№ 11496
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110119191 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 335 ТЗ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че е бил в облигационни отношения с ответника
Д. Г. Т. по договор за предоставяне на мобилни услуги и устройство на изплащане от
14.10.2019 г., идентифициран с уникален номер ** и със системен партиден номер **.
Посочва, че към договора били сключени съответните Приложения № 1, с които били
уговорени следните услуги – на 14.10.2019 г. било подписано Приложение № 1 за услуга **
с план A1 ONE Unlimited 38 за срок от 24 месеца и към него било закупено устройство на
преференциална цена – апарат Alcatel 1C Black; на 17.08.2020 г. било подписано
Приложение 1 за услуга ********** с план А1 Сърф S за срок от 24 месеца. С договор за
продажба на изплащане от 17.08.2020 г. било закупено устройство A1 Alpha 20 Dark Chrome
+ PB TTEC, с първоначална вноска в размер на 8.98 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски съгласно погасителен план. Ищецът твърди, че в периода 14.09.2020 г. – 13.03.2021 г.
изпълнил задълженията си по горепосочените договори, но ответникът не заплатил така
предоставените услуги. На 19.03.2021 г., договор № ** със системен партиден номер **, бил
прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ. Претендират се:
сумата 195,06 лв., главница по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г,
сумата от 100,12 лв., главница по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г,
сумата от 12,67 лв., такса за събиране на дължими суми по договор с № ** за периода
14.12.2020 г.-13.01.2021 г.,
сумата от 197,56 лв., главница по договор за продажба на изплащане от 17.08.2020 г.
на устройство A1 Alpha 20 Dark Chrome+PB TTEC за периода 14.09.2020 г.-13.04.2021 г.,
сумата от 107,49 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.
1
сумата от 23,44 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 31,27 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 57,48 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 86,01 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 96,87 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство A1 Alpha 20
Dark Chrome+PB TTEC по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 2 лв., неустойка за обработка на просрочени задължения, ведно със законна
лихва върху всички вземания за период от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 212,92 лева, мораторна лихва за период от 06.11.2020 г. до 06.07.2023 г.
Ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 38377/2023 г. по описа на СРС, 161 с-в, като в полза
на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника за претендираната сума. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата подала
възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова
молба. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата му дължи процесните суми, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението 07.07.2023 г., до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Д. Г. Т. не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта
на вземането за главница (ведно със законна лихва) от общо от 307,85 лв., включваща цена на
предоставени мобилни услуги по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г, по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г, и по договор с № ** за периода 14.12.2020 г.-13.01.2021 г.,
Договорите и допълнителните споразумения са представени по делото.
От гореописаните писмени доказателства е видно, че ответницата е сключила писмен
договор с ищеца при общи условия за ползване на далекосъобщителни услуги за процесния
мобилен номер. Към момента на издаването на фактурите и предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги поради неизпълнение на ответницата, между ищеца и ответника
е съществувало валидно материално правоотношение. Съгласно компетентно изготвеното и
неоспорено от страните заключение на ССчЕ счетоводството на ищеца търговец е редовно
водено по изискванията на ЗСч и по партидата на ответника.
Последното, ведно със събраните писмени доказателства, е достатъчно основание да
се приеме, че в тежест на ответника е възникнало задължението в размера, установен от
вещото лице – 307,85 лв., като главният иск за абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуви следва бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със
законната лихва, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
2
07.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ
Ищецът претендира призванането на дължимостта на лизингови вноски от 197,56 лв.
след предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги.
По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установи да е върнал на
лизингодателя устройствата след като е преустановил плащанията за телекомуникационни
услуги. Съгласно чл. 345, ал. 1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател
съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане
срока на договора. Съгласно чл. 236 ЗЗД, приложим също при лизинга, ако след изтичане
срока на договора или при прекратяването му, ползването продължи, лизингополучателят
дължи най-малкото лизинговата вноска.
Следва да се има предвид, че в процесните договори за лизинг е предвидено, че
лизингополучателят има правото да придобие собствеността върху вещта след като е
заплатил всички дължими за целия срок на действие на договора лизингови вноски, както и
всички дължими към датата на придобиване на собствеността парични задължения по
договора за мобилни усулги. В договора за лизинг е предвидено и заплащането на
допълнителна сума лв., в случай че ответникът предприеме действия по изкупуването на
устройството с подписването на отделен договор, различен от договора за лизинг. Ако
лизингополучателят не желае да упражни правото си на изкупуване, следва да върне вещта.
Ако не върне вещта или я е върнал, но не в добър търговски вид, дължи неустойка.
Следователно може да се направи изводът, че процесният договор за лизинг не е прикрит
договор за продажба на изплащане, а е договор за финансов лизинг. Но и финансовият
лизинг е вид лизинг и лизингови вноски се дължат заради ползването на вещта. А вещта –
мобилният апарат – се ползва, като се получават далекосъобщителни услуги, поради което,
след като е преустановена услугата, няма основание да се претендират вноски по договора.
Неравноправна и съответно нищожна (като неуговорена индивидуално) клауза би била тази,
която принуждава потребителя да заплаща възнаграждение за неполучена услуга – чл. 143,
ал. 2, т. 15 ЗЗП.
Ето защо искът за заплащане на лизингови вноски за период след прекратяване на
договора следва да бъде отхвърлен. Конкретно, подлежат на отхвърляне исковете за
заплащане на сумата от 197,56 лв., главница за лизингови вноски по договор за продажба на
изплащане от 17.08.2020 г. на устройство A1 Alpha 20 Dark Chrome+PB TTEC за периода
14.09.2020 г.-13.04.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът претендира признаването на неустойка въз основа на сключения договор за
мобилни услуги, съгласно който неустойка се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя. В случая договорът за предоставяне на
мобилни услуги е бил прекратен предсрочно поради виновното неизпълнение на
задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор.
В договора за мобилни услуги е посочено, че неустойката се дължи в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения
срок, но максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок
на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на
плана, в който са били предвидени отстъпки. Неустойката е предвидена в индивидуалния
договор за мобилни услуги, а така също и в договора за лизинг. Договорите са с бланков,
типов характер и очевидно не са уговорени индивидуално в отношенията между
потребителя и търговеца.
Така уговорена неустойката се явява неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като
3
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, тъй като само на едната страна по договора –
търговеца – е предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по
вина на другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне. Тъй като договорът може да се прилага и без тази нищожна
акцесорна клауза, то самият договор не е нищожен (чл. 146, ал. 4 ЗЗП).
Съдът намира за неравноправна и уговорката за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителя, обезщетяваща вредите на търговеца от невръщане на
устройството. Преди всичко, за да бъде спазено изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, е нужно за потребителя да е ясно какъв е точният размер на неустойката отнапред. В
индивидуалния договор е посочена общата лизингова цена с абонаментен план и стандартна
цена и така потребителят знае размера на разликата, но неустойката се формира не в твърд
процент от тази разлика, а от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на
договора, т.е. на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае
предварително и е в неизвестност за това кога точно договорът ще бъде и е в
действителност прекратен от търговеца. Неравноправната клауза следва да се приравни на
нищожна при липсата на данни за индивидуално уговаряне.
Следователно искът за неустойки следва да се отхвърли като неоснователен.
Конкретно подлежат на отхвърляне исковете за следните суми:
сумата от 107,49 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.
сумата от 23,44 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 31,27 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 57,48 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 86,01 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 96,87 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство A1 Alpha 20
Dark Chrome+PB TTEC по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 2 лв., неустойка за обработка на просрочени задължения, ведно със законна
лихва върху всички вземания за период от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Видно от таблица № 1 на заключението по ССчЕ неплатени са главниците по 6 бр.
фактури за месечно потребление и абонаментни такси, издадени съответно на 16.10.2020 г.,
17.11.2020 г., 17.12.2020 г., 18.01.2021 г., 17.02.2021 г., 17.03.2021 г. – падежите на
задълженията по фактурите са съответно: 05.11.2020 г., 07.12.2020 г., 06.01.2021 г.,
07.02.2021 г., 09.03.2021 г., 06.04.2021 г. Мораторна лихва се начислява от деня, следващ
падежа.
Така, за периода 06.10.2020 г.-06.07.2023 г. мораторната лихва, изчислена с
общодостъпен онлайн калкулатор на НАП е: 15,56+15,08+14,86+17,63+13,88+2,87=79,88 лв.
До този размер искът за мораторна лихва следва да бъде уважен, а за разликата над него до
пълния предявен размер от 212,92 лева, следва да се отхвърли.
По разноските:
4
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил разноски.
В заповедното дело разноските на ищеца са общо 75 лв., а в исковото – 25 лв. за
държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
общо сумата от 425 лв.
Съобразно уважената част от исковете иск на ищеца следва да се присъдят разноски
за заповедното производство в размер на 25,90 лв., а за исковото дело ищецът има право на
разноски в размер на 146,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, против Д. Г. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. чл. 86 ЗЗД , че ответницата дължи на ищеца
сумата 195,06 лв., главница по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г,
сумата от 100,12 лв., главница по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г. за
периода 14.09.2020 г.-13.03.2021 г,
сумата от 12,67 лв., такса за събиране на дължими суми по договор с № ** за периода
14.12.2020 г.-13.01.2021 г.,
ведно със законна лихва върху сбора на посочените главници за период от 07.07.2023
г. до изплащане на вземането,
сумата от 79,88 лв., мораторна лихва върху главниците, за периода 06.11.2020 г.-
06.07.2023 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 06.09.2023 г. по ч.гр.д. № 38377/2023 г., СРС, 161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, против Д. Г. Т.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 345 ТЗ, чл. 415 ГПК вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца
сумата от 197,56 лв., главница по договор за продажба на изплащане от 17.08.2020 г.
на устройство A1 Alpha 20 Dark Chrome+PB TTEC, за периода 14.09.2020 г.-13.04.2021 г.,
сумата от 107,49 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.
сумата от 23,44 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 31,27 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство по договор с
№ ** и приложение № 1 от 16.10.2019 г.,
сумата от 57,48 лв., неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси по договор с
№ ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 86,01 лв., неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 96,87 лв., неустойка, представляваща отстъпка за устройство A1 Alpha 20
Dark Chrome+PB TTEC по договор с № ** и приложение № 1 от 17.08.2020 г.,
сумата от 2 лв., неустойка за обработка на просрочени задължения, ведно със законна
5
лихва върху всички вземания за период от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за период от 06.11.2020 г. до 06.07.2023 г. за разликата над дължимия
размер от 79,88 лв. до пълния предявен размер от 212,92 лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 146,75 лв., разноски, сторени в
производството по делото, и сумата от 25,90 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 38377/2023
г., СРС, 161 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6