Мотиви към
присъда по НЧХД N 524 по описа
за 2014г. на
ШРС
На
14.03.2014г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от
М. *** срещу М.М.А.
и Н.Р.А. *** във връзка с извършеното от последните двама престъпление от частен характер
наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която
на 18.03.2014г. е
образувано производство пред първа инстанция
срещу тях.
Преди началото
на съдебното следствие процесуалният представител на частният тъжител поддържа предявените с частната тъжба граждански иск в размер на 3000лв за
причинени неимуществени вреди и граждански
иск в размер на 52.40 лева за причинени имуществени вреди, моли доверителят му да бъде конституиран
като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане
в наказателното производство
предявените от
него граждански искове за причинените му неимуществени и имуществени вреди, като му
бъдат заплатени и направените от него разноски по делото. Гражданските
искове са приети за съвместно
разглеждане в наказателното
производство.
В
съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител
поддържа така възведеното обвинение както и
депозираните гражданския искове .
Процесуалният представител на подсъдимите М.А. и Н.А.
моли съда да оневини подзащитните му, тъй като
посоченото деяние не било доказано по безспорен начин, както и да бъдат оставени
без уважение претендираните граждански искове, като
самите подсъдими не дават обяснения и не се признават за виновни.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното: Страните
по делото живеят в съседство в Шумен, като от дълго време взаимоотношенията ми
били крайно обтегнати. На 31.07.2014г., възникнал пореден скандал между
посочените по горе лица, като конкретната причина не стана ясна за съда, но в
сутрешните часове на посочената по горе дата, когато тъжителя си изхвърлял
боклука в уличния казан се разминал с подс.М.А.,
който му нанесъл удар с юмрук в областта на ребрата, като малко след това към
двамата се присъединила и съпругата на М.А.- Н.А., която пък нанесла с помощта
на носената дървена пръчка нанесла няколко удара в главата на тъжителя М..
Виковете за помощ на М. били причината на местопроизшествието да се озове свид„Ф. М./съпруга на пострадалия/, като именно този факт
станал и причина за прекратяване на възникналия побой. Впоследствие на местопроизшествието
били изпратени и полицейски служители в лицето на свид.
Г.Й. и Д.Д., които констатирали действително, че
тъжителя М. е с кръв по главата и го посъветвали да получи квалифицирана
медицинска помощ. По късно тъжителя М. ***, където останал на няколкодневно
лечение. От заключението на приетата от съда без възражения от страните
съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на нанесените удари
на М. е получил три разкъсноконтузни
рани в областта на главата-едно в областта на челото и две в окосмената част на
главата, палпаторна болка в областта на лявата
ребрена дъга задно странично, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на свидетелските
показания на свид.Ф. М., Р.
Р., Н. Р., Г. Й.и Д.Д., заключението на
съдебно-медицинската еспертиза, както и от приобщеите писмени доказателства по делото. Дори показанията на доведените в съдебно заседание
от подсъдимите свидетели/П. Б. и С. М./
също по същество установяват, че между страните по делото е имало
вербален и физически сблъсък .
Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимите са извършили възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление
от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като в съучастие като съизвършители
са причинили лека телесна повреда на М., изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота:
*
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността;
*
от обективна страна подсъдимите чрез
своите действия са
въздействали на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в
отделни тъкани и системи на частния тъжител.
*
субект
на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
Като
причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането
на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
В конкретната хипотеза, съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.78а НК, тъй като пълнолетно лице се освобождава
от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго
по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от двамата
подсъдими се предвижда наказание “лишаване
от свобода” до две години или „пробация“. Освен това видно от
справката за
съдимост на подсъдимите те са неосъждан
и нямат
отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието
няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства , съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл.78а ал.1, поради което и освободи подсъдимите от наказателна отговорности и им наложи административни наказания в
еднакъв размер, идентичен с минимално предвидения, а именно “глоба” в размер на по 1000лв. Така определените
наказания
и така определения размер на наказанието,
съдът счита за справедливи и съответстващи
на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъденият.
Освен това съдът счита,
че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По
този начин и с тези наказания съдът счита, че
ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените
от М. неимуществени вреди , съдът счита, че
същият е допустим и частично
основателен по следните
правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая
става дума за нарушаване на
общото правило да не се
вреди другиму – чл.45 ЗЗД.
В кръга на
претендираните неимуществени
вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на
които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
двамата подсъдими, в резултат на което
са възникнали вредите от деянието им и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки,
че засегнатите блага в тези случаи
нямат цена. Следва да се съчетае
действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът
да определи размера на обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост.
От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта
/т.13 от Пост. №7/59г.
на Пленума
на ВС/. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва дза се
имат предвид при определяне размера на обезщетението,
а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на
ПЛенума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендираният граждански иск да бъде уважен
до размер 1000 лв. /хиляда лева/, като взема
предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените
травматични увреждания в резултат на деянието
на подсъдимите, причинната връзка между тях. В останалата
му част до
пълния предявен размер искът следва
да бъде отхвърлен. По
делото не се представиха, каквито и да било убедителни доказателства, които да
доведат до извода , че предявената претенция за претърпени имуществени вреди в
размер на 52.40 лева следва да бъде удовлетворена, поради което и съдът
отхвърли този граждански иск като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди
подсъдимите да
заплатят направените
от частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за адвокатско
възнаграждение,а така
също и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: