№ 44
гр. гр. Добрич , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500230 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. СТ.
СТ., чрез назначения му особен представител, срещу решение №260207/04.03.2021г. по гр.д.
№1650/2020г. на Добричкия районен съд в частта, в която е признато за установено, че Д.
СТ. СТ. дължи на „ЮБЦ”ЕООД - гр.София сумата 151.89 лева, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 4542/2019г. на ДРС, съставляваща незаплатена цена за такси и
услуги по договор за мобилни услуги от 15.09.2017г., за което вземане са издадени фактури
№**********/25.01.2018г. и №**********/25.02.2018г., което вземане е прехвърлено на
„Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“
ЕООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г., както и в
частта, осъждаща въззивника за разноски на ищеца в заповедното и в исковото
производство.
В жалбата се възразява за необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите
на първоинстанционния съд. Поддържа се оплакване за игнориране и необсъждане в
обжалваното решение на възражението за неосъществено надлежно уведомяване на
длъжника за цедиране на вземането на първоначалния кредитор по договора за мобилни
услуги. Даденото от кредитора пълномощно на цесионера да извърши уведомяването на
длъжника за цедирането на вземането не било нотариално заверено и не било датирано, при
1
което не можело да се изведе началният момент, от който пълномощникът има дадените му
с пълномощното права. Неуведомяването на длъжника за цесията възпрепятствала активната
процесуална легитимация на цесионера да претендира вземането по реда на чл.410 от ГПК,
съответно да предявяви иска за установяване неговото съществуване. Неуведомяването на
длъжника за цесията означавало още, че длъжникът няма задължение към цесионера, чиито
права по договора за цесия са непротивопоставими на длъжника. Уведомяването на
длъжника за цесията чрез особен представител в исковото производство било недопустимо,
предвид, че особеният представител не би могъл да доведе цесията до знанието на
длъжника, за да породи тя действие. По тези съображения се настоява за отмяна на
неправилното първоинстанционно решение в обжалваната част и за отхвърляне на
предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „ЮБЦ“ЕООД, чрез упълномощения адвокат, оспорва
жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено по предявен от
„ЮБЦ”ООД срещу Д. СТ. СТ. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№4542/2019г. на ДРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 151.89 лева, съставляващи сбор
от дължими за периода 25.12.2017г. – 24.02.2018г. такси и цена на услуги, предоставени по
договор за мобилни услуги от 15.09.2017г. на ответника от „Теленор България“АД, чийто
частен правоприемник е ищецът.
Първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска по чл.422 ал.1 от ГПК
касателно вземане на ищеца от ответника в размер на 276.65 лева, съставляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на посочения договор за мобилни услуги, не е предмет на
въззивно обжалване.
Съгласно твърдяното от ищеца, на 15.09.2017г. между ответника Д. СТ. СТ. и „Теленор
България"ЕАД бил сключен договор за мобилни услуги, при избран тарифен план с месечна
абонаментна такса 24.99 лева., за срок от 24 месеца. За периода 25.12.2017г. – 24.01.2018г.
мобилният оператор издал фактура №**********/25.01.2018г. с начислено задължение на
ответника за ползвани мобилни услуги и месечен абонамент в размер на 74,16лв. /без ДДС/.
За периода 25.01.2018г. – 24.02.2018г. мобилният оператор издал фактура
№**********/25.02.2018г. с начислено задължение на ответника за ползвани мобилни
услуги и месечен абонамент в размер на 62.08 лева /без ДДС/. Ответникът не е платил
задължение в размер на 151.89 лева общо за двата посочени месеца. С договор от
12.07.2019г. „Теленор България“ЕАД прехвърлил вземането си от ответника на
2
"Иновативни финанси”ООД, който с договор от 29.11.2019г. прехвърлил вземането на
ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Ответникът – длъжник бил уведомен за двете цесии с връчване на
исковата молба и приложеното към нея уведомление, съставено от „Иновативни
финанси“ООД, като упълномощен от първия кредитор /мобилния оператор/ и от свое име,
като цедент по договора от 29.12.2019г. По подадено от ищеца, като частен правоприемник
на кредитора, завление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4542/2019г. на ДРС срещу ответника
била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение в размер на 151.89 лева с
посоченото основание.
Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е оспорил иска с възражения,
идентични на изложените във въззивната жалба.
Установено е по делото, че на 15.09.2017г. между „Теленор България“ЕАД и ответника Д.
СТ. СТ. е сключен договор за мобилни услуги, които операторът се задължил да предоставя
на абоната за ползването на посочения в договора мобилен номер, като абонатът се
задължил да заплаща месечна абонаментна такса и стойността на предоставените му услуги.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при избран тарифен план „Тотал”, с месечна
абонаментна такса 24.99 лева, като в приложение към договора са описани включените в
избрания тарифен план услуги и техните цени.
Съгласно фактура №**********/25.01.2018г. ответникът е имал задължение към мобилния
оператор в размер на 88.99 лева /с ДДС/ за абонаментна такса и предоставени му мобилни
услуги за периода 25.12.2017г. – 24.01.2018г. Съгласно фактура №**********/25.02.2018г.
ответникът е имал задължение към мобилния оператор в размер на 74.50 лева за
абонаментна такса и мобилни услуги за периода 25.01.2018г. – 24.02.2018г. Възникването на
задълженията не се оспорва по основание и размер от ответника, както и не се твърди от
него да е платил на мобилния оператор сумата 151.89 лева за погасяване на задълженията за
посочените два месеца. Следователно ответникът е дължал на мобилния оператор за
абонаментни такси и мобилни услуги по двете фактури сума в размер на 151.89 лева.
С договор от 12.07.2019г. „Теленор България”ЕАД прехвърлил вземането си от ответника на
"Иновативни финанси”ООД. С договор от 29.11.2019г. "Иновативни финанси” ООД
прехвърлил същото вземане на ищеца „ЮБЦ“ЕООД.
Представено е пълномощно от „Теленор България“ЕАД за „Иновативни финанси“ООД да
уведоми длъжника за извършеното с договора за цесия от 12.07.2019г. прехвърляне на
вземането на мобилния оператор. Представено е и уведомление до длъжника за извършените
две цесии на задължението му към мобилния оператор; уведомлението е дадено от
„Иновативни финанси“ООД – като цесионер, упълномощен от цедента – първоначален
кредитор да съобщи на длъжника цесията от 12.07.2019г. и като цедент - кредитор,
съобщаващ извършената от него цесия от 29.11.2019г. на длъжника.
Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да уведоми за
3
цесията длъжника, за когото тя има действие от деня, в който му е съобщена. Допустимо е
цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Законоустановено
изискване за форма на упълномощаването в този случай липсва, както и истинността
/автентичността/ на документа не е оспорена. Следователно възражението на особения
представител на ответника по повод липсата на нотариална заверка на подписите на
законните представители на упълномощителя – цедент „Теленор България“ЕАД е
ирелевантно за действието на упълномощаването и произтичащата от него представителна
власт за цесионера „Иновативни финанси“ООД да уведоми длъжника за цесията от
12.07.2019г. Пълномощното е частен документ и при съобразяване, че е приложено към
исковата молба, неговата достоверна по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК дата е тази на
депозиране на исковата молба в съда. Идентичен е изводът и касателно приложеното към
исковата молба уведомление от „Иновативни финанси“ООД /като цесионер - пълномощник
на кредитора и като кредитор – цедент/ до длъжника за двете цесии на задължението му.
Константна е съдебната практика, че цесията е надлежно съобщена, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Ефектът на
уведомяването настъпва и при връчване на книжата на назначения по реда на чл.47 ал.6 от
ГПК особен представител на длъжника - ответник в исковия процес. Приемането на
изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство и представлява
част от правомощията на особения представител да получава адресираните до отсъстващия
ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполага с такова
правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от
особения представител на материалноправното изявление по чл.99 ал.3 от ЗЗД до
отсъстващия ответник е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /решение №198/18.01.2019г. по т.д.
№193/2018 г. I ТО на ВКС/.
Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че, още преди да е уведомен, е изпълнил на стария кредитор.
Уведомяването на длъжника за цесията е предназначено да осуети това - длъжникът, като
не знае за прехвърлянето, да изпълни на стария кредитор. Иначе, между цедента и цесионера
ефектът на прехвърлянето настъпва с постигането на съгласие помежду им /сключването на
договора/. Ето защо, противно на поддържаното от ответника, по-късното уведомяване за
цесиите на длъжника, който не е изпълнил на стария кредитор, не е предпоставка за
нередовност на подаденото от цесионера – ищец заявление по чл.410 от ГПК и не е
предпоставка за липса на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви иск за
установяване съществуването на вземането, за които по подаденото от него заявление е
издадена заповед за изпълнение.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Ищецът, частен
правоприемник на първоначалния кредитор, има вземане от ответника по горепосочения
договор за мобилни услуги в размер на 151.89 лева, съставляващи абонаментни такси и
4
цена на мобилни услуги за периода 25.12.2017г. – 24.02.2018г., за изпълнение на което
задължение на ответника е издадена заповед по ч.гр.д.№4542/2019г. на ДРС. Така приетото
от първоинстанционния съд е правилно и постановеното от него решение в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
С оглед този резултат, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
въззивното производство, изразяващи се в сумата 360 лева – адвокатско възнаграждение и
сумата 300 лева – възнаграждение за особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260207/04.03.2021г. по гр.д.№1650/2020г. на Добричкия
районен съд в обжалваната част, в която е признато за установено, че Д. СТ. СТ. дължи на
„ЮБЦ”ЕООД сумата 151.89 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4542/2019г. на ДРС, съставляваща незаплатена цена за такси и услуги по договор за мобилни
услуги от 15.09.2017г., за което вземане са издадени фактури №**********/25.01.2018г. и
№**********/25.02.2018г., което вземане е прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД с
договор за цесия от 12.07.2019г., а „Иновативни финанси“ ЕООД го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. СТ. СТ. с ЕГН ********** от с.Л., да заплати на „ЮБЦ” ЕООД - гр.София
1335, райн „Триадица“, бул”България” №81 вх.В ет.8, сумата 360 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция и сумата 300 лева – възнаграждение за особен
представител по чл.47 ал.6 от ГПК за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5