Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 16.05.2016
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в публично заседание на четвърти
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 308 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искане,
представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл.127,
ал.2, във вр.чл.59, ал.9 СК.
Предявен е иск от Х.П.С. *** против В.С.
*** изменение на определените с влязло в законна сила решение № 908/13.11.2013
г., постановено по гр.д.№ 4459/2013 г. по описа на ВрРС мерки относно
упражняването на родителските права по отношение на децата С.Х. С. и Ж.Х.С.,
личните контакти с тях и издръжката им, като родителските права върху децата
бъдат предоставени на него, а на майката бъде определен режим на лични
отношения с тях и същата бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер
на 95,00 лева за всяко дете. В условията на евентуалност, заявява искане за
определяне на по-разширен режим на лични отношения с децата.
В исковата молба ищецът твърди, че с
решение № 908/13.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 4459/07.11.2013 г. по описа
на РС – Враца, упражняването на родителските права по отношение на родените от
съвместното им съжителство с ответницата две деца С.Х. С. и Ж.Х.С. били
предоставени на майката, а на него бил определен режим на лични контакти с тях.
Поддържа, че откакто през
В подадения по реда на чл.131 ГПК писмен
отговор ответницата изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че се грижи добре и за трите си деца, като е подпомагана в отглеждането
им от съпруга си Н.М., нейните и неговите родители. Излага доводи, че в случая
не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК,
обуславящо изменение на първоначално определените мерки относно родителските
права и личните отношения с децата. По изложените в отговора доводи и
съображения, моли за отхвърляне на исковете.
Врачанският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представените удостоверения за раждане се установява, че страните са родители
на децата С.Х. С. и Ж.Х.С..
Видно от изисканото и приложено към
настоящото дело производство по гр.д.№ 4459/2013 г. по описа на Районен съд –
гр.Враца, с влязло в законна сила решение № 908 от 13.11.2013 г., състав на
съда е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените
по време на съвместното жителство между страните две деца – С.Х. С. и Ж.Х.С. на
тяхната майка Весилина С.М., като е определил режим на лични отношения на
бащата Х.П.С. с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, за времето от 08:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния
ден, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката и на 16 март, 11 юли, 24, 25 и 26 декември в четните години. Със същото
решение, съдът е осъдил бащата да заплаща на децата, чрез тяхната майка и
законен представител месечна издръжка в размер на по 100,00 лева за всяко дете,
считано от предявяване на исковата молба /02.08.2013 г./ до настъпването на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
С разпореждане № 3668/28.04.2015 г. по
горепосоченото дело, съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза
на бащата Х.П.С. по отношение на определения с решение № 908 от 13.11.2013 г.
режим на лични отношения с децата.
От справка с изх.№ 13208/16.10.2015 г.,
издадена от ДСИ при РС – Враца се установява, че срещу ищеца е било образувано
изпълнително производство за неплащане на издръжка на двете деца. Видно от
преводно нареждане от 02.11.2015 г. дължимите суми по изпълнителното дело са
изцяло заплатени.
От представените по делото решение №
155/06.03.2014 г. по гр.д.№ 732/2014 г. и решение № 295/16.03.2015 г. по гр.д.№
387/2015 г., и двете по описа на ВрРС, постановени по молба от Х.П.С. в
производство по Закон за защита от домашно насилие се установява, че съдът е
издал заповеди за защита, с които е задължил лицето Н.Ю.М. да се въздържа от
домашно насилие спрямо детето С.Х. С., за срок от 18 месеца и по двете дела.
По делото е представено удостоверение за
доход изх.№ 719/13.11.2015 г., издадено от „БиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, в което е
отразен получения от ищеца Х.С. брутен доход за периода от м.май
По делото е представено и удостоверение
изх.№ I0233/08.02.2016 г., издадено от „Лесто продукт“ ЕООД, гр.Враца, от което се
установява, че за периода 01.02.2015 г. – 01.02.2016 г. ответницата е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 625,52 лева. Видно от представеното
удостоверение № 006-00031917/05.02.2016 г., издадено от ТП на НОИ – гр.Враца е,
че през периода от 01.08.2015 г. до 31.01.2016 г. ответицата е получила парични
обезщетения по чл.50 и 51 КСО – за бременност и раждане и по чл.54 КСО – за
отглеждане на дете, в общ размер на 1622,98 лева.
По делото е представена служебна бележка
изх.№ 14/03.02.2016 г., издадена от ЕТ „СП-90-В.Петров-Тони Петров“, в която е
отразено полученото от лицето Н.Ю.М. брутно трудово възнаграждение за периода
10.11.2014 г. до 01.09.2015 г., както и удостоверение изх.№ **********-1/05.02.2016
г., издадено от ТП на НОИ – гр.Враца за същото лице, в което е отразено, че
през периода от м.август
По делото е представен договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ с рег.№
951/21.02.1983 г., собственост на трети за делото лица.
От представеното по делото направление
за ползване на социални услуги изх.№ ЗД42/335/26.03.2014 г. се установява, че
по молба на майката В. М. до Отдел „Закрила на детето“ – гр.Враца, същата е
била насочена към ЦОП – гр.Враца с цел подкрепа в домашни условия и консултиране
в насока „Семейно консултиране и подкрепа“.
От представения по делото сигнал вх.№
2540/01.09.2014 г. от Х. П.С. – настоящ ищец до Районна прокуратура - гр.Враца
се установява, че бащата е сигнализирал компетентните органи във връзка с
неупражняването на грижи от майката по отношение на децата, упражнявано насилие
спрямо тях от втория й съпруг и създаване на прички за осъществяване на режима
му на лични отношения с тях.
Видно от представената по делото жалба
вх.№ 722/11.03.2014 г. от В. М. срещу ищеца Х.П.С. ***, сведения,
протокол за полицейско предупреждение и справка е, че ответницата е
сигнализирала компетентните органи за неправомерно поведение, вмешателство в
личния й живот и несъобразяване с постановеното решение за упражняване на
родителските права по отношение на двете им деца. Видно от справка рег.№
13343/08.04.2014 г. е, че при извършената проверка не са събрани достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер, поради което преписката е
изпратена от РУП – гр.Враца на РП – Враца с мнение за прекратяване.
Съдът не обсъжда представения към
писмения отговор от ответника социален доклад, тъй като същият касае друго дело
и не може да бъде ценен в настоящото производство, в което е изготвен актуален
такъв.
По делото е представен списък с три
имена и подписи на родители, които са дали съгласие ищецът Х.П.С. да придружава
децата им на екскурзи, спортни, културни и развлекателни мероприятия.
По делото е представена декларация от
14.05.2015 г. от ищеца, в която е декларирал съгласие да полага необходимите
грижи за сина си С.Х. С. и извън определения му със съдебното решение режим на
лични отношения, през периода от 14.05.2015 г. до 23.05.2015 г. включително.
По делото са представени две заявления
от ищеца до директора на СОУ „Никола Войводов“, гр.Враца – с вх.№
819/08.05.2015 г. и вх.№ 1100/24.06.2015 г. С първото ищецът е поискал да му
бъде отговорено в писмен вид какви са причините да не бъде допускан до
родителски срещи на децата и да бъдат ограничавани посещенията му в училището,
а с второто да му бъде заверено уверение, което да му послужи за издаване на
карта на децата за пътуване с намаление с БДЖ.
От изисканата и представена по делото
справка от Д „СП“ – гр.Враца се установява, че през периода от 25.10.2013 г. до
21.03.2016 г. дирекцията е сигнализирана с множество сигнали от страна на
бащата – настоящ ищец, в които последният изразявал съмнения относно полаганите
от страна на майката грижи за децата, че същите се отглеждат при лоши
хигиенно-битови условия, както и във връзка с упражнявано физическо насилие над
детето С. от втория съпруг на майката Н.М.. В справката е отразено още, че при
всеки един от сигналите до тях, социалните служители са извършвали проучване и
проверка, но не са констатирали риск за здравето и живота на двете деца. От
справката се установява още, че сигнал до Д „СП“ е подавала и майката – настоящ
ответник, с твърдения, че след осъществяване на режима на лични отношения между
бащата и детето С., последното се връщало болно и през цялото време ходело
облечено с едни и същи дрехи. При извършената проверка по сигнала, социалните
служители са установили, че не съществува риск от неглижиране на детето по
време на режима на лични отношения с баща му. В справката е отразено, че
последния регистриран сигнал е подаден от д-р И. от Спешен център при МБАЛ „Х.
Ботев“, която при преглед на детето С. е установила синини по тялото му. Поради
получена противоречива информация от детето и дядо му, от страна на О „ЗД“ –
Враца се предприети действия за уведомяване на РП – Враца.
Видно от изисканата и представена по
делото справка от РУП – гр.Враца е, че за периода от м.януари
От представената по делото справка от
„ЧЕЗ България“ ЕАД се установява, че през периода
По делото са представени две
съдебно-медицински удостоверения – СМУ № 74/21.03.2016 и СМУ № 78/24.03.2016
г., изготвени от съдебен лекар във връзка с освидетелстване на детето С. С..
По делото е представена епикриза на
детето С. С. във връзка с престоя му от 17.03.2016 г. до 20.03.2016 г. в МБАЛ по
неврология и психиатрия „Свети Наум“, гр.София.
В представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално
подпомагане” – гр.Враца е отразено, че при разговор с майката В. М., последната
е споделила, че има още едно дете – на
За установяване на релевантни по делото
факти и обстоятелства по искане и на двете страни по делото са разпитани
свидетелите П. Г. Т., Й.Г.К., Ц.Г.Л. и Т.К.В..
В показанията си св.П.Т. – учителка на
децата С. и Ж. разказва, че и двете деца се справят добре в училище. Свидетелката
споделя, че в последно време й е направило впечатление, че С. „като че ли
психически се затваря“, но го отдава на материала, който изучават в момента свързан
с човешкото тяло.
В показанията си св.Й.К. заявява, че
познава С. и Ж., тъй като са съученици на нейните деца. Разказва, че двете деца
често идват в дома й, поради което й е направило впечатление, че са оставяни
без надзор и никой не ги търси до късно вечер. Разказва за случай, при който е
видяла С. със скъсани обувки при положение, че навън е имало сняг, а Ж. е била
с мръсен клин в училище. Свидетелката споделя, че ходи редовно на родителските
срещи на децата си, но не е виждала там майката на С. и Ж.. Свидетелката
заявява още, че детето С. и е разказвал за случай, когато дядо му го е ритал и
бил в главата.
В показанията си св.Ц.Л. заявява, че
познава децата, тъй като са били съседи. Разказва, че е виждала двете деца
мръсни, неизкъпани и със скъсани обувки, както и че ги е хранила много пъти. Разказва
още, че пред нея детето Ж. е споделило, че майка й и „Николайчо“ не й дават да
контактува с баща си.
При разпита й св.Т.В. – домоуправител на
входа, в който живее ответницата със децата заявява, че децата живеят добре. Твърди,
че не е чула да има проблеми в семейството и има добри впечатления. Заявява, че
като е ходила да събира месечните такси е влизала в жилището и нищо лошо не е
видяла. Според свидетелката децата се гледат добре.
Изслушано в съдебно заседание детето С.
заявява, че иска да живее при баща си и при майка си. Разказва, че към момента
живее заедно с майка си и дели една стая със сестра си, а при баща му стаята е
разделена на две с параван, като едната част е боядисана в зелено, а другата в
розово.
Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК
бащата Х.С. заявява, че децата се чувстват по-добре при него, не чувстват
страх, не са бити, нахранени са и са облечени добре. Счита, че може да се грижи
за тях.
Изслушана майката на децата заявява, че
децата се чувстват добре в дома й, а от събраните по делото доказателства се
установява, че образуваните преписки са само и единствено по инициатива на
ищеца, който използва собствените си деца, за да лекува наранените си чувства.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Според чл.127 ал.2 СК, ако родителите
не постигнат споразумение относно родителските права върху детето
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето му, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Чл.59, ал.9 СК предвижда, че ако обстоятелствата се изменят съдът може да измени постановените по-рано
мерки и да определи нови.
Съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974г.,
което не е обявено за изгубило силата си, основание за иск по чл.59 ал.9 СК са изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на
детето, като под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 СК се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда
дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата
спадат: влошаване условията при родителя, на когото е
предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител,
като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но
и социалната среда и другите обстоятелства;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг
срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят
да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да
повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице.
Според решение № 331/01.11.2013 г. по гр.д.№ 2181/2013 г., IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК и в
този смисъл задължитено за съдилищата, изменението на
обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна
проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или
моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до
желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права
и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която
живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и
т.н.
Настоящият
съд намира, че в конкретния
случай се установява промяна в обстоятелствата, взети предвид от съда при
първоначалното определяне на мерките относно упражняване на родителските права
и личните отношения с двете деца. Тази промяна е свързана не със социално-битовите
условия, при които живеят децата, а с грижата и отношението на родителите към детето.
Видно от данните по делото е, че след раздялата между страните по делото,
майката на децата се е омъжила за лицето Н.Ю.М., с когото имат дете на 1 година
и 6 месеца. От представените по делото две заповеди за защита, издадени по реда
на ЗЗДН безспорно се установява, че по отношение на детето С. е било упражнено
физическо насилие от настоящия съпруг на майката Н.М.. От показанията на
разпитаната по делото св.Й.К. се установява, че детето е било подложено и на
физическо насилие от страна на своя дядо по майчина линия. Това обстоятелство
се потвърждава и от приложеното по делото СМУ № 74/2016 г., в което е отразено,
че по данни на детето нараняванията са получени от удари с юмрук и папка от
страна на дядо му. Индиция за упражнявано насилие над детето С. в семейството
на неговата майка е и отразеното в представената по делото справка от Д „СП“ –
гр.Враца, че са били сезирани със сигнал от д-р И. от Спешното отделение при
МБАЛ „Х. ***, която при преглед е констатирала синини по тялото на детето.
От събраните по делото
гласни доказателствени средства - показанията на св.Ковачева и св.Лозанова,
които съдът кредитира като обективно дадени, тъй като същите не са
заинтересовани от изхода на делото, се установява, че децата ходят със скъсани
обувки и мръсни дрехи, гладни и са оставяни без надзор.
Съдът не възприема
показанията на св.Т.В. според, която децата се гледат добре, като счита, че със
същите свидетелката цели запазване на добри съседски взаимоотношения с
ответницата и съпруга й Н.М.. Съдът не намира за необходимо да подлага на
подробен анализ показанията на св.П.Т. – учителка на децата, тъй като същите не
допринасят особено за изясняване предмета на спора. Свидетелката заявява, че
семейните проблеми не я интересуват, като разказва, че децата се справят добре
в училище, но й прави впечатление, че Стефчо психически се затваря.
Макар в изложените по-горе
мотиви, съдът да приема, че настъпилата след постановяване на решението по
гр.д.№ 4459/2013 г. промяна не е свързана със социално-битовите условия, при
които живеят децата,
то намира за необходимо да отбележи, че от представената по делото справка от
„Чез България“ ЕАД се установява, че електрозахранването в жилището, където
живеят майката и децата, многократно е било прекъсвано поради неплатени сметки.
Гореизложеното обуславя
извод за промяна в родителските качества на майката, която допуска децата й да
ходят гладни и в лош външен вид, както и в очевидната й невъзможност да подпомогне
сближаването на децата със съпруга й Николай. Видно от социалния доклад е, че
ответницата е споделила пред социалния служител, че Николай се държи по-резервирано със С. и рядко търси
контакт с него. От друга страна, съдът съобрази
изложеното в изготвения по делото социален доклад, че при проведените срещи и разговори
с двете деца, те са заявили желание да живеят при баща си. Видно още от доклада
е, че детето Ж. е споделило, че иска да живее при баща си, тъй като майка им не
им обръща достатъчно внимание. Действително, съдът не
е обвързан от това тяхно желание, но следва да вземе предвид и зачете чувствата
на децата.
Следва да се отбележи, че ответницата не ангажира никакви
доказателства установяващи качеството и вида грижи, които полага за децата,
както и доказателства оборващи твърденията на ищеца и опровергаващи или разколебаващи
представените от ищеца доказателствата.
Предвид гореизложеното
и като взе предвид интересите на децата, настоящият съд намира, че са налице
такива промени в обстоятелствата, които налагат изменение на постановените
по-рано мерки относно упражняването на родителските права и личните контакти,
като упражняването на родителските права следва да се осъществява от бащата Х.П.С..
По отношение режима на лични отношения на децата с майката,
съдът приема, че следва да се определи режим, който да осигури възможност
за пълноценни
контакти на децата с майката, за да може тя да има възможност
пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за тях. Видно от доказателствата по делото е, че
между майката и децата съществува емоционална връзка, поради което следва
да бъдат създадени условия тя
да бъде съхранена. Ето
защо, настоящият съд намира, че следва да се определи един значително
разширен режим на лични отношения между майката и децата, при който майката да има право да вижда и взема децата С. и Ж. всеки първи и трети петък, събота и неделя от
месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, на рожденните дни на децата през четните
календарни години, една седмица през Великденската ваканция на децата при четна календарна
година, една седмица през Коледната ваканция на децата през нечетна календарна
година и един месец през лятната ваканция на децата по време, което да не
съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от бащата.
С оглед предходното, съдът следва да определи
и размера на издръжката, която следва да заплаща ответницата на двете деца. С
исковата молба ищецът претендира издръжка в размер на 95,00 лева за всяко едно
от децата, но съдът приема, че така претендирания размер противоречи на закона,
тъй като е под предвидения с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК минимален
размер. При определяне размер
на дължимата от майката издръжка, съдът взе предвид, че детето С. към настоящия
момент е навършило 11 години, а сестра му Ж. 9 години. Като обичайни нужди за деца на тази възраст (за храна, дрехи, обувки, медицински грижи и
т.н.) се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По
делото не са налице данни за по-специфични потребности на децата, поради което
и с оглед обстоятелството, че майката има и друго непълнолетно дете, за което
следва да се грижи, съдът приема, че същата следва да бъде осъдена да заплаща
по 105,00 лева месечно за всяко от двете деца,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
С исковата молба ищецът не е
поискал присъждане на законна лихва върху издръжката, поради което и съдът не
следва да се произнася в тази насока.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответицата следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК възлизат на
общо 425,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Враца държавна такса в общ размер на 273,60 лв. /върху сбора от
тригодишните падежи на определените издръжки/.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката
В.С. М., ЕГН ********** с децата С.Х. С.,
ЕГН ********** и Ж.Х.С. ЕГН **********, както следва: всеки първи и трети петък,
събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, на рожденните дни на
децата през четните календарни години, една седмица през Великденската ваканция на децата
при четна календарна година, една седмица през Коледната ваканция на децата
през нечетна календарна година и един месец през лятната ваканция на децата по
време, което да не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от
бащата.
ОСЪЖДА В.С. М., ЕГН ********** да
заплаща на Х.П.С., ЕГН **********, като баща и законен представител на децата С.Х. С., ЕГН ********** и Ж.Х.С. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на по 105,00 /сто и пет/ лева за всяко дете, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: