№ 83
гр. Сливен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100392 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от А.В.Х. и Т.А.М. против ЗД „Бул Инс” АД, в която се
твърди, че ищците са съответно дъщеря и доведен син на загиналия в резултат на ПТП –
В.М.Х. Сочи се, че на 09.01.2020г., около 19.50 часа, на ЖП прелез в с. Жельо войвода,
лицето К.Т., в качеството си на водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран”, нарушава
правилата за движение по пътищата, като при светещ червен забранителен сигнал на
светофарната уредба на прелеза, той тръгва да го пресича и в резултат реализира ПТП с
преминаващата в това време влакова композиция. Вследствие на инцидента е загинал
водещия се в лекия автомобил пътник В.М.Х.на 57 г. Във връзка с причиненото ПТП е
образувано ДП № 43/2020г. по описа на РУ Сливен.
Сочи се, че за лек автомобил „Фолксваген Шаран”, управляван от К.М.Т. има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност една година,
считано от 30.05.2019 г. до 29.05.2020г. с ответното застрахователно дружество „Бул Инс”
АД, гр. София.
В резултат на инцидента починалият В.М.Х.е получил тежки несъвместими с живота
телесни увреждания довели до смъртта му. Същият е бил в работоспособна възраст, деен,
активен и в добро здравословно състояние. Неговата дъщеря А.Х. и доведен син Т.М. са
преживели изключително тежко неговата смърт, която е била неочаквана и съкрушителна за
тях. Твърди се, че връзката с починалия била изключително силна, изпълнена с чувство на
обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Починалият В.Х.
е бил тяхна опора, разчитали са на него и са се радвали на неговите грижи и морална
подкрепа. Ищците са отраснали под всеотдайните грижи на В.Х., неговите съвети и
напътствия. Той е влагал много любов в отглеждането на ищците и се е стараел да им
осигурява всичко необходимо.
1
Макар Т. да не е биологичен син на починалия В., загиналият се е грижил за него
като за свой син и се отнасял към него като към собствено дете. Т. от своя страна се е
обръщал към починалия с „татко”, възприемал го е като негов истински баща, който го е
отгледал от най-ранна детска възраст. В резултат на трагичния инцидент ищците губят
моралната и физическа подкрепа на своя баща, която винаги са имали и на която са
разчитали. Внезапната смърт, неочаквана и насилствена, е причинила на ищците неописуема
мъка, душевни болки и страдания, които продължават и до момента. Несвоевременната
смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословното им състояние,
тъй като смъртта на бащата, независимо от възрастта, винаги е изключително тежко
обстоятелство. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат
на което ищците продължават да страдат и скърбят.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищците се
претендира да бъдат компенсирани, като на А.В.Х. бъде присъдено обезщетение в размер на
80 000 лв., представляваща частичен иск от пълната претенция в размер на 220 000 лв. и на
Т.А.М. сумата от 80 000 лв. частичен иск от пълния размер 180 000 лв. Претендира се
присъждане на законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от 16.01.2020г. до
окончателното изплащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.
В законно установения срок е депозиран писмен отговор. В същия не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил марка „Фолксваген Шаран”. Не
се оспорва, че на 09.01.2020г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил.
Оспорва се и се твърди липсата на деликт, тъй като не са представени доказателства относно
вината на водача на МПС за настъпването на процесното ПТП, при което е загинал В.М.Х.
Оспорват се твърденията за претърпени неимуществени вреди под формата на изживян
стрес и душевни страдания. Оспорват се предявените искове и по размер като прекомерно
завишени. По отношение на ищеца Т.А.М. се навеждат възражения, че същият не попада в
кръга от лицата, имащи право на обезщетение, тъй като не е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да има изключителен характер. Оспорва се
отговорността на застрахователя, тъй като същата е обусловена от отговорността на
деликвента по чл. 45 от ЗЗД и се твърди, че смъртта на В.Х. не е резултат единствено на
виновното поведение на водача на лекия автомобил, тъй като е налице съпричиняване от
страна на пострадалия. Няма данни същият да е бил с поставен обезопасителен колан към
момента на настъпване на процесното ПТП. Заявени са доказателствени искания.
В с.з. ищците се явяват и не се представляват.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли
съда да постанови решение, с което частично уважи исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
От фактическа страна се установява следното :
2
На 09.01.2020г. при 22 км. на ЖП прелеза при с.Жельо войвода, водачът К.М.Т.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран”, нарушил правилата за движението като
не е спрял и преминал през железопътен прелез, въпреки наличието на работеща в нормален
режим и светещ червен сигнална уредба. В резултат на това е ударен от влаковата
композиция - собственост на БДЖ „Пътнически превози” ЕООД, управлявана от Ц.М.Д.
Реализирано е ПТП, при което е причинена смъртта на В.М.Х. пътник в лекия
автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран”. За произшествието е съставен констативен
протокол и образувано досъдебно производство № 43/2020г. по описа на РУ – Сливен.
Ищците са дъщеря и доведен син на починалото лице В.М.Х.
Назначената по делото САТЕ установява, че скоростта на влаковата композиция
преди ПТП е била около 79 км/ч, като не е надвишавала максимално разрешената за
участъка. Опасната зона за спиране при скорост от около 79 км/ч е около 156 м.
Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 20 км/ч.
ЖП прелеза е бил сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера, светлинна и
звукова сигнализация. Сигнализациите на ЖП прелеза към момента на настъпване на ПТП
са били изправни.
Водачът на автомобила не е спрял преди пресичане на ЖП прелеза. С действията си
водачът на автомобила е допуснал навлизане на автомобила в опасната зона за спиране на
влаковата композиция.
В момента на навлизане на автомобила с пресичане на релсовия път електрическите
бариери са били спуснати и при забрана за преминаване на превозни средства.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да намали скоростта на
достатъчно голямо разстояние и предотврати ПТП чрез спиране преди да премине покрай
спуснатите бариери.
Машинистът е възприел опасността от удар на разстояние около 44м от мястото на
удара, като е нямал техническа възможност да предотврати ПТП.
Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически правилно е
водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на движение и предприеме
спиране преди спуснатите бариери, както и да пропусне влаковата композиция, а след това
да предприеме пресичане на прелеза.
Автомобилът е бил снабден с триточкови предпазни инерционни колани.
При наличие на предпазен колан, тялото на пострадалия не би напуснало зоната на
купето.
Назначената по делото СМЕ сочи, че смъртта на пострадалия се дължи на тежка
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и гръбначния
мозък. Настъпило е остро тежко шоково състояние, в което е изпаднал пострадалия
непосредствено след железопътната травма, вследствие на което е настъпила смъртта.
3
От данните по делото е видно, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан,
въпреки че автомобила е бил оборудван.
Локализацията на уврежданията сочат, че пострадалият е бил притиснат към дясната
половина на автомобила. Уврежданията не се дължат на директен удар с влака по
травмираните области на тялото, а са вследствие блъскане на лекия автомобил и притискане
от деформиралите се части на блъснатия лек автомобил.
Описаните увреждания са били причинени приживе, в купето на катастрофиралия лек
автомобил.
Макар пострадалият да е бил без закопчан предпазен колан, като се имат предвид
деформациите по автомобила, силата на удара, даже да е бил със закопчан колан, са били
налице предпоставки пострадалият пак да получи тежки увреждания и смърт.
Получените от пострадалия увреждания не се дължат на изпадането на тялото на
пострадалия на значително разстояние и със значителна сила. Уврежданията са получени
вследствие притискане на главата, гръдния кош и гръбначния стълб от деформиралите се
части на автомобила, които са хлътнали към пространството, заемано от тялото на
пострадалия.
От разпита на свидетелите Н.Х. и М.И. се установява изградена близка връзка между
починалия В. и доведения син Т., както и дъщерята А.. Майката на Т. и В. се събират да
живеят заедно още когато Т. е бил бебе на една година. Доведения син Т. е бил големия син
в семейството на който се е разчитало да помага на бащата. Т. не е знаел до 14 години, че В.
не е негов баща. Разбрал е за това при подаване на искане за издаване на документи за
самоличност. Тогава е разбрал, че биологичния му баща е от гр.Сливен, но с него не е
поддържал контакти. Отношенията между В. и Т. са били като отношения между баща и
син.В. е напътствал и помагал на Т., който е разчитал е на неговата помощ. Никога не е
проявявано различно отношения към Т. заради това, че не е биологичен син на починалия
В.. Заедно са живели, в една къща Т., А. и баща им В.. Имало е разбирателство, обич и
взаимопомощ между тях.
Смъртта на В. е приета тежко от двамата ищци, които и до момента страдат, плачат и
посещават редовно гроба. След смъртта на В. е поръчан паметник на гроба, който се е
изплащал от Т. и дъщерята А..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Прие заключенията на изслушаните по делото експерти, като изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество
:
4
Правна квалификация на претендираните права чл. 432 ал.1 и чл. 380 от КЗ.
Предявените искове са допустими, предявени от лице, имащо пряк интерес от
търсената защита. Разгледани по същество са частично основателни.
Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на деликт при
управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на
деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното
застрахователно дружество да заплати обезщетение.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди.
Съдът намира, че и двамата ищци са изградили особено близка емоционална връзка с
починалия баща В.. Макар, че Т. не е биологичен син на В. и не е осиновен от него, то той е
възприемал В. като свой роден баща, който го е отглеждал с грижа и внимание. Т. е живял
заедно с В. от едногодишна възраст, отглеждан и възпитаван е от починалия В. като негов
роден син. Дъщерята А. също е обичала и уважавала своя баща, с когото са живели в една
къща и който се е грижил за нея с любов и отговорност. Внезапната смърт на В. се е
отразила тежко и на двамата ищци, които са изпълнили своя дълг на уважение към обичния
родител, изграждайки възпоминателен паметник на гроба му. Изживяният стрес от
внезапната загуба е бил силен и болезнен, като е оставил трайни негативни следи в
емоционалното състояние на ищците. Изградената връзка между бащата и двамата ищци е
била утвърждавана през целия съзнателен живот и внезапното й прекъсване е предизвикало
силно, разтърсващо страдание у ищците, което следва да бъде репарирано с присъждане на
обезщетение.
Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се
определя от съда общо за всички претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на
пострадалото лице по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди, което всеки от ищците следва да получи -
сумата от 130 000лева, отчитайки факта, че всеки от ищците живее вече в свое
самостоятелно семейство и не е зависим от починалия. До този размер исковата претенция
на всеки от ищците следва да бъде уважена, като до пълния претендиран от отхвърлена като
5
неоснователна и недоказана.
Недоказано остана възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултата от страна на починалото лице, тъй като КСМТЕ експертиза
установява, че дори и пострадалия да е бил с поставен предпазен колан, то пораженията по
автомобила са били толкова тежки, че се предполагат летални последици за пътниците.
Следва да бъде присъдена и дължимата лихва за забава, съобразно разпоредбата на
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от 12.05.2021г. – датата на изпратения отказ за изплащане от
застрахователното дружество по предявената застрахователна претенция, до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковите претенции, на осн.
чл. 78 от ГПК за процесуалното представителство на ищците следва да се присъдят на адв.
П.К. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер определен по реда на чл.38
от ЗА вр. с НМРАВ – а именно по 4130 лева за процесуално представителство на всеки от
ищците. Следва да се присъди и 20% ДДС в размер на 826 лева, съгласно представен
документ за регистрация по ЗДДС.
На ответното застрахователно дружество, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 2520 лева –
възнаграждение за адвокат с вкл.ДДС.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК върху уважения размер на исковете, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 4% по
сметка на СлОС - в размер на 10 400 лева.
Ръководен от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенския окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК ********* с адрес гр.София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.Х. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ********** сумата в размер на
130 000лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ вследствие смъртта на нейния баща В.М.Х.при ПТП реализирано на
09.01.2020г.., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер
от 220 000 лева, като НЕОСНОВЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК ********* с адрес гр.София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Т.А.М. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ********** сумата в размер на
130 000лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ вследствие смъртта на В.М.Х.при ПТП реализирано на 09.01.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 180 000 лева, като
НЕОСНОВЕЛНА.
6
ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на законна лихва върху главницата на
присъдените обезщетения за периода от 16.01.2020г. до 12.05.2021г. като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК ********* с адрес гр.София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.К. от САК с адрес гр.КАЗАНЛЪК, ********** сумата в размер на 9912
лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство на двамата ищци с
включено ДДС.
ОСЪЖДА А.В.Х. с ЕГН ********** и Т.А.М. с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр.Ямбол, ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК ********* с адрес
гр.София, ********* сумата в размер на 2 520лева с вкл.ДДС - деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ ИНС“ АД С ЕИК ********* с адрес гр.София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд сумата в размер на 10 400лева – държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7