Р Е Ш Е Н И Е № 257/12.5.2016 г.
гр. Ямбол, 12.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Я. С. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3128/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е исковата молба от Б.Я.М. *** срещу ”Банка Пиреос България” АД- гр.София, в която се твърди, че ответникът е начислил на ищеца в Месечно извлечение по кредитна карта от 11.10.2015 г., издадено въз основа на сключен между тях договор за кредитна карта, сумата от 25,20 лв.. На ищеца е съобщено, че тя представлява такса за изпратено му напомнително писмо относно забавена месечна погасителна вноска по договора за кредит. Такава такса обаче не е предвидена в тарифата на банката и в Общите й условия. В тарифата е предвидена такса за куриерски разноски в рамките на страната в размер на 4 лв. плюс ДДС. Прилагането на тази точка от тарифата следва да е предшествано от искане на ищеца за изпращане на кореспонденция от банката, което той не е направил, поради което е в противоречие със ЗЗП и Директивата относно правата на потребителите на ЕС. Таксата е свързана с действие по управление на кредита, и начисляването й противоречи на ЗПК. От съда се иска да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 25,20 лв. по Месечно извлечение по кредитна карта от 11.10.2015 г., както и да присъди разноските по делото.
В хода на делото ищецът поддържа претенцията си.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита, че правомерно е начислил сумата, въз основа на разпоредбите на сключения между страните Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма 0% лихва от 22.02.2008 г. и общите условия на банката, с които длъжникът е заявил, че е запознат при подаване на искане за откриване на сметка от 19.10.2007 г. и с които се е съгласил, подписвайки договора. Твърди се, че ищецът не е възразил срещу начислената такса в предвидения в чл.7 от договора 30-дневен срок от датата на извлечението, което означава, че я е потвърдил. Не е оспорил писмено начислената такса. Банката е направила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава за плащане на изискуеми задължения повече от 90 дни. Поканила го е изпълни задълженията си. Изпратила е до длъжника нотариална покана от 22.10.2015 г.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно сключването на Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Виза класик” при промоционална програма „0% лихва” от 22.02.2008 г. между тях, съгласно който на ищеца е предоставен кредит с кредитен лимит в размер на 2000 лв. (чл.2 от договора). Съгласно чл.7 ал.1 б.”б” пр.2, картодържателят има право да възрази срещу начислените такси не по-късно от 30 дни от датата на извлечението. Ако не го направи, се счита, че ги е потвърдил. Чл. 8 ал.4 от договора гласи, че срещу ползването на картата той е длъжен да заплаща такси и комисионни съгласно тарифата на банката.. С чл.10 ал.4 е договорено задължението на банката да предоставя месечни извлечения за направените с картата транзакции и начислените във връзка с тях такси и комисионни.Съгласно чл. 34 неразделна част от договора са Общи условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти и Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, с които според чл.30 картодържателят е запознат, приема ги и се задължава да ги спазва. Аналогични на чл.8 ал.4 и чл.7 ал.1 разпоредби съдържат и Общи условия на банката по договор за издаване и обслужване на кредитни карти „Виза” (от 2005 г.), в Разд.ІІ, т.7 и Раздел ІІІ, т.1, според която клиентът има право да оспори данните за регистрираните операции, съдържащи се в месечното извлечение в писмени възражения, в 30-дневен срок от датата на извлечението, като в противен случай се приема, че е одобрил данните.
Сключването на договора е предшествано от подаване на Искане-декларация за издаване на международна кредитна карта от ищеца от 04.01.2008 г.
По делото е представено оспореното от ищеца Месечно извлечение по кредитна карта от 10.11.2015 г., съдържащо четири суми, между които и процесната с посочена дата на транзакция и осчетоводяване 22.10.2015 г. За вид на транзакцията е посочено „дебитирана сума”. Не се спори, че към датата на начисляването договорът е действащ. Ищецът е представил Възражение вх.№ 00707024/23.11.2015 г., адресирано до ответника, в което е оспорил като недължима сумата.
Пълномощникът на ответника заявява в с.з. на 21.03.2016 г., че не твърди друго основание за начисляване на таксата, освен посоченото от ищеца в исковата молба.
Съгласно Общите бизнес условия на банката, одобрени с решение на ИК от 12.02.2007 г., действащи към датата на сключване на договора, клиентът се задължава да заплаща всички разходи, вкл. такси, телефонни, пощенски и др. разходи по комуникации, свързани с действия, осъществени по негово нареждане или в негова полза и всички други разходи, свързани със съдебно или извънсъдебно принудително изпълнение срещу имуществото му (т.3.2). В представената в два варианта Тарифа за таксите и комисионните, одобрена на 10.01.2007 г.-първата, действала от 12.02.2007 г., а втората, съдържаща измененията, последното от които от 17.09.2015 г., в раздела „Кредитни карти”, подраздел „Международни кредитни карти Мастеркард стандарт/Виза класик”, не фигурира такса в начисления размер. Най-близка по размер е годишна такса за поддържане на допълнителна карта в размер на 25 лв., каквато ответникът не твърди да е начислявал. Годишната такса за поддържане на основна карта е 50 лв. по изменената тарифа. В първоначалния вариант, в графата „Комуникационни и други разходи”, са изброени такси в по-нисък минимален размер, вкл. и посочената в исковата молба такса за куриерски и пощенски разноски за България в размер на реалната им стойност, мин. 4 лв., плюс ДДС.
Представена е от ответника Нотариална покана с нотариална заверка на подписите рег. *** г. на нотариус рег.*** на НК, съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчена според нотариалното удостоверяване от 14.12.2015 г. на нот. рег.№ *** на НК, на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК..
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК-за несъществуване на вземане на банката към ищеца в посочен исковата молба размер.
Съдът счита, че е налице правен интерес за предявяване на иска. Правният интерес се обуславя от обективирането на претенция за процесната сума в месечното извлечение и предприемането от страна на ответника на действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредитна карта, предшестващи принудително изпълнение срещу ищеца.
Съдът намира иска за основателен.
По делото не се спори, че начислената в месечното извлечение сума представлява такса.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането му срещу ищеца, оспорено с иска, вкл. основанието, от което черпи това вземане. Самият ответник сочи общо като основание за начисляването й сключения договор и общите условия към него, както и тарифата на банката за таксите, като изрично не конкретизира вида на таксата и обстоятелствата, при които е дължима. Не посочва и конкретната разпоредба било в договора, било в общите условия и тарифата, уреждаща основанието за възникване на претенцията. Поради това за съда остава неясно на какво основава вземането си срещу ищеца.
Пълномощникът на банката в с.з. само препраща към изявленията на ищеца в исковата молба досежно основанието. Ищецът твърди, че от клона на банката му е било съобщено, че се касае за такса за изпратено му напомнително писмо относно забавена месечна погасителна вноска по договора за кредит. От своя страна ответникът не твърди и не доказва изпращането на такова писмо. Съгласно тарифата, действаща към датата на сключването на договора между страните, се дължи такса за кореспондентски или пощенски услуги в размер на реалната им стойност. По делото липсват доказателства и за тази стойност, като минималният размер на таксата съгласно тарифата е 4 лв. плюс ДДС. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 10а (Нов - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) ал.2 от Закона за потребителския кредит. Съгласно ал.1, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал.2, не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата не е била приета към датата на сключване на договора и датата на приемане на тарифата от 2007 г. В изменения вариант на тарифата, действащ към датата на начисляване на сумата по месечното извлечение, не фигурира клауза за такса за куриерски и пощенски услуги в съответствие с разпоредбата на закона. Поради това не става ясно въз основа на коя тарифа е извършено начисляването.
Не е доказано и посоченото в т.3.2 от Общите бизнес условия на банката, одобрени с решение на ИК от 12.02.2007 г., обстоятелство, пощенските или др. разходи по комуникации да са свързани с действия, осъществени по нареждане на клиента или в негова полза. Възраженията на ищеца в този смисъл са основателни. Той се позовава и на разпоредбата на чл. 62 (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) ал.1 на Закона за защита на потребителите, съгласно която се забранява и предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. Според ал. 2 при предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не дължи заплащане на услугата. В случая не се и твърди от ответника осъществяване на фактическия състав, пораждащ задължение за заплащане на такава услуга.
Основателно е и фактическото твърдение на ищеца, че е оспорил своевременно начисляването на сумата в месечното извлечение. По делото е представил писмено възражение, входирано в банката в рамките на уредения в общите условия 30-дневен срок, поради което не са настъпили последиците от неспазването му-действията на банката по начисляване на сумата да се считат за приети и одобрени от длъжника. Предвид представения от ищеца и неоспорен от ответника документ, неоснователно е възражението на последния за липсата на писмено оспорване на начисляването й.
Поради гореизложеното съдът счита, че ответникът не е провел пълно доказване на правопораждащите вземането му факти и следва да понесе тежестта от недоказването –съдът да приеме, че не са се осъществили. Ето защо искът следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено по отношение на ”Банка Пиреос България” АД- гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Е, ЕИК***, че Б.Я.М. ***, ЕГН **********, не `и дължи сумата 25,20 лв., начислена в Месечно извлечение по кредитна карта от 11.10.2015 г., въз основа на Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Виза класик” при промоционална програма „0% лихва” от 22.02.2008 г., сключен между тях.
ОСЪЖДА ”Банка Пиреос България” АД- гр.София, бул.”Цариградско шосе” №115Е, ЕИК *** да заплати на Б.Я.М. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: