ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1885
гр.Русе, 16.10.2023 г.
Административен
съд-Плевен, в
закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Плевен съгласно заповед №
РД-08-374/04.10.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д.
№ 671 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.С.,***, против заповед № Л-184/25.01.2022 г., издадена от
началника на Затвора Плевен, с която, на основание на основание чл.104, ал.1
вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС, му било наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“, жалбата по административен ред срещу който акт била отхвърлена
със заповед № Л-705/21.02.2022 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“. Жалбоподателят сочи, че законосъобразността на оспорената заповед
не е проверявана по съдебен ред, поради прави изрично искане за обявяване на
нейната нищожност.
Съдът намира жалбата недопустима, тъй като
административният акт не подлежи на съдебно оспорване, включително по
съображения за неговата нищожност.
С обжалваната заповед, за нарушение по чл.97, т.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в даване на свои вещи – чиния с храна на друг лишен от
свобода – М.М., началникът на Затвора Плевен, на основание чл.104, ал.1 от ЗИНЗС, наложил на жалбоподателя визираното в чл.101, т.1 от ЗИНЗС дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“. В константната съдебна практика, включително
в практиката на ВАС, формирана преди измененията със ЗИДЗИНЗС (обн.ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) и изключването на касационния
съдебен контрол, осъществяван от ВАС върху първоинстанционните
съдебни актове – решения, определения и разпореждания, константно се приема, че
законът не предвижда възможност за съдебен контрол по отношение на дисциплинарните
наказания по чл.101, т.1 – т.6 от ЗИНЗС, като такава възможност е предвидена единствено
по отношение на наказанието "изолиране в наказателна килия" – чл.101,
т.7 и т.8 ЗИНЗС (в този смисъл вж. определение № 15749 от 18.12.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 12282/2020 г., III о., определение № 14757 от 27.11.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 12105/2020 г., III о., определение № 12408 от 7.10.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10228/2020 г., III о., определение № 7912 от 22.06.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 5032/2020 г., III о. и мн.др.).
По отношение на заповедите на началника на затвора, с
които се налагат дисциплинарни наказания по т.101, т.1 – т.6 от ЗИНЗС, какъвто
е и настоящият случай, законът – чл.110, ал.1, изр.второ от ЗИНЗС, предвижда
обжалването им единствено по административен ред – пред главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Такъв контрол в случая е
бил проведен като със заповед № Л-705/21.02.2022 г. на главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ жалбата на С. била отхвърлена. С това редът за оспорване
на заповед № Л-184/25.01.2022 г., издадена от началника на Затвора Плевен, е
изчерпан като съдебното й оспорване се явява недопустимо.
За пълнота следва да се отбележи, че според приетото в т.2
от решение № 14 от 4.11.2014 г. по к. д. № 12/2014 г. на Конституционния съд на
Република България, с въвеждането на необжалваемост
законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позовават
пред съда на нищожността на административния акт. Съдът обаче счита, че, видно
и от мотивите към решението на КС, това позоваване не представлява пряко
сезиране на съда с безсрочно – чл.149, ал.5 и чл.168, ал.3 от АПК искане за
обявяване нищожността на неподлежащия на обжалване по съдебен ред акт, а с
позоваване ad hoc, в рамките на косвения съдебен контрол
по друго гражданско или административно производство, включително такова по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на нищожността на този акт, т.е. на позоваване на
нищожността на акта в хипотезите на чл.17, ал.2, изр.първо от ГПК и чл.204,
ал.3 от АПК. Това извод следва и от приетото в
решение № 18 от 1997 г. по к.д. № 12 от 1997 г., в което
Конституционният съд приема, че "разпоредбата
на чл. 120, ал. 2 in fine
от Конституцията не изключва правото на съдилищата инцидентно да се произнасят
по нищожността на необжалваемите административни
актове. Противното би означавало на порочни административни актове, например
акт, издаден от некомпетентен орган, да се придава по-голям стабилитет,
отколкото на закон, чиято противоконституционност
може да бъде установена в производство пред Конституционния съд. В този смисъл
и неатакуемостта на административните актове не е
абсолютна". Настоящото производство обаче не е от посочения вид – то
не е производство по ЗОДОВ, в което да се търси обезщетение за вредите,
причинени от акта, чиято нищожност се твърди, нито пък е административно
производство, в което въпросът за валидността на този акт да се явява преюдициален.
На следващо място, според
чл.97, ал.1 от АПК, в компетентността на горестоящия
орган е със своето решение да обяви оспорения акт за нищожен. Подобно на съда –
чл.168, ал.2 от АПК, при констатиране на нищожност на акта, горестоящият
орган е длъжен да обяви същия за нищожен служебно, независимо дали в жалбата по
административен ред има искане за това. Съдът намира, че с такова правомощие
разполага и главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, когато се
произнася като горестоящ орган по жалби срещу
заповеди за дисциплинарни наказания, т.е. в случаите по чл.110, ал.1, изр.второ
от ЗИНЗС. Този извод не се опровергава предвид текста на чл.110, ал.5 от ЗИНЗС,
според който компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано
решение, с което: отменя заповедта, отхвърля жалбата и потвърждава оспорената
заповед или отменя заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта, с
допълнителни указания. Липсата на изрично уредено в тази разпоредба правомощие
компетентният орган да обяви обжалваната заповед за нищожна представлява
законодателен пропуск, а не израз на желание на законодателя да се отклони от
общите принципи на оспорването на административни актове по административен
ред, уредени в АПК. Така, макар решението на горестоящия
орган да не се ползва със сила на пресъдено нещо, щом
в правомощията на този орган е да провери служебно валидността на акта по повод
подадената до него жалба, то следва, че такъв контрол над валидността на акта е
бил вече извършен при отхвърлянето на жалбата от този орган. В правната теория
и в съдебната практика се приема, че разрешаването по административен ред на
спор за законосъобразност на административен акт представлява правораздавателна
(правозащитна) дейност, поради което и актът, чрез който се разрешава спорът, е
правораздавателен (юрисдикционен). По тази причина е преклудирана възможността да се иска от съда повторното
разрешаване на вече решения от горестоящия орган
въпрос за валидността на акта.
С оглед данните в представената декларация
по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК вр.чл.144 от ГПК, представена с молба от 11.05.2023
г. ( на л.л.10 – 11 от адм.д. № 5067/2023 г. по описа
на АССГ) жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на държавната
такса за образуване на производството в размер на 10 лева.
Настоящото определение, съгласно § 4б, ал.2 от ДР на
ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд - на
Административен съд – Плевен.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА М.С.С., с
ЕГН **********, от задължението за заплащане на държавна такса по адм.д. № 671/2023
г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.С.С., с ЕГН **********, против заповед № Л-184/25.01.2022 г., издадена от началника на
Затвора Плевен, с която, на основание чл.104, ал.1 вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС, му
е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, жалбата по административен ред срещу която е
отхвърлена със заповед № Л-705/21.02.2022 г. на главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 671/2023
г. по описа на Административен съд – Плевен.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/