалбата, вследствие пътно-транспортно
1
произшествие /ПТП/ на 12.02.2022 г. Р. Б. А. е преживял физическа болка,
душевни страдания и силен емоционален стрес, блокиращ нормалното
функциониране на личността му. Посочва се, че на обезщетяване подлежат
всички неимуществени вреди, включващи всички онези телесни и психически
увреждания на ищеца и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в цялост негативни емоционални изживявания, намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт. Въззивникът счита,
че първоинстанционният съд не се е съобразил с приетите в Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд /ППВС/ обективни критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и с
икономическите критерии, в т.ч. с размера на минималната заплата през 2022
г., както и с инфлационния индекс.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта, в която е
присъдена законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба. Навеждат се доводи, че с Определение № 282/05.05.2023 г. съдът е
задължил ответника на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи преписката
по заведената щета, което обаче не е било сторено в определения срок, поради
което на основание чл.161 ГПК съдът е следвало да приеме за доказани
фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства, а в конкретния случай тези факти са от значение за
удостоверяване датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна
претенция. Въззивникът счита, че като не е обсъдил това в атакуваното
решение и не е уважил претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от 04.12.2022 г. до 09.03.2023 г. районният съд е постановил
неправилен съдебен акт в тази част.
Най-сетне в жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта
относно присъдените разноски в тежест на ищеца, тъй като районният съд не
е съобразил направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира се присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5789/08.11.2023
г. от ЗД "Бул Инс" АД, чрез пълномощника му адв.М. Г., който оспорва
основателността на въззивната жалба и изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
В отговора се изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения.
Посочва се, че районният съд правилно е отчел наличието на травма на
ищеца, но е определил същата като незначителна с оглед събраните
доказателства. Изтъква се, че от експертизите и свидетелските показания се
установява, че травмата е отшумяла в кратък срок и периодът на
възстановяване е 7-10 дни, че ищецът не е бил хоспитализиран, не му е
извършвана медицинска интервенция, няма данни за медикаментозно лечение
и за болнично лечение. Въззиваемият счита за недоказани и твърденията за
психологически травми – ищецът не е посещавал психолог, не е приемал
успокоителни или други медикаменти, свързани с психическото му
състояние, а дори и да е имал някакви смущения и притеснения след
инцидента, то от разпита на майка му се установява, че вече се е възстановил
физически и психически. При тези съображения, въззиваемият намира, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е адекватно, справедливо
2
и съобразено с чл.52 ЗЗД.
Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваните части и на въззивника да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция. Прави се и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на насрещната страна.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
в обжалваната част.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Р. Б. А., с която
против ЗД "Бул Инс" АД е предявен осъдителен иск за сумата 4000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на ПТП от 12.02.2022 г., причинено от водач на
застрахован при ответното дружество лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция – 04.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2022 г. около 21:40 часа в
гр.Бяла Слатина на кръстовището на ул."***" и "***" водачът на лек
автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА С. С. П., поради
движение с несъобразена скорост, за да спре при възникнало препятствие на
пътя и предприемайки маневра "изпреварване" е блъснал с предната част
лявата странична част на движещия се пред него лек автомобил марка "БМВ
320 Д", с рег.№ ВР *** СВ в областта на задната лява врата, тялото и задния
ляв калник, управляван от Д. В. Т., който е предприел маневра завой наляво,
при което е настъпило ПТП.
Твърди се също, че при така описаното ПТП е пострадал ищеца, който
е бил пътник в лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА.
Посочва се, че същият е получил контузия на лявата подбедрица, която му е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпроводено с болка и страдание по време на възстановителния период.
Посочва се, че наред с физическата травма, ищецът е преживял и
душевна такава, изразяваща се в основателен страх за живота му. Твърди се,
че и до момента на предявяване на иска ищецът не може да се отърси от
преживения ужас, често сънува кошмари, не може да спи, често си припомня
случилото се и изпитва постоянна тревога.
Според изложеното в исковата молба, на 04.12.2022 г. ищецът е
депозирал пред ответника претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз основа на която е
заведена щета № **********, но с писмо изх.№ НЩ01289/27.02.2023 г.
застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
3
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР ***
СА. Оспорва описания механизъм на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на настъпилите вреди от ищеца, който е пътувал през поставен
предпазен колан. Оспорва иска и по размер, като счита, че претенцията на
ищеца е прекомерно завишена и не отговаря на критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД.
Според ответника, няма доказателства ищецът да е претърпял
описаните увреждания, т.к. няма приложени медицински документи, от които
да се установяват същите. Оспорват се твърденията описаните увреждания да
са довели до продължителни болки и страдания, както и твърденията за
преживян стрес и душевни страдания.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства. Допуснати и изслушани са съдебна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните и са
приети от съда.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка,
въз основа на която е направил изводи за частична основателност на исковата
претенция и с обжалваното Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№ 282/2023
г. по описа на РС-Бяла Слатина е осъдил ответника ЗД "Бул Инс" АД да
заплати на Р. Б. А. сумата 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, при настъпило ПТП на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.Слатина
на кръстовището между ул."***" и ул."***", в качеството на ответника на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на л.а.марка "БМВ 3
ЕР РЕИХЕ", с рег.№ ВР *** СА, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 09.03.2023г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 1000,00
лв. до пълният претендиран размер от 4000,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
Със същия съдебен акт районният съд е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да
заплати на адвокат Ж. Д. от АК-Хасково на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр.
чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, сумата от
400,00 лв за безплатното процесуално представителство и защита на ищеца Р.
Б. А., съобразно уважената част от исковата претенция. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът Р. Б. А. е осъден да заплати на ответника ЗД "БУЛ ИНС"
АД направените деловодни разноски пред първата съдебна инстанция в общ
размер на 1140,00 лв, съразмерно отхвърлената част на иска, а ответникът ЗД
"БУЛ ИНС" АД е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на 50,00 лв. и разноски
за възнагражденията на вещите лица по САТЕ и СМЕ в общ размер на 100,00
лв.
Както бе посочено, решението на РС-Бяла Слатина се обжалва в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер до пълния претендиран такъв, в
частта относно началната дата на законната лихва, както и в частта относно
разноските. В останалата част, в която на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 1 000,00 лв. решението не е обжалвано и е
4
влязло в законна сила, т.е. между страните със сила на присъдено нещо е
разрешен спора относно съществуването на елементите от фактическия
състав на чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/, а именно – наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и ответника-застраховател; виновното увреждане на ищеца от застрахования;
причинно-следствената връзка между претърпените вреди и противоправното
поведение на застрахования; спазването на изискванията на чл.380 КЗ, както и
спора относно направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца Р. Б. А..
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищеца А., въззивният съд взема предвид следните
установени по делото обстоятелства:
От приложения към исковата молба лист за преглед на пациент е
видно, че след ПТП на 12.02.2022 г. ищецът Р. А. е постъпил в ЦСМП при
МБАЛ гр.Б.Слатина, където при снемане на анамнезата е отразено, че има
контузия на лява подбедрица, както и че е бил в добро общо състояние, бял
дроб и сърце-б.о., пулс 86/мин., артериално(кръвно) налягане 130/80. В листа
е посочено, че е назначена рьо графия на лява подбедрица, но по делото
липсват данни дали такава е била извършена и ако е извършена - какви са
резултатите от същата.
В заключението на изслушаната по делото СМЕ, която не е оспорена
от страните, е отразено, че ищецът А. е получил контузия на лява подбедрица
5
(натъртване на меките тъкани), за което увреждане няма данни да е проведено
лечение. Вещото лице посочва, че описаното увреждане по механизъм
отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд тъп предмет и може да
бъде получено в условията на ПТП, т.е. налице е причинна връзка между
претърпяното ПТП и настъпилото увреждане. Отразено е, че посоченото
увреждане е причинило на А. болки и страдания, като оздравителният период
е от порядъка на 7-10 дни, при липса на усложнение, както и че няма
медицинска документация за извършени последващи прегледи по повод
настъпили усложнения настъпили от травмата.
От показанията на свидетелката А. Н., която е майка на ищеца се
установява, че след като са разбрали за ПТП, съпругът й е отишъл в
болницата и когато са се прибрали у дома синът им е бил видимо много
изплашен и е плакал много. Свидетелката установява, че на лявото му коляно
е имало кръв, а лицето му е било зачервено и с натъртвания. Оплакал се е, че
от сблъсъка го болят гърба, крака, ръцете и раменете. Свидетелката заявява,
че от болницата е била дадена рецепта за лекарства за обезболяване и за
мазане и че тя е изпълнила предписаното лечение. Според показанията на
същата свидетелка, синът й Р. не могъл да спи спокойно, ставал е от сън и е
плакал, чувствал се е спокоен единствено в дома си и не е искал да излиза,
като това състояние е продължило около един месец. По нейни данни, Р. вече
се възстановил физически и психически, но и до момента продължава да
изпитва известен уплах.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Е. И. (братовчед на
ищеца), който установява, че след инцидента Р. известно време не е искал да
излиза от дома си. Свидетелят заявява, че когато е канил ищеца да се
поразходят, той му е отказвал, както и че не е желаел и е отказвал да се вози
от страх в други коли, като това е продължило около един месец. Свидетелят
посочва, че преди ПТП-то, Р. А. бил жизнерадостен, добродушен и усмихнат,
но след инцидента станал по-затворен.
Свидетелят С. П. посочва, че не е видял по време на ПТП-то Р. да има
видими наранявания, но е бил много изплашен. След инцидента ищецът е
споменавал пред св.П., че има уплаха и дискомфорт, но не е споделил дали
приема успокоителни хапчета.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като
преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени
възприятия относно здравословното състояние на ищеца А. и изживените
след пътния инцидент физически и психически болки и страдания.
Като взема предвид вида на полученото от Р. Б. А. травматично
увреждане, свеждащо се единствено до контузия на лява подбедрица
(натъртване на меките тъкани); възстановителният период за тази увреда до
10 дни; липсата на болнично лечение; възрастта на пострадалия, който е бил
на 21 години при настъпване на застрахователното събитие, което предполага
бързо възстановяване от травмите; настъпилото пълно възстановяване и
благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния
процес настъпилите увреждания не са оказали влияние върху здравословното
състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 2000,00 лв. При определянето на
6
този размер съдът отчита и факта, че освен физическото неразположение,
ищецът е претърпяла и негативни психически и емоционални изживявания –
стрес, уплах, тревожност, проблеми със съня, страх при пътуване,
ограничаване на контактите с други хора, като това състояние е продължило
около един месец след инцидента. Размерът е съобразен и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2022 г., и със съдебната практика
относно справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания и негативни емоционални изживявания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказа телесното увреждане да е било
съпътствано от лечебни процедури и посещения на лечебни заведения, както
и наличието на психологически проблеми, които са наложили специализирана
помощ.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция на Р. А. над уважения размер от 1 000,00 лв. до размер от
2 000,00 лв., като вместо това следва да бъде постановено решение, с което на
ищеца бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди
от още 1 000,00 лв.
Съдът намира, че първоинстанционното решение е неправилно и в
частта, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението от датата на
подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., а не както е поискано – от датата
на предявяване на застрахователната претенция пред ответника – 04.12.2022 г.
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – чл.429, ал.3 КЗ.
За да присъди законната лихва от датата на предявяване на иска,
районният съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си, че е депозирал
претенция за доброволно изплащане на обезщетение на 04.12.2022 г., тъй като
приложената по делото претенция не съдържа дата, нито пощенско или
куриерско клеймо, удостоверяващо датата на изпращане. Районният съд не е
съобразил, че по искане на ищеца с постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение ответникът е задължен на основание чл.190 ГПК да представи в
цялост преписката по заведената от ищеца щета. Това задължение е
повторено и в първото съдебно заседание, проведено на 27.06.2023 г., като на
ответника са указани и последиците по чл.161 ГПК. Въпреки така вмененото
му задължение, ответникът не е представил преписката, като по този начин е
създал пречка за събиране на поисканите от ищеца доказателства, от които би
се установила датата на депозиране на извънсъдебната претенция пред
застрахователя. Ето защо и съгласно чл.161 ГПК следва да бъде прието за
доказано твърдението в исковата молба относно датата на завеждане на
извънсъдебната претенция, а именно – 04.12.2022 г. Този извод се подкрепя
косвено и от датата на първия отговор на застрахователя с изх.№ НЩ7944 от
09.12.2022 г., с който се иска да бъдат представени допълнителни
доказателства.
7
При тези съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която е
присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на подаване на исковата молба – 09.03.2023 г., като вместо това следва
да бъде постановено присъждане на законната лихва, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред ответника – 04.12.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде ревизиран и в частта
относно разноските, както следва:
На адв.Ж. Д. следва да бъдат присъдени още 100,00 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред
първоинстанционния съд, изчислени съобразно допълнително уважената част
от исковата претенция и при приложение разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При обжалваем интерес от 3 000 лв., дължимото адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв за осъщественото процесуално
представителство пред въззивната инстанция възлиза на 600,00 лв., изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. От тази сума на адв.Д. следва да бъдат
присъдени 200,00 лв., съразмерно с уважената част от жалбата.
С оглед допълнително уважената част от иска, обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са присъдени
разноски за първоинстанционното производство над размер от 760,00 лв. до
присъдения размер от 1140,00 лв. Общият размер на направените от
ответника разноски пред районния съд възлиза на 1 520,00 лв., в т.ч. 840 лв. за
адв.възнаграждение с вкл.ДДС, 600,00 лв. внесени депозити за експертизи и
80,00 лв. внесени депозити за свидетели. При уважен размер от 2000,00 лв. от
общо заявената претенция за 4000,00 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника се дължат половината от тези разноски в размер на 760,00 лв. В
жалбата се прави оплакване, че районният съд не е съобразил направеното от
ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на договореното
адвокатско възнаграждение. Такова възражение обаче не е било заявено в
първата инстанция, поради което настоящият съдебен състав намира, че
районният съд не е дължал произнасяне по въпроса дали договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение от 840,00 лв. с ДДС е прекомерно.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемият е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв. с вкл.ДДС, като по
делото е представено удостоверение за регистрация по ЗДДС. При обжалваем
интерес от 3000,00 лв. и съобразно отхвърлената част от жалбата следва да му
бъде присъдено възнаграждение в размер на 480,00 лв.
С оглед допълнително уважената част от исковата претенция,
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната система по сметка на РС-Враца допълнително
разноски за САТЕ и СМЕ в размер на 100,00 лв., както и по сметка на ОС-
Враца допълнителна държавна такса от 30,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№ 282/2023 г. по описа
на Районен съд-Бяла Слатина В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
Р. Б. А. против ЗД "Бул Инс" АД иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 1000,00 лв. до размер от
2000,00 лв.; В ЧАСТТА, в която е присъдена законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2023 г.; В
ЧАСТТА, в която ищецът Р. Б. А. е осъден да заплати на ответника ЗД "Бул
Инс" АД деловодни разноски за първоинстанционното производство над
размер от 760,00 лв. до присъдения размер от 1 140,00 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и
чл.429 КЗ ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. А. с ЕГН ********** от ***, сумата от още
1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания, претърпени от
ищеца в качеството му на пострадало лице при ПТП на 12.02.2022 г. в гр.Бяла
Слатина, причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек
автомобил марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР *** СА по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху общо присъденото от двете инстанции обезщетение от
2 000,00 лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 04.12.2022 г. до окончателното му изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№ 282/2023 г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Р. Б. А. против ЗД "Бул Инс" АД иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди над уважения размер от
общо 2 000,00 лв. до пълния предявен размер от 4000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1,т.2
ЗАдв ЗД "БУЛ ИНС" АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Д. от АК-Хасково, с адрес за съобщения и
призовки: ***, сумата от още 100,00 лв. за осъщественото безплатно
процесуално представителство и защита на ищеца Р. Б. А. пред първата
инстанция, съразмерно с допълнително уважената част от иска, както и
сумата от 200,00 лв. за осъщественото безплатно процесуално
представителство и защита на въззивника Р. Б. А. пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. Б. А. с ЕГН ********** от
**, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 480,00 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция с вкл.ДДС,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД "БУЛ ИНС" АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Бяла Слатина допълнителни разноски за
възнагражденията на вещите лица по САТЕ и СМЕ в размер на 100,00 лв.,
както и по сметка на ОС-Враца допълнително държавна такса в размер на
9
30,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3,
т.1, пр.1 ГПК и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10