РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500186 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ищец, срещу решение от
24.07.2024 г. по гр.д.№ 7395 по описа за 2019 г. на СГС, ГО, І-13 състав, в
частта, в която са отхвърлени исковете по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, предявени
срещу С. О. Д., за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер
68 373, 44 лв. : два леки автомобила-първия марка: Ленд Роувър, модел:
"Дискавари" с рег. №********, рама № SALLJGM73TA185372, двигател №
19L3717A и втория марка: Мерцедес, модел: Ц 180Т, с рег. №********, рама
№ WDB2020781F470512, двигател № 11192010246000, както и парична
равностойност на имущество в размер на 56 182.89 лв.
Излагат се доводи за неправилност за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото било
постановено без да бъдат обсъдени множеството доказателства представени и
от двете страни. В този смисъл решението било немотивирано. Счита, че
претенциите му срещу този ответник са доказани – първият автомобил бил
придобит с договор за покупко-продажба от 28.09.2015 г., а вторият – от
23.12.2025 г. За основателността на претенцията си се позовава на
заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото
лице Ц. В., първи вариант. В този случай несъответствието възлизало в размер
1
на 160 574,85 лв., т.е. налице била хипотезата на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Счита, че сумите, които били включени в част „Имущество“ въз основа на
анализа, извършен в обстоятелствената част на исковата молба, и които суми
не били налични към края на проверявания период, както и по отношение на
това, че не било установено преобразуването им в друго имущество, следвало
да бъдат отразени като „разход“ като се аргументира с ТР № 4/2021/18.05.2023
г. на ОСГК на ВКС. Това било така, защото тези суми били част от живота на
ответниците. Ако се приемела тезата, че имуществото, което подлежи на
отнемане като незаконно придобито следва да е не само налично в края на
проверявания период, но и неговата стойност като актив да е над 150 хиляди,
това означавало да се обезсмисли целта на закона. Щели да бъдат накърнени
основни конституционни принципи. В случая законовата презумпция от
страна на ответниците не била оборена.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част
и вместо това да се постанови друго, с което претенциите му срещу ответника
С. О. Д. да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника С. О. Д., в който
отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита,
че при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Противно на соченото,
решението било мотивирано и доводите и възраженията на страните били
обсъдени; обсъдени били и събраните по делото, доказателства. Въз основа на
последните, първоинстанционният съд бил достигнал до правилния извод, че
ищцовата претенция е неоснователна. Сочи, че при постановяване на
решението си СГС се бил съобразил с разясненията в ТР № 4 от 18.05.2023 г.
по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че и от двата варианта на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че несъответствието е под
изискуемите от пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ, 150 000 лв., т.е. не било налице
законовото изискване за „значително несъответствие“. Счита, че изчисленията
в обстоятелствената част на исковата молба не следвало да бъдат взети
предвид. Още повече, че в същата липсвал правен анализ. В хода на делото
твърденията на ищеца останали недоказани. Освен това същите се
опровергавали от представените от самия ищец с исковата молба,
доказателства. Предмет на исковата молба били суми, представляващи
пазарната стойност на отчуждените и неналични в края на проверявания
период МПС, които съгласно ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на
ОСГК на ВКС, не участвали при изчисляването на размера на
несъответствието в имуществото на проверяваното лице, както и не можели да
бъдат предмет на отнемане. СГС макар да бил изразил резерви по отношение
на приетото в това ТР, бил изпълнил задължението си по чл.130, ал.2 ЗСВ и го
приложил. Обжалваното решение съответствало на съдебната практика на
ВКС, така например решение № 4 от 18.05.2023 г. по т.д.№ 4/2021 г. на ВКС.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника – М. Й. Д., в
който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита,
че при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че делото е изяснено
2
от фактическа и правна страна; изводите на СГС били изведени от събраните
по делото доказателства и същите били правилни. Ищцовата претенция била
недоказана по основание и размер. Правилно СГС не бил възприел
заключението на съдебно-икономическата експертиза, в частта, изготвена по
въпросите на ищеца- вариант Първи. Обжалваното решение било съобразено с
указанията на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС,
както и съдебната практика. Доводите и възраженията на въззивника били в
противоречие с приетото в това ТР. Не било налице „значително
несъответствие“, отговарящо на изискванията на пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ.
Ищецът не бил доказал и наличието на фактическо съжителство между
двамата ответници по смисъла на пар.1,т.18 от ДР на ЗОНПИ. В случая
приложение не намирала хипотезата на пар.1,т.19 от ДР на ЗОНПИ.
Твърденията на ищеца били оборени от събраните по делото доказателства-
писмени и гласни такива. Намира, че ново въведените с въззивната жалба
доводи не следва да бъдат разгледани като преклудирани. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 15.08.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 26.08.2024 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че съгласно актуалното тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, предмет
на отнемане е имущество, за което не е установен законен източник на доходи,
което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на
"значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Наличието на имущество с неустановен законен произход не било достатъчно
основание да се пристъпи към неговото отнемане, тъй като преди това било
необходимо да се установи наличието на значително несъответствие.
Стойността на т. нар. "значително несъответствие" според тълкуването било
превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора
на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.
Едва когато такова несъответствие било налице, на проверка подлежали това
какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е
източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото
имущество или не. Следвало да се подчертае, че според цитираното решение
на ВКС не представлявали "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
3
ЗПКОНПИ и не участвали при определяне размера на несъответствието
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и също не подлежали на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не били налични в патримониума на лицето
в края на проверявания период и не било установено преобразуването им в
друго имущество. В конкретния случай това означавало, че парични
транзакции за и от ответниците със суми по банкови в размер на 53 809. 31
лева и преводи към трети лица в размер - 4 182. 55 лева не можели да се
калкулират в разходната част на баланса и не можели да участват при
изчисляване на т.н. несъответствие, доколкото в края на периода тези суми не
били налични при последните. При това положение несъответствието
възлизало в размер на 102 582.99 лв. Ако се възприемела защитната теза на
втория ответник, че от 2003 г. не е била във фактическо съжителство с първия
ответник и се изчисли само прихода, разхода и имуществото на ответника С.
Д., въпросното несъответствие възлизало в още по-малък размер- това била
разликата между цялото несъответствие по експертизата от 104 816 лв. с
натрупване, намалено с вноските по банкови сметки, които не били налични -
50 947 лева. При това положение несъответствието възлизало в размер на 53
869 лв. Липсата на несъответствие и в двата варианта на изчисляване /с или
без фактическа съжителство с втория ответник/ по-голямо от 150 000 лв. по
правилата очертани в тълкувателното решение, правело безпредметно
обсъждане произхода на паричните средства, а също и твърдението на ищеца
за фактическо съжителство при ответниците. СГС е изложил мотиви, че не
споделя приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на
ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., тъй като не тълкувало, а дописвало законовата
разпоредба на чл. 151 ЗОНПИ, но съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното
решение било задължително и затова се е съобразил със същото. Затова и
предявените искове са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция и като взе
предвид данните по делото, приема следното:
Предявени са искове от КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 1 от
Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество / ЗОНПИ / против С.
О. Д. и М. Й. Д. за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер
68 373, 44 лв., както следва - от първия ответник два леки автомобила-първия
марка: Ленд Роувър, модел: "Дискавари" с рег. №********, рама №
SALLJGM73TA185372, двигател № 19L3717A и втория марка: Мерцедес,
модел: Ц 180Т, с рег. №********, рама № WDB2020781F470512, двигател №
11192010246000, както и парична равностойност на имущество вразмер на 56
182.89 лв. и от втория ответник парична равностойност на имуществов размер
на 6690.55 лв.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника С. О. Д. е
4
повдигнато обвинение по образувано досъдебно производство № 130/2017 г.
по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 588/2017 г. по описа на Специализираната
прокуратура, за това, че за времето от неустановена дата през месец януари
2017 г. до 14.12.2017 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група
по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на седем
лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а
именно престъпления по чл. 280 от НК, като групата била създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр., ал. 2 от НК, попадащо в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ. С определение от 24.04.2018 г. по
НОХД № 1050/2018 г. на СпНС, 12 състав, наказателното производство
спрямо обвиняемите, вкл. ответника С. О. Д., било прекратено, като било
одобрено споразумение за всеки от тях и били наложени наказания лишаване
от свобода.
С Протокол № ТД02БЛ/УВ-2773/22.03.2018 г. е била образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
лицето С. О. Д..
Ищецът е бил предявила иска и против М. Й. Д. с аргумент, че същата е
във фактическо съжителство с проверяваното лице от м.03.2003 г. и имат
родено дете в този период - Д. С. О., роден на ******** г.
Ищецът твърди, че е налице значително несъответствие над 150 000 лева
за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла
на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, от където
можело да се направи обосновано предположение, че установеното
имуществото на стойност 68 373. 44 лв. е незаконно придобито и същото
подлежи на отнемане в полза на държавата. Горното твърдение ищецът
позовава на изготвения от него заключителен анализ на приходи, доходи,
разходи и имущество на ответниците за проверявания период.
Проверката на ищеца срещу ответниците е започнала на 22.03.2018 г. По
отношение на ответника С. Д. касае периода от 22.03.2008 г. до 22.03.2018 г., а
ответницата е включена като лице с което Д. съжителства на семейни начала
до 27.08.2015 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на
чл.153 ЗОНПИ, преди да извърши преценка за законността на доходите, с
които ответника по иска е придобивал имущество в 10-годишния период на
проверката, първо следва да се изясни дали е налице "значително
несъответствие", по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и едва /и ако/се установи
такова превишение, е необходимо съдът да изследва въпросите: 1) дали е
законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното
имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на
Държавата.
Съгласно легалната дефиниция в пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ "Значително
несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи
извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши
съпоставка между имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане
5
дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с
разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от закона.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СГС/ съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че средната
пазарна стойност на лек автомобил "Ленд Роувър" модел "Дискавъри" с рег. №
********, определена към датата на придобиване 28.09.2015 г. възлиза на 10
300 лева, а към датата на експертизата 27.02.2023 г. 6 500 лева. Средната
пазарна стойност на лек автомобил Мерцедес, модел Ц 180Т с рег. №
********, определена към датата на придобиване 23.12.2015 г. ., възлиза на 5
000 лева, а към датата на изготвяне на експертизата- 27.02.2023 г. възлиза на 3
200 лева.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СГС/
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е изготвено въз основа на
представените и приети по делото писмени доказателства, както и въз основа
на приетата преди него САТЕ. Същото е изготвено в два варианта: първият в
хипотезата, че ответниците са били във фактически съжителство от 24.09.2003
г. до 27.08.2015 г. и са живеели с общото им дете Д. С., т.е. имали са общи
приходи, доходи и разходи, в който вариант са определени за периода от
22.03.2008 до 22.03.2018 г. приходите на ответниците в общ размер на 26 896.
84 лева; размер на извършените обичайните и извънредни разходи за този
период - общо 101 485. 83 лева, като изчислението е извършено за тричленно
домакинство. В този случай нетните доходи за периода 22.03.2008 - 22.03.2018
г. са отрицателна величина - 74 588. 99 лева недостиг /л.770 от делото пред
СГС/. За периода от 22.03.2008 г. до 22.03.2018 г. стойността на придобитото
имущество от ответника Д. е общо 27 800 лева, вноски по банкови сметки
общо 53 809. 31 лева и получени средства и вноски по банкови сметки от
трети лица общо в размер 4 182. 55 лева. Констатацията на вещото лице по
този вариант е, че размерът на несъответствието между нетните доходи и
стойността на придобитото имущество, за периода 22.03.2008 - 22.03.2018 г.
възлиза общо на 160 574. 85 с натрупване. При вариант втори- за доходи,
разходи и имущество само на първия ответник заключението е следното: за
периода от 22.03.2008 до 22.03.2018 г. приходите на С. О. Д. възлизат общо на
13 638. 62 лева. Размерът на извършените обичайни и извънредни разходи за
периода от 22.03.2008 - 22.03.2018 г. е 47 750. 93 лв., като изчислението е
извършено за едночленно домакинство. Нетните доходи за периода 22.03.2008
- 22.03.2018 г. са общо отрицателна величина - 34 112.31 лева недостиг. За
периода от 22.03.2008 д 22.03.2018 г. стойността на придобитото имущество от
ответника Д. е общо 19 757. 02 лева и вноски по банкови сметки 50 947 лева,
която стойност е формирана като разлика между общите вноски и тези на
втория ответник-л.785 от делото/. В този вариант констатацията на вещото
лице е, че размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността
на придобитото имущество от С. О. Д., за периода 22.03.2008 - 22.03.2018 г.
възлиза общо в размер на 104 816 лв. с натрупване.
Спорно по делото е кой вариант на съдебно-счетоводната експертиза
следва да бъде приложен.
При положение, че първоинстанционното решение не е обжалвано в
частта, в която ищцовите претенции са отхвърлени по отношение на
ответницата М. Й. Д., то налага се извод, че правилния подход в случая е този
6
възприет от първоинстанционния съд- вариант втори, изготвен на база
едночленно домакинство.
За пълнота на изложението ще посочим и, че от свидетелските показания
се установява, че ответницата Д. не живее на фактически семейни начала с
ответника Д. още от 2004 г. За общото им дете с ответника Д., последният не е
полагал грижи, нито е плащал издръжка. Обратното не е установено от
ищцовата страна.
Другият спорен въпрос с оглед доводите във въззивната жалба е дали
първоинстанционният съд е приложил указанията на ОСГК на ВКС, дадени с
Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г.
Отговорът на този въпрос е положителен. Това се установява от решаващите
мотиви на първоинстанционния съд- макар да е изложил мотиви, че не е
съгласен с приетото в това ТР, СГС го е приложил с оглед задължението си по
чл.130, ал.2 ЗСВ.
Противно на соченото от въззивника, в това ТР изрично е прието, че: т.1.
Не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период;
т.2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност
на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
В конкретния случай не се спори по делото, че с процесните два
автомобила ответникът Д. се е разпоредил. Това се установява и от
официалната справка на СДВР- КАТ, л.63 от делото пред СГС, съгласно която
Д. е бил собственик на лекия автомобил марка „Мерцедес“, рег.№ ******** до
25.08.2016 г., а на лекия автомобил марка „Ленд Роувър“, рег. № ******** до
18.08.2017 г. при положение, че проверявания период е с краен момент
22.03.2018 г., а исковата молба е предявена на 05.06.2019 г., , т.е. същите не са
налични в патримониума му в края на проверявания период. Самите
доказателства са представени от ищеца с исковата молба и в този смисъл
основателен е довода на въззиваемия, че тези доказателства опровергават
тезата на самия ищец.
С оглед гореизложеното МПС-тата не представляват "имущество" по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ; стойността им не участва при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане, вкл. и тяхната
равностойност. Това е така и защото “Имущество“ представляват само
наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по
банкови сметки, защото те са материален запас от натрупани и неизразходвани
средства.
7
При приетия втори вариант на заключението на СЧЕ и при съобразяване
на указанията в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС
по тълк. д. № 4/2021 г., несъответствието възлиза на 53 869 лв. /104 816 лв.-
50 947 лв./.
Дори да приемем първи вариант на който се позовава въззивника,
несъответствието ще възлезе на 102 582,99 лв.
Следователно въззивникът, чиято е доказателствената тежест да стори
това, не установи в хода на производството да е налице изискуемото се от
закона „значително несъответствие“, определено от нормата на § 1 т. 3 от ДР
на ЗОНПИ, между имуществото и нетния доход, което несъответствие да
надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
При гореприетото и установено, че отговора на първия от посочените
по-горе въпроси е отрицателен, се изключва необходимостта от изследване на
останалите два въпроса - относно законността на доходите, с които е
придобито имуществото и дали то подлежи на отнемане.
При констатираната липса на значително несъответствие по смисъла на
§ 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Ето защо въззивната инстанция намира за правилен решаващият
извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск
Поради съвпадане на крайните правни изводи в обжалваната си част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С обжалваното решение СГС е приел, че разноски не следва да се
присъждат на ответниците, тъй като първият ответник не претендирал
разноски, а на втората, че не се следва безплатна правна помощ, тъй като
същата работи и реализира доход.
С определение от 16.10.2024 г., четено по реда на чл.248 ГПК,
първоинстанционният съд е изменил решението си в частта за разноските като
е присъдил в полза на ответницата разноски за вещо лице в размер на 1 100
лв. Искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
в полза на адв. Г. Г. е оставено без уважение.
Срещу това определение е постъпила частна жалба от ответника М. Й.
Д..
Определението се обжалва в частта, в която не е присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
определение, в обжалваната му част. Счита, че с оглед изхода на спора на
процесуалния представител на ответницата се следва адв.възнаграждение.
Самото определение било постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон, както и липсвали мотиви защо се отказва присъждане на
адв.възнаграждение. Действително, съдът бил приел, че на ответницата не се
полага безплатна правна помощ, тъй като работи и има доходи, но не били
изложени фактически обстоятелства защо се приемало това. Следвало да се
вземе предвид, че по отношение доходите на ответницата по делото били
събрани доказателства за 2019 г., а отговора по исковата молба бил депозиран
8
през 2021 г. Счита, че от страна на процесуалния представител са ангажирани
надлежни доказателства с оглед основателността на претенцията по чл.38, ал.2
ЗАДв. С отказа си съдът бил нарушил основни конституционни принципи,
вкл. правото на възнаграждение за положения труд. Нарушен бил чл.78, ал.4
вр. с чл.78, ал.3 ГПК. Определението било постановено в разрез със съдебната
практика на ВКС по подобни казуси. Следвало адв.възнаграждение да се
определи към момента на приключване на устните състезания, а размерът да
се съобрази с фактическата и правна сложност на спора.
По частната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна
инстанция- КОНПИ, в който отговор се излага становище за нейната
неоснователност и правилност на определението в обжалваната му част.
Намира правния извод на СГС за липсата на основания за предоставяне на
безплатна правна помощ, за правилен. По делото липсвали доказателства за
наличието на предпоставките на т.3 на чл.38, ал.1 от ЗАдв. за предоставяне на
безплатна правна помощ. Позовава се на постановките на ТР №6/2012 г. от
06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/20212 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
разноските. По арг. от това ТР, разноски се присъждали само ако страната е
заплатила такива. В случая било договорено безплатно процесуално
представителство и разноски не се следвали. Следвало да се вземе предвид, че
отговора по исковата молба не е изготвен от адв.Г.; последната се била явила
само в проведените 4 съдебни заседания, но процесуалните действия не се
отличавали с фактическа и правна сложност. Затова адв.възнаграждение в
размер на 1 100 лв. било прекомерно. Следвало да бъде съобразено и
правилото на чл.156, ал.3 ЗОНПИ, както и приетото в решение от 25.01.2024 г.
на СЕС по преюдициално дело С-438/2022 г.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателката е уведомена на
08.11.2024 г.
Частната жалба е подадена на 15.11.2025 г. по пощата.
Следователно същата е в срок.
Налице е правен интерес от обжалване.
Частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
Действително, отговорът по исковата молба е изготвен от адв. А. и адв.Г.,
а не от адв.Г. /л.524 от делото пред СГС/.
Адвокат Г. е встъпила като процесуален представител на ответницата на
07.11.2022 г. /л.617 от делото пред СГС/ въз основа на представено
пълномощно с молба от същата дата и с която молба е взела становище по
доказателствените искания на ищеца, както и е направила такива от името на
ответницата. В първото по делото публично съдебно заседание ответницата е
била представлявана от адв.Г., както и от адв.Г., л.662 от делото пред СГС. В
следващите три публични съдебни заседания ответницата е представлявана от
адв.Г..
С отговора по исковата молба са представени доказателства за трудова
заетост на ответницата М. Й. Д., вкл. трудова книжка и служебна бележка от
9
работодателя, че лицето продължава да е в трудови правоотношения с
„Диамант 2010“ ЕООД като служебната бележка е издадена на 20.01.2020 г.
/л.550 от делото пред СГС/.
Действително, от събраните по делото доказателства, вкл. заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответницата е имала
доходи, но размера на тези доходи е за проверявания период. Размерът на
доходите не се установява нито към 07.11.2022 г., нито към датата на
приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция-
19.10.2023 г. Освен това от събраните в хода на производството данни за
доходите на ответницата, се установява, че същите са в минимален размер.
Ето защо настоящата инстанция приема, че са налице предпоставките на
чл.38, ал.1,предл. 3 от ЗАдв.
В договора за правна защита и съдействие е вписано предоставяне на
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. вр. с ал.1, т.3 от
ЗАдв. и НМРАВ. Сумата в размер на 1 100 лв., за която КОНПИ излага
възражения в отговора по частната жалба представлява разноски за вещо лице,
а не договорено адв.възнаграждение /виж л.820 от делото пред СГС/.
При това положение в обжалваната му част определението от
16.10.2024 г. се явява неправилно и същото ще следва да бъде отменено, а
първоинстанционното решение ще бъде изменено в частта за разноските
като в полза на адв.Г. ще бъде присъдено адв.възнаграждение. Въззивната
инстанция счита, че относно размера на това адв.възнаграждение следва да
бъде отчетена активната процесуална защита, предоставена от страна на адв.
Г., довела до отхвърляне на претенцията на ищеца спрямо доверителката й,
както и правната и фактическа сложност на спора. При съобразяване и
размера на адв.възнаграждение на особения представител на другия ответник
– 2 500 лв. и съпоставката на извършените от адв.В. процесуалния действия,
съдът намира че в полза на адв.Г. следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение в размер на 2 500 лв. Същото ще бъде възложено в
тежест на ищеца.
Определението по чл.248 ГПК в частта, в която в полза на
ответницата са присъдени разноски за вещо лице като необжалвано е
влязло в сила поради което доводите на КОНПИ в отговора по частната
жалба по този въпрос като неотносими не следва да бъдат разглеждани.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият С. О. Д. не е направил разноски и такива не му се
присъждат.
По отношение на ответницата М. Й. Д. с оглед на това, че от страна на
адв.Г. е депозиран отговор по въззивната жалба, съдът намира че следва да
бъде присъдено адв.възнаграждение за положения труд. От ответницата е
представен списък по чл.80 ГПК, в който като адв.възнаграждение е посочена
сумата в размер на 2 000 лв. Същата сума в договора за правна защита и
съдействие е посочена като платена в брой. Доколкото в договора не е
разграничено какъв е размера на адв.възнаграждение за процесуално
представителство относно въззивната жалба на КОНПИ и какъв относно
10
частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, съдът намира, че
адв.възнаграждение е уговорено поравно, т.е. за защитата във връзка с
въззивната жалба на М. Й. Д. се следват разноски за адв.възнаграждение в
размер на 1 000 лв.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС разноски в
производство по разноски /по чл.248 ГПК/ не се присъждат и същите
остават за сметка на страните по начина по който са направени /Определение
№ 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение №
552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение №
205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение №
254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./.
Водим от горното, Апелативен съд-София, Гражданско отделение, 16-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 7395 по описа за
2019 г. на СГС, ГО, І-13 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по
чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, предявени срещу С. О. Д., ЕГН **********, за
отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер 68 373, 44 лв. : два
леки автомобила-първия марка: Ленд Роувър, модел: "Дискавари" с рег.
№********, рама № SALLJGM73TA185372, двигател № 19L3717A и втория
марка: Мерцедес, модел: Ц 180Т, с рег. №********, рама №
WDB2020781F470512, двигател № 11192010246000, както и парична
равностойност на имущество в размер на 56 182.89 лв.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 16.10.2024 г., четено в производство по
чл.248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането за
изменение на решение от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 7395 по описа за 2019 г. на
СГС, ГО, І-13 състав относно възнаграждението на адв.Г. Г. по реда на чл.38
от ЗАдв.
И вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ИЗМЕНЯ решение от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 7395 по описа за 2019 г. на
СГС, ГО, І-13 състав, в частта за разноските като
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК *********, адрес за призоваване: гр.Враца, бул.“Демокрация“ № 1, ет.5,
да заплати на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. на адв.Г. Г., личен
номер на адвокат, вписана в АК-Кюстендил № **********, сумата в размер
11
на 2 500 лв., представляваща адв.възнаграждение за осъществено
представителство на М. Й. Д., ЕГН **********, пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК *********, адрес за призоваване: гр.Враца, бул.“Демокрация“ № 1, ет.5,
да заплати на М. Й. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София,
бул. „Дондуков“ № 11, ет.6, офис 608 – адв.Г. Г., сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Решението може да обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12