НОХД №199/2015г.
Мотиви:
Обвинението е против подсъдимият В.С.А. *** за това,че на 30.05.2014г. в с.Фотиново,
общ.Батак се заканил с убийство на П.К.В. *** с думите : „ще те убия, ти си пътник,
ще те ликвидирам и теб, и децата ти, ще те заровим“, което заканване би могло
да възбуди у В. основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144ал.ІІІ НК.
Подсъдимият А. не се признава за виновен по предявеното
обвинение и не дава обяснения в хода на съдебното следствие.
Защитникът адв.К. пледира за оправдателна присъда по
съображения, изложени в хода на съдебните прения.
По делото е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец по делото пострадалия П.В.,
като предявения граждански иск е за сумата от 5000лв. обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2014г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Повереникът адв.К. пледира за осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск по съображения, изложени в
хода на съдебните прения.
Районна прокуратура Пещера поддържа обвинението, както
е предявено.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване
разпоредбите на чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие
за установено следното:
От 2013г. между св.С.А., от една страна, а от друга -
„Вълчановата къща“ ООД , представлявано от С. М. Б. и св.П.В. били водени спорове, преминали в
граждански дела, касаещи законността на строеж, правата на собственост и
владение на страните относно притежавани от тях два съседни имота, включително
спорели относно мястото на изграждането на подпорна стена. Отделно между семейството на подсъдимия В.А. и
св.П.В. се водели и устни спорове, като
св.В. и А.подавали жалби и сигнали до полицията.
На 30.05.2014г. сутринта свидетелите П.В. и Т.С. започнали
изграждането на подпорна стена, намираща
се на границата с имота, притежаван от
св. С.А. – баща на подсъдимия В.А.. Малко след това да наблюдава работата им
дошъл св.М.Б. – баща на С. М. Б., която пък била приятелка на св.В..Известно
време след това при свидетелите В. и С. дошла майката на подсъдимия А. – св.А.А., която започнала остър спор със св.В..
Св.А.А. настоявала, че
подпорната стена се изгражда в тяхно място, започнала да ругае и кълне св.В. ,
да се заканва, че ще го убие и ще зарови децата му.След малко при св.А. дошъл и св.С.А., който бил сляп и отправял
единствено закани към св.В.. Св.А.А. в някакъв момент
започнала да хвърля камъни по свидетелите В. и С. и дори ударила с летва св.С.
по едната ръка.Поради тези действия на
св. А.А., св.В. се обадил на тел.112 в 09ч.40мин. и
сигнализирал за станалата разправия и за това, че св.А. замеря с камъни и
летви.
Междувременно,не след дълго на мястото на инцидента
пристигнал и подсъдимият В.А., който се намесил на страната на родителите си.
Караницата между семейство А. и св.В. се
задълбочила още повече, вдигнала се шумотевица, която привлякла вниманието и на
съседите – св.А.К. и св.Г.И.. В някакъв момент относно спорното място св.В. казал на подсъдимия А., че след като са
сложени колчета, мястото е негово, на
което подсъдимият А. отговорил с израз подобен на „ще те убия бе момченце, това
не е твое“.
Тъй като след първото обаждане на тел.112 полицейски
служители все още не били пристигнали, св.В. се обадил за втори път в
10ч.53мин.В този разговор св.В. споменал, че „синът е тука“, че става някаква
селска свада и се хвърлят камъни, и по-точно , че съседката /св.А./ хвърля
камъни и става опасно да нарани някой.Също така, свидетелите В. и С.
преустановили работата по строежа.
След второто обаждане на тел.112 на място пристигали
полицейските служители – свидетелите Д. и П., като към този момент подсъдимият А.
вече не се намирал на мястото на инцидента, а свидетелите В. и С. също се
отдалечили от мястото, за да се прекрати създалата се ситуация.
Св.Д. разговарял със св.А., която му казала, че със
св. В. имат имотен спор и ще се съдят. Впоследствие св.П. пък разговарял със
св.В. , който бил притеснен и казал, че негов
работник е нападнат с камъни , но не
споделил да са отправяни заплахи с убийство.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при
съвкупна преценка на показанията на
свидетелите В., С., Б., К., И. , Д., П. и Я., включително дадени в съдебно
заседание и прочетени от досъдебно
производство по реда на чл.281ал.Іт.2, предл. второ НПК, а за св.И. – по реда на чл.281ал.Іт.1 НПК, съответните очни ставки, приетата Експертиза на в.л.Ц.Б., обективирана
в Протокол №5/07.04.2016г., решение № 371/28.05.2014 г. по гр.д. № 608/2013 г. на РС Пещера, , решение
№ 438/14.10.2014 г. по в.гр.д. № 691/2014 г. по описа на ПОС, Определение
№179/0911.2015г. по гр.д№5361/2015г. на ВКС, нот. акт
№ 132, н.д. № 287/2009 г., разрешение за строеж № 12/29.04.2013 г., разрешение
за строеж № 27/09.07.2013 г.
На първо място от фактическа
страна Съдът намери за несъмнено доказано, че подсъдимият В.А. е присъствал на
мястото на инцидента на 30.05.2014г. преди обяд. В тази насока са показанията на петима свидетели очевидци - В., С., Б.,
К. и И., а освен това присъствието му е споменато от св.В. при второто обаждане
на тел.112, видно от експертизата на в.л. Ц.Б.. Дори и св.Я. твърдейки, че
почти през целия ден е бил на работа с колегата си – подсъдимия А., все пак
отбеляза, че не са били постоянно заедно.
Относно казаните от подсъдимия А. думи и изрази и
начинът, по който са казани, Съдът кредитира най-вече показанията на св.К., тъй
като същият е напълно безпристрастен, за разлика от свидетелите В., С., Б., К.
и И..
Св.К. заяви, че е съсед и с двамата – с подсъдимия А.
и св.Вълчинов и няма по-близки отношения с никой от тях.Докато св.В. има
качеството на пострадал, св.С. е негов приятел, а св.Б. е баща на приятелката
на св.В. – С. Б.
Що се отнася до св.И., установи се едно съществено
противоречие в показанията и на досъдебното и съдебно производство: в досъденото производство, в показания от 03.06.2015г. на
л.150 е заявила, че „В. го псуваше / св.В./, заплашваше с думите „сега ще видиш
какво ще стане“, други заплахи не съм чула“ .Докато в съдебно заседание заяви,
че чула подсъдимият да казва на св.В. „Ще те убия, ей тука ще те заровя“.Това
противоречие до голяма степен е обяснимо с обстоятелството, че отношенията на
св.И. със сем.А. са влошени , предвид показанието и, че „имаха претенции и към моя имот…наложи се да
дам 1500лв., за да запиша имота на името на съпруга ми“. Поради това Съдът
кредитира показанията на св.И. в смисъл, е била свидетел на станалата
разправия, но не е чула какво точно е казал
подсъдимият А..
Показанията на свидетелите В., С. и Б.
относно казаните от подсъдимия А. думи и изрази и начинът, по който са казани,
Съдът намира за пресилени, поради установената за тях обяснима пристрастност.
Пострадалият В. заяви, че заканите
спрямо него били – „Ще те убием, ще те заровим на това място, което ни го
взимаш, то е наше, ще те заровим теб и децата ти“, т.е говори неопределено в
множествено число, като тези изрази били казани „със страшна агресия“.
Впоследствие уточнява, че това били и негови думи /на подсъдимия/ , и на майка
му и на баща му. Св. С. също посочи, че „и тримата – В., майката и бащата се
заканваха“, „но аз не приех сериозно
думите на бащата“.
Съдът в крайна сметка кредитира
показанията на св.К., включително в аспекта, че при изричане на заканата от подсъдимия А. - „ще те убия бе момченце, това не е твое“,
подсъдимият макар и ядосан, не е крещял.
Показанията на свидетелите Д. и П. в
съдебно заседание бяха несигурни , до
голяма степен и поради обстоятелствата, че св.Д. се е отзовавал на множество
сигнали за караници между св.В. и сем.А., а относно св.П. се установи, че през
2014г. е бил преместен на работа в РУ
Пещера.Все пак в показанията си от ДП свидетелите
Д. и П. са заявили, че при посещението си в дома на А. и мястото на инцидента
никой не се е оплакал да е заплашван с убийство.Същото се заяви от св.П. и в
съдебно заседание, като единствено св.Д. посочи, че в един от случаите на
проверка имало оплакване / неизвестно кога точно и от кого- пасивна
конструкция/, че В. се заканил на П., че ще докара хора да ги ликвидират.
При така установеното Съдът намери,че подсъдимият А. не
е осъществил престъпния състав на чл.144ал.ІІІ НК.За да е налице престъплението
по чл.144ал.ІІІ НК,следва от обективна страна освен да е отправена закана за
убийство,още и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.От субективна страна деецът цели промяна в поведението на
заплашения и съзнава,че отправената заплаха се възприема именно по такъв начин
от заплашения.
При установената по-горе фактическа
обстановка Съдът намери,че в настоящия случай е налице само едната от двете
обективни предпоставки – подсъдимият А.
е обективирал чрез израза „ще те убия бе
момченце“ закана с убийство срещу пострадалия В..
Не е налице обаче втората обективна
предпоставка – така отправената закана да би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването и. В този аспект се установи, че св.В. се обадил за втори
път в 10ч.53мин. и единственото, което споменал относно подсъдимия е „синът е
тука“.Ако е бил заплашван с убийство от подсъдимия А. със “страшна агресия“ ,
както твърди в съдебно заседание, беше напълно логично в сигнала на тел.112 св.В.,
пък било то и под въздействието на емоцията
поне да спомене нещо по този
въпрос. Вместо това, ситуацията е определена от него самия като „някаква селска свада“.Единствената
опасност, съзряна от пострадалия В. е поведението на св.А.А.,
която „хвърля камъни и става опасно да нарани някой“. Все в тази насока, св.В.
непосредствено след инцидента по никакъв
начин не се е оплакал на полицейските служители Д. и П. за това да е отправена
спрямо него закана с убийство от
подсъдимия А..
Съдът намери още,че при конкретната фактическа
обстановка от субективна страна подсъдимият
В.А. не е целял промяна в
поведението на пострадалия В..Инициатори на станалия инцидент всъщност са
родителите на подсъдимия – свидетелите А. и С. А. и именно те са целели да попречат на работата на свидетелите В. и С..
Относно предявения
граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД Съдът намери, че не са налице предпоставките за уважаване
на този иск – извършено от подсъдимия А. противоправно
деяние, настъпили за пострадалия В. неимуществени вреди, резултат от извършеното престъпление, както и вина на
дееца.
Ето защо предявеният
граждански иск за сумата от 5000лв. обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2014г. до окончателното
изплащане, беше
отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран от горното,Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: