№ 178
гр. Ямбол, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. В. ХР., ЕГН ********** от гр.Ямбол чрез адв.
И.С. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 21-0813-000750/07.04.2021 г.
на Началник сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на
жалбоподателят на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се
сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
жалбата се поддържа от процесуалния му представител – адв. С. от АК – гр.Ямбол и се
пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 20.03.2021 г. свид. Е. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция Ямбол при ОДМВР Ямбол съставил на жалбоподателят Х. акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 389425 за това, че на
20.03.2021 г. в 16.30 часа в община Тунджа на път /III-707, Воденичане - Палаузово/ -
Иречеково /III-7072/ по свързваща отсечка от връх Бакаджик към път III-7072 до
манастир Свети Спас управлява двуколесно ППС велосипед марка CANYON, негова
собственост, като поради движени ес несъобразена скорост с релефа на местността
/надлъжен наклон/, блъска движещият се в ляво противоположно на посоката на
движението на пътни превозни средства, пешеходец Б. М. М., ЕГН *** и причинява
ПТП с пострадал. Актосъставителят е приел, че извършеното съставлява нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. При съставянето на АУАН, жалбоподателят направил възражения
в насока, че не е извършил описаното в акта нарушение и е управлявал автомобила със
съобразена скорост, като пешеходеца се е движел по средата на пътното платно. На
07.04.2021 г. въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка било
издадено обжалваното НП, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателят е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Е. и на свид. Д., дадени в съдебно заседание и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения
на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от
ЗДвП доказателствена сила.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя Х. административно нарушение, като наказващият орган
не ангажира доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на
2
административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В АУАН серия GA № *** е отразено,
че същия е съставен само в присъствието на свид. Т. СТ. ДР. и тъй като акта е съставен
при липса на свидетели, присъствували при извършването, респ. установяването на
нарушението, то е следвало съгласно горепосочената разпоредба акта да бъде съставен
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично бъде отбелязано в акта, а
това в процесния случай не е извършено, поради което е била нарушена разпоредбата
на чл.40, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания. При съставяне
на акта не са разпитани свидетели-очевидци според изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН. Безспорно по делото е установено, че е имало очевидци на ПТП, но същите не
са установени от контролните органи. В тази насока са показанията на свид. Десислава
Георгиева, разпитана в хода на съдебното следствие, която е очевидец на инцидента.
Не е изяснена фактическата обстановка на настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Още повече, че от показанията на актосъставителя – свид. Е. се
установява, че „самата обстановка е била нарушена“. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е
очевидец. В случая въззиваемата страна не посочи доказателства в подкрепа на
констатациите, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена с релефа
на местността и със състоянието на пътя скорост, като е блъснал пешеходец,
вследствие на което е настъпило ПТП с пострадал. На база свидетелските показания на
актосъставителя и на свидетеля по акта, не може да се направи категоричен извод в
тази насока, тъй като същите не са очевидци на настъпване на ПТП. При тази
неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от
жалбоподателя Х., наложеното му административно наказание е неоснователни и
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143
от АПК вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право
на разноски в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000750/07.04.2021 г. на
Началник сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з
3
- 515/14.05.2018 г., с което на ИВ. В. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.***, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на ИВ. В. ХР., ЕГН **********, с
адрес: гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4