Решение по дело №1404/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260376

 

гр. Пловдив 13.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                        Председател: Пламен Чакалов                                                                                        

                                                                                               Членове: Румяна Андреева

Бранимир Василев

                                                                                                                                  

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1404 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 1441/15.04.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ^-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9083/2012г., с което се обявява за недействителен по отношение на Министерство на вътрешните работи със седалище в гр. София, с адрес за призоваване – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, и по отношение на Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес в гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, договора сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том VІ, рег. № **, дело № **/2018 г. на Нотариус рег. № 179 – Светлана Запрянова, с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № ***/09.10.2018 г., Акт № **, том **, дело № **/18 г., сключен между Б.А.Г. и А. Х.Г., от една страна, в качеството им на „дарители” и от друга – М.Х. Г., в качеството й на „дарена”, в частта му, в която  А. Х.Г. е дарил на сестра си М.Х. Г. притежаваната от него ½ ид. ч. от следния недвижим имот, придобит през време на брака му с Б. А.Г. : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.994.5.8 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, Община Пловдив, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ****, ап. 8/28, който самостоятелен обект се намира в сграда 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.994 с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, с площ на жилището : 71.54 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, баня - тоалетна, антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж 56784.511.994.5.7, под обекта 56784.511.994.5.5, над обекта 56784.511.994.5.11, ведно с прилежащи части : изба № 20, с площ от 4.10 кв.м., при граници на избата : отляво изба № 21, отдясно изба № 19, ведно с 0.875 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Жалбоподателите А. Х.Г. и М.Х. Г. считат решението на Районния съд за недопустимо и молят съда да го обезсили, по съображения изложени в жалбата и през време на устните състезания.

Въззиваемите страни Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР – Пловдив считат въззивната жалба за неоснователна и молят съда чрез юрисконсулт Д. да я отхвърли. Претендират юрискултско възнаграждение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от съдебни решения и нотариален акт, се установява, че МВР и Областна дирекция на МВР - Пловдив имат качеството на кредитори по отношение на А. Х. Г., който на 09.10.2018г. заедно със съпругата си Б.Г. е дарил на сестра си процесното жилище. Доколкото от една страна третото лице е сестра на длъжника, а от друга увреждащото действие е безвъзмездна сделка, то знанието за увреждане на кредитора се предполага според разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, а и доказателства в противната насока не са ангажирани. Следователно налице е намаляване на имуществото, независимо от това дали длъжникът притежава други имоти, тъй като дарението намалява като цяло неговото имущество.

Спорът пред въззивната съдебна инстанция се концентрира върху въпроса имат ли интерес кредиторите да водят настоящия иск при извършена последваща разпоредителна сделка, каквато безспорно е налице – продажба от 12.11.2018г., за която е съставен нотариален акт № 199 от същата дата на нотариус Катерина Антонова, с който надарената по договора за дарение от 09.11.2018г. М. Х. Г. продава на Х.А.Ч. процесния имот.

Както в т. 3 от ТР № 2/09.07.19г. постановено по тълк. д. № 2/17г. на ОСГТК на ВКС, така и в Опр. № 469/27.05.20г. постановено по гр. д. № 41/20г. на ВКС, ІІІ г. о. е разяснено, че когато съконтрахента на длъжника извърши нова разпоредителна сделка не може да се отрече интересът на кредитора да предяви иск спрямо първата увреждаща сделка от самия длъжник.

Изложеното дотук налага извода, че предявения иск е допустим, а постановеното решение е допустимо и правилно, поради което искът е основателен и следва се уважи.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил иска Районният съд е постановил допустимо и правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите страни юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1441/15.04.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ^-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9083/2012г.

ОСЪЖДА А. Х.Г. с ЕГН **********,***, и М.Х. Г. с ЕГН ***********,***, да заплатят на Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес в гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 и Министерството на вътрешните работи гр. София сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

Председател:                                      Членове: 1.                               2.