Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №4513 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 7695/10.01.2020
г. по гр. д. № 79416 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 87-ми състав
са отхвърлени предявените от З.А.Б. ЕИК ******, срещу З.Л.И. АД, ЕИК ******, искове с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6303,44
лв., представляваща дължимо регресно вземане на изплатено по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение по щета, образувана във връзка с ПТП,
реализирано на 22.07.2017 г. на автомагистрала Тракия в посока гр.Бургас, между л.а. „Пежо 208” с рег. ******и т.а. ДАФ с рег. ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 393 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 05.05.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.12.2018 г., като неоснователни.
С постановеното
решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден З.А.Б. да заплати на З.Л.И. АД сумата
555.00 лв.-разноски по делото.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З.А.Б. в частта, с
която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд приел, че в
производството не е доказана вината на водача на товарния автомобил. В
производството било установено, че товарният автомобил по време на движение е
спукал гума, част от нея изхвърчала на пътно платно и в нея се ударил автомобила
"Пежо". Водачът на лекия автомобил не можел да избегне препятствието,
защото то се било появило внезапно. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете З.Л.И. АД в предоставения срок е оспорил жалбата, като
неоснователна. Претендира е разноски.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба на З.А.Б. с която е поискало от съда на основание
чл. 411 от КЗ (в сила от 01.01.2006 г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да осъди
ответника З.Л.И. АД да му заплати сумите 6303,44 лв., представляваща дължимо
регресно вземане на изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение по щета, образувана във връзка с ПТП, реализирано на 22.07.2017 г.
на автомагистрала Тракия в посока гр.Бургас,
между л.а. „Пежо 208” с рег. ******и
т.а. ДАФ с рег. ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 393 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2018 г.
По изложени правни
и фактически доводи причина за ПТП било, че водач на "ДАФ" след
спукване на гума не предприел мерки за безопасност на движението, поради което
и част от гумата се ударила в предната част на движещия се зад него автомобил „Пежо".
Претендирани са разноски.
Ответникът З.Л.И.
АД, в предоставения срок е оспорило исковете. Посочило е, че механизма по
протокола за ПТП не бил установен, съставения двустранен протокол не обвързвал
в тази част съда, водача на ДАФ не бил провел виновно противоправно поведение,
поведението на водача на камиона не било единствената причина за ПТП, вредите
по автомобил "Пежо" не били причинени изцяло от това ПТП, размер на
иск бил прекомерен, не дължал лихва. Претендирало е разноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, дадената
правна квалификация на същите не е от естество да обоснове извод за
недопустимост на обжалваното решение.
По правилността на
решението в обжалваната част:
По силата на чл.
411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност.
За да възникне регресното
право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно
наличие на предпоставките: деликтна отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради
причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение
от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "ГО" на
делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане или че не дължи
заплащането му поради други обстоятелства. В тежест на ответника е да обори предвидената в
закона презумпция за вина на водача на товарния автомобил – участник в ПТП,
застрахован при ответника - установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Плащането на
застрахователно обезщетение от своя страна може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените
вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез
прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на
застрахователната премия.
В производството се
установяват следните обстоятелства от съставения двустранен протокол за ПТП,
констатациите на САТЕ и показанията на свидетелите С.Г.П.и Д.Г.Д.:
На 22.07.2017 г. в
21:40 часа на 333-тия км. на автомагистрала Тракия в посока гр.Бургас настъпва
ПТП в резултат на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил Пежо с
рег.№ ******управляван от свидетеля С.Г.П., чиято действителна стойност възлиза
на сумата 6284-38 лв. посочена от САТЕ приета пред първата инстанция, която
настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК.
Установява се, че ПТП
е настъпило при следния механизъм: По време на управление на товарен автомобил
ДАФ с рег.№ ******по АМ Тракия с посока от гр.София за гр.Бургас, след спукване
на гума на товарния автомобил управляван от свидетеля Д.Г.Д. се отделя външната
обвивка на гумата – протектор, която пада на пътната лента на магистралното
шосе. Водачът на товарния автомобил спира в аварийната лента на АМ Тракия и
подхожда да отстрани гумата. В това време управлявания след непосредствено след
него по АМ Тракия лек автомобил „Пежо“ преминава през част от отломките от гумата
– отлепения протектор, който бил на пътното платно, без възможност за реакция и
отклоняване с аварийни спиране. В резултат – били причинени имуществени вреди
на лекия автомобил описани от застрахователя – ищец.
Установява се, че увредения
лек автомобил Пежо е застрахован при ищеца З.А.Б. по застраховка „Каско” към
момента на ПТП, а соченият като деликвент водач на товарен автомобил към датата
на ПТП е застрахован при ответника З.Л.И. АД по застраховка „Гражданска
отговорност“. Установява се, че ищецът, като застраховател по имуществено
застраховане е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6288.44 лв. и
15.00 лв. – ликвидационни разноски на увредения от ПТП застрахован.
В производството е
спорно дали ПТП се дължи на виновно и противоправно поведение на водача на
товарния автомобил.
С разпоредбата на -
чл. 101, ал. 1, изр.1 вр. чл. 101, ал. 3, т. 9 от ЗДвП е предвидено, че:
"при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е
длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване". В случая е
установено, че водачът е спрял в аварийната лента и е предприел незабавно действия
по отстраняване на повредата в автомобила.
С разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че "движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни" във връзка с чл.
10, ал. 1, т. 9, букви "а" и "б. " от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата "Моторно превозно средство е
технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по
гумите:
а) гумата не
съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и
модела на моторното превозно средство;
б) гумата има
разкъсвания;
В случая не е
установено в производството каква е причината за спукване на гумата на товарния
автомобил по време на движението на автомобила по АМ Тракия и съответно
отделянето на външния слой на нейното покритие и оставането на тази част на
пътното платно. От своя страна се установи, че единствената причина за
настъпване на ПТП е препятствието на платното за движение – отломки от
спуканата гума на товарния автомобил.
Предметът на делото
са въведените от ищеца с исковата молба права, чиято защита търси. Правната им
квалификация се определя от твърденията на ищеца за фактите, които са ги
породили. В случая с исковата молба ищецът изрично е посочил, че основанието на
иска е виновно противоправно поведението на водача на автомобила, застрахован
при ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Това е така,
защото ищецът се е позовал на бездействие на този водач, който "... не
взел мерки за безопасността на движението, след като е спукал гума на
автомобила...". При така наведените от ищеца твърдения правилно районният
съд е приел, че правната квалификация на предявените исковете е чл. 411 от КЗ
вр. с чл. 45 от ЗЗД - деликтно поведение на водача на товарния автомобил.
Твърденията, че вредите са причинени от типичните свойства на вещта - гума на
автомобила, евентуално- неполагане на грижа за изправност на автомобила, не са
наведени по надлежния ред в производството и не са от естество да обосноват
извод, че правната квалификация на исковете е различна от тази, посочена от
районния съд.
От своя страна спукването
на гума би било присъщо качество на вещта и приложима би била разпоредбата на
чл. 50 от ЗЗД, защото обичайните причини за това са износване, свръх-херметизация,
загуба на механичните й свойства. Вредата в случая би била произтекла от
характера и състоянието на вещта.
В случая, както бе
посочено районният съд правилно е дал правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД и
това води до правилност на решението му, доколкото в производството не е
установено противоправност в поведението на водача на товарния автомобил. Не е
установено в производството от страна на ищеца, че водача на товарния автомобил
не е положил дължимата грижа за изправност на автомобила, което от своя страна
да е довело до настъпване на ПТП. Твърдения, за това че вредите се дължат на
свойството на вещта не са въведени по надлежния ред, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Както бе посочено спорният
въпрос по делото е дали водачът на товарния автомобил "ДАФ" е провел
виновно противоправно поведение, посочено от ищеца - "... не взел мерки за
безопасността на движението след като е спукал задна дясна гума на
автомобила...", поради което и да има основание за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на процесните суми. Тежестта на
доказване на това обстоятелство по несъмнен начин е за ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 101 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) когато по
време на движение възникне повреда или неизправност в пътното превозно
средство, което застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да
спре и да вземе мерки за отстраняването й.
Съгласно чл. 59 от ЗДвП водач на превозно средство, движещо се по автомагистрала, принуден да спре
по независещи от него обстоятелства, може да го направи в лента за принудително
спиране извън платно за движение.
При така уредената
нормативна уредба съдът приема, че посоченото от ищеца поведение на водача на
камиона би било деликтно, ако се установи по делото че е проведено и тогава
отговорността на ответника за плащане на сумите, за които са предявени
исковете, би могла да се ангажира.
Чрез събраните в
производството доказателсства не се установява противоправното поведение на
водача на товарния автомобил, посочено от ищеца. Съдът приема за установено по
делото, че незабавно след спукването на гумата водачът на товарния автомобил
"ДАФ" е спрял в аварийната лента, слязъл е от автомобила и се е
отправил за отстраняване на повредата.
При така възприето
съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин виновно
противоправно поведение на водач на камион, посочено от ищеца, в следствие на
което да е настъпило ПТП, поради което решението на Софийски районен съд в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест
на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
100лв. възнаграждение за юрисконсулт. Същото е определено от съда съобразно
нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на сложността на
делото.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 7695/10.01.2020 г. по гр. д. № 79416 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, 87-ми състав.
ОСЪЖДА З.А.Б. ЕИК ******,
да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ******, на
основание на чл. 78, ал. 3 вр. с, ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева ),
представляващи съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.