Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 2276 Година
2019, 12.11. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
18.09.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 896 по описа за 2019 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на П.И.Т. от
гр.София против ревизионен акт №Р-16001616000939-091-001/21.12.2018г.,издаден
от В.И.И., на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и Т.И.Б.на длъжност главен инспектор по приходите - Ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив в ЧАСТТА, потвърдена с Решение №127/
28.02.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“/ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката
допълнително са установени следните задължения: ДДФЛ – свободни професии,
граждански договори и др. за 2014г. в размер на 25 760,80 лв., ведно с
прилежащата лихва в размер на 9 529,35 лв.; вноски за ДОО за 2014г. в размер на
3 062,78 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 180,21 лв.; вноски за ЗО
за 2014г. в размер на 1 859,64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на
711,45 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1 196,40 лв., ведно с
прилежащата лихва в размер на 461,02 лв.
Твърди се незаконосъобразност на
ревизионния акт в обжалваната част, като се сочи, че констатациите на
приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства
за тях. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява
за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът
намира същата за ДО-ПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
Ревизията на жалбоподателката е
започнала със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/
№Р-16001616000939-020-001/12.02.2016г., с обхват определяне на задължения за
ДДФЛ-свободни професии, граждански договори и др., ДОО-за самоосигуряващи
се, УПФ-за самоосигуряващи се и ЗО-за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2014г., като е определен срок за приключване на производството до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен
път на 22.02.2016г. Ревизионното производство е спряно със Заповед
№Р-16001616000939-023-001/21.03.2016г. и съответно възобновено със Заповед за
възобновяване на производството №Р-16001616000939-143-001/22.06.2016г.
Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР
№Р-16001616000939-020-002/05.08.2016г. и ЗИЗВР №Р-16001616
000939-020-003/21.09.2016г., като срокът на ревизията е продължен до 24.10.
2016г.На основание чл.144 ал.4 ДОПК и въз основа на искане на териториалния
директор на ТД на НАП – Пловдив със Заповед
№Р-16001616000939-ЗИД-001/21.10.2016г. на ИД на НАП е удължен до 24.02.2017г.
срокът за извършване на ревизията, въз основа на което е издадена и ЗИЗВР №
Р-16001616000939-020-004/24.10.2016г.
С последващо
издадена ЗИЗВР №Р-16001616000939-020-005/27.01.17г. е разширен обхватът на
извършваната ревизия, като е включен и периодът от 01.01.2011г.
до 31.12.2012г. за задължения за ДДФЛ-свободни професии, граждански договори и
др. А със ЗИЗВР №Р-16001616000939-020-006/08.02.2017г. отново е разширен обхватът
на извършваната ревизия, като е включен и периодът от 01.01.2010г.
до 31.12.2010 г. за задължения за ДДФЛ-свободни професии, граждански договори и
др., ДОО-за самоосигуряващи се, УПФ-за самоосигуряващи се и ЗО-за самоосигуряващи
се. Производството по извършване ревизията на жалбоподателката е спряно със
Заповед №Р-16001616000939-023-002/17.02.2017г., считано от 17.02.2017г. до
приключване на друго контролно или административно производство и съответно е
възобновено със Заповед №Р-16001616000939-143-002/13.11.2018г., като е
определен краен срок за приключването му 20.11.2018г. /л.642 и сл./.
Всички заповеди са надлежно връчени
на ревизираното лице или на упълномощено от него лице. Извършени са процесуални
действия и са събрани доказателства, които са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са и основните принципи на
ДОПК.
Въз основа на събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад
№Р-16001616000939-092-001/04.12.2018г./л.77 и сл./, срещу който няма данни да е
подадено възражение.
Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на процесния ревизионен акт
№Р-16001616000939-091-001/21.12.2018г. от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.Б., на длъжност главен
инспектор по приходите – Ръководител на ревизията/л.65 и сл./, с който на Т. са
определени процесните задължения.
Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП/в редакцията към момента на издаването им/, в кръга на определените им
правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията/определен за това с акт на Директора на
компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията/определен със
заповедта за възлагане на ревизия/.
С оглед компетентността на органите,
издали обжалвания РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед
№РД-09-518/30.04.2014г., Заповед № РД-09-2/05.01.2015г., Заповед №РД-09-456/04.04.2016г., Заповед № РД-09-1400/04.10.2016г. и Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с които
е делегирал правомощието си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица
от ТД на НАП – Пловдив, сред които и В.И.И. на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП - Пловдив. Представени са също така и
Заповед №РД-09-158/29.01.2016г., Заповед №РД-09-332/28.02.2017г. и Заповед
№РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с които са
определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на
екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, сред които и
Т.И.Б.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Следва да се констатира също така,
че от приобщените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР,
заповедите за спиране и възобновяване, както и РА са подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение
№127/28.02.2019г., с което РА е потвърден в обжалваната в настоящото
производство част.
При така установеното, съдът намира,
че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и
при спазени административнопроцесуални правила за
това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
П.И.Т. е физическо лице, без дейност
като ЕТ, не е собственик на едноличен търговец. Констатирано е, че като местно
ФЛ по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на
основание чл.3 т.1 и чл.6 от с.з. за доходите, получени от нея през отделните
данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията, но за ревизираните години
няма подавани ГДД. За периода 01.01.2013г. -
07.04.2014г. лицето се е осигурявало за здравно осигуряване по подадена
декларация 7 с вх.164811501608302/ 24.07.2015г. Констатирано е също, че РЛ не е
регистрирано по ЗДДС лице. Има съпруг - П.Т.и две непълнолетни деца.
В хода на ревизията с протокол
№1026625/08.09.2016г. са присъединени доказателства, събрани при извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на ревизираното лице,
документирана с протокол №П-16001615 112850-073-001/19.01.16г., ведно със
събраните към него доказателства/л.118 и сл./.
В отговор на първо изпратеното
ИПДПОЗЛ в хода на ПУФО, след подадена молба за продължаване на срока за
представяне на доказателствата и писмените обяснения и постановено в тази връзка
решение от 10.07.2015г., с което срокът е бил продължен, от Т. е постъпило
обяснение, ведно с представени доказателства/л.135 и сл./.
Декларирано е, че имуществото и
паричните средства за автомобилите, придобити през проверявания период, са от
съпруга и П. Т.
През януари и февруари 2009г. са
придобити доходи от трудови правоотношения общо в размер на 2 175 лв., а от
февруари до декември 2009г. са придобити доходи от обезщетение за майчинство и
болнични общо в размер на 2 871,50 лв. Декларирани общо придобити доходи през
2009г. в размер на 5 046,50 лв. За 2010г., 2011г. и 2012г. са декларирани
придобити доходи от обезщетение за майчинство и болнични съответно в размер на
4 222.13 лв., 7 617.26 лв. и 3 524.33 лв. За 2013г. са декларирани придобити
доходи от обезщетение за майчинство общо в размер на 436,36 лв. А за 2014г. са
декларирани придобити доходи от трудови правоотношения общо в размер на 4 872
лв.
Декларирано е придобито движимо и
недвижимо имущество, както следва: на 22.08.2011г. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №74, том 58, дело №9800 от 2011г. в режим на
СИО е придобит поземлен имот, ведно с построената в поземления имот жилищна
сграда, находящи се в гр. Пловдив, ул.“Добрич“№27
общо за сумата от 16 000 лв.; на 14.03.2014г. с Удостоверение №7 от
14.03.2014г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Еднофамилна жилищна сграда
с етапи на проектирането и строителството - първи етап: до кота
+10,5 м., находяща се в УПИ II-427, кв.24 по плана на
кв.“Младежки хълм“ с административен адрес гр. Пловдив, ул.“Добрич“ №27 е
придобит в режим на СИО обектът, като разходите за строителство и обзавеждане
са около 380 000 лв.; през м. юни 2014г. е придобит в режим на СИО лек
автомобил „Порше Кайен С“ с рег.№ ***за сумата от 20 000 евро; на 10.09. 2014г. с
Договор за покупко-продажба на МПС №6846 е продаден притежаваният в режим на
СИО лек автомобил „Порше Панамера“
с рег.№ ***за сумата от 14 900 лв. Автомобилът е закупен през 2012г. за сумата
от 16 000 евро. През периода на проверката лицето е притежавало в режим на СИО
лек автомобил „Мерцедес С350“ с рег.№ ***, придобит преди 2009г.
За периода 01.01.2009г.
- 31.12.2014г. са внасяни осигурителни вноски по трудови правоотношения от „ПИЗ
– Груп“ ООД и „Фламинго Инвест“ ООД.
Декларирани са притежаваните през
периода банкови сметки, както следва: в „Първа инвестиционна банка“АД - BG17CBUN91951040328782, BG75 CBUN91954000493713,BG13FINV915010UB328782,
BG76FINV915010UB210084, BG32FINV915040UB493713
и
BG71FINV91502016315344 и в „Инвестбанк“АД – BG37IORT73754403204600,
както и тяхната наличност в началото и края на всеки един от периодите, като са
представени и банкови извлечения/л.155 и сл./.
Посочено е също така, че няма
документи за разпределяне на дивиденти, няма договори за банкови заеми, за заем
или протоколи за дадени или върнати суми, няма учредени договорни ипотеки, не
притежава финансови активи през периода на проверката, не притежава движими
ценности, няма вземания от трети лица, няма давани парични средства на заем,
няма имущество, придобито по безвъзмезден начин, не е осъществявала сделки с
имущества, различни от НИ и МПС, не е получавала заеми през периода на
проверката, не притежава акции и дялове в задгранични дружества, място на
стопанска дейност и НИ в чужбина, не притежава дялови участия в местни
дружества през периода на проверката, няма сключвани застраховки в нейна полза
или в полза на трети лица през периода. Декларирани са пътувания в чужбина.
В нарочна декларация е заявено, че
поради факта, че не могат да бъдат набавени всички необходими документи, на
по-късен етап ще бъдат представени декларация за налични парични средства към
01.01.2009г., НА за покупка на НИ №74, том 58, дело
№9800 от 22.08.2011г., документите за закупуването на лек автомобил „Порше Панамера“ с рег.№*** и
банково извлечение за сметка BG43CBUN91951000210084/л.138/.
На по-късен етап обаче, с Опис
вх.№94-00-4047/31.7.2015г. са представени единствено посоченият по-горе НА,
документи за закупуването на МПС и банково извлечение от посочената банкова
сметка, ***одини, но посочената в т.1 декларация за
налични парични средства към 01.01.2009г. отново не е
представена/л.185 и сл./.
Във връзка с представени от
жалбоподателката Договор за дарение от 15.03.2008г., сключен между Т.Х.Т.и П.Т.Т./л.142/, договор за дарение от 16.06.2008г., сключен
между М.П.Б.и П.Т.Томов/л.144/, са изпратени ИПДПОТЛ до посочените лица, в
отговор на които същите са представили документи и писмени обяснения/л.243 и
сл., л.238 и сл., л.249 и сл./. ИПДПОТЛ е изпратено и до Б.И.Б.във връзка с
представен от П.Т.Т. договор за заем с това лице, в
отговор на което Б. е представил изисканите му документи и писмени
обяснения/л.259 и сл./.
В хода на ПУФО са събрани
доказателства и за задграничните пътувания на лицето, извършените покупки и
продажби на НИ и МПС/л.278 и сл., л.315 и сл./, извършени са и проверки в ИМ на
НАП.
В хода на ревизионното производство
на П.Т. са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани данни, сведения, документи и
информация, които имат отношение към източниците и размера на доходите и, както
и за направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и други за ревизирания период.
В отговор на първо изпратеното
ИПДОПЗЛ №Р-16001616000939-040-001 от 03.10.2016г./л.110/ и след молба за
продължаване на срока за представяне на исканите документи и писмени обяснения,
уважена с решение от 07.03.2016г., в т.ч. и молба за спиране на ревизионното
производство/л.114-117/, жалбоподателката е посочила единствено, че исканите
документи са представени вече в предходната проверка – ПУФО и в случай, че се
налага, ще представи допълнителна информация и/или документи в бъдещ
момент/л.331/. Приложени са единствено Доклад да извършена пазарна оценка на НИ
и Удостоверение №7/14.03.2014г. за въвеждане в експлоатация/л.332 и сл./.
Във връзка с ИПДПОЗЛ
№Р-16001616000939-040-002 от 15.07.2016г. /л.344/ е представена декларация за
разкриване на банкова тайна/л.348/.
На лицето са връчени Уведомление по
чл.124 ал.1 ДОПК/за периода 01.01.2013г. –
31.12.2014г./, Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК и ИПДПОЗЛ
№Р-16001616000939-040-003 от 03.10.2016 г., в отговор на които е представен
единствено Договор за покупко-продажба на МПС от 09.06.2015г./л.493 и сл./
До всички банки в страната са
изпратени ИПДПОТЛ, като отговори, че Т. притежава банкови сметки в съответните
банки, са постъпили от „Райфайзенбанк България“ЕАД/л.388/, „Инвестбанк“АД/л.426/
и „Първа инвестиционна банка“АД/л.399/, като впоследствие са представени и
извлечения за движението и наличностите по банковите сметки за спорния период,
като се констатира, че лицето е декларирало само 7 бр. банкови сметки – 6 бр. в
„Първа инвестиционна банка“АД и 1 бр. в „Инвестбанк“АД,
а от получените отговори са установени още 8 бр./недекларирани/ банкови сметки
– 1 бр. в „Райфайзенбанк“АД, 1 бр. в „Инвестбанк“АД и
6 бр. в „Първа инвестиционна банка“ АД/л.450 и сл., л.454 и сл., л.459 и сл.,
л.517 и сл./.
Във връзка с искане за възлагане на
експертиза от орган по приходите и Акт за възлагане на експертиза
№Д1/РД-21-3452/12.10.2016г. е изготвена Експертиза от вещо лице И.С.Г., с която
е определена стойност от 176 750 лв. без ДДС на еднофамилна жилищна сграда
на три етажа в гр.Пловдив, ул.“Добрич“№27, разпределена по година за периода от
м.08.2012г. до 31.12.2014г./л.506 и сл./.
С протокол №0478613/24.01.2017г. са
присъединени доказателства от ревизионното производство на „ОАЗИС СТРОЙ“ЕООД -
извлечения от банкови сметки на П.И. Ш. в „Инвестбанк“АД
за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г., като е
констатирано, че са внесени и изтеглени суми от П.И.Т. с пълномощно по
банковите сметки на П.И. Ш./л.545 и сл./. В тази връзка до Т. е отправено ново
ИПДПОЗЛ № Р-16001616000939-040-004 от 24.01.2017г., като в отговор лицето
посочва, че произходът на внесените и изтеглени средства, са спестявания на титуляра на сметката, а именно П. Ш. и задачата и е била да
приема и предава средствата на титуляра, като не
съхранява документи по извършваната операция, тъй като са предадени на Ш./л.571
и сл./. ИПДПОТЛ е изпратено и до П. Ш., което се е върнало с гриф
„непотърсено“/л.576/.
Връчени са отново Уведомление по
чл.124 ал.1 ДОПК/този път за периода 01.01.2010г. –
31.12.2010г./, Уведомление по чл.17 ал.1, т.2 ДОПК и ИПДПОЗЛ от 08.02.2017г., като
по делото няма данни да е постъпил отговор, в т.ч. и декларации по чл.124 ал.3 ДОПК/л.585 и сл./.
Постъпила е молба/л.583/ за
удължаване срока на представяне на исканите документи и писмени обяснения,
както тези с ИПДПОЗЛ от 08.02.17г., така и последващо
изисканите с ИПДПОЗЛ №Р-16001616000939-040-006 от 24.01.2017г. относно произход
на паричните средства, внесени в брой по банкови сметки на лицето в „ПИБ“АД и „Инвестбанк“АД за периодите 01.01.2009г.
– 31.12.2014г., подробно описани по дати, суми, вид валута и по банкови сметки,
съгласно приложена справка към искането/л.578 и сл./. До приключване на
ревизионното производство, отговор на последно отправените ИПДПОЗЛ, не е
постъпил от жалбоподателката.
Въз основа на наличната документация
в архива и информационната система на НАП, както и събраните в хода на
ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници,
чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и ИИДДКО, описани по-горе, ревизиращият екип е
констатирал наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, а именно, че
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за 2010г. и 2014г., което води до определяне на данъчните основи за процесния
период по реда на чл.122 ал.2 ДОПК.
На Т., както вече се посочи, са
връчени уведомления по чл.124 ал.1 ДОПК, с които същата е уведомена, че
основата за облагане с ДДФЛ-свободни професии, граждански договори и др., както
и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за процесния
период ще бъде определена по реда на чл.122-124а ДОПК, но декларации по чл.124
ал.3 ДОПК не са представени.
По отношение установяване началното
парично салдо към 01.01.2009г., органите по приходите
са взели предвид, че лицето не е декларирало налични парични средства брой.
Установени са налични парични средства в началото на 2009г. в банкова сметка ***,71
лв. и налични парични средства в банкова сметка ***6,82 лв. Взети са предвид
лихвите по три банкови сметки в общ размер на 2 587,21 лв., доходите от трудови
правоотношения с „ПИЗ ГРУП“ ЕООД в размер на 1 703,02 лв., както и получени
обезщетения от НОИ в размер на 2 871,50 лв. Като разходи на лицето са отчетени
погасителни вноски по изтеглен кредит на П. Т./съпруг на ревизираното лице/ от
„Кредибул“ АД и „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“АД в общ размер на 1
541,50 лв., захранване на банкова сметка *** „Фламинго И“ООД в размер на 480
лв. и резервация за хотел „Божурленд“ в размер на 1
204 лв. Констатирани са налични парични средства в края на 2009г. в общ размер
на 6 287,44 лв., от които 21,70 лв. по банкова сметка ***, 5,81 лв. по банкова
сметка ***,93 лв. по банкова сметка ***.
Прието от приходната администрация
е, че сумата по извършено дарение от М. Б. на П.Т.през 2008г., е лична, поради
което тя не е включена в паричния поток на РЛ за 2009г., освен това същата сума
е призната за начално салдо на П.Т./съпруг на РЛ/ към 01.01.2009г.
След като е извършено следното
изчисление: налични парични средства в брой и по банкови сметки + постъпления –
разходи – налични парични средства по банкови сметки/35 902,53 лв. + 7161,73
лв. – 3225,50 лв. – 6287,44 лв. = 33 551,32 лв./, органите по приходите при
извършената съпоставка за 2009г. са установили превишение
на декларираните и получени приходи/доходи над платените разходи със сумата в
размер на 33 551,32 лв., която са приели като начално салдо парични средства
към 01.01.2010г.
По идентичен начин е процедирано и за следващите години, като за 2010г. е
установено превишение на разходите над приходите в
размер на 91 923,17 лв., за 2011г. е установено превишение
на разходите над приходите в размер на 16 505,40 лв., но е извършено
компенсиране от установено положително салдо за съпруга и П.Т.Томов, за 2012г.
и 2013г. са установени положителни салда, съответно в размер на 30 886,29 лв. и
31 360,73 лв., а за 2014г. е установено превишение на
платените разходи над декларираните и получени приходи/доходи/ в размер на 263
826,84 лв.
След анализ на относимите
обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК, органите на приходната администрация са
определили данъчната основа за облагане за 2010г. и 2014г., съответно са
начислили дължимия данък по чл.48 ЗДДФЛ за този отчетен период. Въз основа на
определените доходи по реда на чл.122 ал.2 във връзка с ал.1, т.7 ДОПК допълнително
са определени и задължения за задължителни осигурителни вноски за 2010г. и
2014г., съгласно разпоредбата на чл.124а ДОПК, които са приспаднати при
определяне на основата за облагане с данък върху дохода.
В хода на административното
обжалване, с решение №127/28.02.2019г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ Пловдив е
отменил РА в частта относно определените задължения на лицето за 2010г. РА в
частта относно допълнително установените задължения за 2014г., а именно: ДДФЛ –
свободни професии, граждански договори и др. в размер на 25 760,80 лв., ведно с
прилежащата лихва в размер на 9 529,35 лв.; вноски за ДОО в размер на 3 062,78
лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 180,21 лв.; вноски за ЗО в размер
на 1 859,64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 711,45 лв. и вноски за
ДЗПО-УПФ в размер на 1 196,40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 461,02
лв. е потвърден, като, за да стори това,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил
подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Констатирал е и
допусната техническа грешка при описване на ЗОВ за ЗО по чл.124а ДОПК, като
вместо установения размер от 1 859,64 лв., са били приспаднати 1 959,64 лв.,
което е оказало влияние върху определената данъчна основа по чл.122 за облагане
с данък върху дохода, но в полза на лицето, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.155 ал.8 ДОПК, са потвърдени обжалваните констатации за допълнително
установения данък върху доходите и прилежащите лихви за 2014г.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета с възражения от ответника съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ/, в заключението на която вещото лице, след като е извършило
проверка на документите по делото, е изготвило в табличен вид справка на
паричния поток за финансовите години, включени в ревизирания период от 2010г.
до 2014г., като при определяне на началното салдо на разполагаемите парични
средства към 01.01.2010г. е включило паричните
средства, получени от РЛ под формата на трудови възнаграждения през 2009г. в
размер на 1 703,02 лв. от „ПИЗ ГРУП“ООД и обезщетения от НОИ в размер на 2
871,50 лв., паричните средства, изтеглени в брой на каса в банките от наличните
такива по банкови сметки на ревизираното лице през 2009г., паричните средства,
налични по банковите сметки на РЛ към 31.12.09г. и разходите, установени от
приходната администрация в хода на ревизията, послужили за определяне на
съотношението приходи разходи за 2009г., а именно в размер на 3 225,50 лв. По
този начин е достигнало до извода, че наличните парични средства към
31.12.2009г. за Т. са в размер на 143 234,46 лв.
За да включи към началното салдо на
разполагаемите парични средства към 01.01. на всяка
финансова година след 2010г., включена в ревизирания период, сумата, която след
извършените изчисления е установена като превишение
на изтеглените в брой от банковите сметки на лицето парични средства и
направените от него последващи вноски на каса за захранването на лични банкови
сметки на РЛ, експертизата е изготвила таблици, от които са видни хронологично
вноските и тегленията от банковите сметки на П.Т.,
като по този начин е установено, че за годините след 2010г., както е поставена
задачата от жалбоподателя, е налице превишение на тегленията над вноските за 2012г. със сумата в размер на
108 282,49 лв. и за 2013г. за сумата в размер на 62 046,39 лв., които
суми са прибавени към началното салдо съответно за 2013г. и 2014г.
Посочено е също така в заключението,
че към началното салдо на разполагаемите парични средства към дата 01.01. на всяка финансова година след 2010г. включена в
ревизирания период, ще бъде включена сумата, която след извършените изчисления
е установена като превишение на доходите спрямо
разходите от предходната финансова година, но тези суми ще станат ясни, когато
експертизата сглоби цялостните парични потоци по години.
Вещото лице е посочило, че методиката на изготвяне на
паричен поток в РА и РД е с ползване на сигурни числа към началото на
годината/напр. салда по сметки към началото на годината и салда по сметки към края
на годината/. При изчисленията си органът по приходите пресмята недостига на
жалбоподателката като паричните средства в началото на периода се сумират с
приходите през периода и от получената сума се изваждат разходите и крайната
наличност на парични средства. Ако получената сума е отрицателно число, то това
е недостиг. А в експертизата методиката на изчисляване на недостиг е базирана
на счетоводната логика, а именно: началното салдо + прихода - разхода =
крайното салдо, като вещото лице счита, че към този подход водят дадените от
жалбоподателя указания, като са отчетени доходите и разходите на ревизираното
лице, установени от приходната администрация в хода на ревизията. Установено е,
че при този подход на изчисление само с промяна в началното салдо на парични
средства, са налице положителни крайни наличности към всяка от проверяваните
години.
В заключение вещото лице е
достигнало до извод, че съгласно така приложения метод на изчисление по
отношение на ревизираното лице, не е налице превишение
на разходите над приходите на парични средства за нито една от ревизираните
години.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е отговорило точно съобразно поставените въпроси.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
В случая, както вече се посочи,
релевантните за разрешаването на административноправния
въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл.112 и сл. ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в
изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК.
По съществото на спора следва да се
посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е
определено началното салдо за 2010г., а оттам и паричните потоци за 2011г.,
2012г., 2013г. и 2014г. Основните възражения на жалбоподателя са във връзка с
използвания от органите по приходите метод на съпоставка между имущественото
състояние и направените разходи с декларираните и/или получени от лицето доходи
и по-конкретно невключване в приходната част на сумата в размер общо на
133 130 лв., изтеглена на каса през 2009г. Размерът на останалите
постъпления и разходи на ревизираното лице, установени в ревизионния акт, не са
спорни между страните,
а други доходи и разходи не се сочат
и не се доказват в хода на съдебното производство, поради което съдът възприема
установените такива с РА.
Ето защо, с оглед разрешаването на
текущия административноправен спор, следва да бъде
съобразено на първо място, че в спорното съдебно производство двете страни –
данъчно задълженото лице и административният орган са равнопоставени.
Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени
към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно
фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в
правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това
дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или
не.
Изпълнението на това задължение от
страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма
свързва с неговото проявление.
На следващо място, без съмнение в
случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124 ал.2 ДОПК,
съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода
на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва чия е доказателствената
тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт, издаден в производство реда на чл.122 ДОПК, като придава
отнапред материална доказателствена сила на
съдържащите се в същия констатации.
Според жалбоподателката, сумата на
доказаните парични средства към 01.01.2010г.,
началото на ревизирания период, е в размер на 143 234,46 лв. /така, както
е установена от вещото лице/, а не в размер на 33 551,32 лв. така, както е
прието в оспорения РА. В тази връзка Т. счита, че следва да се състави изцяло
нов паричен поток за 2010г. и следващите години, различен от определения при
ревизията, в който са отчетени само данните за начално и крайно салдо по
банковите и сметки за текущата година, който да се принесе към началото на
2014г., като за начално салдо към 01.01.2010г. следва
да бъде призната сумата в размер на 133 130 лв., изтеглена на каса от банкова
сметка ***.
В настоящия случай, съдът намира, че
от събраните доказателства, органът по приходите обосновано е приел, че е
налице превишение на разходите над доходите за 2014г.
Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното
производство доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези
доказателства са предоставени от ревизираното лице и други контролни органи.
Установено е превишение на имуществото и извършените
разходи спрямо размера на декларираните от жалбоподателката и установените в
хода на ревизията касови постъпления, т.е. установени са обстоятелства по
чл.122 ал.1, т.7 ДОПК. Съдът приема, че с ревизионния акт обосновано е прието,
че извършените от жалбоподателката разходи превишават реализираните от същата
доходи, поради което и предвид разпоредбата на чл.123 ДОПК, по силата на закона
се презюмира реализиран доход, подлежащ на облагане.
Ревизираното лице е надлежно
уведомено за предприетите действия за определяне на данъчната основа по аналог,
като са връчени 2 бр. уведомления по чл.124 ДОПК. От страна на Т., както вече
се посочи, декларации по чл.124 ал.3 ДОПК не са представени. В отговор на
отправените и ИПДПОЗЛ както в хода на ПУФО, така и в хода на ревизията, не е
представена и декларация за налични парични средства към 01.01.2009г.,
нито към някой от последващите периоди. Впрочем, тук
е мястото и да се посочи, че в хода на ПУФО жалбоподателката е декларирала, че
такава декларация ще бъде представена на по-късен етап, което обаче, както вече
се посочи, не е било сторено нито в хода на ПУФО, нито в хода на ревизията.
Декларирани са единствено доходи от трудова дейност и обезщетение за майчинство
и болнични, които са били съобразени от органите по приходите, наред с доходите
от продажба на МПС и НИ.
Въпреки липсата на декларирали
налични парични средства от страна на жалбоподателката, за да извършат проверка
на реалната й касова наличност, органите по приходи имат правомощие чрез
различни способи да установят стойностните параметри на приходната и разходната
част на паричния поток, с цел установяване и съпоставяне на получените
резултати с декларираните източници на доходи и установяване на евентуални
разлики. В тази връзка и са изпратени ИПДПОТЛ и ИИДДКО, извършени са и справки
в ИМ на НАП.
Отделно от това, органите по приходите
разполагат и с възможността да извършат проверка на постъпленията по банковите
сметки на ревизираното лице с цел установяване на данни за укрити приходи или
доходи. Тук е мястото да се посочи, че в отговор на отправени ИПДПОЗЛ
жалбоподателката е декларирала, че притежава само 7 бр. банкови сметки – 6 бр.
в „Първа инвестиционна банка“АД и 1 бр. в „Инвестбанк“АД,
а органите по приходите са установили наличието на още 8 бр./недекларирани/
банкови сметки – 1 бр. в „Райфайзенбанк“АД, 1 бр. в „Инвестбанк“АД
и 6 бр. в „Първа инвестиционна банка“АД/, вноските и тегленията
от които също са били съобразени, в т.ч. и преведените от съпруга и П.Т.суми по
банковите сметки са включени в приходната част на паричния поток/така напр. за
2014г. са включени в приходната част сумите в размер на 36 116,60 лв.,
равностойността на 20 000 евро по извършен превод в банкова сметка ***,
54 714,95 лв. извършени вноски в банкова сметка ***/. Ето защо и при
съобразяване изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не са били изследвани
движенията на паричните средства по банковите сметки на Т..
По отношение на извършената
съпоставка на имущественото състояние и установените доходи с недоказан
произход, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123 ДОПК, несъответствието в имущественото състояние на ревизираното лице се приема
за подлежаща на облагане данъчна основа в следните две хипотези: 1/ когато
стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2/ направените разходи от лицето
и от свързаните с него лица по §1 т.3 б.“а“ от ДР явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства.
Видно от изготвените от органите по
приходите „баланси“, обложените за процесния период суми са формирани след
извършена съпоставка на наличните към 1 януари парични средства в брой и по
банкова сметка, *** брой и по/от сметка, и наличните към 31.12 салда по банкова
сметка. ***.123 ДОПК органът по приходите е подложил на анализ само сумите,
които РЛ е внасяло и превеждало по сметките си, респ. изтеглените от него суми.
Извършената от органите по приходите съпоставка кореспондира и с двете хипотези
на чл.123 ДОПК.
Методиката, която се е използвала
към момента на издаване на РА от органите по приходите за извършване ревизии на
физически лица е в съответствие с чл.123 ДОПК. Според настоящата методика,
наличността на средствата се изчислява като от наличните парични средства в
брой и по банкови сметки колона 2 /к2/ се прибавят всички останали приходи /к3/,
като от тях се извадят разходите /к4/ и паричните средства в края на периода
/к5/, т.е. к2 + к3 – к4 – к5. Този метод е в съответствие с чл.123 ДОПК и той
следва да се използва при определяне на данъчните задължения/така решения по адм. дело №3902/2017г., адм. дело
№13587/2017г., адм. дело № 9294/2018г. и др. по описа
на ВАС/. В тази връзка съдът намира, че в случая няма как да бъдат съобразени
констатациите в заключението на ССЕ, доколкото същата е изготвена при прилагане
на некоректен и изначално неправилен подход на изчисляване и съпоставка на
приходи и разходи, тъй като вещото лице е взело предвид само изтеглените от
лицето суми, без да съобрази и внесените такива, които се явяват разход,
доколкото няма данни въпросната сума да е получена вследствие на дарения,
заеми, доходи от трудова или друга дейност. Или иначе казано, преди да бъдат
приход за жалбоподателката изтеглените твърдяните парични средства в размер на
133 130 лв. през 2009г., е извършен разход за тяхното внасяне/така напр.
по банковата сметка, от която са изтеглени въпросните парични средства, а
именно BG17CBUN91951000193092 на 23.04.2009г., са налице данни за внесени 85
000 лв. + 20 000 лв./, който разход не може да бъде изключен от паричния и
поток. Ето защо, наведените възражения в тази насока, съдът намира за
неоснователни.
Предвид събраните в хода на
ревизията доказателства за целите на извършваната ревизия – определяне на
основа за облагане с данък върху дохода по ЗДДФЛ и ЗОВ направената съпоставка
между направените разходи и получените доходи, органът по приходите за 2014г. е
приел, че е налице отрицателно салдо.
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации описани по-горе, обосновано органите на
приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл.122 ал.1, т.7 ДОПК, с оглед констатацията, че разходите на
жалбоподателката превишават получените от нея доходи през 2014г. Това само е
било достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл.122
ал.1 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този
нормативен текст.
Именно несъответствието на
декларираните и получените приходи и източници на формиране на собствения
капитал на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период и наличието на данни за укрити приходи/доходи, установени в
хода на проведеното ревизионно производство, е наложило необходимостта да се
прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и
сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други
думи, когато е налице едно противоправно развитие на
данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от
фактите, възведени в нормата на чл.122 ал.1 ДОПК, се прилага особеният ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират онези от изброените в закона обстоятелства/критерии/, които са
относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението.
Не водят до извод в обратната насока
и представените в хода на ПУФО договор за заем, сключен от съпруга на
жалбоподателката, както и договори за дарение на суми от М. Б. и Т. Т. на П.Т.Това
е така, защото в националната правна уредба не е познат института на семейното
подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне
на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската
имуществена общност по действащия СК - чл.21 ал.1, съгласно който общността се
разпростира само върху вещни права. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не
се трансформират в права по чл.21 ал.1 СК, не са предмет на СИО и към тях е
неотносима презумпцията за съвместен принос по ал.3. За права вън от обхвата на
СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Такъв подход не е регламентиран в ЗОДФЛ/отм./,
както и в действащия ЗДДФЛ.
Действително, в хода на извършената
ПУФО е прието, че сумата в размер на 120 000 лв., дарена от М. Б. на сина ш П.Т.следва да бъде включена в
паричния поток на РЛ, но в хода на извършената ревизия по отношение на същата
сума, е прието, което не е спорно между страните, че дарението е лично и сумата
е призната за начално салдо на П.Т.в хода на извършената му ревизия, приключила
с издаването на РА №Р-160016 16000940-091-001/21.12.2018г. В този смисъл следва
да се допълни, че по въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е
дарение само за него, а не за двамата съпрузи, практиката на ВКС е
непротиворечива и трайно установена. При решаване на въпроса на кого е дарена
определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен
договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители,
тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е
изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този
договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за
дарение по смисъла на чл.20 СК от 1985г. и аналогичния чл.22 ал.1 от сега
действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако
е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може
да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при
придобиването на семейното жилище/така решение №81/15.03.2011г. по гр.д.№172/
2010г. на Второ ГО на ВКС, решение №279/15.07.2010г. по гр.д.№529/2009г. на
Първо ГО на ВКС, решение №84/26.04.2016г. по дело №4903/2015 на ВКС, ГК, I
г.о., решение №222/24.06.2011г. по гр.д.№982/2010г. на Първо ГО на ВКС/.
Както вече нееднократно се посочи,
други доказателства за наличието на доходи, респ. разходи, които да не са били
взети предвид от органите по приходите, не са ангажирани нито в хода на ПУФО,
нито в хода на ревизионното и съдебното производство. Все в тази насока следва
да се добави и че въпреки, че са изисквани многократно, такива не са били
представени, въпреки удължаваните срокове за представяне на доказателства и
писмени обяснения с решения на ревизиращите органи, нещо повече, няма и твърдения
в тази насока.
С оглед на изложеното, съдът приема
възраженията на жалбоподателя за неоснователни, а РА за законосъобразен в
частта, в която допълнително са установени задължения за ДДФЛ – свободни
професии, граждански договори и др. за 2014г. в размер на 25 760,80 лв., ведно
с прилежащата лихва в размер на 9 529,35 лв., доколкото органите по приходите
са определили математически вярно задълженията и начислените лихви за забава
при съобразяване с допуснатата техническа грешка, която обаче, както правилно
решаващият орган е приел, е в полза на ревизираното лице. Впрочем, липсват
каквито и да било възражения в тази насока.
Законосъобразността на оспорения РА,
в частта му, досежно установеното задължение за данък
по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2014г. обосновава законосъобразност на същия и в частта
му относно установените задължения за ЗОВ за същия отчетен период. С оглед
обстоятелството, че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК
и при положение, че всички източници на доходи, установени в хода на ревизията
са от трудова дейност на жалбоподателката/не са установени получени от Т.
доходи, които не могат да бъдат определени като осигурителни, какъвто например
е доходът от наем, което би могло да създаде индиция,
че установеният при ревизията укрит доход евентуално би могъл да не е
осигурителен/, обоснован се явява изводът на приходна администрация, че
установеното превишение на разходите на ревизираното
лице над доказаните доходи в размер на 263 826,84 лв., следва да се приеме
за доход от трудова дейност.
За пълнота и с оглед наведените
възражения в тази насока следва да се посочи, че след като при ревизията е
установено, че са налице доходи с неустановен произход, които представляват
облагаем доход по смисъла на чл.123 ДОПК, то техният размер следва да се приеме
за доход от дейност на самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл.6 ал.2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Ревизия може
да се извърши по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от
конкретен източник. Случаите, в които се допуска извършване на ревизия при
особени случаи, са описани в разпоредбата на чл.122 ал.1 ДОПК. Тъй като
обстоятелствата по чл.122 ал.1 ДОПК са резултат на действия, респективно на
бездействия на субекта на задължението, с оглед на общия принцип, че никой не
може да черпи права от собственото си виновно поведение, законодателят приема,
че определянето на облагаемата основа, съответно на осигурителния доход в тези
случаи, ще се извърши от приходния орган. По реда на чл.122 ал.2 ДОПК се
определят недекларираните доходи, като в конкретния случай е определен доход с
неустановен произход. Съгласно разпоредбата на чл.123 ДОПК, намираща се в
раздел „Установяване на недекларирани печалби или доходи“, в случаите по чл.122
ал.1 при определяне на основата по чл.122 ал.2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или свързаните
с него лица разходи явно съществено превишава размера на декларираните приходи,
доходи. В случая се презюмира, че определената по
реда на чл.122 ал.2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран
доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл.124а ДОПК препраща към
реда по чл.122 и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а
не само на данъците. Законосъобразно определеният облагаем доход, формиран по
реда на чл.122 ал.2 ДОПК, е основание за допълнително определяне на задължения
за задължителни осигурителни вноски. Ако жалбоподателката твърди, че се касае
за доход от източник, за който не се дължат осигурителни вноски/например
продажба на имущество и др./, то с оглед приетото в чл.123 ал.1 и чл.124 ал.2 ДОПК нейна е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
Както нееднократно се посочи, каквито и да е данни за обратното не се
ангажираха от страна на жалбоподателката, чиято в случая бе доказателствената
тежест да установи наличието на доход от източник, за който не се дължат
осигурителни вноски, като проявен юридически факт, от който черпи за себе си
спорното в процеса право. При това положение, след като не се установява
осъществяването на въпросния юридически факт, не е възможно да се приеме, че
спорното право е породило и е налично в патримониума
на жалбоподателя.
По изложените съображения,
обжалваният административен акт се явява обоснован и законосъобразен. Крайният
извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 1842,85
лв., съобразно чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Т. *** против ревизионен акт
№Р-16001616000939-091-001/21.12.2018г., издаден от В.И.И.,
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите - Ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив в
частта, потвърдена с Решение №127/ 28.02.2019г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която
на жалбоподателката допълнително са установени следните задължения: ДДФЛ –
свободни професии, граждански договори и др. за 2014г. в размер на 25 760,80
лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 9 529,35 лв.; вноски за ДОО за
2014г. в размер на 3 062,78 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 180,21
лв.; вноски за ЗО за 2014г. в размер на 1 859,64 лв., ведно с прилежащата лихва
в размер на 711,45 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1196,40 лв.,
ведно с прилежащата лихва в размер на 461,02 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.И.Т. от гр. София да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от общо 1 842,85/хиляда осемстотин четиридесет и
два лева и осемдесет и пет стотинки/,представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: