РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502066 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалва се Решение № 1581/ 12.05.2022г. по гр.д.№ 14540/ 2021г. по описа на РС-Пловдив,
с което е обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.3, ал.2 в договор за
предоставяне на кредит № 336684/ 20.04.2021г, сключен между Б. Ж. С. от гр.П. и „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение с главното възражение, че не е налице сключен твърдения от
жалбоподателя договор. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените по делото разноски, вкл. юриск. възнаграждение, съобразно списък по чл.80
ГПК.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Б. С., представляван от адв. Е. И., в
който се оспорва жалбата като неоснователна с главния довод, основан на разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК относно установяване на всяка от страните на своите искания и възражения
и изтъкване на факта, че с оглед характера на договора като реален, по изготвената ССЕ е
безспорно установено реалното получаване на сумата. Претендира се присъждане на адв.
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за настоящата инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във
връзка с доводите на страните, намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск по чл.26, ал.4 ЗЗД от ищеца Ж. С. против „Изи Финанс“
ЕООД за прогласяване нищожност на клауза по чл.3, ал.2 от договор за
кредит от 20.04.2021г, предвиждаща заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-
правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10
ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
С отговора по исковата молба ответникът е оспорил така предявения иск като
неоснователен по изложени съображения и възражения, от които
поддържаното пред въззивната инстанция главно възражение за недоказаност
на иска поради това, че ищецът не е доказал, че договорът е надлежно
сключен като предпоставка за прогласяване на нищожността.
В тази насока с оглед оспорване наличието на сключен между страните
заявения договор за предоставяне на кредит № 336684/ 20.04.2021г между Б.
Ж. С. от гр.П. и „Изи Финанс“ ЕООД ищцовата страна е инициирала
доказване на твърдения факт чрез изискване на справка от БНБ сключен ли е
договорът между ищеца и ответника с оглед задължението на ответника за
подаване на информация към кредитния регистър. В отговор е постъпило
писмо вх.№ 957/ 07.01.2022г. по входящия регистър на ПРС , с което е
представена справка от БНБ – ДД “Регистри“, съхранявана по реда на чл.20
от Наредба №22 за БНБ за ЦКР с данни в системата на регистъра за периода
31.12.2016г. – 30.11.2021г. От приложената към писмото Справка за кредитна
задлъжнялост с информация за кредитните договори от 31.12.2016г до
30.11.2021г. се установяват данни за регистрирани два договора между
настоящите страни: Кредитна линия/ Кредит за оборотни средства за сумата
700 лева с дата на разрешаване 13.03.2021г. и с дата на издължаване
12.04.2021г. – неактивен ; както и Потребителски кредит за сумата 800 лева с
дата на разрешаване 20.04.2021г и дата на издължаване 15.04.2022г. –
активен.
С депозираното заключение на в.л. Д. С. по назначената ССЕ относно
включения в предмета на изследване въпрос – ищецът получил ли е сумата по
2
договора за кредит и в частност с насочено търсене в „Изипей“ АД
проверката на вещото лице в тази насока е дало заключение за това, че в
системата на „Изипей“ АД не са намерени данни за извършен паричен превод
с наредител „Изи Финанс“ АД в полза на Б. Ж. С. с ЕГН: **********.
Видно от представения по делото в текстови вариант, без подпис и на двете
посочени страни в него и страни в настоящото производство, Договор за
предоставяне на кредит № 336684/ 20.04.2021г между Б. Ж. С. от гр.Пловдив
и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* , в описаната клауза по чл.2, ал.2 от
договора е посочено задължението на кредитора да предаде на потребителя
сумата по ал.1, наричана главница, в деня на подписване на настоящия
договор, чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или в
офис на Изи Пей АД. В случая процесната главница в по чл.2, ал.1 от
договора е в размер на 800 лева.
Във връзка с така описаната клауза от посочения по делото договор за кредит
с Определение 2868/ 16.03.2022г. в първоинстанционното производство съдът
е указал на ищеца да посочи по какъв начин твърди да са му предадени в
собственост заемните средства в размер на 800 лева.
С молба вх.№ 23172/ 23.03.2022г. на ищеца чрез проц. представител адв. Е. И.
е уточнено, че заеманата сума е предадена на ищеца чрез „Изи пей“.
С обжалваното решение районният съд е приел, че от представените писмени
доказателства се установява, че на 20.04.2021г. между страните е сключен
договор за заем № 336684, по силата на който е отпусната парична сума в
размер на 800 лева, с фиксиран лихвен процент – 40,15 %.
При така събраните по делото описани по-горе доказателства въззивният съд
намира за недостатъчно обоснован фактическият и правен извод на
първоинстанционния съд относно доказаността на предявения иск по
основание с оглед изричното оспорване на ответника и настоящ
жалбоподател в тази насока за това, че твърденият от ищеца договор е
сключен между страните.
Действително няма спор между страните, че по така заявения договор с
посоченото съдържание ищецът като физическо лице би се явил потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК , а ищеца - кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
ЗПК.
3
В гр.ІІІ. „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“, с
разпоредбата на чл.10 от ЗПК е въведено изискването за сключване на
договора за ПК в писмена форма, на хартиен или друг носител. В случая не е
налице твърдение в исковата молба относно формата, в която е сключен
процесния договор и съответно дали възпроизвеждането му е на хартиен или
друг носител, но представянето му по делото без данни за надлежното му
сключване в писмена форма, подписан от двете страни по двустранния
договор, предпоставя основателност на оспорването от страна на ответника. В
случая действително с така описаните данни по постъпилата Справка от БНБ
би могло да се обоснове достатъчно убедителен извод, че е налице сключен
между страните договор за потребителски кредит на датата 20.04.2021г.,
съдържанието на който обаче по така представения, възпроизведен текст на
договора, без подписи на страните, не би могло да се посочи с категоричност.
На следващо място основателен е доводът на въззиваемата страна, че
договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на
неговото сключване е действителното предаване на сумата, а съгласно чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Недоказано е твърдението обаче, че
от изготвената ССЕ безспорно се установява реалното получаване на
заемната сума. Тъкмо обратното, както се описа по-горе , при извършената
проверка от вещото лице в системата на “Изипей“ не са намери данни за
извършен паричен превод от страна на посочения кредитор „Изи Финанс“ в
полза на ищеца Б. Ж. С.. Следователно при прилагане на правилото на чл.154,
ал.1 ГПК относно задължението на всяка от страните в гражданския процес
да установи фактите, от които черпи благоприятни правни последици, в
настоящия случай с оглед характера на заявения договор за потребителски
кредит като вид договор за заем като реален договор съществен елемент от
фактическия му състав е действителното предаване на сумата, каквото в
настоящия казус не се установи по делото поради недоказаност на
твърдението на ищеца по представените по делото доказателства.
По така изложените съображения следователно предявеният иск за
нищожност на клауза по недоказано възникнало облигационно
правоотношение по заявения като сключен договор за кредит от ищеца се
явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. С оглед
постановеното решение на първоинстанционния съд, с което е прието
4
наличието на сключен заявения договор, поради което е прогласена за
нищожна клауза като част от този договор, обжалваното решение следва да се
отмени, като се отхвърли така предявеният иск като недоказан по основание.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на жалбоподателя
следва да се присъди юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и
чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1581/ 12.05.2022г. по гр.д.№ 14540/ 2021г. по
описа на РС-Пловдив И
ВМЕСТО Н Е Г О П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ж. С., ЕГН: ********** от гр.П. против „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл.26, ал.4 ЗЗД за обявяване
нищожност на клауза за неустойка, обективирана в чл.3, ал.2 в договор за
предоставяне на кредит № 336684/ 20.04.2021г, сключен между Б. Ж. С., ЕГН:
********** и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, като неоснователен.
Осъжда Б. Ж. С., ЕГН: ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 100 лева / сто лева/ -
юриск.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5