РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20203110110261 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ ****" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, ***, бул. „***" №
***, срещу К. Б. Т. с ЕГН ********** , с адрес: град ***обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 269,03 лева,
представляваща 1/2 от дължима главница за незаплатена електрическа
енергия за обект с абонатен номер ***, клиентски № ***, с адрес на
потребление: гр. ****, за която е издадена Фактура № ****г. за сумата от
обща 4 538,06 лева за период на потребление от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 86,35 лева, представляваща 1/2 от дължимо
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за
периода от 09.09.2019 г. до 24.01.2020 г.; за които суми е издадена Заповед №
*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че процесната сума за главница
представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима от ответника, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Счита, че е налице правно основание за корекцията, като
се позовава на действащите към момента на извършване на проверката
1
ПИКЕЕ и конкретно на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Посочва, че процесното
количество електрическа енергия е отчетено от метрологично годно СТИ, че е
действително потребено и отчетено в невизуализиран регистър на
електромера.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „***" АД, като ищцовото дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява, че на 25.09.2018
г. е извършена техническа проверка в обекта на абоната, като са отчетени
показания в регистър 1.8.3., а съгласно констативен протокол от извършена
експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди", РО - *** налице
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия на тарифа 3 - 024035,2 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, не
е отчетена и заплатена от абоната. На тази основа, „***" АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното
количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър
1.8.3. Ищцовото дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковите си
претенции. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в която сочи, че намира същата за допустима, но по
съществото си неоснователна. Твърди, че действително с лицето В.С. са
съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот, който
придобили по време на брака им. Сочи, че бракът между тях бил прекратен с
Решение № *** г. постановено по гр.д. № *** г., по описа на Районен съд -
***. Със същото решение съдът постановил семейното жилище, а именно
това в град ***, да се ползва от съпругата В.С.. Ответникът твърди, че от
момента на фактическата му раздяла с бившата му съпруга, не обитава
горепосочения недвижим имот, а към момента на подаване на отговора,
ползвател на имота е ПЛ. К. Б.. Предвид горното счита предявения иск за
неоснователен и моли за оставянето му без уважение.
Ответникът прави искане на основание чл. 219 от ГПК като трети лица
помагачи на негова страна да бъдат привлечени фактическите ползватели на
апартамента, а именно: В. П. СТ. с ЕГН ********** и ПЛ. К. Б. с ЕГН
**********, с адрес в гр. ***. Моли за допускане на един свидетел за
установяване на твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
По същество моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
2
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
От приложеното ч. гр. д. № **** по описа на РС-***се установява, че в
полза на ищеца по разпореждане на съда е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК, материализираща сумите предмет на настоящата искова претенция.
Заповедта е връчена на ответника-длъжник на 06.07.2020 г., като срещу
същата е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК на 15.07.2020 г.
Ищецът е уведомен за стореното оспорване на вземанията му на
23.07.2020 г., като в указания му едномесечен срок е подал сезиралата съда
искова молба с искане за приемане за установено между страните, че
оспорващият длъжник му дължи процесните парични вземания.
На 25.09.2018 г. служители на „*** АД са извършили проверка на СТИ
фабр. № *** на обект на ответника, находящ се в гр. ***, в присъствието на
двама свидетели, доколкото потребителят е осъствал при извършване на
проверката. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507140 и е
изпратен за проверка в БИМ при показания 003798 кВТч – нощна тарифа /Т1/
и *** – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № *** който е подписан от служителите в
присъствието на свидетелите.
От Констативен протокол № *** г. на Българския институт по
метрология се установява, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената енергия
се разпределя върху невизуализирана на дисплея тарифа 1.8.3 и е в размер на
024035,2 кWh Констатирано е още, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка от “***” АД е изпратено
уведомление до ответника, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия.
От представеното становище за начисление на електрическа енергия от
23.08.2019 г. се установява, че е начислена общо 24 035 кВТч енергия за
периода 26.09.2017 г. – 25.09.2018 г. на обща стойност 4 538,06 лева
съобразно Фактура № ***., която е изпратена на ответника.
От протокол за монтаж № *** от 13.11.2015 г. се установява, че
процесният електромер е с нулеви показания на дневна и нощна тарифа към
датата на монтирането му в електроснабдения имот на ответника.
От представения по делото препис от Решение № *** г. постановено по
гр.д. № *** по описа на Районен съд – Варна се установява, че бракът между
ответника и В.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище е
предоставено на съпругата.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа
3
експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено,
обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на
извършване на проверката – 25.09.2018 г., процесният електромер е бил в
срок на метрологична годност, т.е. уредът е бил годно техническо средство за
измерване на ел. енергия. В съдебно заседание вещото лице излага
предположение, че щом към датата на монтаж -2015г. видимите регистри са с
нулеви показания, то и скритите такива са с нулеви показания. Извършеното
неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в
пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна и 1.8.2
дневна енергия. Вещото лице сочи, че не може да се установи с точност в кой
момент е извършено вмешателството, респектвино не може да се определи от
кой момент е започнало натрупването на показания в скрития регистър, тъй
като е възможно да се променят датата и часовете на електромера. Вещото
лице е посочило, че извършението математически изчисления по
корекционната процедура са аритметично точни съгласно съответната
методика и цените на ел. енергията е правилна така, както е определена от
КЕВР. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама
свидетели, по един в полза на всяка от страните.
От разпита на свидетеля В. Д. Г., се установява, че същият е съставил
процесния констативен протокол от извършената на 25.09.2018г. проверка.
Свидетелят сочи, че при проверка на СТИ с лаптоп с колегата му установили,
че електромерът отчита енергия и в невизуализиран регистър. След като
установили това, служителите на дружеството демонтирали СТИ, поставили
го в найлонов плик, запечаталия го и го пломбирали, след което го изпратили
в БИМ.
От показанията на свидетелката ***, допусната до разпит в полза на
ответната страна се установява, че ответникът и бившата му съпруга са
собственици на процесния обект на потребление, находящ се в кв. „***.
Свидетелката сочи, че живее на съпружески начала с ответника, като обитават
собственото жилище от месец юни 2017г. Свидетелката сочи, че след
развода на ответника с бившата му съпруга през май месец 2017г., в
жилището в кв. „Чайка“ останали да живеят двете деца на Камен, а мейка им
живеела извън страната, но когато се върнела в България, също живеела в
апартамента. Ответникът въобще не стъпвал в това жилище, като дори му е
бил взет ключът.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
отвтеникът дължи процесните суми, представляващи стойността на служебно
начислена електроенергия за извършена корекция на сметка при неизмерване
4
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, ведно с
обезщетението за забава. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
отвтеника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на иска – соченото облигационно правоотношение с
ответника; законосъобразността на процедурата по проверката, включително
съгласно ПИКЕЕ и ОУ; доставянето до имота на ответника на количество ел.
енергия на порцесната стойност, за фактурирания период; изпадането в
забава на потребителя; размера на исковете.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си, а при установяване на горното да
докаже, че е погасил претендираните суми.
От събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение, по силата на което ищецът продава на ответника
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати
определена цена. Доводите на ответника, че същият не притежава качеството
потребител на ел. енергия, доколкото в процесния период не е живял в имота,
са несъстоятелни. Макар по делото да са представени доказателства, от които
да се установява, че с Решение на РС Варна обектът на потребление, в
качеството му на семейно жилище е предоставен за ползване на бившата
съпруга на ответника, то доколкото ответникът е собственик на ½ от него, той
следва да бъде възприет като потребител на електроенергията, съобразно т. 1
от ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че
бившите съпрузи като съсобственици, дължат цената на доставената енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която имот е предоставен за ползване, освен ако ползвателят
на имота не е прехвърлил партидите на свое име. В настоящото производство
не са налице данни за промяна на партидите, дори напротив, установява се, че
същите дори не са прехвърлени на името на ответника и неговата съпруга,
след закупуване на жилището.
В редица решения на ВКС /Например, Решение № 115 от 20.05.2015 г.
по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д.
№ 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№
2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ
бр. 54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със
съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението
5
на Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на „***“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в
сила на 07.09.2014 г./ е предвидена възможността при корекция на фактурата
в седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до клиента, която
разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно,
с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение №
ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което
същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното
дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в
отношенията си с клиентите *** ще прилага действалите преди 07.09.2014 г.
ОУ, а именно тези одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В
чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване
на клиента, поради което изпратеното уведомление е в съответствие със
законовото изискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в
редакцията и след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и
́
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване
на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени
изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. – в
сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила от 23.11.2018
г., то съдът приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните
си законови правомощия.
След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат
6
реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би
означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и
стабилност, уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката /25.09.2018 г./ чл. 50 от
ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на
ВКС е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо
операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер
поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на средството за търговско измерване. В мотивите към решението
се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ се прилага в
хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна
намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на
доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, е
сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното
устройство, а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на
вещото лице СТИ е било технически изправно, поради което правилно е
отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше доказано и
наличието на грешно въведени в информационната база данни технически
параметри на електромера. Нещо повече, дори не са въведени такива
твърдения от страна на ищцовото дружество.
От изложеното по-горе следва да се приеме, че в случая не е налице
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ(отм.). Анализът на доказателствата по делото
7
не дава основание да се изведе извод, че начисленото количество ел. енергия,
макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от
ответника и потребено в обекта на потребление, респективно не е налице и
другото посоченото от ищеца основание, а именно чл. 183 от ЗЗД.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на
ищеца на дата 13.11.2015 г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради
което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта
на абоната в посочения процесен период, а не в по-ранен момент, преди дата
на монтажа на средството за търговско измерване.
Както се изясни от заключението на назначеното по делото вещо лице,
не може да се установи кога точно е извършено претарифирането на
електромера, както и от кога е започнало да се отчита количество ел. енергия
в невизуализирания регистър. Вещото лице сочи, че е възможно да се
променят дата и часът на електромера, поради което и е напълно невъзможно
да се установи от кога датира неправомерното въздействие.
Тоест, от така установеното от вещото лице и при така установените
технически характеристики на процесното СТИ, не би могло да се приеме със
сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 е преминало през
електромера след датата на монтажа му на адреса на потребление на
ответника. Това обстоятелство не може да се установи и от протокола за
монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на визуализираните
тарифи – дневна и нощна.
Без данни за показанията на електромера по всички регистри при
неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на
"Електроразпределение – Север" АД-Варна) подобен извод е необоснован.
Тоест, по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи
при условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера
по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а очевидно е било възможно да
бъдат изчетени показанията на всички тарифи на СТИ, преди същото да бъде
монтирано, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т.
нар. "скрити" или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат
"прочетени" от служителите на „Електроразпределение Север" АД-Варна.
При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола от 2015 г., което
обстоятелство в още по-голяма степен засилва съмнението в това, дали и при
монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във
всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали, но не
са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
За да възникне задължението на купувача да плати цената на
получената от него вещ, то доставчикът следва да докаже, че е доставил
8
действително вещта, стоката или услугата. От значение за решаване на спора
в случая е и да се докаже периодът, в който се претендира, че е доставена
електроенергията. Същият има обуславящо значение относно размера на
претенцията, тъй като без да е доказан той, не би могла да се изчисли
стойността не ел.енергията, която съгласно решения на КЕВР, бива
променяна ежегодно. Предвид липсата на яснота кога точно е преминала
процесната електроенергия през монтираното в обекта на потребление на
ответника СТИ, не става ясно и как *** е изготвило становището от
23.08.2019г., в което са посочени конкретни подпериоди, за които се
дължи заплащане на ел. енергия.
По тези съображения процесната сума от 2 269,03 лева,
представляваща 1/2 от дължима главница за незаплатена електрическа
енергия за обект с абонатен номер ***, клиентски № *** с адрес на
потребление: гр. *** за периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., е
недължима, доколкото по делото не се установи същата да е доставена и да е
преминала през процесното СТИ в горепосочения период или поне след
датата на монтажа на електромера в обекта на потребление на ответника.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че за ответника не е
възникнало задължение да заплати нейната цена, нито на основание чл. 183 от
ЗЗД, нито на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), поради което предявеният
положителен установителен иск е неоснователен и като такъв същият следва
да бъде отхвърлен
Доколкото главният иск е неоснователен, то неоснователен е и
обусловеният от него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, поради което и
той следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски по
повод осъществената защита по неоснователна искова молба. Същият
претендира разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно представения Договор за правна помощ и
съдействие от 14.12.2020г. Срещу така заявената претенция не е релевирано
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 пт ГПК, поради което
същата следва да бъде приета за основателна и следва да бъде уважена.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД с ЕИК *** против К. Б. Т. с
ЕГН **********, с адрес: град ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
9
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 269,03 лв. /две
хиляди двеста шестдесет и девет лева и три стотинки/, представляваща
1/2 от дължима главница за незаплатена електрическа енергия за обект с
абонатен номер *** клиентски № ***с адрес на потребление: гр. ***за която е
издадена Фактура № *** г. за сумата от общо 4 538,06 лева за период на
потребление от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 86,35
лв. /осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ , представляваща 1/2
от дължимо обезщетение за забава за заплащане горното задължение,
начислено за периода от 09.09.2019 г. до 24.01.2020 г.; за които суми е
издадена Заповед № 1254/02.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2460/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53
състав.
ОСЪДЖА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ ***” АД с ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Т. с ЕГН
**********, с адрес: град **** сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на В. П. СТ. с ЕГН
********** и ПЛ. К. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. ****, в качеството
им на трети лица помагачи на страна на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10