Решение по дело №143/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от К. Р. Б. с [ЕГН] с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], ***срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1886-000028 / 24. 03. 2025 год., издадена от началник сектор към ОДМВР Силистра, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на притежавания от него лек автомобил [Марка], *** с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 22. 03. 2025 г.

Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта и моли същата да бъде отменена. Изложил е доводи, че оспореният акт е засегнат от пороци по чл. 146, т.1-т.5 АПК, включително и при неспазена форма, тъй като е издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба № 1 / 19. 07. 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Твърди се и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като, според жалбоподателя, не е установено по безспорен начин нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП, поради което и няма основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Излагат се доводи, свързани с липсата на установена по надлежния ред управление на автомобила под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, тъй като е дал биологичен материал за химико-токсикологично изследване, при наличието на които, резултатът, отчетен с техническо средство, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5, ал. 3, т.1, пр.2 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване била нормативно възложена на ответника. Счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира законосъобразно извод за наличието на нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което не е сторил, с което бил нарушил закона.

Отделно от изложеното сочи, че непосредствено след освобождаването му от ареста, на 24. 03. 2025 год. жалбоподателят по собствено желание си е направил тест за шест вида наркотични вещества в лаборатория „СМДЛ Рамус“ ООД, като пробата е била отрицателна, включително за „амфетамин“.

Ответникът по жалбата – началникът на сектор „Охранителна позиция“ в РУ – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, действащ чрез представителя си по пълномощие гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 22.03.2025 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен АУАН № [Наименование] / 24. 03. 2025 г. за това, че на 22. 03. 2025 год. около 23.10 часа в гр. Силистра, по [улица] в посока ул. С. В. в качеството си на собственик управлява лек автомобил [Марка]у ***, с peг. № [рег. номер], под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство ДръгТест 5000 с фабричен номер [Наименование], дисплеят на което е отчел употреба на амфетамин с проба номер *** На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0154780. Жалоподателят се е явил в ЦСМП-Силистра, където е дал проби от кръв и урина, след което е бил задържан в РУ-Силистра за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Непосредствено след освобождаването му, на 24. 03. 2025 год. жалбоподателят си е направил лабораторен тест за употреба на шест вида наркотични вещества, в това число и амфетами, който тест е бил отрицателен. Изготвянето на теста почти напълно съвпада като време с датата на издаване на процесната заповед и резултатите от него следва да се ценят, включително и през призмата на изискания в хода на производството от МБАЛ-Варна при ВМА резултат от проведеното химико-токсикологично изследване въз основа на предоставения на водача талон. Въпреки, че по делото не е представен протокол от изследването – по делото е постъпило писмо от лечебното заведение с рег. № В-изх-1394 / 12. 06. 2025 год., с което уведомяват съда, че поради драстично системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки по аналогични задачи, които предхождат процесната, лабораторният анализ все още не е приключен, но първоначалният резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби е отрицателен за наркотични вещества.

С процесната заповед, издадена от началник сектор към ОДМВР Силистра, в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Силистра на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № [Наименование] / 24. 03. 2025 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на притежавания от него лек автомобил [Марка], *** с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 22. 03. 2025 г. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК – неговата валидност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315/ 30.12.2021 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор/група „ОП“ в РУ при ОДМВР-Силистра, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 22. 03.2025 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамин, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В настоящия случай лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП-Силистра, където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите от проверката с техническо средство не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал. 10 от цитираната наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при различни резултати по двата способа следва да се съобрази медицинското и химико-токсикологично изследване.

От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е дал биологични проби за лабораторно изследване, но резултатите от него не са изготвени повече от три месеца след вземането на пробите. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което не е сторено в хода на производството и не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, особено при наличието на други изследвания, отчитащи липсата на следи от употреба на упойващи вещества, сочещи към извод, че отчетеният с техническо средство резултат е „фалшиво положителен“ / неверен/. При липсата на доказателства, че резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

По изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 610.00 лв., формирани от внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 25-1886-000028 / 24. 03. 2025 год. на началник сектор към ОДМВР Силистра, в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Силистра, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата на К. Р. Б. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица], ***е приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил [Марка], *** с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 22. 03. 2025 г.

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати на К. Р. Б. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица],***, направените по делото разноски в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.

 

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.