Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 266, 01.06.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2145 по описа за 2017 год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищецът, действащи чрез пълномощник твърди в исковата молба, че неговите праводатели са установили владение през 1977г. върху недвижим имот, находящ се в землището на с.П., общ.Търговище, представляващ 500 кв.м. в югозападната част от имот № 007043 по КВС с обща площ от 28,363 дка, който бил предоставен по замяна с ЛВК срещу друг собствен имот-лозе, като от 1998 год. владението върху имота е осъществяван от него и неговата майка, а от 2011 год. го владее на лично основание. Като приема, че е придобил собствеността върху 500 кв.м. от имота въз основа на давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС, а същият е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и актуван като частна общинска собственост, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение с което да го признае за собственик върху процесния имот, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като му се присъдят и направените по делото разноски.В съдебно заседание поддържа иска си, чрез пълномощника и процесуален представител на ищеца.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост на иска, като становище по основателността на същия не е изразено. В съдебно заседание, чрез процесуален представител ответника е изразил становище, че предявения иск е основателен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствата прие за установено следното: Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници ищеца е наследник по закон на В.С.Й., починал на 07.12.1998 год., по право на заместване на своята майка С.В.Д., починала на 28.07.2011 год. Видно от Решение по протокол № 4537/ 07.12.1992 год. на Общинска поземлена комисия гр. Търговище, на наследодателя на ищеца, въз основа на негово заявление е признато право на възстановяване на собственост върху земеделски земи в землището на с. П., общ. Търговище по план за земеразделяне, като е отказано правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 0.5 дка в землището на с.П. с план за земеразделяне, с мотивите, че лозето се работи от собствениците в реални граници. Според твърдението на ищеца в исковата молба претендираното от него лозе с площ от 0.5 дка е част от имот с № 007043 в землището на с. П., цялото с площ от 28.363 дка, в м. „Дюза“, стопанисвано от общината. За процесния имот - лозе – ПИ № 007043 с площ от 28363 кв.м. с местонахождение с . П., общ. Търговище, ПИ № 007043 по КВС местност „Дюза“ е налице акт № 2655 за частна общинска собственост, съставен на 13.04.2016г., на осн. чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС и чл.19 от ЗСПЗЗ, вписан под акт № 52, том V, Дв.вх.№ 1698, парт.кн.3728, нот.дело № 873 от 14.04.2016г. по описа на Служба по вписванията – Търговище / л.11 от делото/. Същият АЧОС е посочен като основание за собственост на Община Търговище за имот № 007043 в землището на с. П., общ. Търговище, с площ 28.363 дка в м. „Дюза“ в скица издадена от Общинска служба земеделие – Търговище / л.10/, както и в скица на поземлен имот № 15-8215/08.01.2018г. издадена от СГКК-Търговище – за ПИ с идентификатор 55662.6.78 по КК на с. П., общ. Търговище с площ 28.363 дка в м. „Дюза“ /л.29/. По същия начин целият имот е записан на собственик – Община Търговище, съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка. Видно от представеното от ответника заверено ксерокскопие от Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 от Протоколно решение № 2/30.07.2008г. – за имоти по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ , за землището на с. П. , посочен целия имот № 7043 с площ 28.363 дка-лозе, начин на възстановяване по ЗСПЗЗ /РГ/ и съответно съставен АОС. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, възприето изцяло от страните и съда се установи, че имотът, претендиран от ищеца попада в югоизточната част на имот № 007043 по КВС на с.П., общ.Търговище, който е бил и сега е извън регулацията на селото, като съобразно представената проектна скица от вещото лице , границите на същия са: изток- лозе на общ.Търговище; запад- лозе на общ.Търговище; север – черен път за обслужване на лозята; юг- лозе на общ.Търговище. От заключението се установи също така, че процесния имот не е обособен като самостоятелен с отделен номер в КВС и в КК на с.П., но на терен е отделен от останалите лозя, също попадащи в имот № 007043 по КВС на селото и се работи в трайните му самостоятелни граници, както и че на същия е извършено геодезично заснемане от лицензирана фирма е същия е с проектен идентификатор 55662.6.95. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св.Т. и С. - съседи на ищеца се установява, че през 1977г. праводателите на ищеца са установили свое владение върху имота, което засадили с лозе, като от тогава и до момента първо те, а след тяхната смърт ищеца лично владее лозето спокойно и явно и никой не му е оспорвал правата върху него.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищецът е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. От събраните гласни доказателства по делото е установено, че владението върху имота е получено от праводателите на ищеца през 1977г., продължавало е спокойно и явно до смъртта им, а след това владението е продължено от ищеца и до момента, като липсват допустими писмени доказателства имотът да е предоставен по замяна или по реда на ПМС. Установи се и това, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 2655/13.04.2016г. В тази връзка, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска собственост е актувал имота като общински, на основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС и чл. 19 от ЗСПЗЗ. Посочването на това общо нормативно основание обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, т.е. чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, при което представеният АЧОС не е в състояние да легитимира ответника като собственик на процесния имот (в този см. Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о., решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция). Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Ето защо позоваването в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал общинска собственост. С оглед на изложеното, доколкото по делото не се установи имотът да е бил отнет, внасян в ТКЗС, или сродни организации и да подлежи на реституция, за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание то за него не важи забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетите доказателства се установи, че при възстановяване на други земеделски имота на наследодателя на ищеца по реда на ЗСПЗЗ е отказано произнасяне по отношение на процесния имот, тъй като същия съставлява частна собственост, владее се и се ползва от собственик в реални граници, което още веднъж е в подкрепа на извода, че по отношение на имота не може да се прилагат разпоредбите изключващи придобиването му по давност. Праводателите на ищеца, чието владение се присъединява към неговото са установили свое владение през 1977г., поради което следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е станало възможно придобиването на собствеността, въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ през 2000г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС.
Съобразявайки изложеното, предвид всички събрани по делото доказателства и становището на ответника, заявено в хода на устните състезания, че искът е основателен, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС е допустим и доказан, поради което и следва да бъде уважен, като при описанието на имота следва да се има предвид скицата към писменото заключение на вещото лице и скица-проект, като неразделна част от решението.
С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат разноски в размер общо на 480лв., от които 300лв. платено а.. възнаграждение, 60 лв. внесена държавна такса и 120лв. депозит за вещо лице, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, които следва да му бъдат присъдени, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета д-р
Д.Д., че Г.С.Д., ЕГН **********,***, кантора № 9, а..С.М. от ТАК е
собственик въз основа на давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС на следния
недвижим имот: Земеделска земя – лозе, с площ от 500 кв.м., с проектен идентификатор № 55662.6.95 ,намираща се намира в югоизточната част на ПИ №
55662.6.78 по КК на с. П. /стар №
007043 по КВС на с. П./, целия с площ 28.363 дка, при граници и съседи на имота, съгласно скица на вещото лице,
приложена към писменото заключение на съдебна техническа експертиза : от
изток-лозе на Община Търговище; от запад – лозе
на общ.Търговище; от север- черен път за обслужване на лозята; от юг-
лозе на Община Търговище и съответно граници съгласно скица-проект от 20.12.2017г.,
изготвена от „Геодезическо проектиране” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Шумен : ПИ № 55662.6.89 – полски път и ПИ № 55662.0.87 лозе,
на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Неразделна част от решението са проектна скица изготвена от „Геодезическо проектиране” ЕООД, ЕИК *********, гр.Шумен, приложена на л. 17 от делото и скица на вещото лице, приложена на л.50 от делото, към заключението на съдебно-техническата експертиза, подписани от съда.
ОСЪЖДА Община
Търговище, представлявана от Кмета д-р Д.Д., да
заплати на Г.С.Д., ЕГН **********,***,
кантора № 9, а..С.М. от ТАК, разноските по делото в размер общо на 480лв.,
на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Председател: