РЕШЕНИЕ
№ 1874
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20223110100651 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу С. И. Д., с ЕГН ********** и адрес с.
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.33, ал.1 ЗПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ицщовото дружество следните
вземания, за които е издадена Заповед № 6795/ 01.12.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17108/2021г. по описа на Варненски районен съд:
главница в размер на 6344,12 BGN /шест хиляди триста четиридесет и четири
лева и 12 стотинки/, представляваща дължима сума по Договор за потребителски паричен
кредит № ***от ***г., сключен между С. И. Д. и „***г“ ЕАД и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на ***г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, ведно
със законна лихва от 29.11.2021г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019г. до 20.05.2020 г. в размер на 674,29
BGN /шестстотин седемдесет и четири лева и 29 стотинки/,
обезщетение за забава за периода от 02.11.2019г. до 29.11.2021 г. в размер на 924,76
BGN /деветстотин двадесет и четири лева и 76 стотинки/,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
1
неустойка.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК
и чл.33, ал.1 ЗПК за осъждане ответникът да заплати на ищцовото дружество същите суми,
като законната лихва върху главницата се претендира от датата на исковата молба.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на ***. бил одобрен и
подписан Договор за потребителски паричен кредит № ***между „***“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и С. И. Д., в качеството му на кредитополучател. Договорът бил сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като Общите условия,
при които „*** ЕАД предоставя потребителски кредити били неразделна част от договора.
Съгласно договорът било постигнато съгласие че, главницата /общият размер на
кредита/ от 7210 лева, представлява сбор от чистата стойност на кредита 7000 лева, таксата
за разглеждане на кредита 210 лева. На ***. кредиторът превел по посочена от
кредитополучателя банкова сметка чистата стойност на кредита от 7000 лева, с което
кредиторът изпълнил задълженията си по договора.
Ответникът подписал и декларация за приемане на застраховане в Групова
застраховка чрез кредитора, като застрахователен посредник, за месечна застраховка със
застрахователна премия от 6.47 лева, която била включена в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към договора. Общия размер на
застрахователната премия за срока на договора била в размер на 776.40 лева. Съгласно чл.9
от общите условия на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял
едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната
премия застрахователното покритие се прекратявало автоматично, поради което за периода
след 01.11.2019г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии.
Съгласно чл.6, ал.1 от общите условия към договора, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка от 12.88%. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита, като
страните договорили към датата на подписване на договора годишен лихвен процент в
размер на 12.99 %. Към датата на сключване на договора страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва да бъде в общ размер на 5688.25 лева.
Страните се договорили кредитополучателят да върне дължимите суми по договора
на 120 броя равни месечни погасителни вноски, първата дължима на 01.09.2017г., а
последната на 01.09.2027г. съгласно погасителния план към договора. Съгласно чл.12, ал.1
от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми се дължало и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава.
Дължимите от ответника суми по процесния договор за кредит били в размер на
2
6344.12 лева главница, 674.29 възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019г. до
20.05.2020г. и обезщетение за забава в размер на 924.76 лева за периода от 02.11.2019г. до
29.11.2021г., като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не била начислявана лихва за
забава.
На ***. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от ***., които договори били сключени между „***“ЕАД и
„***“ и по силата на които ищцовото дружество придобило вземанията на цедента срещу
СТ. ИЛ. Д., произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № ***, одобрен и
подписан на ***. В изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД на ответника били изпратени уведомления
за извършената цесия и уведомления за предсрочна изискуемост по адреса посочен в
договора за кредит, но не били получени от ответника. Към исковата молба също били
представени копия от уведомления за извършената цесия и за предсрочна изискуемост.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените
разноски и прави искания по доказателствата.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок, не се е явил в първото по делото съдебно заседание, и не е
направила искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване
в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца
писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
Ищецът е представил заверено копие от договор за потребителски паричен кредит №***,
като с подписа си върху същия ответникът е удостоверил, че е получила сумата по договора.
С исковата молба са представени уведомителни писма до длъжника за извършените
прехвърляния на вземанията срещу него, както и пълномощни от цедента към цесионера за
извършване уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Предвид приетите по делото писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 644.90 лв. (194.90 лв.
довнесена държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение), като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
3
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 208.86 лв.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И. Д., с ЕГН
********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „*** ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление
гр*** следните следните вземания, за които е издадена Заповед № 6795/ 01.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17108/2021г. по описа на Варненски
районен съд:
главница в размер на 6344,12 BGN /шест хиляди триста четиридесет и четири
лева и 12 стотинки/, представляваща дължима сума по Договор за потребителски паричен
кредит № ***от ***г., сключен между С. И. Д. и „***“ ЕАД и Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на ***г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, ведно
със законна лихва от 29.11.2021г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019г. до 20.05.2020 г. в размер на 674,29
BGN /шестстотин седемдесет и четири лева и 29 стотинки/,
обезщетение за забава за периода от 02.11.2019г. до 29.11.2021 г. в размер на 924,76
BGN /деветстотин двадесет и четири лева и 76 стотинки/,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка.
.
ОСЪЖДА С. И. Д., с ЕГН ********** и адрес ***ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 644.90 лв. /шестстотин
четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 208.86 лв. /двеста и осем лева
и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. №17108/2021г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
4
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от
ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5