Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 146
20.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1607 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от адв. Станимир Стоичков, пълномощник на Д.И.Д., с която се обжалва Решение №2023
от 12.08.2019г. постановено по гр.д. №1993/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Д.И.Д.,
ЕГН **********,***, комплекс „Съни Хил”, бл. 1, ап. 12, на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Сливница” № 2а, ет. 2, сумата 173.56 лева /сто седемдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща дължими и неплатени суми за
управление и поддържане на общи части в комплекс „Съни Хил” в гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник” за месеците юни, юли, август и септември 2016г., изчислявани въз
основа на общата квадратура от 63.18кв.м. на самостоятелен обект – апартамент №
10, с която сума Д. се е обогатил за сметка на ищеца, като е отхвърлен иска до
пълния му предявен размер от 220.84 лева/ двеста и двадесет лева и осемдесет и
четири стотинки/.
Осъден е Д.И.Д. , ЕГН **********,***, комплекс
„Съни Хил”, бл. 1, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на
„ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2а, ет. 2,
съдебни разноски в размер на 373.31 лева /триста седемдесет и три лева и
тридесет и една стотинки/, съобразно уважената част на иска.
Осъдено е „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК
*********, гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2а, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***, комплекс „Съни Хил”, бл. 1,
ап. 12, съдебни разноски в размер на
64.23 лева /шестдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, съобразно
отхвърлената част на иска.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Посочва се, че нито един от елементите на
неоснователното обогатяване не е осъществен, нито установен в това
производство. На следващо място се сочи, че при постановяване на решението си
съдът не е заявил по кой иск се произнася, кое искане уважава, кое отхвърля и в
каква част. Излагат се подробни съображения, че не е налице обогатяване на
ответника за сметка на ищеца. Твърди се, че независимо от броя на притежаваните
обекти от един собственик, то съгласно правилата на чл. 51 от ЗУЕС той дължи
равен дял на всички останали изброени лица, като за последващ обект не се дължи
повторно или друго следващо плащане. На следващо място се твърди, че районният
съд е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС. Твърди се, че ищецът не е
провел необходимото пълно и главно доказване на твърдените от него факти, а
съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М.Трифонова,
процесуален представител на „Вип мениджмънт“ ЕООД, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в производството
пред въззивния съд. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът Д.И.Д., не
се явява. Вместо него се явява адв. Стоичков, поддържа въззивната жалба. В
изпълнение на дадените му от съда с Определение №2092/01.11.2019г., указания,
въззивникът Д.Д. е уточнил, че обжалва първоинстанционното решение само в
частта, с която са уважени предявените искове, а в отхвърлителната част оттегля
въззивната жалба. С протоколно определение от 25.11.2019г. е прекратено
производството по делото в частта, за която е оттеглена въззивната жалба.
В резултат на това уточнение, следва, че първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска - за сумата от 47,28 лв., не е
обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
„Вип мениджмънт“ ООД се явява адв. Трифонова. Оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
образувано по искова молба, подадена от „ВИП Мениджмънт“ ООД,
срещу Д.И.Д., с която се претендира да се приеме за установено, че ответникът Д.И.Д.
има задължение в общ размер 220.84 лв., за което е издадена Заповед №501/05.02.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 500/2018г.
на РС гр. Бургас. Претендират се законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда и направените разноски. Твърди се,
че Д. е собственик на недвижим имот в сграда с идентификатор
07079.671.339.1.10. – апартамент 12 , бл. 1, ет. 1 в комплекс „Съни Хил“ , по
силата на договор покупко – продажба от 2014г. Исковата сума се претендира,
поради обстоятелството, че жилището се намира в комплекс от затворен тип и за
поддържането на общите части се дължи сума по 45.00 лв. месечно за всеки
намиращ се там обект, както и по 0.16 лв. месечно върху общата квадратура на
обекта, предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за електричество
и вода, необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока. Дължимата
сума е за месеците юни, юли, август и септември 2016г. Ангажирани са писмени
доказателства. Исковата молба е оставена неколкократно без движение с даване на
указания на ищеца да уточни претенцията си.
С уточнителни молби от 01.10.2018г. и
19.10.2018г. и 30.10.2018г. са направени нови уточнения на исковата молба,
съгласно които: претендираната сума се отнася за обект с идентификатор
07079.671.339.1.10. – апартамент № 10 в
посочения комплекс, а за апартамент № 12 няма претенции, тъй като за него има
сключен договор за поддръжка и управление, задълженията, по който се изпълняват.
Позовава се на неоснователно обогатяване, което според ищеца е налице, тъй като
дружеството упражнява дейност по поддръжка и управление на общите части в
комплекса, извършва всички необходими разходи, а ответникът не е заплатил
дължимите суми.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК /след всяка депозирана уточнителна молба/, ответникът
представя отговор, с който първоначално е изразявал
становище за нередовност на исковата молба, а след последните уточнения – за
неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице нито един от елементите
на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД.
С Определение №8096/05.11.2018г., постановено по гр.д. №1993/2018г., по
описа на БРС, производството по първоначалния установителен иск е
прекратено и
е обезсилена Заповед
№501/05.02.2018г.,
издадена по ч.гр.д. №500/2018г.
по описа на БРС. Приети са
направените изменения и уточнения с уточнителните молби и производството по
делото е продължило като такова по осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
В хода на първоинстанционното производство
е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, както
и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от заключенията, на които се
установява следното: след анализ на фактурите за извършени от ищцовото
дружество разходи на блокове 1,2,3,4,5 в комплекс „Съни Хил“ и съобразно
посочената от ищеца квадратура експертизата установява общо извършени разходи
за процесния период в размер на 30719, 06 лв., а общата квадратура 11320,90 кв.м. Вещото лице е посочило месечни
разходи, извършени за 1 кв.м. в размер на 0,68 лв. Отнесена към квадратурата на
апартамента на ответника с площ 63,81 кв.м., разходите за поддръжка на имота на
ответника за процесния период юни – септември 2016г. са в размер на 173,56 лв.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанциония съд на 11.07.2019г., вещото лице е заявило, че поддържа
първоначалното и допълнителното заключение и е дало подробни уточнения. Вещото
лице заявява, че изчисленията са направени във връзка с общо извършени разходи,
направени във връзка с дейността на дружеството, като изрично посочва, че не
твърди всички описани разходи да са извършени за процесния имот. Описва още и
разминаване в площта на сградата за различните месеци, като уточнява, че
изчисленията е направила на база площ от 11320,90 кв.м. /по твърденията на
ищеца/, а за месец септември площта е различна – 11257,15 кв.м., като не може
да посочи на какво се дължи това разминаване в застроената площ на имота. Извършените
разходи са за блокове от 1 до 5. Посочва още, че в таблиците, приложени по
делото има само цифри и не може да се посочи как са получени тези стойности. На
следващо място вещото лице посочва, че не е използвала за критерий общите
части, тъй като практически такова изчисление не може да се извърши. За да се
извърши такова е необходимо да се направят изчисления на общите площи във всяка
една сграда, след това да се види какво е съотношението на общите части на
конкретния имот към останалите общи части, което не е направено. В
допълнителното заключение са включени и всички косвени данъци.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства, а и се установяват от доказателствата по делото: ответникът е собственик на два недвижими имота –
апартаменти, находящи се в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, комплекс „Съни Хил“
блок № 1
- апартамент
№10 и апартамент №12, като имотите са придобити от Д.Д. чрез покупко – продажби
през 2014г. /за
апартамент 10/ и 2016г./ за апартамент
12/. На 19.02.2016г. между Д. и ищецът от една страна и
„Съни Хил 2“ ЕАД, гр. Бургас – инвеститор на комплекса, е сключен договор за управление и поддръжка на жилищен
комплекс „Съни Хил”, като видно от договора, същият се отнася за собствения на ответника имот – апартамент № 12 /който не е
предмет на настоящото производство/. По
отношение на апартамент №10, няма сключен такъв договор за поддръжка и
управление. Сградата, в която се намират апартаментите на ответника,
представлява „комплекс от затворен тип“.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост,
управлението на общите части в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на
подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Смисълът
на чл.2 от ЗУЕС е правоотношенията по управление на общите части в тези
комплекси да бъдат предмет не на закона, а на договора. В разглеждания случай
няма подписан договор за поддръжка и управление с инвеститора, за апартамент №10,
което е безспорно между страните. Поради липса на
такъв договор, правоотношенията между страните следва да се уредят по общите
правила.
В случая ищецът претендира осъждане на
ответника въз основа на твърдения за неоснователно обогатяване – иск по чл. 59
от ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях /доколко
обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт/, а в тежест на
ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. Следва
също така да е налице липса на правно основание за обогатяване и липса на друга
правна защита на обеднелия.
Подлежащите на установяване по делото факти с оглед доказателствената тежест на ищеца, останаха недоказани по делото. Ищецът не проведе необходимото пълно и
главно доказване на твърдените от него факти – а именно, че е осъществил
поддръжка и управление, на общите части в комплекса, където се намира притежаваният
от ответника апартамент №10. Не се представиха доказателства за действително
извършени от дружеството ищец действия, свързани точно с този комплекс. За
установяване на твърдените обстоятелства за осъществена поддръжка и управление,
ищецът е поискал извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото обаче вещото
лице заявява, че е направило изчисленията във връзка с цялата дейност на
дружеството и за сгради от 1 до 5 /т.е. включени са разходи за поддръжка и на
други сгради/, в процесния имот, то единствено въз основа на експертното
заключение, не може да се приеме, че е доказано по делото извършването от
страна на ищеца на поддръжка и управление на общите части в комплекса, където
се намира процесният апартамент, а още по-малко размерът на направените във
връзка с това разходи.
По изложените съображения предявеният иск
е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в
обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск
да се отхвърли.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива му се
дължат, предвид основателността на въззивната жалба. Направено е искане за
присъждането им своевременно, като в съдебно заседание, проведено пред
въззивната инстанция на 25.11.2019г. въззивникът изрично е заявил, че за
настоящата инстанция претендира разноски в размер на държавната такса – 50 лв.
Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че адвокатският хонорар е в размер на 300 лв. В договора е
отразено, че възнаграждението е заплатено, но не е посочен начин на плащане.
Съгласно ТР №6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай не
са представени доказателства за заплащане на договорената сума по банков път,
нито е отразено в договора, че възнаграждението е заплатено в брой. Поради това
претендираното възнаграждение от 300 лв. не следва да се присъжда в полза на
въззивника.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№2023/12.08.2019г., постановено по гр.д.№1993/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, в обжалваната
част.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИП МЕНИДЖМЪНТ”
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница” №2а, ет. 2, срещу Д.И.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс „Съни Хил”, бл. 1, ап. 12, иск за
осъждане на ответника, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца
сумата от 173.56 лева /сто седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща дължима сума за управление и поддържане на общи части в комплекс
„Съни Хил” в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, за месеците юни, юли, август и
септември 2016г.
ОСЪЖДА „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница” №2а, ет. 2, да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс „Съни Хил”, бл. 1, ап. 12, сумата от 50
/петдесет/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.