Решение по дело №111/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение №66/13.03.2015 г. по ч.н.дело №138/2015 г., К. районен съд е отменил Постановление на Р. П.-К. от 18.02.2015г., с което е прекратено досъдебно производство № 75/2013 г. по описа на ОДМВР-К. в частта за престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК и е върнал делото на Р. П.-К. за изпълнение дадените в обстоятелствената част на определението указания по прилагане на закона. Оставил е без разглеждане жалбата на „Б. Д." Е. Г.С. против Постановление на Р. П.-К. от 18.02.2015г., с което е прекратено досъдебно производство № 75/2013г. по описа на ОДМВР-К. в частта за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като недопустима и е прекратил производството по н.ч.пр.д. № 138/2015г. по описа на РС-К. в тази част.

Против така постановеното определение е постъпил протест от прокурор от Р. П. – К., в който се твърди, че определението за отмяна на прекратителното постановление на РП- К. е неправилно като незаконосъобразно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика по чл.217 от НК. Излагат се подробни съображения за всички описани основания за отмяна. Предлага се въззивния съд да отмени протестираното определение на РС – К. и да потвърди постановлението на РП-К. от 18.02.2015г. за прекратяване на досъдебното производство.

След преценка на доказателствата по делото, съдът установи следното:

Досъдебно производство № 75/2013г. по описа на ОДМВР-К. е образувано с Постановление от 27.12.2013г. на РП-К. срещу неизвестен извършител за това, че:

1.В периода от 08.02.2012г. до 25.09.2012г., при условията на продължавано престъпление, се разпоредил със заложени вещи - подробно описани в Договор за залог № 1 към Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г. и в Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи от 09.11.2009г. към Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г., оставени му за пазене и от деянието са последвали невъзстановими щети - престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК.

2.На неустановена дата през периода от 31.07.2012г. до 25.06.2013г. в Г. К., противозаконно е повредил чужди движими и недвижими вещи -хладилна камера 160 куб. м., агрегат „Bitzer", изпарител „Кгауег", хладилна камера 70 куб. м., агрегат „Frascold", изпарител „Kuba", хладилна камера 10 куб. м., хладилна камера №1 с обем 30 куб. м., хладилна камера № 3 с обем 40 куб. м., хладилна витрина „Costan", хоризонтална открита хладилна витрина, всички на обща стойност 102 140 лева, собственост на „С и Д К." ООД Г.К. -престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

След проведено разследване, с Постановление от 18.02.2015г. прокурор от РП-К. е прекратил досъдебно производство № 75/2013г. по описа на ОДМВР-К. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е приел, че в случая нямало извършени престъпления по чл.217, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК.

В обжалваното постановление за прекратяване прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

„Д. К." Г.К. бил регистриран по ф.д. 542/2000г. на К. окръжен съд. На 11.12.2007г. „Д. К." Г.К., представляван от собственика и управител Д. К., сключил с „Б. Д." Е. Г.С. Договор за кредит № 320-53110 за сумата от 74 100 лева, за срок от една година и с възможност за удължаване на срока общо до 7 години. За обезпечаване на кредита, на същата дата и между същите страни бил сключен и Договор за залог № 1 към Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г. с предмет учредяване на особен залог на дълготрайни материални активи, собственост на дружеството-длъжник: хладилна камера 160 куб. м., агрегат „Bitzer", изпарител „Кгауег", хладилна камера 70 куб. м, агрегат „Frascold”, изпарител „Kuba"; както и краткотрайни материални активи - стоки в оборот с балансова стойност 100 000 лева, включващи колбаси, месо, мляко и млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти, подправки. Общата стойност на залога била 194 000 лева. Срокът на договора за залог бил до погасяване на Договор за кредит № 320-531 10 от 11.12.2007г. и обезпечавал главницата по кредита, лихвите, както и евентуални разноски, свързани със събиране на вземането, вкл. такси, свързани с вписването по ЗОЗ. Съгласно Приложение 1 към договора - „Опис" - заложеното имущество по договора било описано като „стоки в оборот, с неизтекъл срок на годност, с балансова стойност 100 000 лева, в. т. ч. колбаси, месо и месни продукти, млечни продукти, пилешко мeco и пилешки продукти, риба и рибни продукти". Договор за залог № 1 бил надлежно вписан в Централния регистър на особените залози на 12.12.2007г. При сключването на договора за особен залог банката изискала справка от счетоводството на търговеца за наличните стоки в Сметка 304 „Стоки" и такава била представена с дата от 30.09.2007г. Към посочената дата наличните стоки по баланс били на стойност 173 113,00 лева.

Предприятието на „Д. К." Г.К. било изкупено на 28.12.2007г. от „С и Д К." ООД Г. К., вписано във фирмените регистри с Решение на КОС № 1236/28.12.2007г. Управители на дружеството-правоприемник на , били св.Д. К. и неговата съпруга св.С. К.. Последната не се занимавала с работите на дружеството, това правел единствено св.Д. К..

Като допълнително обезпечение по кредита от 2007г. на 09.11.2009г. между правоприемника на „Д. К." - „С и Д К." ООД Г.К., представлявано от управителя Д. К. и „Б. Д." Е. Г.С. бил сключен и втори Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи с предмет стоки в оборот с балансова стойност 100 000 лева - колбаси, месо и месни продукти, млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти, с неизтекъл срок на годност. Срокът на договора за залог бил до погасяване на Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г. и обезпечавал главницата, лихвите, таксите, комисионите и другите разноски по описания договор. С протокол за отговорно пазене от 09.11.2009г., стоките - предмет на договора за особен залог от същата дата, били оставени на отговорно пазене на св.Димитър Карягин. Договора за особен залог от 09.11.2009г. бил надлежно вписан в Централния регистър на особените залози на 11.11.2009г. При сключването на договора за особен залог банката изискала извлечение от счетоводството на дружеството за наличните стоки в Сметка 304 „Стоки" и такава била представена с дата от 31.07.2009г. Към посочената дата наличните стоки по баланс били на стойност 274 792,42 лева.

От 2007г. до края на 2011г. длъжникът по договора за кредит - първоначално „Д. К.", а впоследствие „С и Д К." ООД, погасявал редовно месечните вноски към банката. Търговците работели, като след продажби на стоки в оборот закупували нови такива. През 2010-2011г. св.Д. К., който изпитвал затруднения с плащанията, водел преговори с Д. Д. и М. М. - представители на „Б. Д." Е., за предоговаряне на условията по договора, за да бъде в състояние да изплаща ежемесечните кредитни вноски. Било му направено едно предложение, което било неизгодно за него. От началото на 2012г. св.Д. К. спрял плащанията по кредита.

На 30.01.2012г. от „Б. Д." Е. изпратили на св.Д. К. писмена покана за доброволно изпълнение на кредита, който станал изискуем изцяло. Поканата била получена на 02.02.2012г. от Д. К.. На 08.02.2012г. св.К. К.в -служител на банката, съставил констативен протокол за наличните активи на длъжника въз основа на представена справка от счетоводството по сметка 304 „Стоки" към 31.12.2011г. Лична проверка в склада не била правена. Длъжникът представил и актуална застраховка на стоки (от 02.02.2012г.) за стойност 200 000 лева. Според св.К. към този момент складът бил пълен с продукция, поради което той приел, че стойността на наличните стоки към 31.12.2011г. - 314 162,00 лева съгласно справката, била достоверна.

На 04.04.2012г. „Б. Д." Е. Г.С. получила изпълнителен лист срещу „С и Д К." ООД, по ч.Г.д. № 808/2012г. по описа на Районен съд-К.. В Централния регистър на особените залози на 05.04.2012г. било вписано пристъпване към изпълнение на учредените залози.

На 24.04.2012г. било издадено съобщение от „Б. Д." Е. до управителя на „С и Д К." ООД Г.К. по чл.33 от ЗОЗ. Съобщението било получено от св.Д. К. на 26.04.2012г. Длъжникът бил уведомен, че поради неизпълнение на поети договорни задължения по Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г. и анексите към него, „Б. Д." Е. пристъпва към изпълнение на учредените залози по сключени Договор за залог № 1 от 11.12.2007г. и Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи от 09.11.2009г. върху заложените активи, а именно: хладилна камера 160 куб. м., агрегат „Bitzer", изпарител „Кгауег"; хладилна камера 70 куб. м., агрегат .,Frascold", изпарител „Kuba"; краткотрайни активи - стоки в оборот на стойност 100 000 лева, включващи колбаси, месо, мляко и млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти, подправки; краткотрайни активи - стоки в оборот на стойност 100 000 лева - колбаси, месо и месни продукти, млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти; и краткотрайни активи - стоки в оборот на стойност 100 000 лева, включващи колбаси, месо, мляко и млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти, подправки. Посочени били име и телефон за контакт, като длъжникът бил поканен да се свърже с представител на „Б. Д." Е. за определяне дата, място и час за доброволно предаване на заложеното имущество.

Видно било от Оборотна ведомост, че към 24.04.2012г. „С и Д К." ООД разполагало със стоки в оборот на обща стойност 265 515,37 лева - достатъчно, за да покрие задълженията на дружеството към „Б. Д." Е. по двата договора за особен залог (от 2007г. и от 2009г.).

След 24.04.2012г. служители на „Б. Д." Е. не били правили опис на стоките в оборот на дружеството-длъжник, не били искали реалното им предаване. „С и Д К." ООД продължило да работи. Св.Д. К. се разпореждал със стоките в оборот и зарÕждал нови стоки.

Тъй като длъжникът не изплатил кредита, с искане от 03.07.2012г. кредиторът образувал изпълнително дело с № *1054 по описа на ЧСИ Р. С.. На „С и Д К." ООД Г.К., св.Д. К. и св.С. К. били изпратени покани за доброволно изпълнение, получени на 09.07.2012г.

Поради липса на доброволно изпълнение, на 31.07.2012г. ЧСИ С. извършил опис на имуществото на „С и Д К." ООД. Описани били хладилните камери, както и вещи, които не били предмет на особен залог - сглобяеми хладилни камери и витрини. За пазач бил назначен св.Д. К..

Изготвена била оценка от вещото лице П. С. за стойността на описаните вещи. Видно от заключението било, че към 08.08.2012г. камерите се намирали в редовна експлоатация, поддържали се в добро експлоатационно и техническо състояние.

След като решил да затвори склада, св.Д. К. бил изключил камерите. Не ги повреждал. Държал ключа за склада и го предавал на служител от банката, когато оборудването трябвало да бъде показано на кандидат-купувач. След това, в рамките от 2 до 5 дни, ключът му бил връщан.

С писмо от 11.12.2012г. св.Д. К. поискал да му бъде посочено място, където да пази запорираното имущество, предвид дадения до 30.01.2013г. срок за изнасяне имуществото на „С и Д К." ООД от складовите помещения. Такова място не било посочено, при което до 21.10.2014г. той изнесъл имуществото (освен хладилни камери 1 и 2) и помещенията били опразнени. До настоящия момент имуществото не било потърсено от ЧСИ, нито от заложния кредитор.

Двете камери - обект на особен залог, били изкупени по реда на 303 на 11.12.2014г. по изпълнителното дело от собственика на склада - „Тедимпекс инвест" Г.К., представлявано от изпълнителния директор св.Й. Д..

От Становище относно техническата и експлоатационна годност и стойността на хладилни камери и витрини било видно, че към 25.06.201Зг. електрическата инсталация на камерите била с напълно прерязани проводници - както в изпарителите, така и в таблата за управление; имало частично изрязани и пробити термопанели на камери 1 и 2, при което била нарушена термоизолацията; бил изпуснат хладилен агрегат от охладителната система. Камерите били в използваемо състояние, но се нуждаели от значителен ремонт на някои основни елементи и възли. Огледът от оценителя бил извършен на 25.06.201Зг. по изпълнителното дело, с цел установяване действителното състояние на камерите и тяхната степен на годност, в присъствието на представител на „Б. Д.” Е..

От заключението на назначената по разследването стоково-оценителна експертиза било видно, че вещите предмет на особен залог - хладилна камера 160 куб. м., агрегат „Bitzer", изпарител „Кгауег", хладилна камера 70 куб. м., агрегат „Frascold", изпарител „Kuba", към 04.02.2014г. (датата на огледа по ДП) били в експлоатационно състояние, но се нуждаели от ремонт на някои основни възли и агрегати. Към датата на оценката първата хладилна камера, ведно с агрегата и изпарителя, била на стойност 18 482 лева, а втората хладилна камера, ведно с агрегата и изпарителя, била на стойност 12 376 лева.

Според заключението на назначената по разследването съдебно-счетоводна експертиза от документите, предоставени от „Д. К." при сключване на Договор за особен залог от 11.12.2007г. -текущ баланс, отчет за приходите и разходите и опис на наличните стоки (артикул, количество, единична цена и стойност) към 30.09.2007г., можело да се направи единствено извод за наличните стоки към посочената дата, които били на стойност 173 113,00 лева. Експертизата нямала основания да приеме, че към 11.12.2007г. стоки на същата стойност са били налични в склада на търговеца, тъй като се касаело до бързоликвидни стоки в оборот. Не били установени никакви данни, по които да се изчислят количеството и балансовата стойност на стоките към датата на сключване на договора за особен залог от 11.12.2007г. От документите, предоставени от „С и Д К." ООД при сключване на Договор за особен залог от 09.11.2009г. - текущ баланс, отчет за приходите и разходите и оборотна ведомост към 31.07.2009г., можело да се направи единствено извод за наличните стоки към посочената дата. Съгласно сметка 304 „стоки", същите били на стойност 274 792,42 лева. Експертизата нямала основания да приеме, че към 09.11.2009г. стоки на същата стойност са били налични в склада на търговеца, тъй като се касаело до бързоликвидни стоки в оборот. Не били установени никакви данни, по които да се изчислят количеството и балансовата стойност на стоките към датата на сключване на договора за особен залог от 09.11.2009г.

Към датите на сключването на договорите за залог кредиторът не бил изискал и длъжникът не бил представил справки от аналитичната отчетност по счетоводните си регистри, въз основа на които стоките можели да се индивидуализират.

В постановлението на прокурора е посочено още, че служители на банката никога не били извършвали физическа проверка на заложените стоки - оглед на стоките в склада. Такива служители идвали само като клиенти в склада. Според св.Д. К. винаги той носил документи в банката - когато и каквито му бъдат поискани. На 08.02.2012г. от банката му била поискана справка за сметка 304, която той представил. Св.К. - работила на касата в склада, също подкрепяла твърденията на св.Д. К. като твърдяла, че служители на банката не били идвали да описват стоките. Самият св.К. К., служител на ..Б. Д." Е., макар да заявявал, че е ходил в склада на 08.02.2012г., признавал, че е извършил проверката по документи към 31.12.2011г. Признавал още, че от банката никога не били правени „ревизии", нито била проверявана на място достоверността на предоставените от счетоводството документи. Изявлението на свидетеля опровергавало извършването на описаните в т.1 от Констативни протоколи за оглед на КМА от 18.10.2010г., 17.10.2011г. и 08.02.2012г. огледи на съвкупност от стоки в оборот. Свидетелските показания в тази връзка прокурора приел за достоверни, като, освен това, било ноторно известно колко усилия и на колко лица щял да погълне един подобен оглед или проверка в склада, като това дори щяло да причини спиране на работата. Затова прокурора не е кредитирал съдържанието на описаните Констативни протоколи за оглед на КМА от 18.10.2010г., 17.10.2011г. и 08.02.2012г.

Приемайки тази фактическа обстановка в постановлението за прекратяване, прокурорът е направил правен извод за липса на извършени престъпления от общ характер. Приел е, че нямало извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, тъй като не било установено при разследването заложените вещи /ДМА/ - хладилна камера 160 куб. м., агрегат „Bitzer", изпарител „Кгауег", хладилна камера 70 куб. м., агрегат „Frascold", изпарител „Kuba", собственост на „С и Д Карягини" ООД, да са били повреждани. По отношение на престъплението по чл.217, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 от НК, в прокурорския акт са изложени съображения, че стоките по двата договора за особен залог не били индивидуализирани, а била посочена само тяхната обща балансова стойност - 100 000 лева. Стоките били родово определени - като месо и месни продукти, пилета и пилешки продукти, колбаси и пр. Не била конкретизирана стойността на стоките от определен род. Това неизчерпателно изброяване и посочване на общата стойност водело до невъзможност да се конкретизират стоките към 26.04.2012г., от която дата длъжникът не можел да се разпорежда с определени стоки. Към 26.04.2012г., когато управителят Д. К. получил съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, а и впоследствие, кредиторът не бил извършил индивидуализация на вещите, предмет на особения залог. Той следвало да направи това съвместно с длъжника, по аналогия на чл.24, ал.2 от ЗЗД, за да станело известно с кои стоки длъжникът не можел да се разпорежда. По силата на чл.20. ал.2 от ЗОЗ, залогът на съвкупност преминавал върху нейните елементи към момента на получаване на съобщението по чл.33, ал.1 ЗОЗ. Предвид това било необходимо да се установят елементите на заложената съвкупност към същия момент. Св.Д. К. твърдял, че след получаване на съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ не знаел с кои от стоките можел да се разпорежда и с кои - не. И тъй като ставало въпрос за хранителни продукти с кратък срок на годност, а банката не предприела никакви действия по съхраняването или изземването им, той продължил сам да се разпорежда с тях. Св.Д. К. не бил търсен от кредитора, нито му било отправяно искане да предаде заложеното имущество. Съгласно съдебната практика не можело да се предяви обвинение за престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.3 or НК за разпореждане с различни родово определени вещи на определена обща стойност. В обвинението следвало да се индивидуализират вещите, с които пазачът на заложена вещ се бил разпоредил в нарушение на задължението си за пазене. В конкретния казус вещите не можели да се индивидушшзират дори като стойност на отделни групи родово определени вещи, а още по-малко като индивидуално определени вещи. Тъй като стоките не били индивидуализирани към 26.04.2012г., не можело да се търси наказателна отговорност от лицето, извършвало разпорежданията - св.Д. К.. У същия липсвало съзнание, че няма право да се разпорежда с конкретни елементи от съвкупността, тъй като никой не ги бил индивидуализирал. Предвид установената липса на индивидуализация на стоките, с които длъжникът „С и Д К." ООД Г.К., представлявано от управителя Д. К., нямал право да се разпорежда след 26.04.2012г., не се установявала субективната страна на деянието по чл.217, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 от НК. Длъжникът не можело да бъде държан отговорен при бездействие на кредитора и неосъществяване на дадените му от закона правомощия.

Първоинстанционният съд е счел, че постановлението на РП-К. в частта му, с която е приел, че наказателното производство, поради липса на извършено престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъде прекратено, е необосновано и незаконосъобразно. Съдът е заключил, че проведеното в хода на досъдебното производство разследване не е било обективно, всестранно и пълно, не са били събрани всички необходими и относими доказателства, не са били изяснени и всички обстоятелства от предмета на доказване, затова и изводите в атакуваното постановление за липса на престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 от НК се явявали необосновани. Според районния съд, следвало да се извършат допълнителни действия по разследване, които биха спомогнали за разкриване на обективната истина и за изграждане на обоснован и законосъобразен извод при произнасянето от прокурора. Така, необходимо било да се положат усилия за установяване и конкретизиране на вещите, предмет на разследваното престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 от НК. Видно от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, стоките предмет на Договор за залог от 11.12.2007г. и Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи от 09.11.2009г. не били индивидуализирани, но можело да се индивидуализират по вид, количество, цена и стойност към конкретните дати, тъй като съгласно чл.9, ал.1, т.З от ЗСч. при изграждането и поддържането на счетоводната система, предприятията осигуряват синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях. С оглед на така посоченото от вещото лице, необходимо било да се провери водена ли е от „Д. К." Г.К. и неговия правоприемник „С и Д К." ООД Г.К. аналитична счетоводна отчетност, като при наличие на такава следвало да се установят вида, количеството и стойността на заложените стоки, респ. извършените продажби на тези стоки от страна на залогодателя, периода, в който са били извършени продажбите, какво се е случило с постъпленията от продажбите и отнесени ли са те за погасяване на кредита. В атакуваното постановление липсвал всестранен и пълен анализ на доказателствата и основани на същия анализ правилни изводи относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл.217, ал.4 вр. ал.З вр. ал.1 от НК. Неправилно прокурора бил приел, че Д. К. не е бил търсен от кредитора „Б. Д." Е. с искане за предаване на заложеното имущество. Напротив, видно от съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, което Д. К. бил получил на 26.04.2012г., същият бил уведомен, че поради неизпълнение на поети задължения по Договор за кредит № 320-53110 от 11.12.2007г. и анексите към него, банката пристъпва към изпълнение на учредените залози по сключени Договор за залог № 1 от 11.12.2007г. и Договор за учредяване на особен залог върху движими вещи от 09.11.2009г. върху заложените активи. Управителя на „С и Д К." ООД бил поканен незабавно след получаване на съобщението да предаде доброволно на банката заложеното имущество. Не почивало на събраните доказателства и твърдението, приетото от прокурора, че при извършения на 31.07.2012г. опис в склада на дружеството-длъжник, е имало налични краткотрайни материални активи - стока в оборот, но същите не били описани от ЧСИ. В съставения от ЧСИ Р.С. Протокол за опис на движимо имущество от 31.07.2012г. било посочено, че към момента на описа нямало налични краткотрайни активи, които са предмет на особен залог в полза на „Б. Д." Е.. Този протокол бил официален документ, съставен по надлежния ред и представлявал доказателство за удостоверените в него обстоятелства. В случай, че е имал съмнения за верността на констатациите в протокола, прокурора разполагал с възможността да ги провери чрез възможните по НПК способи, като например разпити на всички лица, присъствали при извършване на описа и съставяне на документа. Лишени били от правна логика и съображенията в постановлението, поради които не били кредитирани Констативните протоколи за оглед на КМА от 18.10.2010г., 17.10.2011г. и 08.02.2012г.

Неправилно също така било прието в мотивите, че у Д. К. липсвало съзнание, че няма право да се разпорежда с вещите, оставени му за пазене. Доказателства по делото - договора за кредит, договорите за залог, съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, сочели точно обратното, а именно, че Д. К. е знаел, че не може да се разпорежда със заложените краткотрайни активи, без съгласието на банката-кредитор. Това било видно и от показанията на самия К., който твърди, че бил наясно, че не трябва да се нарушава договора за особен залог, както и, че не е сключвал сделки с вещите, предмет на особения залог, освен с КМА, които препродавал. За да направи извод, че деянието не е съставомерно от субективна страна, прокурора не бил дал отговор на въпроса, след като стойността на стоките, с които е разполагал търговеца е надхвърляла с 33 на сто размера на обезпечението, какво се е случило с постъпленията от продадените краткотрайни активи и защо същите не са били отнесени за погасяване на кредита, както страните са уговорили в договора за кредит от 11.12.2007г.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е направил извод, че постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта за престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъде отменено и делото върнато на РП-К. за извършване на допълнителни действия по разследване, необходими за изясняване на обективната истина, както и за постановяване след това на законосъобразен и обоснован акт, основан на всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото.

При тези данни въззивната инстанция намира, че протеста е неоснователен.

Направените крайни изводи в протестираното определение на РС – К. за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на РП- К. за прекратяване на досъдебното производство водено за извършено престъпление по чл.217, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК, са законосъобразни, обосновани и правилни, макар и не в своята цялост. Настощият въззивен състав намира, че не е необходимо, а и е безпредметно, както е посочено в протестираното определение да се извършва проверка дали при залогодателя е водена аналитична счетоводна отчетност и при наличие на такава да се установят вида, количеството и стойността на заложените стоки, респ. извършените продажби на тези стоки от страна на залогодателя и периода, в който са били извършени продажбите. Спецификата на учредения особен залог на стоки в оборот на стойност 100 000 лева в т.ч.: колбаси, месо, мляко и млечни продукти, пилешко месо и пилешки продукти, риба и рибни продукти, се изразява именно в това, че е без значение количеството и стойността на отделните видове родово определени стоки, а е достатъчно общата им стойност да е в размер на 100 000 лева. Подобно изискване през цялото време на действие на договора за особен залог отделните видове стоки, предмет на залога да са от един и същи вид, количество и стойност липсва и в Закона за особените залози.

Останалите изводи направени от райнния съд относно неправилното или по-скоро превратното тълкуване на доказателствата от прокурора в проверяваното постановление във връзка с поведението на Д. К. след получаване на съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ; изводите за липса на съзнание у същия, че няма право да се разпорежда с вещите, оставени му за пазене, както и изводите във връзка със съставения от ЧСИ протокол за опис на движимо имущество от 31.07.2012г., са правилни и обосновани и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

Прието от първоинстанционния съд в протестираното определение следва да бъде допълнено със следното:

За обективното, всестранно и пълно провеждане на разследването по делото е необходимо да се изяснят редица обстоятелства, които са от значение за цялостното и пълно изясняване на делото от фактическа ст­ана и установяване на обективната истина. Така, по делото е останало неизяснено сключения договор за кредит №320-53110 от 11.12.2007 г. между „Б. Д.” Е. С., от една страна като кредитор и ”Д. К.” Г.К., от друга страна като кредитополучател от 11.12.2007 г. с предмет оборотни средства в размер на 74 100 лева и срок на договора до 10.12.2008 г., видно от същия, бил ли е продължаван с анекси и за какъв срок. Посоченото изясняване е от значение да се установи какво е било правното основание за продължаване срока на действие на договора за кредит и в тази връзка договорите за обезпечаване на кредита, съответно впоследствие издаването на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. Следва също да се изясни договора за особен залог от 09.11.2009г. сключен между „Б. Д.” Е. като заложен кредитор и „С и Д К.” ООД като залогодател, с който е обезпечено цялото вземане на заложния кредитор по договор за кредит в размер на 74 100 лева, сключен на 11.12.2007г. поредно обезпечение на договора ли се явява или „замества” договора за залог от 11.12.2007г. Описаното е необходимо да бъде изяснено, тъй като видно от договора за учредяване на особен залог от 09.11.2009г., в същия като страни по сключения договор за кредит в размер на 74 100 лева, сключен на 11.12.2007г. са посочени като страни по договора „Б. Д.” Е. и „С и Д К.” ООД /какъвто договор по делото няма приложен/, а не „Д. К.”, предприятието на който към 28.12.2007г. е било изкупено от „С и Д К.” ООД Г.К. и вписано в съответния регистър на ОС – К.. Следва да се изяснясни изкупуването на предприятието на ли е наложило учредяването на нов особен залог във връзка с договора за кредит, макар правоприемника „С и Д К.” ООД да изкупува цялото предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или страните са се договорили да се учреди още едно, поредно обезпечение, което е идентично с вече учреденото към 11.12.2007 г на обща стойност на залога в размер на 194 000 лева. Описаните неизяснени обстоятелства са от съществено значение за изясняване предмета на делото, но същите не са обсъждани в постановлението на прокурора от РП- К. и представените в тази връзка доказателства, които са противоречиви /предвид описаното по-горе/, като същите не са били съпоставени и анализирани. След изясняване на посочените обстоятелства и установяване на конкретния предмет на делото следва чрез назначаване на съответна експертиза, по която вещото лице след извършване на проверка в счетоводството на „С и Д К.” ООД, Г.К., да установи към 26.04.2012г., когато управителят Д. К. е получил съобщението по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, каква е била стойността на наличните стоки /сметка 304/, след което да се установи спаднала ли е и кога стойността на стоките в оборот под 100 000 лева, съответно под 200 000 лева, ако преди това се установи, че заложените стоки в оборот са на обща стойност 200 000 лева. Отдлено от това следва да се установи, след извършения опис по изпълнителното дело, ЧСИ Р. С., кои от описаните стоки, същият е продал след публична продан и на каква стойност. Тези обстоятелства ще са от значение за установяване какъв размер от процесния кредит евентуално е останал необезпечен, след удовлетворяне на кредитора – „Б. Д.” Е. С. с продажната цена от извършената продан на останалото имущество ДМА- хладилни камери, които също са били предмет на договора за особен залог от 11.12.2007 г. След установяване на описаните факти ще може да се направи и съответен извод за размера на възникналите щети и дали същите са невъзстановими, каквото е изискването за съставомерност на разследваното престъпление по чл.217, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Изложеното налага извода, че разследването не е извършено обективно, всестранно и пълно, като са останали неизяснени редица обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Едва след изясняването на възникналите по делото противоречия и съмнения и след като се извърши преценка за всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност следва да се пристъпи към определяне на крайните изводи от проведеното предварително производство и съответно се прецени дали има извършено деяние, осъществяващо състава по чл.217, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 от НК и ако има кой е неговия автор.

Предвид изложеното, съдът следва да допълни протестираното определение и с дадените в настоящото определение задължителни указания.

Ето защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №66/13.03.2015 г. по ЧНД № 138/2015 г. по описа на К. районен съд, като го допълва В ЧАСТТА му, с която е върнато за доразследване на прокурора със следното: да се изпълнят дадените задължителни указания в настоящия съдебен акт.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.