Решение по дело №8339/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 618
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330208339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330208339 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 528726-F559610/30.07.2020
год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „САТА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №
252, представлявано от С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2,
вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва цитираното наказателно постановление /НП/ като
неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Излага
становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител –
юрк.Пеева излага доводи за правилно и законосъобразно НП и пледира за
неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита. В случай на претендирано адвокатско
1
възнаграждение над законоустановения минимум, моли същото да бъде
намалено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
На 30.06.2020 г. в 09:30 часа от служители на ЦУ на НАП била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – платен
паркинг, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 252,
стопанисван от „САТА“ ООД, ЕИК *********. По време на проверката била
извършена съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ и
фактическата такава в касата в обекта. Разчетена била касовата наличност от
ФУ в обекта модел DAISY Compact M 02 с ИН на ФУ DY465366 и ИН на ФП
36623402 в размер на 0,00 лв. , съгласно изведен дневен междинен „Х“ отчет
с № 000181/30.06.2020 г. от ФУ към момента на проверката. Констатирано
било, че наличното в проверявания обект касово устройство конструктивно
притежавало възможност да извършва операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. От присъствалото на проверката лице К. И. И.,
******** на паркинга в „САТА“ ООД, били преброени паричните средства в
касата, които били в размер на 20 лв. От изведения дневен междинен „Х“
отчет към момента на проверката, служителите на приходната агенция
констатирали, че „служебно въведените пари в касата“ в началото на
работния ден били в размер на 0,00лв., като служебно „изведените пари от
касата“ били в размер на 0,00 лв. Установено била положителна касова
разлика в размер на 20 лв., която промяна на касовата наличност не била
регистрирана чрез операция „служебно въведени суми“.
От присъствалото на проверката лице К. И. бил попълнен опис на паричните
средства в касата, в който декларирал, че установената положителна касова
разлика се дължала на оставени оборотни пари в касата в размер на 20 лв. и
същите не били въведени чрез функцията „служебно въведени“ суми на ФУ
поради незнание.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка
/ПИП/ сер.АА № 0074502/30.06.2020г.
Така установеното нарушение било квалифицирано от Ч. А. Ч., старши
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, като такова по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и съставил срещу
2
,,САТА‘‘ ООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ F559610/15.07.2020г., който на същата дата бил подписан от
упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, с вписано в акта
изявление, че няма възражения срещу АУАН. В законоустановения тридневен
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу
акта.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което
било отразено, че нарушението е извършено за първи път и не води до
неотразяване на приходи.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
дружеството-жалбоподател „САТА“ ООД като задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е извършило описаното в НП
административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.4, т.1
от ЗДДС, тъй като на процесната дата и място не е регистрирало чрез
операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в
размер на 20 лв.
Въпреки безспорността на извършеното нарушение, Съдът намира, че в
случая са налице смекчаващи обстоятелства, които открояват разглеждания
казус като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по т.н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките
на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от
3
които зависи изходът на делото.
Легалното определение на „маловажен случай“ се съдържа в §1, ал.1, т.4 от
ДР на ЗАНН, където е посочено, че „Маловажен случай този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
В случая процесното нарушение е извършено за пръв път и това изрично е
отбелязано в обжалваното НП. По делото не са ангажирани доказателства за
санкциониране на дружеството-жалбоподател за други нарушения по
Наредбата и ЗДДС от същия вид. Липсват и данни посочената разпоредба /чл.
28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да
е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид
административно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Отделно от това и в АУАН, и в НП е посочено, че с тези си
действия дружеството – жалбоподател не е довело до неотразяване на
приходи и съответно не е налице нанасяне на вредни последици на фиска,
поради което и наказващият орган е следвало да направи преценка преди
издаването на атакуваното НП, дали са налице предпоставките за прилагане
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. Обществената опасност на деянието и дееца
в случая са изключително ниски, а наложената санкция, би била неоправдано
висока, дори и в нейния минимум. Затова становището на настоящия съдебен
състав е, че на жалбоподателят не е следвало да бъде наложена посочената в
НП санкция. Следвало е наказващият орган само да го предупреди, че при
повторно нарушение ще му бъде наложена такава, което не е сторил.
Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и
обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е
издал незаконосъобразно наказателно постановление. Поради това и за съда
остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като
на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
4
административно наказание.
С оглед изхода от спора, Съдът намира за неоснователна направеното от
въззиваемата страна претенция за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 528726-F559610/30.07.2020
год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „САТА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 252,
представлявано от С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС,
КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА „САТА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 252,
представлявано от С. Г. С., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5