№ 8672
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147745 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. М. Б. срещу в, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 7819,98 лева, представляваща неплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателното
плащане, с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 1568,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 11.09.2020 г. до 01.09.2022 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение, с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата в размер на 6067,20 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след като
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателното плащане,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1218,14
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.09.2020 г. до 01.09.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор се намирал с ответника в трудово
правоотношение, по което заемал длъжността „електротехник, поддръжка на сгради“ при
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1011,20 лева. Поддържа, че със заповед
№ 201 от 10.09.2020 г. трудовото му правоотношение с ответното дружество било
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Сочи, че работодателят не изплатил
дължимото му за периода 01.01.2020 г. – 11.09.2020 г. трудово възнаграждение в пълен
размер, което възлизало на сумата от 7819,98 лева. Поддържа, че ответникът не му заплатил
и дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за 6 месеца, тъй като към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По така
изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове по размер, като поддържа, че дължимото в полза на ищеца
1
трудово възнаграждение за процесния период е в по-малък размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ едно от основните задължения на работодателя е
да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд. Следователно ищецът следва да установи в процеса на
доказване, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че е
предоставил реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а в тежест
на работодателя е да установи факта, че уговореното брутно трудово възнаграждение е
заплатено.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е
прекратено със заповед от 10.09.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, както и че
работникът е престирал труд през исковия период. Така посочените обстоятелства, освен че
не са спорни между страните, но и се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, а именно допълнително споразумение №48/01.09.2018 г. към трудов договор
№ 3708/01.08.1979 г. и Заповед № 201 от 10.09.2020 г., от които се установява и че ищецът е
заемал при ответното дружество длъжността „електротехник, поддръжка на сгради“ с
първоначално уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева, а
след допълнителното споразумение в размер на 800 лева.
Следователно доколкото по делото се установява ищецът да е полагал труд при
ответника през исковия период, ответникът му дължи заплащане на възнаграждение за това,
като основният спорен по делото въпрос е свързан с размера на дължимото трудовото
възнаграждение.
Съгласно неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, неплатеното
на ищеца А. Б. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020 г. до 10.09.2020 г.
при съобразяване на извършени плащания е в размер на 7979,20 лева, от които 540,40 лева
за месец януари 2020 г., 1011,20 лева за месец февруари 2020 г., 1011,20 лева за месец март
2020 г., 1011,20 лева за месец април 2020 г., 1011,20 лева за месец май 2020 г., 1011,20 лева
за месец юни 2020 г., 1011,20 лева за месец юли 2020 г., 1011,20 лева за месец август 2020 г.
и 355,60 лева за месец септември 2020 г. По отношение на въпроса дали трудовото
възнаграждение се дължи в брутен или в нетен размер следва да бъде отбелязано, че при иск
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното
трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е
присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще
се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. За да се съберат тези
публични държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е
длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход
и осигурителните вноски (в този смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. №
6134/2014 г., по описа на ВКС, III ГО, Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009
г., по описа на ВКС, III ГО).
Предвид изложеното и доколкото не се твърди и не се доказва на ищеца да е
заплащано възнаграждение за посочения период с изключение на едно частично плащане,
посочено както от ищеца в исковата молба, така и взето предвид от вещото лице при
изготвяне на заключението, се налага извод за основателност на предявения иск.
Претенцията на ищеца за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение за периода
2
02.08.2019 г. – 05.01.2021 г., е в по-малък размер от установения дължим такъв, поради
което искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД:
При неизпълнение в срок на парично задължение съгласно чл. 86 ЗЗД длъжникът
дължи на кредитора обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ
заплащането на трудовото възнаграждение е скрепено със срок, поради което и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД работодателят изпада в забава и дължи обезщетение и без покана
от страна на работника или служителя. В КТ се съдържа специална норма относно размера
на обезщетението за забава върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение /чл. 245, ал.
2 КТ/, съгласно която разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за
съответния период. В разглеждания случай между страните не се спори, че към датата на
прекратяване на трудовия договор – 11.09.2020 г. ответникът е бил в забава за заплащане на
претендираното трудово възнаграждение. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 7819,98 лева за периода от 11.09.2020 г. до
01.09.2022 г. възлиза на сумата в размер на 1568,17 лева, в какъвто размер е и претенцията
на ищеца, поради което предявеният акцесорен иск се явява основателен и също следва да
бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, че е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, както и размера на обезщетението.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на
6067,20 лева и същото не е заплатено, поради което на основание чл. 153 ГПК съдът намира
същите за доказани. Тези обстоятелства, освен че не са спорни между страните, се
установяват и от отбелязванията в процесната заповед за прекратяване на трудовия договор,
съгласно която работодателят е постановил изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за 6 месеца, възлизащо на сумата в
размер на 6067,20 лева. Доколкото не се твърди и не се установява претендираната от ищеца
сума да е заплатена, то искът се явява основателен и също следва да бъде уважен в пълен
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
вземането за главница от 6067,20 лева:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпване на падежа на
главното задължение и изпадане на ответника в забава, а в тежест на ответника е да
установи погасяване на дълга в срок.
Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок се дължи обезщетението
заедно със законната лихва.
В разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено на 10.09.2020 г.,
поради което ответникът е следвало да изплати на ищеца обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
най-късно до 31.10.2020 г. Следователно ответното дружество е изпаднало в забава за
изплащане на обезщетението и дължи заплащането му заедно със законната лихва, считано
от 01.11.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (01.09.2022 г.). Определено по реда
на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 6067,20 лева и за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2022 г. възлиза на сумата в
размер на 1129,19 лева, до който размер и период искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1218,14 лева и за периода от
11.09.2020 г. до 31.10.2020 г. – отхвърлен.
По разноските:
3
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
който претендира такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Определено съразмерно на уважената част от исковете дължимите разноски в полза на
ищеца възлизат на сумата в размер на 1989,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на претенция и данни за такива, разноски
не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 663,38 лева, както и депозит за допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, който съразмерно на уважената част от исковете е в размер
на 298,40 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА в, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Яворов, бл. 73,
вх. 1, ет. 2, ап. 4, да заплати на А. М. Б., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Средорек“
№ 16, вх. А, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в размер на 7819,98 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020 г. до
10.09.2020 г., ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 1568,17 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.09.2020 г. до 01.09.2022
г. върху неизплатеното трудово възнаграждение, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в
размер на 6067,20 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1129,19 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2022 г. върху
вземането за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 1989,33 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1129,19 лева до пълния предявен размер от 1218,14 лева и
за периода от 11.09.2020 г. до 31.10.2020 г.
ОСЪЖДА в, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Яворов, бл. 73,
вх. 1, ет. 2, ап. 4, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в
размер на 663,38 лева - държавна такса и сумата в размер на 298,40 лева – депозит за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4