Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№516

 

гр. Русе, 07.12.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 9 ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      Председател:       АНЕТА ГЕОРГИЕВА                                                             Членове:       Т. ЧЕРКЕЗОВА

                                                                   НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА  и в присъствието на прокурора                            

като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА                                                         в. гр. дело № 665 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

         К.И.И. и Г.Г.Д. са обжалвали решението на Русенския районен съд по гр. д. № 4104/2017 г. в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот – многофамилна жилищна сграда. Излагат оплаквания за неправилност на решението и молят то да се измени, като се определят различни квоти на съсобственост. Претендират разноски.

Ответниците В.Г.С. и Н.А.С. оспорват основателността на жалбата и молят тя да не се уважава по съображения, подробно изложени в писмен отговор.

Против същото решение е депозирана въззивна жалба и от В.Г.С. и Н.А.С.. Те го обжалват в частта, с която е допусната до делба лявата (западната) част от жилищната сграда, като считат че К.И.И. не е съсобственик в този имот. Излагат оплаквания за неправилност на решението и молят то да се измени, като се отхвърли искът за делба на западната част от имота, евентуално, да приеме, че са собственици на ½ ид.ч. от сградата, придобита от тях по давност. Претендират разноски.

Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от заинтересовани по спора страни, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата на К.И.И. и Г.Г.Д. е основателна, а тази на В.Г.С. и Н.А.С. - неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал до делба два съсобствени между съделителите недвижими имоти:

1. сграда с идентификатор 63427.2.5089.1 със застроена площ 221 кв. м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна и сграда с идентификатор *** със застроена площ 10 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: друг вида сграда за обитаване (вход за мазата на западното жилищно тяло), построени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Р., **** с площ 694 кв.м., между К.И.И. с права 4/18 ид.ч., Г.Г.Д. с права 7/18 ид. ч., В.Г.С. с права 1/18 ид. ч. и В.Г.С. и Н.А.С. с права 6/18 ид. ч. в режим на СИО;

2.  самостоятелен обект с идентификатор *** с адрес гр. Р., ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 48 кв.м., етаж 1, предназначение хангар, депо, гараж, между К.И.И. с права 4/6 ид. ч., Г.Г.Д. с права 1/6 ид. ч. и  В.Г.С. с права 1/6 ид. ч.

 Решението не е обжалвано в частта относно втория недвижим имот – гараж.

Спори се относно правата на собственост върху първия имот, както и относно участието на съделителя К.И. в съсобствеността върху него. Спори се и дали имотът е един или  са два самостоятелни жилищни обекта.

От представените по делото доказателства, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи по отношение на съсобствеността върху имота, както и относно липсата на възможност да се приеме, че жилищните имоти в общата сграда са самостоятелни обекти. Същите са построени върху общ поземлен имот, като многофамилна сграда, без да е провеждана процедура по обособяването им в самостоятелни обекти, поради което предмет на делбата следва да е цялата сграда, а във втората фаза на делбата, при евентуална възможност – да се предприеме обособяването на реални дялове. И при положение, че няма самостоятелни обекти, то и реална собственост върху тях не е възникнала. Поради това правилно е допусната до делба цялата жилищна сграда с идентификатор ****, заедно входа за мазата на западното жилищно тяло (стъпала) – означен с идентификатор **** в кадастъра, която се явява съсобствена между всички съделители, като построена върху съсобствения им поземлен имот.

Не се доказва от приетите по делото доказателства,  че С. са манифестирали намерение да своят имота. Т.е. анимусът, че владеят имота, трябва да е изрично демонстриран пред съсобствениците, а в случая това не е установено. До отблъскване на владението на другите съсобственици, С. са само държатели на техните идеални части, в който смисъл е несъстоятелно наведеното от С. възражение.

Видно от  писмените документи, а и не е спорно между страните, че процесният поземлен имот с идентификатор *** с площ от 694 кв. м. в гр. Р. е образуван от имот пл. № 11 с площ от 312 кв. м. и имот пл. № 10 с площ от 375 кв. м. Чрез покупко-продажба (нотариален акт на л.8 и н.а. на л.9) Г.Д. е придобила на два пъти по ½ идеална част от имот пл. № 10, а Г. Г. И. (наследодател на съделителите) по време на брака си с К.И. са закупили имот пл. № 11 (нотариален акт л.10). Чрез дарение последните двама са прехвърлили ½ ид.ч. от имота на дъщеря си В.Г.С..

Двата имота са били обединени в общ имот № 5089 в. 22 по плана на гр. Русе, като видно от издаденото разрешение за строеж от 11 май 1994 г. (л.12) на В.С., Г.Д. и Г. И. е разрешено от О. Р. да построят делбената жилищна сграда.

Видно от удостоверението на л.75 В.С. е в брак с Н.С. от 1987 г.

Правата на собственост върху земята се прехвърлят и върху построеното по силата на приращението. Следователно 1/4 ид. ч. от сградата е придобита в режим на СИО между В.С. и Н.С., другата ¼ ид. ч. е в режим на СИО между наследодателя Г. И. и К.И. (удостоверение за граждански брак л.272). Бракът на последните е прекратен на 24.05.2012 г. със смъртта на първия, който е оставил наследници съпруга и две дъщери – съответно К.И., Г.Д. и В.С.. А другата ½ ид. ч. от сградата е собственост на Г.Д..

При това положение и съгласно разпоредбите на чл.5 ал. 1 и чл.9 ал.1 ЗН делбата на жилищната сграда следва да се допусне при права, както следва: за К.И. с права 1/8 ид. ч. (от прекратената СИО) и 1/24 ид. ч. по наследство или общо 4/24 ид. ч., Г.Д. с права 1/2 ид. ч. и 1/24 ид. ч. по наследство или общо 13/24 ид. ч., В.С. и Н.С. с права 1/4 ид. ч. в режим на СИО и за В.С. по наследство 1/24 ид.ч.

При това положение, обжалваното решение следва да се отмени в частта относно правата на  съделителите и да се потвърди в останалата част.

С оглед изхода на спора В.Г.С. и Н.А.С. следва да заплатят на другите съделители направените от тях деловодни разноски.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1145/29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 4104 по описа за 2017 г. на Русенския районен съд в частта относно правата, като вместо него постанови:

ОПРЕДЕЛЯ правата на съделителите, както следва: за К.И.И. 4/24 ид. ч.; за Г.Г.Д. 13/24 ид. ч.; за В.Г.С. и Н.А.С. в режим на СИО 6/24 ид. ч.; за В.Г.С. 1/24 ид. ч.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

В частта, с която е допуснат до делба недвижимия имот - гараж, решението, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.Г.С. и Н.А.С. да заплатят на К.И.И. и Г.Г.Д. сумата от 600 лева  - деловодни разноски за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: