Р Е Ш
Е Н И Е
№ 962
гр.Бургас,
20.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 361 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.К.Р. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
против Наказателно постановление № Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник на
РДНСК-Бургас, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т.
5, предл. второ ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148,
ал.4, изр. трето от ЗУТ.
В жалбата и в постъпилото
впоследствие писмено становище се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното НП, като основно те са съсредоточени върху
това, че главният архитект не е бил валидно сезиран.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.
РДНСК – Бургас, редовно
уведомени, представляват се от юрк. Алексиева, която
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Служители от РДНСК – Бургас, сред
които и св. Д.К.-С., извършили проверка на дейността на община Созопол по
отношение на спазване на разпоредбите на ЗУТ. В хода на проверката било
установено, че със Заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г. е поискано да
бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено
разрешение за строеж на „Жилищна сграда“, ЗП-128,21 кв.м., РЗП-128,21 кв.м., в
УПИ I, кв. 37, ПИ 61042.501.1058 по КК, по плана на с. Равадиново, общ. Созопол.
На 15.01.2019 г. бил одобрен инвестиционния проект. Заявителят заплатил такса
за издаване на разрешение на 01.07.2019 г.
Разрешението за строеж (№ 92)
било издадено от главния архитект на 02.07.2019 г.
Свидетелката Д.К. преценила, че
разрешението за строеж следвало да бъде издадено едновременно с одобряването на
книжата на дата 15.01.2019 г. и като не сторил това, жалбоподателят нарушил
разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ.
За извършената проверка бил
съставен констативен протокол от 10.09.2019 г., а на 25.09.2019 г. съставен и
акт за установяване на административно нарушение по чл. 148, ал. 4, изр. трето
от ЗУТ. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика и
страните не спорят по фактите, а по тяхната правна оценка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В конкретния случай съдът счита,
че наказателно постановление е издадено от оправомощено
за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че жалбоподателят не е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно
наказателно постановление.
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушаване на разпоредбата чл. 148, ал. 4, изр. трето от ЗУТ, за
това, че в качеството му на главен архитект на община Созопол не е спазил
срокът по чл. 148, ал. 4, изр. 3 от ЗУТ, който регламентира, че разрешението за
строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато
това е поискано в заявлението.
Следва да се отбележи, че
Заявление с вх. № УТ-2112-319/28.12.2018 г., с което е поискано да бъдат
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешението за
строеж, към момента на подаването е било нередовно, тъй като не е била заплатена
таксата за тази услуга. Това задължение произтича от пар.
3, ал. 1 от ДР на ЗУТ, където е посочено, че за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект, за издаване на разрешение за строеж, протокол за
определяне на строителна линия и ниво, акт за узаконяване, разрешение за
ползване на строеж и за други административни и технически услуги по този закон
се събират такси по Закона за местните данъци и такси и по Закона за държавните
такси. Съгласно чл. 104 ЗМДТ таксите се заплащат за техническите услуги, които
се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и
селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството,
кадастъра в селищните и извънселищните територии.
Член 105 от ЗМДТ пък определя момента на заплащане на таксата- таксите за
технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на
услугата, при предявяване на искането. В конкретния случай искането за издаване
на разрешение за строеж не е било придружено с документ за платена такса и това
се установява от приложените към делото документи – заявление /л. 38/, решение
на експертен съвет /л. 65/ и приходни квитанции (л. 80 и л. 81). Таксата за
тази услуга била заплатена едва на 01.07.2019 г., новото искане на заявителя
постъпило в общината на 01.07.2019 г., а разрешението за строеж е издадено на следващия
ден (тук не може да се приеме, че има закъснение, тъй като не е ясно кога е
било докладвано на архитекта, че са отстранени нередовностите).
Съдът намира, че в конкретния случай по отношение на срока за издаване на
разрешението се прилага разпоредбата на чл. 148, ал. 4, изр. последно, тъй като
вече е имало одобрен проект, като отстраняването на нередовностите
следва да се счита за ново заявление. След като на 01.07.2019 г. заявителят е
отстранил нередовностите по заявлението си,
изразяващи се в заплащане на съответната такса, напълно законосъобразно и в
предвидения в закона срок се е произнесъл и жалбоподателя в качеството си на
главен архитект на община Созопол, като е издал исканото разрешение за строеж
(№ 92/02.07.2019 г.).
Неоснователен е доводът на АНО,
че нямало значение дали е била заплатена таксата, за да бъде издадено
разрешението, тъй като на в цитираното по-горе решение на общинския експертен
съвет изрично е посочено, че разрешението за строеж ще бъде издадено след
заплащане на таксите. В този смисъл може да се приеме, че Р. не е следвало да
одобрява инвестиционния проект, но това не е нарушението, което му е вменено
във вина.
Неоснователен е и доводът, че чл.
143, 144 и 148 от ЗУТ не предвиждали плащане на такса, тъй като както бе посочено
по-горе ЗМДТ предвижда заплащане на такси за технически услуги, а в
разпечатката на л. 67 е записано, че преписката представлява именно техническа
услуга.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че поведението на жалбоподателя обективно не осъществява признаците на
вмененото му административно нарушение, поради което и НП следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ Б-18/29.11.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Бургас, с което на основание
чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 5, предл.
второ ЗУТ на С.К.Р. с ЕГН: **********, адрес: *** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.4, изр.
трето от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.