Протокол по дело №469/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 50
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Наталия Петкова Петкова
Дело: 20211810200469
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 50
гр. Ботевград, 24.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Маринела К. Проткина
Сложи за разглеждане докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
Наказателно дело частен характер № 20211810200469 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ СВ. ЕМ. К. - ред.пр., не се явява. Представлява се от и
адвокат В.В. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г. – ред.пр., се явява лично и с адвокат С. Ц.,
с пълномощно, което представя днес.
Съдът докладва справка за съдимост с рег.№1062 от 25.11.2021 година
на П. АС. Г..
По даване ход на делото
АДВ.В.: Считам, че не са налице пречки и моля да бъде даден ход на
делото.
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът напътства страните към постигане на помирение и медиация.
АДВ.В.: Не е възможно да се помирим.
АДВ.Ц.: Не е възможно да се помирим.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г.: Не е възможно да се помирим.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
П. АС. Г. - родена на 10.09.1971 година в гр.С., българин, български
гражданин, с постоянен адрес: гр.С., област С.-град, ж.к. М. №*, бл.**, вх.*,
1
ет.*, ап.***, с висше образование, управител на „Е. 7“ ЕООД, осъждан,
неженен, с ЕГН: **********.
Данните са снети по лична карта на подсъдимия, след което връща
същата на лицето.
Съдът разяснява правата на подсъдимия съгласно НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г.: Запознат съм с правата си. Получил съм
препис от частната тъжба и разпореждането на съда за насрочване на делото
преди повече от седем дни.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК СЪДЪТ разяснява на страните
правото им на отвод срещу съдията и съдебния секретар.
АДВ.В.: Няма да правим отводи.
АДВ.Ц.: Няма да правя отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г.: Няма да правя отвод.
Искане за отвод не се направи.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ разяснява текстово правата
на подсъдимия по чл. 55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299
от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ П. АС. Г.: Запознат съм с правата си.
АДВ.Ц.: Използвам случая, за да направя искане по отношение на това,
че считам, че образуваното от Вас наказателно производство следва да бъде
прекратено. Основанията са ни: В тъжбата изрично тъжителят е посочил, че
описаното деяние на моя подзащитен се е осъществило на 05.07.2019 година.
За да подаде тъжба по смисъла на чл.81, ал.3 от НПК тъжителят е трябвало да
спази и изрично предвидения преклузивен 6 месечен срок за предявяване на
тъжбата, който изтича на 05.01.2020 година. Действително със сезиращата
тъжба, законодателят е предвидил при такива случаи две хипотези: 6
месечният срок трябва да бъде спазен и тече от деня, когато пострадалият е
узнал за извършване на престъплението и втората хипотеза и/или от деня, в
който пострадалият е получил съобщение за прокурорски акт, установяващ,
че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. С изтичането на
предвидените в закона срокове се погасява правото на пострадалия да сезира
съда повдигайки обвинение за извършеното деяние, поради което ние
считаме, че подадената тъжба е несъответна на изискванията на чл.81 от
НПК, съобразно разпоредбата на друг чл.24, ал. 5, т. 2 от НПК, поради което
аз правя искане на основание разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 от НПК да
прекратите производството. На следващо място, в предходното с. з., видно от
протокола, нито тъжителят, нито представителят му са се явили в с. з., поради
което аз считам, че е било налице незаинтересованост към съдебния процес,
тъй като не са представени убедителни писмени доказателства или
уважителни причини за неявяване в с. з., поради което аз считам, че и на това
основание визирано в нормата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК производството
следва да бъде прекратено. В случай, че прекратите производството аз ще ви
2
моля на основание чл.190, ал. 1 от НПК да ни присъдите разноски. На
следващо място, видно от приложения с допълнителна молба протокол за
предявяване на разследването считам, че не може да бъде преодолена
предвидения в закона 6 месечен срок преклузивен, тъй като самата
разпоредба на чл.81, ал.3 от НПК изрично визира случая, в който с
прокурорски акт се уведомява пострадалия, че разследваното деяние се
преследва по тъжба на пострадалия. Считам, че в тъжбата не е аргументирано
е описано, че цитирам: „Едва не отдавна случайно научихме, че след
преценка на събраните по ДП доказателства БРП решава, че не са налице
достатъчно данни за повдигане на обвинение на моя подзащитен“, а е
повдигнал само такова по 343б. В тъжбата е повдигнато обвинение и по чл.
216, ал. 6 от НК. Този текст попада в глава V, раздел VII на НК унищожаване
и повреждане. Ние считаме, че така както е описано в тъжбата се касае за
очевидно транспортно престъпление, за което има специална глава XI, раздел
II транспортни престъпления. Ние считаме, че общата норма на чл. 216 във
вр. чл.218в, т. 1 от НК е недопустимо да се предявява такъв иск от частен
характер. Ние считам, че за повреждане и унищожаване на транспортна
произшествие единствено и само би могло да бъде извършено по общия ред с
компетентност прокуратурата, която би следвало да разследва и предяви
обвинение. Бих обсъдил пред Вас и обстоятелството, че нередовността на
тъжбата е била изначална, тъй като в самата не е било ясно, не са били
представени доказателства за момента на узнаването за извършеното
престъпление. Ние считаме, че тъй като тъжителят пряко е пострадал на
въпросната дата, не би могло по друг начин да се приеме, че той е узнал за
това деяние на друга дата, освен на датата на случилото се 05.07.2019 година.
В изискванията на подаване на тъжба пострадалият е би следвало да опише
именно обстоятелствата касаещи узнаването или респективно други
обстоятелства, обосноваващи срока аз подаване на тъжбата. Считаме, че при
подаване на тъжбата има нарушение на формата и съдържанието й, което не
би могло да формира ясно обвинение срещу моя подзащитен. Съгласно
обвързващите указания на тълкувателно решение № 34 1990 година по
наказателно дело №29 от 1990 година на общо събрание на наказателните
колегии в точка 3 върховните съдии са обсъждали въпроса за възможна ли е
поправка на тъжбата, допустима ли е тя и след преклузивния 6 месечен срок
по чл.81, ал.3. В тази насока съдиите са се съобразили и с написания учебник
от академик Павлов, на страница 271 се аргументира по принцип допустимост
на процедура на поправка при делата от частен характер, тъй като по тези
дела не се е извършвало предварително разследване, а това прехвърля към
съдебното производство и изясняването на възникналите спорни въпроси по
възражение и искания на страните и служебно констатирани от съда. В
конкретния случай не се касае за фактическа или техническа грешка, така
както се обосновава в цитираната практика. В тъжбата е налице
невъзможност да бъде ясно по какво е основанието да бъде предявена
тъжбата. Едва с допълнителната молба и с приложението към приложения
3
към него протокол за предявяване на разследването се разбира, че тъжителят
черпи права да предяви тъжбата след преклузивния 6 месечен срок и както в
последствие твърди и също много неясно, че в този срок започва да тече от
момента на предявяване на разследването по визираното ДП. На тези
основания аз ще Ви моля да прекратите производството със съответните от
това последици.
АДВ.В.: Считам, че направените от адвокат Ц. искания за прекратяване
на настоящото производство не следва да бъдат уважени. Ще започна отзад
напред. Беше казано, че във връзка с наведената в тъжба доводи за извършено
от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал.6 от НК не следва да се приеме, че
подобно обвинение може да бъде преследвано чрез завеждане на тъжба, а
следва да се преследва, ако има такива данни от държавното обвинение по
общия наказателен ред. Само че считам, че това становище не следва и не
може да бъде споделено поради изричната разпоредба на чл.218в от НК, в
който текст изрично е записано, че наказателно преследване се възбужда по
тъжба на пострадал и са изброени много хипотези, една от които е именно
престъпленията по чл. 216, ал.4 и ал.6 от НК, в която хипотеза смятам, че сме
изправени в конкретния случая. Няма как да се съглася и с това, че виждате
ли разпоредбата на чл.216, ал.6 в настоящото производство следвало да се
цени и тълкува през нормите на глава транспортни престъпления.
Законодателят в съответния текст на чл.216 е бил повече от ясен, като
изрично предвижда условия, за да може да бъде потърсена такава
отговорност, противозаконното унищожаване или повреждане на чужда
движима или недвижима вещ, като в коректния случая ние говорим за деяние,
което от страна на тъжителя приемаме, че е извършено по непредпазливост,
което е по-леката хипотеза и смятам, че коректно сме се позовали на този
текст ал. 6. би било нагло да твърдим, че господин Г. умишлено е извършил
всичко, което беше, понеже аз бях там и той си спомня всичко, което се
случи. По отношение искането за прекратяване мотивирано с това, че
законодателят е предвидил два варианта обвързващи с определени срокове
възможността за завеждане на тъжба в съответния 6 месечен срок, като
първата хипотеза от извършване или научаване на деянието, което безспорно
тъжителят е научил в момента, в който беше блъснат на посочената в тъжбата
дата. Няма как да твърдим нещо друго. Вторият срок е след връчване на
съответното съобщение от прокуратурата. Само, че ние твърдим, че до ден
днешен такова съобщение не ни е връчвано и в този ред на мисли, дори и по
логиката на адвокат Ц., би следвало да се приеме, че тези срокове по тази
хипотеза дори не са започнали да текат. Както коректно беше изложено с
допълнителна молба след указания на съда беше представен последния
протокол, но не единствен, в който С.К. има качеството на пострадало лице и
това е отразено в този протокол, защото на кого се предявяват материалите от
едно приключващо ДП, на точно определен кръг от лица и едното от тези
лица е именно пострадалото лице и за да бъдат изяснени докрай всички тези
оказва се спорни моменти, ние ще направим искане за прилагане на копие от
4
ДП и щяхме да сме го направили, но самата Вие с Ваше разпореждане №279
от 29.10.2021 година сте задали разпореждане, че се отлага произнасянето по
направените доказателствени искания до момента, в който бъдат взети
становища от другата страна предполагам, за да бъдат изчистени спорните от
безспорните моменти. Във връзка с дадените цитираното тълкувателно
решение от 1990 година разрешения на поставените въпроси, аз си спомням,
че с адвокат Ц. преди много години, когато бях негов стажант, сме чели
академик Павлов и сме коментирали изложеното. Съществува обаче доста
богата практика след това, според която настоящи състави на ВКС
нееднократно заявяват, че това тълкувателно решение има основни моменти,
които следва да бъдат съблюдавани, но все пак следва да бъде отчетен и
фактът, че действащият към онзи момент и към настоящия момент
наказателни кодекси са различни, както наказателните, така и наказателното
процесуалните кодекси свързани с политическо, икономическо обществена
обстановка и всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат отчетени и
както и академик Павлов казва, че няма пречка да бъде доуточнена една
тъжба, която по естеството си дава рамка на обвинението и рамките на
частния наказателен процес и ние сме направили във връзка с дадените от
Вас указания тези стъпки считам, че дори това становище да бъде отчетено,
то няма как да бъде отчетено във вреда на тъжителя. По изложените
съображения смятам, че производството по делото не следва да бъде
прекратявано.
АДВ.Ц.: По отношение на преклузивния срок законодателят е
категоричен, че се касае за съобщение, че за същото деяние това
производство е прекратено. Процесуалният представител на тъжителя твърди,
че не е получавал никакво съобщение и до този момент следователно не тече
този срок. Той е приложил обвинителен акт на съвсем друго основание. На
съвсем друго основание е привлечен моя подзащитен, за да отговаря по това
производство, т.е. прокуратурата няма задължение да изпати такова
съобщение, защото не е образувано за лека телесна повреда и тогава те да го
прекратят и да кажат „Да, имате по частен характер“. В този смисъл аз
считам, че това е много разширително тълкуване, което извърши колегата и
не намира подкрепа в закона, тъй като текста на ал.3 втората хипотеза е
съвсем ясна- за същото престъпление имаме уведомление, че се преследва по
тъжба, а не по принцип уведомление и по този начин ние ще избегнем една
недобросъвестност евентуално от един тъжител, когато той е имал 6 месечен
срок да предяви тъжбата и не го е направил.
Съдът се оттегля на съвещание и дава 10 минути почивка.
Съдът след съвещание намира, че са налице основания за прекратяване
на наказателното производство, тъй като тъжбата не е подадена в указания в
чл.81, ал.3 от НПК срок. В случая тъжбата не е подадена в нито една от
хипотезите по ал.3, нито в 6 месечния срок от деня, в който пострадалият е
узнал за извършване на престъплението, нито пък от деня, в който е получил
съобщение за спиране на НП на основание чл.25, ал. 1, т.6 от НПК, а именно
5
че на ДП да се е установило, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия. По делото след указание на съда тъжителят е представител
обвинителен акт срещу П. АС. Г. за повдигнато срещу него обвинение за чл.
343б, ал.2 от НК, както и протокол за предявяване на материалите по
разследването на пострадал СВ. ЕМ. К. по ДП №159/2019 година по описа на
Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК от дата 13.04.2021 година. С
представянето на тези два документа тъжителят не е изпълнил указанието на
съда да представи акт по чл.81, ал.3 от НПК, а именно съобщение за спиране
на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
СЪДЪТ като съобрази така заявеното от адвокат Ц., за сторените
деловодни разноски изразяващи се и в заплащане на адвокатско
възнаграждение намира, че са налице процесуалните предпоставки
разноските да се възложат в тежест на тъжителя.
С оглед на изложеното и на основание чл. 250, ал.1, т.1 и чл.190 , ал.1
от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА НЧХД № 469/2021 година по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА тъжителя СВ. ЕМ. К. от Ботевград, с ЕГН: ********** да
заплати на подсъдимия П. АС. Г., с ЕГН **********, сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както
и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на РС-Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес за
страните пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
АДВ.В.: Моля да ми бъде издаден препис от протокола след
изготвянето му.
Препис от протокола да се издаде на адвокат В. след изготвянето му.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 11:52 часа.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
6