Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав, в
закрито заседание провело се на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия
МАДЖЕВ частно гражданско дело № 1363 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 62392/01.07.2020 г. по описа на
ЧСИ-М.Б., с район на действие СГС, подадена от А.В.Г. – длъжник по изпълнително дело № 201883840069, срещу разпореждане
от 22.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното дело. Оплакванията на жалбоподателят – Г. са
разнородни, а именно, че спрямо него се провежда принудително изпълнение, като
му се търсят и събират суми за издръжка за минал период, каквато не е
присъждана с решението на съда. Освен това бил осъществил плащания на възложеното
му задължение за месечна издръжка на неговия непълнолетен син – А.Г., които
плащания покривали всички минали и текущи вземания по присъдената издръжка, а
това предполагало прекратяване на изпълнителното производство провеждано спрямо
него и вдигане на наложените запори и възбрани върху имуществото му. Прави се
позоваване, че макар задължението му за заплащане на издръжка да е периодично и
настъпващо всеки месец до настъпване на основание за прекратяване или изменение
на същата, то това не означава, че при регулярно и доброволно изпълнение предприемано
от негова страна трябва да търпи ограниченията на принудителното изпълнение. В
този контекст смята, че действията на ЧСИ свързани с отказа да се прекрати
воденото спрямо него изпълнително дело са незаконосъобразни и трябва да бъдат
отменени от съда.
В дадения срок взискателят – А. А.Г.,
представляван от неговата майка и законен представител – Г.С.Д.не е изразил
становище по жалбата.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ
комуто е поверено за провеждане изпълнението на присъденото парично вземане. В
тези мотиви в хронологична последователност са проследени действията предприети
от страните и органа по изпълнението в рамките на стартиралия изпълнителен
процес по и.д. № 201883840069, в т.ч. и предприетите действия по принудително
изпълнение спрямо длъжника по изпълнението. Обръща се внимание, че предмет на
изпълнение е присъдено вземане за издръжка, което е дължимо ежемесечно, считано
от 13.04.2017 г. до настъпване причина за изменение или прекратяване на
издръжката. Към момента на съставянето на мотивите ЧСИ посочва, че няма
възникнала причина, която да обуславя прекратяване на изпълнителното дело, и
следователно съдебният изпълнител няма основание да вдига наложените спрямо
имущество на длъжника мерки по възбрана на недвижимо имущество и запор върху
банкови сметки.
Софийски градски съд, като
прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия и доводите
на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 22.02.2018 г. на Г.С.Д., в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете – А. А.Г. срещу длъжника А.В.Г., въз основа на изпълнителен
лист от 16.01.2018 г., издаден по гр.д. № 359/2017 г. по описа на Самоковски районен
съд, с който А.В.Г. е осъден да заплаща на детето си – А. А.Г., чрез неговата майка
и законен представител – Г.С.Д., издръжка в размер на 120 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2017г. до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й плащане.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника през м. 04.2018 г. на след залепване на уведомление на
адреса му на 29.03.2018 г.
Междувременно от съдебния изпълнител
е предприето налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, както и
възбрана на притежаван от него недвижим имот в гр. София.
На 09.12.2019 г. длъжникът – А.Г. е
сезирал съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело
образувано спрямо него и вдигане на наложените обезпечителни мерки, като
заявява, че е осъществил плащане на задължението си за месечна издръжка по
изпълнителния лист до момента на искането и подкрепа това си твърдение с
прилагането на вносни бележки.
С обжалваното разпореждане от
22.01.2021 г. ЧСИ-Б. е отказал за прекрати изпълнителното дело по реда на чл.
433, ал. 1 от ГПК, доколкото искането не попада в нито една от хипотезите на
чл. 433, ал. 1 от ГПК. Прието е, че възложено за изпълнение е вземане за
издръжка, което е ежемесечно дължимо, считано до момент на настъпване на
основание за неговото изменение или прекратяване, каквото основание не се било
породило към момента на искането, съответно произнасянето.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба;
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Подадената жалба е процесуално
допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Основанията за прекратяване и
приключване на изпълнителното производство са изрично посочени в закона – чл.
433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В случая предмета на изпълнителното
дело е парично задължение за издръжка на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143
от СК, което задължение се характеризира с периодични изпълнения – месечно
плащане на издръжката, считано от датата на депозиране за разглеждане на ИМ в
съда (в случая 13.04.2017 г.) до настъпване на законова пречка за нейното
изменение или прекратяване.
Изложените от длъжника доводи, че
плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното
дело предвид периодичността на задължението за издръжка по представения
изпълнителен лист. Плащането на едно месечно задължение за издръжка за период
преди образуване на изпълнителното дело не води до пълното погасяване на
задължението, за което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. Следователно съдът намира, че не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява и не се твърди от
длъжника да е налице някоя от останалите хипотези на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Нуждаещото се от издръжка дете не е навършило пълнолетие, поради което не са
настъпили и основания за прекратяване на издръжка. Периодичните вземания за
издръжка на детето не са изпълнени и не е налице основание за приключване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Останалата група от доводи, които
касаят поведението на майката и средата, в която живее детето, както и
тълкуването на решението за присъждане на издръжката и издадения въз основа на
същото изпълнителен лист излизат извън полето на контрол, което съдът следва да
осъществява в пределите на производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител и в този контекст не подлежат на нарочно обсъждане от съда.
По изложените съображения съдът
намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното
дело, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По разноските:
Ответникът по жалбата не е подал отговор на същата и не е
направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради
което такива не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 62392/01.07.2020 г. по описа на ЧСИ-М.Б., с район на
действие СГС, подадена от А.В.Г. – длъжник по изпълнително дело № 201883840069,
срещу разпореждане от 22.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането
на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./