№ 473
гр. Плевен, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200848 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №22-0938-000025/22.02.2022г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на ПЛ. П. К. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство и счита обжалваното НП за
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Изтъкват,
че се касае за неволна грешка от страна на жалбоподателя, който е управлявал
МПС, предназначено за продажба, във връзка с неговата трудова дейност, за
кратко разстояние. Пледират за отмяна на Наказателното постановление като
неправилно, а алтернативно – случаят да бъде приет за „маловажен“,
съобразно чл.28 ЗАНН.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР
- ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното писмо за
1
изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за
нейната неоснователност.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
557364/04.01.2022г. от страна на ЦВ. Н. ХР. - мл.автоконтрольор в СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля В. КР. Л., както и
на нарушителя ПЛ. П. К.. Съставен е за това, че на 04.01.2022г. около 15.05
часа в град ПЛЕВЕН, на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***, с
посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, което
не е негова собственост, номер на рама ***, управлява превозното средство,
без да е регистрирано по надлежния ред, без поставени регистрационни
табели на определените за това места – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При
съставяне на АУАН, нарушителят представил саморъчно обяснение, в което
отбелязал, че е управлявал споменатия автомобил, тъй като е забравил да
постави „фирмени“ табели от автокъщата, в която работи. В срока и по реда
на чл.44 ал.1 ЗАНН, допълнителни възражения не били представени.
По случая била сезирана РП-ПЛЕВЕН, която с Постановление от
15.02.2022г. по преписка №339/2022г. по описа на същата Прокуратура,
отказала да образува досъдебно производство и изпратила препис от
Постановлението на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението,
респ. – преценил като неоснователно направеното от нарушителя възражение.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
ПЛ. П. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите ЦВ. Н.
2
ХР., В. КР. Л., *** Б., писмени доказателства /л.12 – 14, л.23, л.40 – 41 от
делото/. Показанията на посочените свидетели са относително подробни и
убедителни, не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези
свидетелски показания взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на
отразената в АУАН/НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справка за
техническите характеристики и регистрацията на лек автомобил „***“ с
номер на рама ***. Наред с това, в опровержение на същата фактическа
обстановка, не се събраха доказателства. Следва обаче да бъде отбелязано, че
от показанията на свидетелите Х., Л., Б., същевременно се установява и
основателността на направеното от страна на нарушителя възражение при
съставяне на АУАН – а именно, че посоченият л.а. е бил предназначен за
продажба, управляван е в близост до съответната автокъща, по път за
автосервиз и не на последно място – по организационни причини, същата
автокъща разполага с един комплект временни регистрационни табели,
издадени на основание чл.30 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства; наред с това, П.К. не
обърнал внимание, че колегата му В. Б. е свалил временните регистрационни
табели от „***“ с номер на рама ***, за да ги постави на друг автомобил, с
цел тестване за продажба. Тези факти и обстоятелства, без да влизат в
противоречие с отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, извън всяко
съмнение, я доразвиват и представят в различна светлина. Ето защо, Съдът
кредитира гласните доказателствени средства и писмените доказателства по
делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка,
като няма да я преповтаря, но същевременно, държи сметка и за така
изяснените в хода на съдебното следствие, факти и обстоятелства.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят К., не е изпълнил това
свое задължение, а е управлявал МПС, което не е било регистрирано по
3
съответния ред и е нямало поставени съответни регистрационни табели.
Следователно, нарушението се явява доказано по несъмнен начин. Не могат
да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя и неговия защитник, че
се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК, съобразно която
правна разпоредба „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици“. В случая, като водач на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, независимо от целта на управлението на
МПС или неговата продължителност, К. е бил длъжен и е могъл да следи за
това, щото управлявания лек автомобил да има поставени предназначените за
това, временни регистрационни табели – а при установяване на тяхната
липса, е следвало да се въздържа от управление на това МПС, тъй като
същото не е било регистрирано. Като не е положил дължимата грижа на
водач, сам се е поставил в положението да извърши нарушение по чл.140 ал.1
ЗДвП, като Съдът приема, че в случая, формата на вина е непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК - не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Същевременно, съобразно чл.7 ал.2 ЗАНН, „Непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“, а настоящият
случай не попада в така очертаното бланкетно, законово изключение.
Ето защо, принципно са били налице условията
административнонаказващият орган да наложи административно наказание
на основание чл.175 ал.3 ЗДвП, съобразно която административнонаказателна
разпоредба, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.“. От друга страна обаче, К. е неосъждан и неосвобождаван от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание на
основание чл.78а НК, а процесното административно нарушение е такова на
просто извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат.
Вярно е, че от справката за нарушител от региона се установяват немалко
налагани в миналото административни наказания, за нарушения на ЗДвП, но
от друга страна, очевидно е, че в случая не се касае за умишлено извършено
административно нарушение, а обществената му опасност, със сигурност е
по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Последният извод се обуславя от допълнително изяснените в хода на
съдебното следствие факти и обстоятелства, а именно – касае се за МПС,
предназначено за продажба, за което по принцип е имало предназначени
временни регистрационни табели, които обаче са били свалени от св.Б. /без
да уведоми колегата си, жалбоподателя К./, за да бъдат поставени на друго
МПС. Поради това Съдът намира, че при съобразяване обществената
опасност както на дееца, така и тази на извършеното деяние, следва да се
приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
4
Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че е
налице доказано административно нарушение, което обаче представлява
„маловажен случай“. Поради това, обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Наказателно постановление №22-0938-000025/22.02.2022г. на НАЧАЛНИК на
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на ПЛ. П. К. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ПЛ. П. К. ЕГН: **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ МУ БЪДЕ
НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5