О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
Софийски градски съд , Гражданско отделение, ІI „Б“ състав
в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година , в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от председателя гр.дело №8965 по описа за 2019 г,
за да се произнесе , взе предвид следното :
При
служебна проверка за допустимостта на производството съдът констатира следното
:
Производството
е образувано по жалба вх.№73126 от 28.05.2018 г на „Б.“ ЕООД *** срещу акт за
задържане на стоки №0098924/22 май 2018 г издаден от митнически служител към Митница
„Аерогара София“ на „Агенция Митници“ .
Жалбоподателят
счита , че в акта за задържане и протокола за митническа проверка има множество
непълноти и противоречия . Съгласно чл.79а ал.1 ЗМГО /отм./ митническите органи
следва да имат основание да предполагат , че е нарушена търговска марка . В
случая не е ясен носителят на правата и какви са тези права. Нарушени са целите
на Регламент №608/13 г на ЕС . Т.нар.“марка“ върху шапките е само естетическа
украса .
В молба от 25.92.2020 г жалбоподателят счита , че
има правен интерес да установи дали стоката е задържана правомерно , а освен
това не бил допуснат в производството пред СРП .
Жалбата е
подадена в срок , но е процесуално
недопустима .
В случая
е налице акт на митнически орган за задържане на стоки поради възникнали
съмнения за нарушаване на права на интелектуална собственост на търговска марка
по Регламент (ЕС) №608/2013 на ЕП и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост,
осъществявана от митническите органи . Касае се за мярка за граничен контрол ,
която има привременен характер , като видно от Регламента и чл.79а ал.4
ЗМГО /отм./ задържаните стоки или се унищожават , или се връщат на техния
притежател. Задържането на стоката няма самостоятелен характер , нито
представлява произнасяне по правата на търговска марка или по собствеността върху
стоката .
Според настоящия съд към датата на подаване на жалбата
жалбоподателят е имал правен интерес от нея , доколкото стоките са
съществували , би могло да се отмени задържането им и същите да му бъдат предадени/върнати
. Този интерес обаче е отпаднал към настоящия момент поради следното .
С постановление от 14.12.2018 г на Софийска районна
прокуратура ; ДП №15217/18 г по 01 РПУ-София е прекратено и е постановено
отнемане в полза на държавата и унищожаване на процесните
4316 броя шапки с козирки .
Според писмо от 21.05.2020 г на СРП постановлението за
отнемане в полза на държавата не е обжалвано от заинтересовано лице .
След ново постановление на СРС от 30.12.2019 г , заповед
на директора на СДВР от 10.04.2020 г и протокол от 12.05.2020 г шапките с
козирки са унищожени чрез нарязване.
Следователно , обектът на привременните мерки първо
е престанал да бъде собственост на жалбоподателя /станал е държавна
собственост/ , а впоследствие е унищожен . Към настоящия момент липсва
правен интерес да се обжалва задържането на стоката , тъй като същата вече не е
„задържана“ , унищожена е и няма как да се върне на жалбоподателя .
Отделно , самото отнемане на стоката в полза на
държавата и унищожаването й е станало по разпореждане на други държавни
органи /прокуратурата , СДВР/ , а не на ответника или на друг орган на
Агенция „Митници“ . Жалбоподателят може да защити правата си по реда на НПК или
по общия исков ред , но няма правен интерес от процесната жалба и същата е
недопустима .
Налага се
изводът , че на основание чл.159 т.4 АПК жалбата трябва да се остави без
разглеждане и производството по делото да се прекрати .
Водим
от горното ; СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№73126 от 28.05.2018 г на „Б.“ ЕООД *** срещу акт за задържане на
стоки №0098924/22 май 2018 г издаден от митнически служител към Митница
„Аерогара София“ на „Агенция Митници“ ; и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№8965/19 г по описа на СГС , II „Б“ състав .
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението
до жалбоподателя .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :