№ 13291
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110160594 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от “А.Л.Б.” ЕАД, ЕИК ***, срещу Г. М. Т.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 18743,03 лв., представляваща падежирали и неизплатени
лизингови вноски по договор за финансов лизинг за периода от 01.02.2023г. до 31.07.2023г.,
сумата от 2700,34 лв. застрахователна вноска по застраховка „Автокаско“ за месец януари
2023г., данък ППС в размер на 475,89 лв. за 2023г., и иск с правно основание чл. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за сумата от 13,46 лв. - договорна неустойка за забава в размер на законната лихва на
лизингова вноска за м.януари 2023г. с падеж 15.01.2023г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на исковата молба - 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг на 21.09.2018г., с
който лизингодателят-ищец е предоставил за ползване на лизингополучателя-ответник лек
автомобил марка ***, модел „***“ с рама WDD2173861A033834 срещу заплащане на
опредЕ. цена, разпредЕ. на месечни лизингови вноски. Посочва се, че лизингованото
имущество е предадено на лизингополучателя, като в тази връзка е подписан приемо-
предавателен протокол. Сочи, че ответникът е преустановил заплащането на дължимите
лизингови вноски, с уведомление с изх. №7-700-00-210/16.05.2023г., с което ответникът е
поканен да заплати дължимите задължения по сключения договор. Уведомлението е връчено
на ответника, но в указания срок той не е заплатил сумите по договора, с което ищецът
обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се и
разноските за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначеният му особен представител дава
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на
претендираните от ищцовото дружество суми. Оспорени са представените писмени
доказателства, както и заплащането на сумите за застраховка Автокаско и данък ППС.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателност на предявените искове и при съобразяване разпоредбата на чл. 154
1
ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
“А.Л.Б.” ЕАД, ЕИК ***, в качеството на лизингодател и ответника Г. М. Т. като
лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг, по силата на който
лизингодателят е предоставил на лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова
вещ, размерът на дължимите лизингови вноски, ведно с възнаградителна лихва в
претендирания размер; наличието на валидна клауза за неустойка при забава при
неизпълнение задълженията на лизингополучателя за заплащане на уговорените лизингови
вноски; възникване на задължението за заплащане на посочените разходи за ползване на
вещта - данък ППС, застрахователни премии по застраховка “Автокаско”.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между страните е
сключен договор за финансов лизинг № 9568/21.09.2018г. с опция за придобиване на
собствеността на лизингов актив, ведно с приложения към него погасителен план за
лизингови вноски, анекс №1/14.09.2020г. с приложение 1А към него погасителен план,
анекс №2/26.09.2022г. с приложение 1Б към него погасителен план, приемо-предавателен
протокол /л.33/ и Общи условия към договори за финансов лизинг /л.19-л.32/. По силата на
процесния договор за финансов лизинг ищцовото дружество в качеството на лизингодател и
ответника в качеството на лизингополучател се договарят лизингодателят да придобие
посочената от лизингополучателя вещ - лек автомобил *** *** с шаси №
WDD2173861A033834, черен цвят, с цена на автомобила 144 464 евро с ДДС и да му я
предостави за ползване срещу заплащане на възнаграждение - лизингови вноски
(включващи главница цената на вещта, възнаградителна лихва и ДДС съобразно погасителен
план) за срок от 60 месеца. Съгласно погасителния план страните са се договорили за
следните параметри: първоначалната вноска по лизинга е 28 892,80 евро с ДДС, а след
сключване на анекс №2/26.09.2022г. погасителните вноски от №48 с падеж 15.10.2022г. до
№60 с падеж 15.10.2023г. са в размер от 1344,62 евро.
Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че с приемо- предавателен
протокол от 12.10.2018 г., процесният лек автомобил *** ***, с регистрационен номер ***,
бил предаден на ответника.
Прието е заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. От същото се установява, че последното плащане по процесния
лизингов договор е извършено на 09.02.2023 г., с което ответникът е погасил лизинговите
вноски до 51-вата такава с дата на падеж 15.01.2023г. включително. След този момент няма
данни за постъпили суми по партидата на процесния договор за лизинг. Вещото лице
посочва, че дължимите и неплатени вноски за периода от месец 02.2023г. с падеж
15.02.2023г. до месец 07.2023г. с падеж 15.07.2023г. са в общ размер от 18 743,03 лева.
Вещото лице е посочило, че към датата на проверката в ищцовото дружество не са
установени плащания от ответника за претендираните суми за застраховка Автокаско и
данък МПС.
От представените по делото писмени доказателства - Застрахователна полица №22-
0300/378/500838 за застраховка “Каско” при застраховател ЗАД А.Б./л.109/ както и платежно
нареждане от 09.02.2023г. за полици по опис /л.117/ , платежно нареждане от 20.01.2023г. за
платени данъци за МПС по опис/л.115-л.116/, е видно, че ищецът е заплатил следните суми:
2700,33лв. застрахователна премия, както и 475,89 лв. данък МПС към Столична община
район Л..
Видно от приложените по делото - уведомление за прекратяване, молба до ЧСИ Н.М.,
рег.№***, удостоверение от връчител в кантората на ЧСИ /л.34-л.36/ на 18.07.2023г.
ищцовото дружество е изпратило уведомление за прекратяване на договор за финансов
лизинг до Г. Т. и покана да заплати задълженията си към лизингодателя в размер на 21
786,67лв. в 7-дневен срок. Служителят, връчвал съобщението, е записал в свободен текст, че
след лична среща с лизингополучателя на 02.08.2023г. последния е заявил, че отказва да
2
получи уведомлението-покана, тъй като е погасил задълженията си към лизингодателя.
Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Финансовият лизинг има ефекта на усвоен кредит, чието погасяване става
чрез лизинговите вноски, общата стойност на които се изчислява така, че да покрива цената,
по която лизингодателят е придобил вещта, неговите разноски, а също така и печалбата му.
Основните задължения на лизингодателя по договора са да предаде/осигури предаването на
обекта на лизинга за ползване и да предостави свободното му ползване в рамките на
уговорения срок, а основните задължения на лизингополучателя по време на действие на
договора - да заплаща наемната цена /лизинговите вноски/, да пази вещта, да заплаща
разходите, свързани с ползването и поддържането й и да я върне /ако не я изкупи/- чл. 345
ТЗ. Така установеното от фактическа страна обуславя извод, че страните са били обвързани
от валиден договор за лизинг. От представените по делото доказателства се установява, че
лизингодателят е изпълнил задължението си да придобие лизинговата вещ, която е
предоставил на лизингополучателя, и същата е приета без забележки, че към момента на
подаване на исковата молба в съда - 14.10.2024г. всички лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № 9568/21.09.2018г. са с настъпил падеж и доколкото от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява липса на плащания от
лизингополучателя след 09.02.2023г., когато е погасена последната 51 вноска с падеж
15.01.2023г., претенцията в общ размер на 18743,03 лв. - лизингови вноски за периода от
01.02.2023г. до 31.07.2023г. се явява основателна.
От приетите писмени доказателства по делото - платежни нареждания по опис се
доказва, че ищецът е заплатил данъчни задължения по ЗМДТ за 2023г. за лизинговия
автомобил в размер на 475,89 лева, като няма данни за заплащането им от ответника. С
оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2
475,89 лева заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2023 г. на основание чл.6.7 от договора
вр. чл. 8.10.9 от приложимите общи условия във вр. с чл. 345, ал. 2 ТЗ.
Съгласно клаузата на чл. 6.4 от договора вр. чл.6.3 и чл.8.10.9 от Общите условия
лизингополучателят дължи и възстановяването на направените от лизингодателя разходи за
заплащане на застрахователна премия по застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност на
автомобилистите”. И тук няма пречка с оглед принципа на свобода на договарянето
лизингополучателят да поеме задължение да възстанови заплатената от лизингодателя сума.
Доколкото заплатената застрахователна премия представлява разноски по поддържане на
вещта, същата е дължима от лизингополучателя и на основание чл. 345, ал. 2 ТЗ. От
приетите писмени доказателства по делото - платежни нареждания по опис е видно, че
ищецът е заплатил застрахователна премия в размер на 2700,33лв. за застраховка “Каско” на
процесния автомобил, поради което, съдът намира, че претенцията се явява основателна и в
тази част.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде присъдена неустойка, е необходимо същата да е уговорена между страните
или да е установена от закон или друг нормативен акт, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни, длъжникът виновно да не е изпълнил
договорното си задължение или да го е изпълнила лошо или със забава. Видно от приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, последното плащане по процесния
лизингов договор е извършено на 09.02.2023 г. и е погасило лизингова вноска №51 с падеж
15.01.2023г. Тоест ответникът е изпаднал в забава считано от 16.01.23г., която е продължила
до 09.02.23г. Предвид уговорената в договора чл.10 и чл. 9.1. от ОУ санкционна клауза с
характера на неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се формира извод и за дължимост по
основание на претендираната неустойка за забавеното плащане на лизингова вноска за
м.01.23г. Съдът следва да уважи претенцията за сумата от 13,46 лв., заявена неустойка за
периода от 16.01.2023г. до 31.01.2023г. Неустойката е изчислена съгласно договора в размер
на законната лихва за всеки ден забава върху дължимата лизингова вноска в размер на
3011,15лв.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в пълен размер, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК или: 877,31 лв. -
заплатена държавна такса, 400лв. депозит за ССчЕ, 1200 лв. депозит за особен представител
и 2848,73 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява релевираното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар заплатен от ищцовата страна, с оглед цената на исковете, броя на предявените
искове, фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия от
страна на пълномощника на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “А.Л.Б.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345
ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за следните суми: 18743,03 лв., представляваща падежирали и
неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 9568/21.09.2018г. за
периода от 01.02.2023г. до 31.07.2023г., сумата от 2700,34 лв., представляваща заплатена от
лизингодателя застрахователна вноска по застраховка „Автокаско“ за месец януари 2023г.,
сумата от 475,89 лв., представляваща заплатен данък ППС по чл. 52 и сл. ЗМДТ към
Столична община район Л. за 2023г., както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на
13,46 лв. - неустойка по чл.10 от договора за забава на лизингова вноска за м.януари 2023г. с
падеж 15.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумите от 14.10.2024г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “А.Л.Б.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
5326,04леваразноски по делото включваща сумата от 877,31 лв. - държавна такса, сумата от
400 лв. депозит за ССчЕ, сумата от 1200 лв. депозит за особен представител и 2848,73 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение или общо 5326,04 лв. разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4