№ 315
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100900286 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени от „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“
ЕООД, ЕИК ********* срещу ответниците Н. Г. Н., ЕГН ********** и „Зет
проект“ ЕООД, ЕИК *********, обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.464, ал.1 ГПК, относно признаването за установено, че в
полза на ответника Н. Г. Н. не съществува вземане в размер на 90 000 лева
спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД, ЕИК *********, представляваща
незаплатена главница по договор за залог с нотариална заверка на подписите
от 13.12.2021 год. с падеж на плащане 14.12.2021 год., ведно със законната
лихва за периода от 15.12.2021 год. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 1 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №23337 от 23.12.2021
год. по ч.гр.д. №71581/2021 г., съгласно описа на СРС, 33 състав, както и
изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 год. издаден по същото дело, с което
вземане Н. Г. Н. се е присъединил като присъединен взискател по изп.дело
№20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, съгласно
Удостоверение по чл.456 ГПК, издадено по изп.д.20229210400001 на ЧСИ
С.П., рег. №921 КЧСИ и е участвал в разпределението на постъпилите по
делото суми.
Ищецът твърди, че е взискател по изп.дело №20238380403169 на ЧСИ
М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, длъжник по делото е ответникът „Зет проект“
1
ЕООД, а ответникът Н. Г. Н. е присъединен взискател. Сочи, че на 09.02.2024
год., въз основа на Постановление за разпределение по изп. дело
№20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ от 08.02.2024 год. и
Постановление за разпределение по изп. дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б.
с рег. №838 на КЧСИ от 07.02.2024 год., е извършено разпределение на
постъпилите по делото суми в резултат на публична продан на имуществото
на длъжника – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1971.3388.4.35, представляващ Апартамент №35, с площ от 55.20 кв.м.,
с адрес: гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. **** и Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1971.3388.4.48, представляващ Гараж
№33, с площ от 12,90 кв.м., с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв.
„Драгалевци“, ул.“****.
Ответникът Н. Г. Н. участва по изпълнително дело №20238380403169
като присъединен взискател въз основа на подадена молба с вх.№43999 от
14.09.2023 год. до ЧСИ М.Б., към която е приложил Удостоверение по чл.456
ГПК с изх. №31512 по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ,
предмет на което е сума в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното
плащане на сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в
размер на 17 177,55 лева и 2 100 лева присъдени разноски. Като основание за
вземането в удостоверението е посочен Договор за залог от 13.12.2021 год. с
нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус
М. Г.а с рег.№622 на НК, приложен към молбата и удостоверението. Въз
основа на този договор за залог с нотариална заверка на подписите е било
подадено от ответника Н. заявление по чл.417 ГПК на 15.12.2021 год., въз
основа на което са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и
Изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 г.
Ищецът твърди, че за издадаването заповедта за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. №71851/2021 г,. съгласно описа на СРС, не е съществувало основание.
Счита, че приложеният към заявлението Договор за залог от 13.12.2021 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622
съгласно регистъра на НК има акцесорен характер, поради което предполага
съществуването на действително главно задължение, което да потвърждава.
Твърди, че в случая не е налице главен дълг във връзка с чието обезпечаване
да е сключен договорът за залог, при което не е установено
правоотношението, от което евентуално произтича главният дълг. Поради това
релевира искането да се признае за установено, че в полза на ответника Н. Г.
Н. не съществува процесното вземане спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД.
В условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът за залог от
13.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М.
Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК е нищожен, поради това, че този
2
договор е симулативна сделка, чиято цел е мниминият длъжник да избегне
принудителното изпълнение и удовлетворяването на неговите действителни
кредитори, евентуално, че договорът е сключен без основание, евентуално
поради противоречието му на закона и морала, и евентуално като сключен с
цел увреждане на кредитора, като сочи че двамата ответници са свързани
лица.
Ответникът Н. Г. Н. в срока по чл.367 от ГПК представи отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че искът
е недопустим, тъй като е предявен след установения по чл.464 от ГПК срок.
По същество твърди, че не са налице сочените основания за недействителност
на сключения между него и ответника „Зет проект“ ЕООД Договор за залог от
13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус
М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК. Счита, че не е налице правна
пречка с един договор да се признае от длъжника, че дължи и да се създаде
обезпечение под формата на залог, както е станало в настоящия случай. Сочи,
че предходните му отношения с ответника „Зет проект“ ЕООД нямат връзка с
настоящия спор, като те не са от естество, което да ги определи като свързани
лица. Навежда възражението, че вземането му е възникнало преди повече от
две години преди вземането на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, поради
което сключването на договора за залог не може да цели увреждане на
кредитор, който е нямал съответното качество по време на сключване на
договора.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът подаде допълнителна искова
молба, в която заявява, че поддържа подадената искова молба. Във връзка с
твърдението за недопустимост на иска, като предявен след срока по чл.464
ГПК сочи, че същото е неоснователно, защото исковата молба е предявена на
12.02.2024 год., като Постановленията за разпределение по изп.д.№3169/2023
г. са изготвени съответно на 07.02.2024 год. и 08.02.2024г., а са предявени на
09.02.2024 год.
В допълнение посочва, че между ищеца „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“
ЕООД и ответника „Зет проект“ ЕООД на 30.08.2019г. е сключен
Предварителен договор за продажба и строителство, с който „Зет проект“
ЕООД се задължава да изгради и да прехвърли с нотариален акт на „Ей. Кей.
Авиейшън Сървисис“ ЕООД недвижими имоти, които ще бъдат построени в
многофамилна жилищна сграда с подземен гараж в гр. София, район Витоша,
м. „Драгалевци – Разширение – Север“, в поземлен имот с идентификатор
68134.1971.3388, а именно: Апартамент №35 с площ от 55,20 кв.м. и Подземен
гараж №33 с площ 12,9 кв.м., подробно описани в предварителния договор.
Продажната цена е уговорена в размер на 73 500 евро, платима на вноски,
всички преди прехвърляне на собствеността с нотариален акт, като ищецът е
осъществил изцяло плащането на вноските. Сочи, че първата дата, на която
страните са уговорили да се сключи окончателен договор, като се подпише
3
нотариален акт е 25.11.2021 год., като подписването е отложено поради
заболяване на управителя на ответното дружество. На 10.12.2021 год. в
кантората на нотариус Ивайло Иванов страните е следвало да подпишат
нотариален акт, като поради възникнал спор във връзка със заплащане на
допълнителни строителни и ремонтни дейности, същият не е подписан.
Ищецът добавя, че неподписването се дължи на поведението на управителя на
ответното дружество, който въпреки съгласието на управителя на
дружеството – ищец напуска нотариалната кантора поради ангажимент пред
друг нотариус.
На 06.01.2022 год. е била наложена възбрана от Н. Г. Н. по
горецитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 по
отношение на два самостоятелни обекта, които са били предмет и на
предварителния договор, въпреки наличието и на други обекти-собственост
на ответното дружеството. На 20.01.2022 год. поради установяване на
наложената възбрана от нотариуса, нотариален акт за сключване на
окончателен договор отново не е подписан.
Ищецът твърди, че на това основание е развалил предварителния
договор, като с Решение №352 от 15.03.2023 год. на СГС по т.д.365/2022 год.,
ТО, VI – 22 състав „Зет проект“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ей. Кей.
Авиейшън Сървисис“ ЕООД заплатената по договора сума от 73 500 евро, а с
Решение №460 от 06.07.2023 год. на САС по в.т.д. №397 от 2023 год. на ТО, 9
състав и неустойка в размер на 7 350 евро.
Предвид изложеното, ищецът счита, че е установена създадената
невъзможност той да се удовлетвори. Признаването на фиктивно задължение
в полза на мнимия кредитор е осуетило възможността „Ей. Кей. Авиейшън
Сървисис“ ЕООД да получи дори заплатените по договора суми.
Ответниците в срока по чл. 373, ал.1 ГПК не представиха отговор на
допълнителната искова молба.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв.Ц., която поддържа предявените искове, моли съда да
ги уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.
Ответникът „Зет Проект“ ЕООД не изпрати представител в съдебното
заседание.
Ответникът Н. Н. не се яви в съдебното заседание и не изпрати
процесуален представител.
4
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства,
включително и тези в приложено ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС
се установява, че ответникът Н. Г. Н. се легитимира като присъединен
взискател по изп.дело №20238380403169 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на
КЧСИ с вземане в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното плащане на
сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в размер на
17 177,55 лева и 2 100 лева присъдени разноски, възникнало въз основа на
Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег.
№41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК, и въз основа
на който са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и Изпълнителен лист
№7849 от 23.12.2021 г. по ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС.
Длъжник в изпълнителното производство е вторият ответник „Зет проект“
ЕООД, а взискател по него е ищцовото дружество. С Постановления от
07.02.2024г. и 08.02.2024г. ЧСИ е извършил разпределения на получена сума
в следствие на публична продан на имот на длъжника, като в полза на
ищцовото дружество са предвидени сумите от 23 381,04 лв. и 74 819,82 лв., а в
полза на ответника Н. сумите 12 822,86 лв. и 40 843,06 лв., с което
вземанията им биха били частично удовлетворени.
От Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите
с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК е видно,
че в него не е посочено за обезпечаването на кое точно задължение на „Зет
проект“ ЕООД е сключен този договор.
С доклада по делото съдът посочи, че в тежест на ответниците е да
установят при условията на пълно и главно доказване съществуването на
оспорваното вземане и всички обстоятелства, от които произтича то, като
изрично указа на ответника Н., че не сочи доказателства за това, кога точно е
възникнало вземането му спрямо „Зет проект“ ЕООД, ЕИК *********, което е
признато и обезпечено с процесния договор за залог, но от страна на
ответниците не бяха представени доказателства тази насока.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ
за защита на взискател в изпълнителното производство срещу включване в
5
разпределението по чл. 460 ГПК на несъществуващо вземане предявено от
друг взискател към длъжника.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Н., че искът е
предявен след изтичаненото на предвидения в чл.464, ал.1 ГПК едномесечен
срок от извършване на разпределението, предвид това, че е предявен на
12.02.2024г., а постановленията на ЧСИ са от 07.02. и 08.02.2024г.
Неоснователно е и възражението, че в случая са без значение предхождащите
договора за залог правоотношения между ответниците.
Съгласно разпоредбите на чл.149 ЗЗД и 150 ЗЗД, за обезпечение на едно
вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и
ипотека върху недвижим имот. Залог и ипотека могат да бъдат учредени както
за свое, така и за чуждо задължение. Залогът и ипотеката следват
обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.
В чл.162 ЗЗД е посочено, че могат да се залагат вземания, които могат да
се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се
противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника.
Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата
на чл. 156, ал. 2, а според последната, в случай, че обезпеченото вземане е по-
голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако
няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на
вземането.
От тази правна уредба на договора за залог се налага извода, че залогът
винаги предполага съществуването на едно вземане, което се обезпечава с
него, т.е. договорът за залог е винаги един акцесорен договор. В случай, че
главното задължение е погасено, и залогът се погасява, ако договорът за
възникване на главното вземане е недействителен и договорът за залог е
такъв. Предвид това, в настоящото производство, за да бъде установено
вземането на ответника Н. произтичащо от договора за залог, следваше да
бъдат представени доказателства за установяване и на обезпеченото вземане.
Неустановяването на обезпеченото вземане води до извода, че в полза на
ответника Н. няма вземане възникнало от процесния договор за залог с
нотариална заверка на подписите. Този извод се налага и от обстоятелството,
че след като в самия договор за залог не е посочено какво точно е
обезпеченото вземане и липсва друг документ с достоверна дата, в който това
да е конкретизирано, то съгласно чл.162 ЗЗД договорът за залог е
непротивопоставим на трети лица, каквито са останалите кредитори в
изпълнителното производство, и в частност ищцовото дружество.
Издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на ищцовото дружество, нито препятства възможността да се
6
изследват факти настъпили преди издаването й, предвид изричната
разпоредба на чл.464, ал.2 ГПК, според която настоящият иск може да бъде
основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Въз основа на изложеното, настоящият съд намира, че в производството
по делото ответниците не проведоха успешно пълно и главно доказване на
съществуването на оспорваното вземане и всички обстоятелства, от които
произтича то, поради което се налага извода, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и като такъв той следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски
по делото в размер на 8694 лв. за внесена държавна такса за образуване на
делото, за издаването на съдебни удостоверения и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Ей. Кей.
Авиейшън Сървисис“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.464,
ал.1 ГПК, по отношение на ответниците Н. Г. Н., ЕГН ********** и „Зет
проект“ ЕООД, ЕИК *********, че в полза на ответника Н. Г. Н., ЕГН
********** не съществува вземане в размер на 90 000 лева спрямо
ответника „Зет проект“ ЕООД, ЕИК *********, представляващо незаплатена
главница по договор за залог с нотариална заверка на подписите от 13.12.2021
год. с падеж на плащане 14.12.2021 год., ведно със законната лихва за периода
от 15.12.2021 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 1 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК с №23337 от 23.12.2021 год. по ч.гр.д.
№71581/2021 г., съгласно описа на СРС, 33 състав, както и изпълнителен лист
№7849 от 23.12.2021 год., и с което вземане ответникът Н. Г. Н. се е
присъединил като присъединен взискател по изп.дело №20238380403169 на
ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, съгласно Удостоверение по чл.456 ГПК,
издадено по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ, и е
участвал в разпределението на постъпилите по делото суми.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** и „Зет проект“ ЕООД, ЕИК
********* да заплатят на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 8694 лв., представляваща разноски по делото.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8