РЕШЕНИЕ
гр.София., 25.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
3288 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Н. твърди, че е
собственик на УПИ VІІІ-57 с площ от 1120 кв.м. и на УПИ XІV-57 с площ от 755 кв.м. по плана на гр.София, кв.*****, в.з.К.. През 1978
-79г. наследодателят на ищеца построил в УПИ VІІІ-57 едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 32кв.м. Изградена била от тухли и железобетон,
измазана. Двата имота не били отделени с ограда и представлявали едно дворно
място. През м.април 2008г. ищецът посетил имота си, за да напръска засадените в
имота дръвчета. Следващото му посещение било на 12.07.2008г., когато установил,
че къщата я нямало, дърветата били изрязани, а катинара на вратата бил сменен.
Мястото било празно. Ищецът се оплакал в РПУ и след проверка се установило че
ответникът бил закупил имота с нот.акт
№104/14.02.2008г. и не допуснал ищеца до имота. Ищецът сочи, че ответника е
разрушил сградата и моли съда да го осъди да му заплати сумата 88 000лв.,
представляваща необходимата стойност за изграждане на разрушената едноетажна жилищна сграда.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че при въвеждането
му във владение в имота на 18.04.2008г. от продавача на същия, имотът му е
предаден празен, в съответствие със задължението му по предварителния договор
от 28.01.2008г. и анекса към него от 14.02.2008г. Закупил е имота като празно
място. Оспорва съществуването на постройка в имота и моли съда да отхвърли
иска. Претендира за разноски.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, във връзка с обясненията на
страните, установи следното от фактическа страна:
С решение от
25.03.2010г. по гр.д.№ 31960/2008г. на СРС, влязло в сила на 30.10.2013г. е
признато за установено по иск по чл.108 от ЗС срещу ответника Й.Р.Г., че ищецът
Н.М.Н. е собственик на УПИ VІІІ-57 от
1109 кв.м. м.К. и на УПИ XІV-57
с площ от 890 кв.м. в същата местност, като Й.Г. е осъден да му предаде
владението върху имотите.
Настоящите страни,
идентични със страните по гр.д.№ 31960/2008г. на СРС, не спорят, че имотите предмет
на спор по гр.д.№ 31960/2008г. на СРС са идентични с процесните
два имота. Спор съществува досежно това, дали върху
имотите е имало застроена едноетажна жилищна сграда и дали тя, в случай че е
съществувала, е била разрушена от ответника.
Във връзка с
твърдението си, че в имота е била застроена сграда, ищецът представя: писмо №
9644/26.11.1964г. на началник отдел при Благоевски
РНС, адресирано до него и неговия баща, че в парцел VІІІ-57 се разрешава
застрояване на вила с допустима височина етаж и половина и максимално застроена
площ 60 кв.м.; утвърден архитектурен проект за изграждане на вилна сграда на 1
етаж. от 20.12.1997г., молба за узаконяване от 10.12.1997г. подадена от ищеца
до С.О., конструктивна експертиза от 7.12.1997г., изготвена от инж.Б., че построената
в парцел VІІІ-57 вила отговаря на архитектурния проект по фасади и вътрешно
разпределение, и че е безопасна за обитаване, констативен акт от 30.12.97г. на С.О.,
р-н Витоша, подписан от К.Н., техник, която е извършила проверка на место на
имота и е установила, че изготвените проекти-заснемане за узаконяване на
вилната сграда в парцел VІІІ-57 отговарят на действителното изпълнение; Акт за
узаконяване на вилната сграда №1/13.01.1998г., издаден от главния архитект на С.О.,
р-н Витоша.
Ответникът е оспорил
автентичността на акта за узаконяване, конструктивната експертиза и
констативния акт досежно авторството на подписалите
ги лица. Открито е производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с
установяване дали подписите са изпълнени от посочените в документите писма
съдът е назначил почеркови експертизи.
Досежно
подписа в архитектурен проект за
изграждане на вилна сграда на 1 етаж от 20.12.1997г., издаден от главния
архитект на С.О., р-н Витоша, вещото лице е установило, че подписът, положен
след гл.архитект и удостоверен с щемпел с кръгъл печат на С.О., р-н Витоша, за утвърждаване
на архитектурен проект на едносемейна вила в кв.16 пар.VІІ-57 не е положен от Г.Н.С.-гл.архитект на С.О., р-н
Витоша. По отношение на подписа на К.Н.в констативен акт от 30.12.1997г.
заключението е, че се касае за ксеросно копие на
подпис, положен от К.Н.. Същото заключение е дадено и за подписа на инж.Б.,
положен в конструктивната експертиза. В с.з. вещото лице уточнява, че не е
разполагал с оригиналите на документите, които са липсвали в общината и затова
дава заключение, че подписите са копия на подписите на лицата. По отношение на
подписа за гл.архитект на С.О. р-н
Витоша в акт за узаконяване №1/13.01.1998г. вещото лице установява, че той е
положен от Г.Н.С..
Разпитани са две групи
свидетели – на ищеца и на ответника, които дават разнопосочни показания.
Свидетелите на ищеца
установяват следното:
Св.Н., съсед на ищеца,
установява че живее в кв.***** срещу парцела на ищеца от много години. През
1980г. парцелът на Н.бил застроен от него и от баща му М.. Постройката била
едноетажна масивна къща, изградена от тухли, била измазана, имала врати, прозорци.
През пролетта на 2008г. – април или май, дошла една фирма, която била закупила
мястото и за една седмица работниците разчистили целия двор. Съборили къщата и
казали, че ще строят кооперация. Работниците били 6-7 човека, имало и багер
вкаран вътре.
Св.Сабина Б.а, сестра
на съпругата на ищеца си спомня, че като строителен инженер помагала на бащата
на ищеца, М., в изграждането на последната плоча на къщата. Тя била завършена с
покрив и в състояние за експлоатация. Намерението им било да я ползват през
лятото. Спомня, си че за 18.04.2008г. /рождения ден на майката на ищеца/ сестра
й донесла плодове от къщата. Съхранявали ги в стаите, както всяка година. През
юни или юли същата година си спомня, че говорела със сестра си по телефона,
съпругът на сестра й се върнал от ***** пребледнял и казал, че дърветата били
изгорени, къщата – разрушена заедно с цялото имущество в нея. Два дни по-късно
свидетелката посетила имота и установила че току-що е разрушена сградата,
разбивано било с канго, мазето било изчистено, но с
остатъци от строителни материали и шахтата на къщата. По целия двор имало
купчини полуобгорели дървета. Оградата я нямало.
Имало съвсем нова ограда и то с различен подход към имота, имало изработена
дренажна система, което според свидетеля, която е и вещо лице към съда, било
извършено с участието на общината. Било получено ново градоустройствено решение
от общината, защото подходът към улицата бил на друго място.
Свидетелите на
ответника установяват следното:
Св.Е.Т.установява,
че в края на 2007г. ответникът, с когото са приятели му споделил, че си търси
хубаво място, за да си строи къща. Свидетелят имал Е.н приятел Б., за когото
знаел че продава някакво място. Свързал ги като предложил на ответника да
погледне мястото. Видели го и ответника го харесал. Имал притеснения за едно
голямо дърво в ъгъла на имота как ще го махне и дали ще му позволят. Б. и той
бил там. Според свидетеля мястото било празно, нищо нямало на него, не било
стопанисвано. Б. обяснил, че родителите му били болни и не можели да се грижат
за него. Б. и Й. се разбрали първо да се изчисти мястото, да се загради, да се
постави катинар. Някъде през м.април било разчистено.
Св.В.Ц.,
познава ответника покрай приятеля си Е.. Знаел от Б., таксиметров шофьор в ж.к.Надежда, че продава място в *****. Ходили с Й. да
видят имота. През януари или февруари 2008г. отишли - било заледено, студено,
имало много храсталаци. Спомня си, че ответникът се разбрал с Б. да почисти
мястото и други допълнителни работи покрай продажбата. Следващия път ходил след
2-3 месеца. Мястото било изчистено от храстите, било оградено, постройка
нямало. Първият път като ходил също нямало постройка. Имало много храсти и една
върба, плодни дървета също нямало. Не е виждал и основи на къща.
Представено
е писмо от ЧЕЗ България, видно от което дружеството няма сключен договор за
продажба на ел.енергия за процесния имот , както и
няма открити документи от искане за сключване на договор за продажба.
По делото е назначена
техническа експертиза, която да събере информация в съществуващата база данни
на програмата „Гугъл Земя“ за състоянието на процесния имот и по-конкретно дали в него е имало построена
сграда. Вещото лице уточнява, че за целите на програмата Гугъл
земя компанията Гугъл събира данни за изображения от
повърхността на земята, както от свои източници, така и от външни фирми,
организации и частни лица. Ползват се космически и сателитни снимки и др. Почти
е невъзможно обвързването на изображението на конкретна точка от земното кълбо
с конкретна дата на заснемането. Датата, която се визуализира на показваните
изображения може да означава дата на придобиване на снимката от компанията,
датата на публикуване в масивите на програмата, датата на заснемане на
изображението. За конкретния имот за периода 14.03.2008г. – 30.05.2008г. има
едно изображение, което е заснето в този период. Представените от ищеца по
делото снимки на имота са налични в масивите на програмата Гугъл
земя. В с.з. вещото лице визуализира на техническо средство /преносим компютър/
в реално време изображения на процесния имот на дати
27.03.2003г., 11.07.2007г., 14.03.2008г. и 30.05.2008г. Страните не стигнаха до
Е.нно разбиране какво е видимо от снимките. Те са
приложени към делото и отразяват точно това което съдът и страните възприеха
визуално на техническото средство в реално време. Съдът намира, след внимателно
проучване на снимките, че на снимката на 14.03.2008г. и на снимката на
27.03.2003г. е видимо позиционирана постройка в процесния
имот, очертан на снимките за удобство от вещото лице. На снимката от
30.05.2008г. сградата не съществува. Останало е петно на нейното място -
вероятно остатъци строителни материали.
Постройката е отразена
в информационната система на ГИС София /л.10/. Липсва от кадастралния план, въз
основа на който С.О., р-н Витоша издава приложените по делото скици. Общината
не съхранява копие на застроителния план на процесната сграда.
Ответникът е придобил
имота с нот.акт от 14.02.2008г. в който имотът е
записан като незастроен. Представен е предварителен договор от 28.01.2008г.
сключен между продавачите на имота Б. П., Г.П. и Ж.П. и купувача Й.Г.,
настоящия ответник, съгласно който продавачите се задължават да прехвърлят на
купувача или на посочено от него лица собствеността върху УПИ VІІІ-57 и УПИ XІV-57, и двата незастроени. В т.11
е записано, че продавачите се задължават да предадат имотите като празни УПИ,
като същите се задължават за своя сметка да съборят и разчистят терените от
всички съществуващи сгради, постройки, огради и др. такива до датата на
сключване на окончателния договор в нотариална форма. С анекс от 14.02.2008г. е
уговорено че предаването на владението върху имота се удължава до 30.04.2008г.
поради лошите зимни условия. Представен е и протокол от 18.04.2008г. за
фактическо предаване на имота от продавачите на купувача.
Въз основа на така
събраните многобройни доказателства, съдът приема за доказано, че в УПИ VІІІ-57
е имало изградена едноетажна постройка, която по изпълнение отговаря на
описаното в акт за узаконяване от 1998г. Съществуването на постройката се
установи както от документацията по изграждането й, така и от техническата
експертиза. Снимките до м.март 2008г. отразяват съществуването на сграда. Такава
е отразена и в информационната система на ГИС, която също заснема реалното
състояние на имотите. За съществуването на постройка косвено признава и
ответника, който в предварителния договор, представен от него, е записал, че
продавачите следва да съборят и разчистят терена. Действително в общината
липсва документация за съществуващата сграда, липсват данни за узаконяването й,
но причините за това може да са от различно естество и не са определящи за изводите
на съда. Представен е акт за узаконяване на сградата, чиято автентичност се
установи посредством графологическа експертиза.
Следователно сградата е била изградена и узаконена, а защо не е нанесена на
плана е въпрос извън релевантните обстоятелства по делото. Показанията на
свидетелите на ответника, че в мястото нямало сграда са в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства и СТЕ, поради което съдът не ги крЕ.тира. Следва да се извадят от доказателствения
материал утвърден архитектурен проект за изграждане на вилна сграда на 1 етаж.
от 20.12.1997г. , конструктивна експертиза от 7.12.1997г. , изготвена от инж.Б.
и констативен акт от 30.12.97г. на С.О., р-н Витоша, подписан от К.Н., техник.
Последните два документа са представени като копия, оригиналите им не са
налични в общината или другаде, поради което вещото лице не може да даде
категорично заключение за автентичността на подписите на двете лица.
Утвърденият архитектурен проект не е подписан от главния архитект, съобразно почерковата експертиза. Това обаче е видно и на пръв
поглед, тъй като е подписано със запетая пред длъжността и следователно от лице
различно от главния архитект. Липсват обаче доказателства кое е това лице,
имало ли е правомощия да подписва този документ и т.н. поради това и трите
документа следва да се изключат от доказателствата по делото. Не може с
категоричност да се установи дали тези документи са неистински.
В периода 14.03 - 30.05.2008г.
постройката е била разрушена /така СТЕ/. Според св.Б.а в дните прЕ. 18.04.2008г. постройката е съществувала.
Назначената съдебно
техническа оценъчна експертиза установява, че стойността на разрушената вилна
сграда към м.май 2008г. е била 31 765лв. Стойността на разходите за
изграждането на тази постройка като нова към м.май 2008г. са 45 057лв.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи врЕ.те,
които виновно е причинил другиму. Т.е. отговорността за непозволено увреждане
се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите врЕ..
Вината се предполага до доказване на противното.
Постройката е съборена
след като ответникът е закупил имота на 14.02.2008г. Представените
предварителен договор, анекс към него и протокол за предаване на фактическо
владение са частни документи по см. на чл.180 от ГПК. По отношение на същите
липсва достоверна дата, поради което съдът не може да приеме, че ответникът е
завладял имота едва на 18.04.2008г. Нито предварителния договор нито анекса към
него са вписани в нотариалния акт от 14.02.2008г. В нотариалния акт липсва
изрична уговорка кога собственикът на имота влиза във владение на същия,
следователно следва да се приеме, че влиза веднага. Ответникът е бил във
владение на имота и именно той е разпорЕ.л
разрушаването на постройката. Дори в
изявлението, което е направил в предварителния договор, става ясно, че е
възложил на продавачите да разчистят имот от постройки. Дали то е физически извършено
от продавачите, на които е възложил, дали от наета от него фирма /така
показанията на св.Н./ не променя извършването на деликт.
Ответникът не е бил собственик на имота и не е имал право да разрушава чужда
собственост. От противоправното му поведение за ищеца
са настъпили врЕ., пряка послЕ.ца от деянието. Ищецът е загубил постройката, накърнено е
негово правно защитено благо. Вината на ответника се презумира,
като липсват доказателства, че той не е знаел че постройката принадлежи на
друг. Ответникът следва да бъде осъден да поправи вредата, причинена на ищеца
като му заплати толкова, колкото е необходимо да се построи същата сграда.
Съгласно заключението на вещото лице това е сумата от 45 057лв. Същата се
дължи ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба /така както е
поискано/ до окончателното изплащане.
Тук естествено се
повдига въпроса дали настоящия състав не е обвързан с решението по гр.д.№
31 960/2008г. на СРС, което е изминало целия инстанционен
контрол и в което съдът е приел, че ответникът не е унищожил движимите вещи и
плодните дръвчета, който са се намирали в имота на ищеца. Действително
противоречието в съдебните решения не е полезно за страните по делото, които са
едни и същи и в двете съдебни производства. Силата на пресъдено
нещо в решението по гр.д.№
31 960/2008г. на СРС не се разпростира върху настоящия правен спор. Мотивите,
в които съдебните състави са приели, че липсват доказателства за извършен от
ответника деликт не са задължителни за настоящия
съдебен състав. Събраните в настоящото производство доказателства установяват
друга фактическа обстановка и друг изход на спора. Вероятно развитието на
технологиите също способства за това. В българското, а и в континенталното
право липсва принципа на общностното право Collateral
estoppel или преклузия по спорен
въпрос. Въпроса дали ответникът е извършил деликт по
отношение на сградата не е решен със сила на пресъдено
нещо в предходното съдебно производство, поради което няма пречка съдът в
настоящото производство да стигне до друг правен извод.
По разноските
Ищецът претендира
заплащане на разноски по представен списък - 1271лв. разноски и 10 000лв.
адвокатски хонорар. Представил е договор за правна помощ от 1.08.2008г.
Ответникът претендира
600лв. разноски и 6500лв. адвокатски хонорар. Възразява по възнаграждението за
адвокат на ищеца. Ищецът не възразява по списъка на ответника.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него
разноски съобразно уважената част от иска /51,20%/.
Претендираното
от ищеца възнаграждение не е прекомерно с оглед продължителността на настоящия
спор - 9 години. Общият размер разноски, които се следват на ищеца са в размер
на 5770,75лв.
На основание чл.78 ал.3
от ГПК на ответника се следват разноските съобразно отхвърлената част от иска
/48,80%/ или 5770,75лв.
След компенсация на
насрещните задължения на двете страни за разноски, никоя не дължи на другата
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й.Р.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Н.М.Н.
, ЕГН ********** ***, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 45 057лв., ведно
със законната лихва от 4.08.2008г. до окончателното изплащане, представляваща необходимата
стойност за изграждане на разрушената му едноетажна жилищна сграда, построена в
УПИ VІІІ-57 в кв.16 по плана на гр.София, кв.*****, в.з.К.–Іч.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 88 000лв. като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: