Решение по дело №295/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 273

гр. Перник, 12.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.06.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.дело № 00295 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.С. против решение № 279/11.03.2019г. по гр. д. № 4024/2018г. по описа на РС – Перник, с което е отхвърлен предявеният от В.С. срещу „Топлофикация – Перник“ АД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата 142,57 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., равняваща се на 1/3 част от сумата от 427,71 лв. – останалата неплатена част от общо дължимата главница от 433,90 лв. за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. за която сума по ч. гр. дело № 811/2010 г. по описа на РС – Перник срещу наследодателя на ищцата – З.С. е издаден изп. лист от 27.04.2010 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 1102/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие ОС – Перник. В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че съдът не е съобразил, че от образуването на изп. дело на 28.10.2010г. и в рамките на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – изтекъл на 28.10.2012г., ответното дружество-взискател не е предприело извършването на никакви надлежни изп. действия по изп. дело. С оглед на това считано от перемирането на изп. дело на 28.10.2012г. /по силата на закона/ е започнала да тече нова погасителна давност и е изтекла на 28.10.2017г., т.е. към момента на предявяване на исковата претенция вземането по изп. лист е погасено по давност. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че за оспореното от ищцата вземане по чл. 439 ГПК, представляваща стойност за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., е удостоверено в изпълнителен лист от 27.04.2010 г., издаден в полза на "Топлофикация – Перник" АД срещу З.С. - наследодател на ищцата, въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК. Въз основа на същия изп. лист по молба на настоящия ответник на 28.10.2010 г. срещу З.С. е образувано изп. дело № 1102/2010г. по описа на ЧСИ, рег. № ***. В молбата взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала действието на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД, съответно при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о. и др./.

Длъжникът З.С. е починал след образуване на изп. дело – на ***, като е оставил за наследници по закон съпругата си В.С. – ищцата в настоящото производство и синовете си Ю.Б. и Б.Б.. С разпореждане от 01.02.2011 г. на ЧСИ тримата наследници са конституирани в процеса като длъжници и до тях са изпратени покани за доброволно изпълнение. Със запорно съобщение от 29.04.2011 г. на ЧСИ до *** и със запорно съобщение от 29.04.2011 г. на ЧСИ до *** АД, са наложени запори върху тр. възнаграждения на двамата длъжници Ю.Б. и Б.Б.. С ново запорно съобщение от 11.03.2014 г. на ЧСИ до *** е наложен запор върху тр. възнаграждение на длъжника Ю.Б.. С молба от 23.07.2014 г. длъжникът В.С. е поискала от ЧСИ да бъде вдигнат наложеният запор върху тр. възнаграждение на длъжника Б.Б., като е изразила съгласие всеки месец да внася по 100 лв. за погасяване на задълженията и е заявила, че първоначално е направила вноска в размер от 200 лв., за което е представен приходен касов ордер № 5727/23.07.2014 г. Със съобщение от 11.11.2014 г. на ЧСИ до **** АД, е вдигнат запора върху тр. възнаграждение на Б.Б.. Последното постъпление от запора върху тр. възнаграждение на Б.Б. е било от 23.10.2014 г. в размер на 370 лв., респ. последното постъпление от запора върху тр. възнаграждение на Ю.З. е било от 16.12.2014 г. в размер на 100лв.

Посочените правила относно приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съотнесени към разглеждания случай и проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия мотивират съда да приеме, че до 26.06.2015 г. двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван и не е изтекъл, съответно до тази дата пог. давност не е текла. От 26.06.2015 г. е започнала да тече отново пог. давност, през който срок взискателят не е правил искания за извършване на същински изпълнителни действия, нито такива са предприемани от съдебния изпълнител по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав, че влязлата в сила заповед за изпълнение (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че във всички случаи срокът на погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на процесното вземане, който за вземанията за ТЕ е 3-годишен /съгласно ТР № 3/2011 г./, който с оглед предмета на предявения иск по чл. 439 ГПК е релевантен след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предвид това, считано от 26.06.2015 г. 3-годишната давност за вземанията изтича на 27.06.2018г. Ответникът – кредитор не е ангажирал други доказателства за предприети от него действия до 27.06.2018г., които да са основание за прекъсване/спиране на пог. давност /предявяването на иск, в това число и насрещен иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД/, поради което процесните вземания са погасени по давност на 27.06.2018 г. – в хода на производство пред РС, който факт – изтичането на определен период от време, следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед на всичко изложено, вземанията на ответника срещу ищцата са се погасили по давност, а оттам и са недължими, и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен. Въззивната жалба е основателна.

По разноските

Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски в първоинстанционното производство общо 779 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство в размер на 100 лв., доколкото такива не му се дължат.

Жалбоподателят претендира и доказва направени разноски по въззивното производство общо 625 лв., от които 600 лв. – адв. възнаграждение и 25 лв. – такса по въззивната жалба (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК). Възражението на въззиваемия по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение от 600 лв., съдът намира за основателно предвид размера на исковите суми, както и с оглед преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното адв. възнаграждение и предвидения минимален размер от 300 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 300лв. Или въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя общо сумата от 325 лв., които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.

С оглед резултата от обжалването на въззиваемия не се дължат разноски по въззивното производство.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 279/11.03.2019г. по гр. д. № 04024/2018г. по описа на Районен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от В.С.С., ЕГН ********** *** срещу "Топлофикация – Перник" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, че В.С.С. не дължи на "Топлофикация – Перник" АД: 1) сумата 142,57 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., равняваща се на 1/3 част от сумата от 427,71 лв. – останалата неплатена част от общо дължимата главница от 433,90 лв. за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., за която сума по ч. гр. дело № 811/2010 г. по описа на Районен съд – Перник срещу наследодателя на ищцата – З.Б.С. е издаден изпълнителен лист от 27.04.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1102/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник, поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на В.С.С., ЕГН ********** ***, сумата 779 лв. – разноски по първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на В.С.С., ЕГН ********** ***, сумата 325 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.