Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 09.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети декември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5394 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Ф.и.” ЕАД срещу Юлиян Х.П., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1819.87 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-01238825 от
01.08.2008 год., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като
вземането е прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания от
08.07.2014 год.; 775.33 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 30.03.2009 год. до 29.07.2011 год., 996.55 лева - лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 31.03.2009 год. до 20.11.2015 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.12.2015 год., до окончателното погасяване на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 8212/16.12.2015 год. по ч.гр.д. №
16009/2015 год. по описа на Варненски районен съд, ХІ състав.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение и
в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че съгласно потребителски паричен кредит № PLUS-01238825 от 01.08.2008 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на
2093.60 лева. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е изпълнявала задълженията си по
договора, като е предоставила на кредитополучателя посочената сума. Кредитът е
усвоен изцяло от титуляра. От този момент се твърди
за ответника е възникнало задължение да погасява заема на месечни вноски,
включващи главница и добавка, съставляваща печалба на кредитора /договорна
лихва/. В уговорения краен срок за връщане на заема, ответникът не е изпълнил
задължението по договора, поради което и същият дължи неизплатения остатък от
същия. По силата на договор за цесия от 08.07.2014 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Ф.и.” ЕАД, ищецът е придобил вземането на кредитора
срещу Юлиян Х.П.,
ведно с всичките му привилегии и обезпечения. За прехвърленото вземане се
излага П. да е надлежно уведомен. Моли се за уважаване на предявените установителни искове поради тези съображения.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от назначения от съда процесуален представител на ответника адв. Н. А., в който се оспорват предявените искове. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва договорът за цесия да
е съобщаван на ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед №
8212/16.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, ХІ
състав по ч.гр.д. № 16009/2015 год., е разпоредил Ю.Х.П. да заплати на „Фронтекс Интернешенъл” ЕАД сумата
от 3591.75 лева, от която 1819.87 лева, предсткавляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № PLUS-01238825 от м. 08.2008 год.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и длъжника, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
15.12.2015 год. до окончателното изплащане на задължението; 775.33 лева –
договорна лихва за периода от 30.03.2009 год. до 29.07.2011 год. и 996.55 лева
– лихва за забава, начислена за периода от 31.03.2009 год. до 20.11.2015 год. В
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Ю.Х.П. е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение.
Видно от приложеното на л. 5-6 от
делото заверено от страната копие на договор за потребителски кредит № PLUS-01238825, че на 01.08.2008 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ю.Х.П. са сключили договор за потребителски
паричен кредит, по силата на който дружеството е предоставил в заем на П. сума
в размер на 2093.60 лева, включваща размер на кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията”. От своя страна ответникът се е задължил да върне
заетата му сума на 36 броя погасителни вноски, като размерът на първите 35 от
тях е 89.49 лева, а на последната 36-та вноска, платима на 29.07.2011 год. – в
размер на 89.48 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на
3221.63 лева, включващ и годишен процент на разходите. Договорът е двустранно
подписан, като в същия ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил
посочената в поле „Размер на кредита за потребителски цели” сума /опосредствана
чрез банкова карта/, банкова карта и застрахователно удостоверение по групова
застрахователна полица. Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава.
От приложения на л. 7-11 от делото
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 год., е
видно, че ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е продало на ищеца портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача
с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели, като прехвърлените вземания включват
всички дължими погасителни анюитетни вноски по
съответните погасителни планове, както и всички акцесорни
парични претенции /разноски, лихви и др./. Прехвърлените вземания са посочени и
определени в приложение № 1 към договор. В § 5, ал.5 от договора се съдържа
упълномощаване от цедента на цесионера
за изпращане на писмени уведомления до длъжниците за
прехвърлянето на вземането.
Видно от приложения на л. 12 от делото
приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 год. -
приложение № 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания, че вземането
по коментирания по-горе договор за паричен заем № PLUS-01238825 от 01.08.2008 год. /с
посочен ЕГН на ответника/, е прехвърлено на ищеца.
С пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 29.07.2014 год., препис от което е представен по делото /л. 16/ „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощил изрично цесионера
да предприеме правните и фактически действия по уведомяване на длъжниците, чиито задължения са прехвърлени с Договора за
цесия от 08.07.2014 год.
По делото е представено и уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, с което ответникът се уведомява, че
задължението му договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01238825 от 01.08.2008 год. е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 08.07.2014 год. Представено е и
известие за доставка, в което е посочено, че пратката не е потърсена от
адресата /л. 17/.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че по процесния
договор за кредит, ответникът е усвоил сумата от 2093.60 лева, която включва
2000 лева за потребителски цели и 90.63 лева за покупка на застраховка.
Установява се, че е налице отклонение при плащането спрямо първоначално
определените падежи на вноските, както и че ответникът е погасил първите 7
вноски, като последното плащане е извършено на 20.02.2009 год. след което
длъжникът е преустановил плащанията по кредита. Непогасената главница по
договора за кредит вещото лице сочи да възлиза в размер на 1819.87 лева,
договорна лихва в размер на 775.33 лева, а дължимата съобразно т. 5 лихва за забава
възлиза в размер на 990.35 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 16009/2015 год., по описа на
ВРС, ХІ състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която от
длъжника Ю.Х.П. в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От неоспорените от ответната страна
писмени доказателства, се установява, че между ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
качеството му на цедент и „Фронтекс
Интернешенъл” ЕАД, в качеството му на цесионер е сключен валиден договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 год., с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за
потребителски кредит № PLUS-01238825
от 01.08.2008 год. При това положение следва да се приеме, че ищецът е носител
на процесното вземане, произтичащо от посочения
договор за потребителски кредит.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. За да премине това вземане от стария към новия му носител, е
достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на
вземането. С постигането на такова, в конкретния случай чрез сключен договор, цесионерът става носител на вземането. В негов интерес, а и
в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника
за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства
в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Установи се, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS-01238825 от 01.08.2008 год., по силата на който за дружество е възникнало задължението да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2000
лева и да финансира покупката
на застраховка ”Сигурност
на плащанията”. Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на
сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено чрез
съдебно-счетоводната експертиза. Все от последното се установи, че ответникът е
погасил първите седем анюитетни вноски, като след
20.02.2009 год. е преустановил обслужването на кредита. При това положение и
отчитайки настъпилия краен срок на издължаване на дълга – 29.07.2011 год., то и
съдът намира, че ответникът е останал задължен за връщане на непогасената
главница, която съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер на 1819.87
лева.
И след като съдът формира положителен
правен извод, че в полза на ищеца е възникнало субективното право да иска
връщане на предоставения кредитен ресурс в посочения по-горе размер от
ответника П., съдът следва да се произнесе по направеното от последния
възражение за погасяването му по давност. Настоящото вземане произтича от
договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи
от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите
на чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011
г., IV г. о., ГК/. Съгласно Решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при договора за
заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно задължителната
съдебна практика за разлика от периодичните плащания, при които отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора за кредит с уговорени анюитетни вноски отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни
части. И след като ищецът не е обосновал изискуемостта на задължението с
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД. /Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г.
о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/. В случая периодът на погасителния план
изтича на 29.07.2011 год., а давността се счита прекъсната с депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК на 15.12.2015 год., поради което вземането от
1819.87 лева не е погасено по давност. Поради изложеното и съдът приема, че
ищецът има вземане от ответника за сумата от 1819.87 лева, поради което и искът
следва да бъде уважен, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно уговореното в чл. 3 от
договора, ответникът се е съгласил да заплати и надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Така уговорената надбавка има характер на възнаградителна лихва, която според заключението на вещото
лице възлиза в размер на 775.33 лева. Съгласно изричната разпоредба на чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Ето защо,
възражението за погасяване по давност на вземането за договорна лихва е
основателно, тъй като падежът на същото е настъпил на 29.07.2011 г., от която
дата до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.12.2015 год.
са изминали повече от три години. Следователно, независимо че задължението на
ответника за заплащане на договорна лихва за сумата от 775.33 лева съществува,
неупражняването на субективното право на ищеца в законния срок да иска
изпълнението му има за последица погасяването на това право по давност. При
това положение и искът за установяване съществуване на вземането за договорна
лихва като погасен по давност следва да бъде отхвърлен.
Съгласно уговореното в чл. 5 от
договора, при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка погасителна вноска. С оглед установената забава в
плащанията по кредита, то и ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава
единствено върху главницата, доколкото олихвяването със законната лихва на
целия размер на забавената погасителна вноска, т.е. и в частта й, включваща
част от уговорената възнаградителна лихва, е
недопустимост с оглед забраната за анатоцизъм.
Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо, но само в отношения между
търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/. Дори обаче това да не бъде споделено, то
съобразно правилото на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за
тях да не е изтекла. Доколкото обаче ищецът е претендирал лихва за забава като
„уговорено обезщетение за забава“ /така изрично в заявлението по чл. 410 ГПК/,
крайният момент до който може да се начислява тази договорна обезщетителна отговорност, е уговорената крайна падежна дата,
към който момент настъпва изискуемостта на вземането за връщане на цялата заета
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Неизпълнението на това задължение от страна на длъжника поражда за кредитора
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава от цялостно
неизпълнение. Това право е различно по основание от правото, предвидено в чл. 5
от договора. Тъй като по отношение на обезщетителна
отговорност /неустойка/ се прилага тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД и с оглед формирания извод, че такава може да бъде
начислявана до крайната падежна дата – 29.07.2011 год., то и тригодишният давностен срок към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК е изтекъл, поради което и тази претенция следва да бъда отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат в размер на 216.63 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Юлиян Х.П. следва да бъде осъден да
заплати на „Фронтекс Интернешенъл”
ЕАД разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо в размер на 371.10 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу Юлиян Х.П., ЕГН **********,***, имот 1880, че ответникът дължи на „Ф.и.” ЕАД, сумите, както следва: 1819.87 лева
/хиляда осемстотин и деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, предсткавляваща неизплатена главница по договор за паричен
заем № PLUS-01238825 от 01.08.2008 год., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
длъжника, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 08.07.2014 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 15.12.2015 год.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед №
8212/16.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.г.д. № 16009/2015 год., по описа
на ВРС, ХІ състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 775.33
лева – претендираната като
договорна лихва за периода от 30.03.2009 год. до 29.07.2011 год. и за сумата от 996.55
лева – претендираната като
договорно обезщетение за забава за периода от
31.03.2009 год. до 20.11.2015 год., на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Юлиян Х.П.,
ЕГН **********,***, имот 1880, да заплати „Ф.и.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 216.63 лева /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, както и
сумата от 371.10 лева
/триста седемдесет и един лева и десет стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: