Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260410                 15.07.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети януари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 720 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ.

Ищецът Л.Т.Б. твърди, че на ****** е участвал в ПТП. Управляваният от него автомобил, е бил ударен от автомобил, управляван от третото лице-помагач, като са били причинени имуществени вреди – щети върху автомобила, подробно описани в исковата молба. Същите възлизали на 15 000 лв. Освен това за репатрирането на автомобила, ищецът е бил заплатил допълнително 660 лв. Твърди се, че причинителят на вредата имал застраховка в дружеството ответник, и, че е отправена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Преписката била прекратена от застрахователя поради изтичане на тримесечния срок по КЗ. Ето защо се иска да бъде осъден ответникът общо за сумата 15660 лв. В хода на производството, по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на иска, чрез намаляването му до 9529 лв., като за разликата между двете суми производството е прекратено поради заявен частичен отказ / лист 181/.

Ответникът „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД отрича наличие на противоправно поведение от застрахованото лице, което да ангажира неговата отговорност по застраховката. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба увреждания, както и размера на причинените вреди. Твърди, че ищецът е съпричинил настъпването на ПТП, т. к. се е движил с несъобразена скорост. Оспорва също така твърдението, че автомобилът е бил свален от отчет, вследствие на настъпилите повреди. Поддържа, че искът следва да се отхвърли.

Третото лице помагач на страната на ответника – И.Д.В. не взема становище по същество.

Съдът намери за установено следното:

            На ***** около 17,52 часа, на един километър след с. ******, в посока гр. ****** настъпило пътно-транспортно произшествие. При него лек автомобил марка „*******“  мод. „****“ с рег.№ ****** управляван И.Д.В., извършил маневра за обратен завой, при което не пропуснал движещия се в същата посока лек автомобил „****“ мод. „****“ с рег. №******, управляван от ищеца. В следствие на това настъпил сблъсък между двете превозни средства, при което били причинени редица повреди върху лекия автомобил собственост на ищеца Л.Б.. Видимите щети, били констатирани в съставения протокол за ПТП и се отнасяли до: предния капак, предната броня, предния десен калник, предната дясна врата, предните въздушни възглавници, задната дясна врата, ходовата част отред, предния прозорец, фаровете и десния прозорец / лист 8 и 9/.

            По делото е безспорно, че към датата на настъпване на катастрофата, гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „*******“ била застрахована в ответното дружество по полица **/**/********* с валидност от ******** до ******.

На ******* ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение като бил съставен опис на нанесените щети, съставен от представител на застрахователя и подписан от собственика на пострадалото превозно средство /лист 7/.

Установява се от представената фактура №**** от *******, че повреденият автомобил е бил превозен от местопроизшествието до с. ******, обл. ******, където живее ищецът. За така извършената услуга той заплатил сумата 660 лв. с ДДС / лист 12/.

С писмо от ****** застрахователят уведомил ищеца, че закрива преписката поради това, че не са му били представени от ОДМВР ***** необходимите документи относно това дали издаденото наказателно постановление е влязло в сила, като през това време бил изтекъл срока за произнасяне по претенцията, съгласно чл.496, ал.1 КЗ /лист 4/.

Изслушан по реда на чл.176 ГПК, водачът на лекия автомобил „******“ завява, че не е видял автомобила „****“ преди да предприеме маневрата. Сочи, че тя не е била по обратен завой, а се е състояла в навлизане в главния път, откъм черен път. Поддържа, че е имало намалена видимост поради наличие на крайпътни дървета. На мястото нямало знак за ограничаване на скоростта, но според него, повреденият автомобил се бил движел с много над разрешената на този тип път скорост от 90 км.ч. / лист 99/.

Според заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., ударът между двата автомобила настъпил в дясната / южна / лента на платното за движение на пътя с. ******* – гр. ********, на около 1 км. източно от с. *******. Скоростта на автомобила „*******“ към момента на удара е била около 13-14 км.ч., а тази на увредения автомобил „****“ била около 90 км.ч. При така създалата се пътна ситуация – предприета от водача на виновния автомобил маневра, при което не е пропуснат движещата се в същата посока автомобил, водачът на л.а. „****“ е нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да го избегне. Това той би могъл да стори при скорост от около 67 км.ч. Основна причина за катастрофата се явява обстоятелството, че водачът на л.а. „********“ е потеглил и навлязал в лентата по която се е движел автомобила на ищеца, в момент, когато това не е било безопасно, тоест без да го пропусне  /лист 56/. Вещото лице сочи, че стойността на ремонта на автомобила на ищеца е 25923 лв., които разходи превишават със 70% средната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието, която според експерта е 9764 лв. Това прави възстановяването на автомобила икономически нецелесъобразно. При предаване на автомобила за скрап цената му би била 357 лв. / лист 57/.

Видно от повторното заключение на вещото лице С., механизмът на настъпване на произшествието е същият, като описания в първоначалната експертиза. Този експерт е определи средната пазарна стойност на автомобила на ищеца на 9259 лв., а тази на нужните за ремонта му резервни части, материали и труд на 25923,05 лв. Тази експертиза е оспорена в оценъчната част, като е допусната тройна експертиза, чието заключение е, че пазарната стойност на автомобила към момента на произшествието е 9896 лв. / лист 205/. Съдът намира, че следва да възприеме, заключението на тройната експертиза, тъй като тя се основава на максимално по обем проучване, като поради броя на вещите лица субективният елемент в нея е сведен до възможния минимум.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му. Този извод се налага от анализа на двете заключения на вещите лица относно механизма на настъпване на произшествието ведно с обясненията на виновния водач. Предвид това съдът намира, за неоснователни доводите на ответника, че не е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилите вреди.

            По делото се установи безспорно факта на настъпване на произшествието, както и за това, че то е предизвикано от лице, което има при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ действуваща към датата на катастрофата.

            Претенцията е за заплащане на имуществени вреди причинени върху увредения автомобил, като в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 ал.2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

            Съобразно чл.499, ал.1 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В случая на тотална щета, това е пазарната стойност на автомобила към датата на произшествието. Видно от заключението на тройната експертиза тя е 9896 лв. Съгласно заключението на в. л. М., ако автомобилът бъде предаден на за скрап ищецът ще получи за него цена от 357 лв. Предвид това съдът намира, че тази сума следва да се приспадне от сумата на дължимото обезщетение, като така се получава 9 539 лв. Тази сума е по-висока от претендираната от ищеца след изменението на иска – 9529 лв.

            Предвид изложеното съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи.

            Съгласно чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая срокът за произнасяте от три месеца е започнал да тече на 02.08.2019г. / лист 7/ и е изтекъл на 02.11.2019 г. Следователно законната лихва върху обезщетението следва да се присъди считано от тази датата до окончателното и заплащане.

            По разноските:

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 627 лева, като при определяне на тази сума съдът взе предвид обстоятелството, че по делото е извършено намаляване на претенцията чрез частичен отказ от нея.

            Тъй като ищецът е получил безплатна правна помощ, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на адв. М. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1406 лв. определено съобразно Наредба №1 на ВАС с оглед уважената част от иска и броя на проведените по делото съдебни заседания.

            На осн. чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 495 лв., съобразно частта от първоначалната претенция относно производството е прекратено поради частичното прекратяване.

            Водим от горното, съдът 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, площад "Позитано"№5 да заплати на Л.Т.Б. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, сумата 9529 лв./ девет хиляди петстотин двадесет и девет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица ***/**/******* с валидност от ******* до *****, които вреди са резултат от настъпило на ******  пътно-транспортно произшествие, констатирано с протокол №****** от ****** на ОДМВР ****, сектор Пътна полиция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2019г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" АД, да заплати на Л.Т.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 627 лв. /шестстотин двадесет и седем лева /, деловодни разноски.

ОСЪЖДА Л.Т.Б. да заплати на ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" АД, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 495лв. /четиристотин деветдесет и пет лева /, деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, площад "Позитано"№5, да заплати на адв. В.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***, оф.**, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1406 лв./хиляда четиристотин и шест лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.